Решение по дело №2999/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Производството по делото е образувано по подадена касационна жалба с вх. № 18841/10.12.2024 г. от М. Ю. Р., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Варна, [улица], ***, чрез адв. М. Т., срещу Решение № 1251/28.10.2024 г., постановено по АНД № 1386/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, ХLІV състав, с което е потвърдено НП № 445а-15 от 21.04.2023 г., издадено от Началника на РУ Аксаково към ОД на МВР Варна, с което на М. Ю. Р., [ЕГН], е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева, на основание разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от Закона за МВР, за нарушение на разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от Закона за МВР.

Недоволен от така постановеното решение, касацаторът Р., чрез пълномощник, го обжалва в срок. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Варна е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че първоинстанционният съд не е приложил правилно закона. Заявява, че отказът на проверявано лице да представи документ за самоличност не е доказан. Твърди, че НП е издадено след срока на чл.34 ЗАНН.

Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Варна.

В с. з. касационният жалбоподател , чрез процесуален представител поддържа жалбата.

Ответната страна чрез представени писмени бележки моли жалбата да се отхвърли.

В с. з. представителят на Окръжна прокуратура – Варна счита, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, както и да се отмени НП.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 14.02.2021г. свидетелите Д. С. В. и К. Н. Н. - полицейски служители към РУ Аксаково към ОД на МВР гр. Варна били изпратени да отработят настъпило ПТП на АМ „Хемус“ около 420 - ти км. посока гр. Варна. В един от автомобилите, участвали в самото произшествие, пътувал М. Ю. Р.. След като снели сведения от водачите на двата автомобила, участници в произшествието, свидетелите В. и Н. преценили, че следва да съставят АУАН за нарушение на Закона за движение по пътищата на дамата, управлявала автомобила, в който се е возил жалбоподателя Р..

Жалбоподателят Р. не бил съгласен с тази констатация на полицейските служители и няколко пъти на висок глас ги обидил. Св. Д. С. В. неколкократно разпоредила на Р. да седне в автомобила си, защото пречи двамата полицейски служители да изпълняват своите задължения да съставят документите, свързани с възникналото ПТП на АМ „Хемус“, но въпреки че ясно чул разпорежданията, Р. продължавал с обидните думи към полицейските служители.

Поради тази причина, Р. бил арестуван, като на същата дата 14.02.2021г. св. В. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно - наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно.

С Постановление от 23.02.23г. на прокурор при ВРП по ДП № 46/21г. по описа на РУ Аксаково, ОД МВР Варна , пр.пр. № 2396/21г. по описа на РП-Варна е прекратено ДП по чл.325, ал.1 НК и е изпратено на РУ-Аксаково при ОД МВР Варна за реализиране на АНО.

На 21.04.2023г. Началникът на РУ Аксаково към ОД на МВР гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи, наложил на жалбоподателя М. Ю. Р. административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че: НП е процесуално и материално законосъобразно; в АУАН и в НП е описано нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, с посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени. Приел е, че АНО правилно, след като е установил състава на конкретното нарушение го е подвел под конкретна правна норма, при спазване разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. Формирал е извод, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, за което АНО напълно правилно и законосъобразно е ангажирал административно наказателната отговорност му, налагайки му наказание в законоустановения минимален размер от 500 лева, което било напълно съответно на характера на нарушението и на вината на нарушителя. С такива изводи Районният съд е потвърдил наказателното постановление.

Съдът, след извършена служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, приема, че първоинстанционната съдебна инстанция е постановила правилен съдебен акт, при следните съображения:

Съгласно нормата на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление. От събраните по делото доказателства е установено по несъмнен начин, че административното нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран, действително е извършено. Обосновано районният съд е приел, че с действията си по неизпълнение на разпорежданията на полицейските служители, жалбоподателят е пречил противозаконно на полицейските служители да изпълнят служебните си задължения. Данни за такива действия се съдържат в показанията на разпитаните в качеството на свидетели пред районния съд полицейски служители- св.В. и св.Н., от чиито показания безпротиворечиво е установено, че на жалбоподателя са дадени многократни устни полицейски разпореждания да представи документ за самоличност, за да му бъде извършена проверка, които жалбоподателят не е изпълнил. По този начин жалбоподателят е извършил действия, съзнателно пречещи на полицейските органи да му извършат проверка и да изпълнят задълженията си по ЗМВР.

Неоснователно е наведеното в касационната жалба твърдение за нарушение на материалния закон, тъй като отказът да представи документ за самоличност, противно на изложеното в жалбата, може да бъде неизпълнение на полицейско разпореждане.

Като е съобразил изложените обстоятелства и е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт. Първоинстанционното решение не страда от пороци, които да обосноват неговата неправилност или необоснованост. Решението е постановено при правилно установяване на фактите, при правилно издирване и прилагане на нормите, регулиращи спорното правоотношение и в този смисъл то съответства на действителното правно положение.

Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав, поради следното:

От фактическа страна е установено, че за процесното нарушение е съставен АУАН серия АА № 591532 на 14.02.21г., след което е изпратено на основание чл. 33, ал. 2 ЗАНН на Р. П. - Варна, без да прекрати образуваното административнонаказателно производство, като с Постановление от 23.02.23г. на прокурор при ВРП по ДП № 46/21г. по описа на РУ Аксаково, ОД МВР Варна , пр.пр. № 2396/21г. по описа на РП-Варна е прекратено ДП по чл.325, ал.1 НК и е изпратено на РУ-Аксаково при ОД МВР Варна с оглед преценка за реализиране на АНО.

При това положение се налага изводът, че шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е спазен, защото НП е издадено на 21.04.23г.

Според настоящият касационен състав липсата на нарочен акт за прекратяване на образуваното административнонаказателно производство, не означава отпаднало задължение за издаване на НП. От значение за законосъобразността на НП е дали е спазен срокът по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, а не дали преди това административнонаказателното производство е било надлежно прекратено. Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗАНН, на която се е позовал АНО действително предвижда, че при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, но пропускът да го стори в случая не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото не е довело до никакво ограничаване на правата на наказаното лице. Те биха били накърнени, ако от Районна прокуратура - Варна бе образувано наказателно производство паралелно със съществуващото административнонаказателно такова, с което щеше да се наруши принципа "non bis in idem", макар че и в тази хипотеза двойното наказване би било преодолимо по реда на чл. 70, ал. 2, т. 4 и т. 5 ЗАНН. С оглед постановеното прекратяване на досъдебното производство, липсва пречка в контекста на принципа non bis in idem административнонаказателното производство да се развие докрай с издаване на санкционен акт по чл. 53 ЗАНН. Не е налице опасност санкционните правомощия на наказващия орган да бъдат упражнявани безкрайно във времето, предвид изрично регламентираните в чл. 34 ЗАНН давностни срокове, след изтичането на които се погасява възможността органът да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение.

По тези съображения съдът намира, че оплакванията на касатора за неправилно приложение на материалния и на процесуалния закон са неоснователни. Обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

На ответната страна разноски не следва да се присъждат, тъй като не се е явил представител в с.з., а приложените писмени бележки към делото са бланкетни, без конкретни доводи и не са спомогнали съда за изясняване на спора.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд -Варна

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1251/28.10.2024 г., постановено по АНД № 1386/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, ХLІV състав, с което е потвърдено НП № 445а-15 от 21.04.2023 г., издадено от Началника на РУ Аксаково към ОД на МВР Варна.

Решението не подлежи на обжалване.