№ 22
гр. Оряхово, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на дванадесети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Борислав М. Методиев
при участието на секретаря Вержиния Ив. И.а
като разгледа докладваното от Борислав М. Методиев Административно
наказателно дело № 20241460200130 по описа за 2024 година
Производство e по чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по повод жалбата на „ЕС ПИ ЕЛ” АД с ЕИК:********,
представлявано от Изпълнителния директор П. С. Л., със седалище и адрес на
управление гр. Оряхово ул. „арх. Димитър Цолов” №130 срещу Наказателно
постановление № 92-02-21/19.04.2024г. на Главен секретар на Агенция по
вписванията, с което за нарушение на чл.63, ал.6, вр. с §9, ал.2 от ПЗР от
Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/, на основание чл.118,
ал.1, т.2 от ЗМИП, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.
Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е издадено при
съществени нарушения на административно-производствените правила, както
и в противоречие с материалния закон.
Сочи се, че актът за установяване на административно нарушение е
съставен извън предвидения в чл.34, ал.2 от ЗАНН шестмесечен срок от
открИ.е на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от
извършване на нарушението.
На следващо място се излагат доводи, че нарушението на жалбоподателя
представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
1
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена е в
преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие
на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В съдебно заседание ответната страна не изпраща представител, не
оспорва жалбата, не сочи доказателства.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по
делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си
по съдебния контрол, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 14.03.2024г. на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на
административно нарушение №92-02-21 от 14.03.2024г. за това, че след
справка в електронната партида на „ЕС ПИ ЕЛ” АД с ЕИК:********,
представлявано от Изпълнителния директор П. С. Л., със седалище и адрес на
управление гр. гр. Оряхово ул. „арх. Димитър Цолов” №130 и
информационната система на Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел е установено, че не е заявен
действителен собственик на дружеството. Посочено е, че „ЕС ПИ ЕЛ” АД с
ЕИК:******** като не е заявило вписване на обстоятелствата по чл.63, ал.4 от
ЗМИП, а именно действителен собственик на дружеството до 31.05.2019г. в
търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е
нарушил законоустановения срок по смисъла на §9, ал.2 от Преходните и
заключителните разпоредби на ЗМИП, което съставлява нарушение на чл. 63,
ал.6 от ЗМИП, вр. с §9, ал.2 от ПЗР от ЗМИП.
В съставения АУАН е отбелязано, че е иззет като доказателство
Констативен протокол №92-02-21 от 10.03.2024г..
Видно от приет и приложен по делото Констативен протокол №92-02-21
от 10.03.2024г., съставен от И. И. – „Гл. юрисконсулт” в отдел
„Административноправно обслужване”, Дирекция „Правно обслужване,
човешки ресурси и деловодство” към Агенция по вписванията по повод
получен чрез Докладна записка №92-02-21 от 04.01.2024г. сигнал от Надежда
Азманова – Директор на Дирекция „ДЛР и ДЛВ” е констатирано, че след
справка по електронната партида на жалбоподателя „ЕС ПИ ЕЛ” АД с
ЕИК:********, представлявано от Изпълнителния директор П. С. Л., със
2
седалище и адрес на управление гр. гр. Оряхово ул. „арх. Димитър Цолов”
№130 в информационната система на Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел е установено, че не е заявен
действителен собственик на дружеството, съгласно изискването на чл.63, ал.6
от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Административнонаказващият орган е приел нарушението за установено
от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което за
нарушение на чл.63, ал.6, вр. с §9, ал.2 от ПЗР от Закона за мерките срещу
изпирането на пари /ЗМИП/, на основание чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП, е
наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1000 лева.
По делото като свидетели са разпитани, актосъставителят В. В. Ц. и
свидетелите присъствали при връчването на акта за установяване на
административно нарушение С. М. С. и В. Н. Т..
От показанията на актосъставителя – В. Ц. – „Главен специалист” в
Агенция по вписванията служба по вписвания гр. Враца се установява, че в
действителност тя лично не е съставила Акт за установяване на
административно нарушение №92-02-21 от 14.03.2024г., а същият е съставен
предварително от юрист в централата в гр. София и е изпратен по ел. поща, за
да бъде връчен на нарушителя. В случая, според Ц. тя лично не е извършвала
проверка и не е констатирала наличие на извършено нарушение във връзка с
удостоверените в съставения от нея АУАН обстоятелства. Тази дейност е била
извършена от длъжностно лице в гр. София. Единствената дейност, която е
извършила вписаната като актосъставител е била да разпечата съставения
предварително АУАН, да покани нарушителя за връчване, да впише
свидетели, присъствали на връчването и да се подпише.
От разпитите на свидетелите С. М. С. и В. Н. Т. се установява, че същите
са присъствали единствено на връчване на съставения вече акт за
установяване на административно нарушение. И двете не помнят за какво
нарушение е съставен АУАН. Твърдят, че същият е съставен от длъжностно
лице по регистрация гр. София и е връчен впоследствие от сочената за
актосъставител В. Ц., в тяхно присъствие.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни доказателствени средства и административно-наказателната преписка.
3
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав съобрази следното:
Актът за установяване на административно нарушение и последващото
го наказателно постановление са съставени при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
В чл.42 в т.1 до т.10 от ЗАНН и в чл.57, ал.1 в т.1 до т.10 от ЗАНН,
изчерпателно е посочено минимално изискуемото съдържание на акта за
установяване на администратиивно нарушение и наказателното
постановление.
При извършена проверка, настоящия съдебен състав констатира, че при
съставянето на АУАН и атакуваното наказателно постановление са нарушени
нормите на чл.40, ал.1 и ал.3, чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като
актът не е съставен в присъствието на свидетели присъствали при извършване
или установяване на нарушението или при наличието на двама други
свидетели, което обстоятелство, изрично да е отбелязано в него, както и не е
посочена датата на извършване на твърдяното нарушение.
Нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, изисква актът за установяване на
административно нарушение да се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението, а според ал.3, при липса на свидетели, присъствали при
извършване или установяване на нарушението, или при невъзможност да се
състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други
свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
От показанията на актосъставителя В. Ц. и свидетелите С. С. и В. Т.,
става ясно, че нито един от тях не е установил извършване на нарушение от
жалбоподателя „ЕС ПИ ЕЛ” АД с ЕИК:******** гр. Оряхово. Нещо повече,
Акт за установяване на административно нарушение №92-02-21 от
14.03.2024г. не е съставен от сочения в него като актосъставител В. В. Ц..
Свидетелите пък С. С. и В. Т. са вписани като присъствали при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение, което обстоятелство се
опровергава от показанията на последните, а именно, те са присъствали
единствено при връчването на АУАН-на на представителя на жалбоподателя.
Видно от горното не е спазена нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, която
изисква, в такива случаи в акта да бъдат вписани двама свидетели, като това
4
изрично да бъде отбелязано в него.
В настоящия случай, не е ясно кога и от кого е съставен актът за
установяване на административно нарушение. От показанията на свидетелите
се установи, че в самия АУАН са удостоверени обстоятелства, които не
отговарят на обективната действителност.
На следващо място в акта за установяване на административно
нарушение и в последващото го наказателното постановление е посочено, че
„ЕС ПИ ЕЛ” АД с ЕИК:******** гр. Оряхово не е заявило обстоятелствата
относно действителните си собственици по чл.63, ал.4 от ЗИМП до
31.05.2019г., без да е уточнено, на коя дата е извършено вмененото
нарушение. Непосочването в акта за установяване на административно
нарушение и последващото го наказателно постановление на датата на
извършване на твърдяното нарушение от жалбоподателя, създава неяснота у
последния, досежно деянието, което му се вменява, че е извършил. По този
начин, той не може да формира еднозначен извод, относно съдържанието на
волеизявлението на актосъставителя, с което се засяга правото му на защита.
Както беше посочено по-горе, това от своя страна е съществено
нарушение на процесуалните правила по издаването на акта за установяване
на административно нарушение и наказателното постановление императивно,
заложени от законодателя в чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Съдът също така, следва да отбележи, че е изтекла предвидената в закона
абсолютна давност за образуване на административнонаказателно
производство. В ЗАНН липсва регламентация на института на абсолютната
погасителна давност за реализиране на административнонаказателно
преследване. Съгласно чл.11 от ЗАНН, за въпросите, относно вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част
на Наказателния кодекс. Посочената норма, препраща към погасяването на
наказателното преследване по давност в НК. Доколкото за вмененото с
атакуваното наказателно постановление нарушение е предвидено наказание
„имуществена санкция”, то абсолютната давност, предвидена в чл.81, ал.3 от
НК възлиза на четири години и шест месеца, считано от момента на
извършването. Въпреки, че в наказателното постановление не е посочена
датата на извършване на нарушението по тълкувателен път следва да се
5
приеме, че това е 01.06.2019г., след изтичане на предвидения в ЗМИП 4-
месечен срок от изтичане на срока по чл.63, ал.1 от същия закон – 31 януари
2019г., т.е. до 31.05.2019г..
В този случай, след като нарушението е извършено на 01.06.2019г., то
абсолютният давностен срок е изтекъл на 03.12.2023г.
Съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН, административнонаказателното
производство се образува със съставянето на акт за установяване на
административно нарушение, което в случая е станало на 14.03.2024г., след
изтичането на предвидения в закона давностен срок.
Предвид горното, съдът намира, че Наказателно постановление № 92-02-
21/19.04.2024г. на Главен секретар на Агенция по вписванията, с което за
нарушение на чл.63, ал.6, вр. с §9, ал.2 от ПЗР от Закона за мерките срещу
изпирането на пари /ЗМИП/, на основание чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1000 лева, следва да бъде отменено от настоящата
въззивна инстанция, като незаконосъобразно и неправилно издадено.
По разноските:
Съобразно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на разноски по
реда на АПК. В настоящия случай при този изход на делото право на разноски
има жалбоподателят „ЕС ПИ ЕЛ” АД с ЕИК:********, гр. Оряхово. По делото
са представени доказателства от последния за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева, което следва да му бъде присъдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен
съд-Оряхово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 92-02-21/19.04.2024г. на
Главен секретар на Агенция по вписванията гр. София, с което за нарушение
на чл.63, ал.6, вр. с §9, ал.2 от ПЗР от Закона за мерките срещу изпирането на
пари /ЗМИП/, на основание чл.118, ал.1, т.2 от ЗМИП, на жалбоподателя „ЕС
ПИ ЕЛ” АД с ЕИК:********, представлявано от Изпълнителния директор П.
С. Л., със седалище и адрес на управление гр. Оряхово ул. „арх. Димитър
Цолов” №130 е наложено административно наказание „имуществена санкция“
6
в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК
Агенция по вписванията гр. София ул. „Елисавета Багряна” №20 да заплати на
„ЕС ПИ ЕЛ” АД с ЕИК:********, представлявано от Изпълнителния директор
П. С. Л., със седалище и адрес на управление гр. Оряхово ул. „арх. Димитър
Цолов” №130 сумата от 500 лв. /петстотин лева/, направени разноски за
платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр.Враца в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
7