Решение по дело №216/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК във вр. с чл.215 от Закон за устройство на територията ЗУТ/.

Образувано по жалба на Т. Т. З. от [населено място] против ЗАПОВЕД №РД.08-06/22.02.2024г. на Кмета на Община Мизия, с която е наредено на жалбоподателя на основание чл.225а,ал.1 ЗУТ да премахне незаконен строеж постройка „груб строеж“, находящ се в имот с кад. №501.435, част от УПИ IV, XII XI, кв.33 по плана на [населено място]. Твърди се, че заповедта страда от съществени пороци, не е изследван самостоятелно въпроса за търпимостта на строежа по §16 и §127,ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Заповедта е издадена преди да е завършило производството по узаконяване на същия строеж, не е индивидуализирано предназначението на имота, не е събрана информация извършеното съставлява ли ново строителство, за изпълнението на което не се изисква одобряване на строителни книжа по ЗУТ. Иска се отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

В с.з. жалбоподателя се представлява от адв. Ц. К., който поддържа жалбата. Счита, че при издаване на заповедта са допуснати процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Не е налице строеж. Няма умисъл в действията на жалбоподателя, тъй като същия е получил писмо, в което му е вменено като задължение да започне ремонтно-възстановителни работи по процесната сграда, която е била опасна, без да е уведомен с писмото, че за започване на такава дейност се изисква разрешително. По тези съображения счита, че заповедта следва да бъде отменена. Претендират се разноски. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на ответника.

Ответникът-Кметът на О. М. в с.з. се представлява от адв.Л. Я.. Моли за отхвърляне на жалбата, като неоснователна. Счита, че процесната заповед за премахване на незаконен строеж е издадена при спазване на процесуалните правила, без да са нарушени правата на жалбоподателя. Същия е уведомен за започналата процедура, присъствал е, връчен му е констативен протокол. Липсата на вина е от значение при издаване на акт и налагане на адм.наказание, а в случая се касае за заповед по ЗУТ. Претендират се разноски, съгласно представен списък.

Въз основа на данните по делото се установява следната фактическа обстановка:

Административното производство е започнало по жалба на А. К. и М. К. и двамата от [населено място], вх.№ 9400-923/29.12.2023г. до Кмета на община Мизия, в която се твърди незаконно строителство в имота на жалбоподателя. Във вр. с жалбата до жалбоподателя З. е изпратено писмо рег.№ 9400-923/1/13.01.2024г. /с копие до жалбоподателите/, с което се уведомява за извършване на проверка от служители на общинска администрация Мизия на място на дата 07.02.2024г. в 10.00 часа на адрес: [улица] за осигуряване на достъп до имота на посочената дата и час. Писмото е получено лично от З. на дата 19.01.2024г., видно от направеното отбелязване на известието за доставяне/13/.

Н. посочената в писмото дата е извършена проверка от служители на общината, за което е съставен протокол за извършена проверка. В протокола е отразено, че имота е собственост на Т. З., на място е установено нови бетонови основи и тухлена зидария на стари основи с размери 3,40 ширина и 14 дължина, измерена с ролетка, няма покрив. Протокола е подписан от жалбоподателя З., който е присъствал на проверката и лицата извършили същата/л.14/. Изготвен е и Констативен акт №2 от 13.02.2024г. на основание чл.225уал.2 ЗУТ във вр. с извършената проверка и констатираното по време на нея/л.17/. В КА е посочено, че проверката е извършена в присъствието на Т.З., в имот негова собственост от комисия на 07.02.2024г., съгласно наличната документация в имота е разположена сграда 501.435.8, като на място е констатирано, че сградата липсва. Констатирано е извършено строителство, представляващо груб строеж, извършен на мястото където е била разположена сградата, строежа представлява нови бетонови основи и тухлена зидария върху стари основи с дължина 14 м. и височина 3,40 м. Няма покрив и строителството е започнало скоро. Отразено е, че собственика е заявил, че извършва строителството в изпълнение на предписание от общинска администрация Мизия относно „Компрометирани фасади на сграда“ с изх.№ 9400-510/26.07.2023г. Посочено е, че съществуващата на място сграда с номер 501.435.8 е премахната и на нейно място е започнало изграждането на строежа до вида, който е установен по време на проверката. Няма налична документация за същия и разрешения, което е в нарушение на чл.148,ал.1 ЗУТ. КА е връчен на З. срещу подпис, видно от направеното отбелязване върху него. Срещу КА не е подадено възражение от жалбоподателя, видно от протокол с дата 21.02.2024г./л.19/. В същия от комисията във вр. с извършената проверка и установеното е предложено на Кмета на община Мизия да издаде заповед на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж.

Със заповед №РД.11-4/04.01.2024г. на Кмета на О. М. е назначена постоянно действаща комисия, относно незаконно строителство, жалби, заявления и сигнали на граждани свързани с устройство на територията. С писмо рег.№ 9400-510/26.07.2023г. на Кмета на община Мизия е уведомен Т. З. да приведе в естетичен и приличен вид компроментираните фасади на посочените сгради, чието лице е от към паркинга общинска собственост/л.16/.

От нот.акт №80, дело №329 от 09.10.2019г. е видно, че имот с кадастрален номер 501.435, част от УПИ IV, XII и XI, кв. 33 по плана на [населено място], общ.Мизия е собственост на Т. Д. З..

Въз основа на събраните доказателства е издадена оспорената в настоящото производство Заповед №РД.08-06/22.02.2024г. на Кмета на Община Мизия, с която е наредено на жалбоподателя на основание чл.225а,ал.1 ЗУТ да премахне незаконен строеж постройка „груб строеж“, находящ се в имот с кад. № 501.435, част от УПИ IV, XII XI, кв.33 по плана на [населено място]. В заповедта са посочени правните и фактическите основния за нейното издаване. Посочено е, че имота е собственост на жалбоподателя, строежа е извършен от него, строежа е V категория, в какво се изразява същия-нови бетонови основни и тухлена зидария върху стари основи с дължина 14 м. и височина 3,40 м., няма наличен покрив, строителството е започнало скоро, използва се от собственика, като органа се е позовал на съставения КА №2/13.02.2024г., обсъдено е и направеното възражение от собственика по време на проверката. Прието е, че безспорно е установен незаконен строеж по см. на чл.225а,ал.2,т.2 ЗУТ, който подлежи на премахване. Заповедта е връчена на жалбоподателя с писмо изх.№ 9400-212/23.02.2024г. на 23.02.2024г., видно от данните по преписката, а жалбата е депозирана чрез органа на 06.03.2024г., видно от вх.номер на същата. Така издадената заповед е оспорена и е предмет на делото.

Приложени са и скица №344/10.10.2023г., Писмо рег.№ 9400-551/08.07.2021г. на Кмета на община Мизия до М.М. и Т.З. относно издадена Заповед № РД.11-340/05.07.2021г. на Кмета на община Мизия, като е приложената и заповедта, както и Писмо рег.№ 9400-507/18.06.2021г. на Кмета на общината до същите лица, относно компрометирани фасади на сгради, находящи се в имот с адм.адрес: [населено място], [улица]/л.36-42/.

По искане на ответника са събрани и гласни доказателства.

От показанията на св. В. В., служител в община Мизия се установява, че промяната се е случила преди месец и половина, запозната е с проверката, отишла е с колеги от администрацията на място, направен е оглед при който е констатиран строеж върху зидария и стари основи, около един метър височина, няма покрив и прозорци. Собственика е бил там, на място когато са отишли. Констатирали, че има подадени жалби, не са представени никакви документи от собственика. Знае за писма до жалбоподателя да си оправи фасадата. Оправил е фасадата, там няма сграда, има само стени в момента, отпред по писмото е оправил. По представена скица заявява, че сградите са различни, като не може да каже коя е сградата. При нея жалбоподателя не е ходил за разрешения и строителни книжа, а за другите колеги не може да каже.

От показанията на св.М. Д., служител в общината, специалист “устройство на територията“ се установява, че е запознат със сигнала срещу жалбоподателя, извършена е проверка на място при която са констатирали нова тухлена зидария с бетонови колони върху стари основи, собственика е присъствал на място, не е дал никакви документи, обясненията му са били във вр. с изпратеното му писмо, с което е накаран да си оправи фасадата, сграда липсва на място, строежа представлява груб, бетонови основи, няма покрив и прозорци, само стени на един етаж. Сградата е с облик към паркинга на общинска администрация, сграда номер 8. По принцип новата стена е залепена към съседната. Според него изграждането на строежа е започнало във вр. с писмото, но това не е бил смисъла на писмото. Това е ново строителство, фасадата я няма.

По искане на жалбоподателя е допусната и назначена СТЕ с ВЛ инж. И. Й.. От заключението на ВЛ се установява, че сграда 435.2 и 435.8 са две съседни сгради с обща стена помежду им. Предприетите действия не представляват ремонт, както е описан в т.42 от §5 на ДР на ЗУТ. Те представляват ново строителство, за което е необходимо да бъде изготвен конструктивен проект и издадено разрешение за строеж. Изградените стоманобетонни колони и стени между тях не представляват „груб строеж“ съгласно т.46 на §5 ДР на ЗУТ, тъй като не са изпълнени всички ограждащи стени и покривът на сградата. Сграда 435.8 е ситуирана на уличната регулационна линия към паркинга пред сградата на общината, долепена до сграда 435.2, която от своя страна е долепена до сграда 435.1. В имота на границата с [ПИ], има само още една сграда, която е застрашена от самосрутване. Наличните три стени, без покрив и без четвърта стена не представляват завършена постройка. Съгласно т.42 и 43 на §5 на ДР на ЗУТ при ремонт не следва да се премахват цели елементи от постройката. Премахването на цяла сграда/с изкл. на една стена, която е между сгради 2 и 8 и която е частично премахната, за да се излее стоманобетонна колона в нея/ не представлява ремонт, а започване на ново строителство. Заключението на ВЛ не е оспорено от страните, поради което и съдът го кредитира изцяло като компетентно и обективно дадено.

В с.з. ВЛ поддържа даденото заключение и пояснява, че изградените стоманобетонни колони на външен вид отговарят на строителните норми, но няма проект и не може да провери. Сграда 1 единствено я има като сграда, няма други сгради, няма покрив, има само една единствена стена, която опира до сграда 1, тя е отделна и не е стената на сграда 1, но при разрушаване е възможно да се увреди стената на сграда 1. Сграда 2, като обект не съществува, има ограждащи колони, няма покрив, сграда 8 е по същия начин, която е процесната сграда, само със стени без покрив.

При така изложената фактическа обстановка и като съобрази разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съгласно която съдът извършва проверка на административния акт на всички основания посочени в чл.146 т.1-5 вкл. АПК, Съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна с правен интерес да оспори адм.акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява и неоснователна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, Кмета на общината, с оглед предоставените му правомощия по чл.225а, ал.1 ЗУТ. Същата е издадена при спазване изискванията за писмена форма, и мотивирана с подробно изложени както фактически, така и правни основания за издаването й. Издаването на заповедта се предхожда от съставен протокол за извършена проверка от 07.02.2024г. и констативен акт №2/13.02.2024г., съгласно чл.225а, ал.2 ЗУТ, протокола и констативния акт са връчени на жалбоподателя, като му е осигурена възможност за депозиране на възражение в посочения в нормата 7-дневен срок. В срока не е депозирано възражение от жалбоподателя, а такова е направено пред проверяващите по време на самата проверка. Административният орган е издал оспорения акт, след като е извършил преценка на събраните по преписката писмени доказателства. В производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяна на заповедта на това основание. Изложените в заповедта фактически и правни основания съответстват на описаното в съставения по реда на чл. 225а, ал. 2 З. К. и протокол, въз основа на който същата е издадена. В тази насока възражението на жалбоподателя е неоснователно.

По делото не е спорно между страните, че Т. З. е собственик на имота, че е налице строеж, както и че за същия не са одобрявани строителни книжа и не е издавано строително разрешение.

Разпореденото с оспорената заповед премахване на незаконен строеж, намиращ се в имот с кад.номер № 501.435, част от УПИ IV, XII XI, кв.33 по плана на [населено място] е направено при наличие на законоустановените предпоставки за това. Административният орган е възприел за налична хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, според която строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Съставеният протокол за извършена проверка от 07.02.2024г. и констативен акт №2/13.02.2024г., с които е поставено началото на административното производство по премахването, като официални свидетелстващи документи имат обвързваща съда материална доказателствена сила досежно удостоверените в тях факти и обстоятелства, до опровергаване на верността им чрез съответните доказателства. В случая установеното с констативните актове относно вида, характера и местоположението на констатирания незаконен строеж не се опровергава, а се подкрепя от събраните по делото доказателства. Това се установява и от заключението на ВЛ, че предприетите действия не представляват ремонтно-възстановителни работи, а представляват ново строителство, за което е необходимо да бъде изготвен конструктивен проект и издадено разрешение за строеж. В действителност ВЛ посочва, че изградените стоманобетонни колони и стени между тях не представлява „груб строеж“, тъй като не са изпълнени всички ограждащи стени и покривът на сградата, но това не означава че не е налице незаконен строеж в имота. Въпреки, че в заповедта е посочено постройка „груб строеж“, но същото така е посочено незаконно строителство. Същото не влияе върху премахването на въпросния строеж отразен в заповедта, тъй като се касае за незаконно строителство, така както е отразено в заповедта и се изисква от жалбоподателя да премахне извършеното от него незаконно строителство, което е установено от събраните гласни доказателства, заключението на ВЛ и данните по преписката.

Разпоредбата на чл.148, ал.1 ЗУТ регламентира изискването строежите да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. Наличието на предвиденото по закон разрешение за строеж е абсолютна предпоставка за законността на един строеж. Доказателства, годни да опровергаят верността на констатациите за незаконно строителство не са ангажирани от страна на жалбоподателя, вкл. и от заключението на ВЛ.

Възражението на жалбоподателя, че не е изследван въпроса за търпимост на строежа, съгласно §16 и §127 ЗУТ е неоснователно. В оспорената заповед не се съдържа изрична констатация, за търпимост на незаконния строеж, но това не достатъчен порок, водещ до нейната незаконосъобразност. Видно от данните по преписката се установява безспорно, че е налице незаконно строителство, без разрешение за строеж, съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, което е и правното основание, посочено от административния орган за премахването му. Посочването в заповедта, че строежа е започнал скоро, като не е посочен периода също не представлява съществено процесуално нарушение. От показанията на свидетелите се установява, че е преди месец и половина. Жалбоподателя не представя в административното и съдебно производство доказателства, опровергаващи по безспорен начин констатациите на органа относно изграждането на строежа, вида и параметрите му. Не е представил необходимите строителни книжа за изграждането. Не се установява и процесният строеж да е със статут на търпим строеж по § 16 и §127 от ПР на ЗУТ, видно от данните по делото.

Възражението, че с действията си жалбоподателя няма умисъл, тъй като същия е получил писмо с което му е вменено извършване на ремонтно-възстановителни работи по процесната сграда е неоснователно. Видно от заключението на ВЛ в случая не се касае за ремонтно възстановителни работи, а за ново строителство. Същото е от значение към ангажиране на адм. наказ.отговорност на лицето, но не и към издаване на заповед по ЗУТ. Неуведомяване на жалбоподателя с писмото от органа, че за такава дейност се изисква разрешително не води до отмяна на заповедта, тъй като органа няма задължение да уведомява лицата, които извършват строителство, че следва да изискват разрешение за това от общината.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че оспорения акт е материално законосъобразен, като издаден в съответствие с процесуалния и материалния закон, като съответства и на целта на закона/да не се допуска незаконно строителство/, поради което следва да бъде потвърден. Жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

При този изход на спора на ответника следва да се присъдят и направените в производството разноски, съгласно приложения списък в общ размер на 1550/хиляда петстотин и петдесет/лева, от които 250.00 –депозит за ВЛ и 1300 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на процес. представител на жалбоподателя за прекомерност на адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е заплатено малко над предвидения в разпоредбата на чл.8,ал.2,т.1 от Наредба №1/2004г. за адвокатските възнаграждения минимален размер.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Т. З. от [населено място] против ЗАПОВЕД №РД.08-06/22.02.2024г. на Кмета на Община Мизия, с която е наредено на жалбоподателя на основание чл.225а,ал.1 ЗУТ да премахне незаконен строеж, находящ се в имот с кад. № 501.435, част от УПИ IV, XII XI, кв.33 по плана на [населено място].

ОСЪЖДА Т. Т. З. от [населено място] да заплати на О. М. разноски по делото в общ размер на 1550.00 /хиляда петстотин и петдесет/ лева.

Решението може да се обжалва чрез А. съд-Враца пред Върховен административен съд-София в 14 дневен срок от съобщението до страните.

Препис от решението на основание чл.138 АПК да се изпрати на страните по делото.