О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
гр. Габрово, 15.07.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР.
ГАБРОВО в открито съдебно заседание от петнадесети юли, две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА
секретар: Радослава Кънева, и с
участието на прокурор Надежда Желева от
Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа материалите по частно касационно
административнонаказателно дело № 130 по описа за 2022 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /ГАС/ частна жалба с вх. № СДА-01-1045 от 13.06.2022 г., подадена от
директора на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/ - София, против
Определение № 75 от 17.05.2022 г. на Районен съд Севлиево /РСС/, постановено по
н.а.х.д. № 428 от 2021 г. по описа на същия съд, с искане за неговата отмяна.
С оспорения съдебен акт Районният съд се е
произнесъл по молба на процесуалния представител на АДФИ, с която същият моли
за изменение на решение № 175 от 22.12.2021 г., постановено по същото дело от
същия съд, с което е изменено Наказателно постановление № 11-01-312 от
15.09.2021 г. на директор АДФИ – София, с което на П.Г.Ц. ***, с ЕГН: **********,
е наложена глоба от 500.00 лв., като санкцията е намалена на 200.00 лв. и
разноските в производството са били поделени между страните пропорционално на
отхвърлената, респективно – уважената част от жалбата. В полза на ответника
АДФИ са присъдени 60.00 лв. юрисконсулско възнаграждение, а в полза на
жалбоподателя Ц. са присъдени 250.00 лв., съставляващи заплатен от него
адвокатски хонорар.
С
Касационна жалба от 20.01.2022 г. представителят на АДФИ е поискал изменение на
първоинстанционният акт по отношение на сторените разноски, като счита, че
такива не се дължат от административнонаказващият орган /АНО/ тогава, когато
издаденото от него НП не бъде отменено в цялост като незаконосъобразно, като
прави аналогия с присъждането на разноските в наказателния процес, в който
разноски не се присъждат в полза на обвиняемия при налагане на по-ниско
наказание от съда. Такива се заплащат от страна на държавата само при пълно
оправдаване на подсъдимия или е напълно оправдан по някое от предявените му
обвинения, какъвто не е настоящият случай. В случая обвинението не е снето, а
единствено наложената за извършеното нарушение санкция е намалена, което
касаторът намира за неправилно и в нарушение на процесуалния закон.
С обжалваното Определение първоинстанционният съд
е оставил молбата без уважение. Като съображения относно становището си по този
въпрос е посочил, че в случая следва да се приложат правилата на ГПК досежно
разноските и специално – това на чл. 78, ал. 8 от Кодекса, според което вполза
на юридическите лица или ЕТ се присъжда възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт и размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по чл. 37 от ЗПП. Също така съгл. нормата на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5
от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по
чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование и
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималният размер
за съответния вид дело по чл. 37 от ЗЗП, който препраща към Наредбата за
заплащане на правната помощ, съгласно чл. 27е от която възнаграждението за
защита в производството по ЗАНН е от 80.00 до 150.00 лв. Намалената част от
наложената санкция е 60%, съответно – потвърдената – 40%, а 40% от така
определеното юрисконсултско възнаграждение върху максималната сума от 150.00
лв. е 60.00 лв., което РС е счел за справедливо и законосъобразно, поради което
е отхвърлил молбата на процесуалния представител на АДФИ.
В проведеното поделото о.с.з. частният
жалбоподател се представлява от главен юрисконсулт А., който поддържа
депозираната жалба.
Ответникът се представлява от адв. Б., която
оспорва жалбата. Страната посочва, че в случая НПК не може да се приложи
механично, т.к. с НП санкция е вече определена и РС не е първият държавен
орган, който определя такава за нарушението. Когато се оспорва едно НП,
жалбоподателят може да оспорва и само или изрично размера на наложената му
санкция и в случай, че този размер е определен незаконосъобразно, то жалбата му
следва да бъде уважена и е справедливо и законосъобразно разноски да се
присъдят в полза на АНО и в този случай. Защото ако санкционираното лице не
обжалва по съдебен ред наложената му санкция, то съдебно производство не би се
развило, но и размерът не би бил намален в негова полза.
Представителят на ОП Габрово счита, че жалбата
следва да се остави без уважение и да се потвърди оспореното с нея Определение.
Частната жалба е депозирана в законния срок, от
заинтересована страна и като подадена против подлежащ на обжалване пред АСГ
съдебен акт тя следва да се счита за редовна и допустима, поради което съдът я
разгледа по същество.
Настоящият съдебен състав взе предвид, че
въпросът с присъждането на деловодни разноски в административнонаказателния
процес бе решен в ЗАНН с помощта на изрични нормативни правила, което позволява
присъждане на такива да се направи в хода на обжалване на НП по съдебен ред.
Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 2 от ЗАНН Районният изменя акта по чл. 58д /вслучая – НП/, когато се налага да намали размера на
наложеното административно наказание или да го замени с по-леко по вид от
предвидените за същото нарушение, като в случая РСС е приложил именно тази
възможност. Съгласно новата процесуална норма на чл. 63д от ЗАНН, която се
прилага от влизането й в сила и досежно висящите административнонаказателни
производства именно поради спецификата й на процесуална, а не на материална, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Препратката е изрична и касае именно въпроса, свързан с присъждането на
разноските в процеса. Т.е. този ред се прилага и от РС, и от Адм. съд,
действащи като въззивна и, съответно, като касационна инстанция. А при липса на
конкретно уреждане на въпроса за определяне на размера, вкл. възможността за
пропорционално присъждане на разноски, на основание чл. 144 от АПК са приложими
правилата на ГПК, а не на НПК. Според ал. 4 в полза на учреждението или организацията,
чийто орган е издал акта по чл. 58д /НП/, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като съгл. ал. 5 размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП.
С оглед гореизложеното се налага изводът, че по
отношение на въпроса, свързан с присъждането на разноски,
административнонаказателното производство следва логиката и нормите на АПК,
респективно – ГПК, по силата на препращащите норми на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН и
чл. 144 от АПК. И това не е случайно. Механичното прилагане нормите на НПК в
случая е в разрез с правилата на закона и с логиката и справедливостта. В
наказателния процес първоинстанционният съд не се произнася с акта си по
отношение на вече наложена санкция, а сам първоначално определя такава при
наличието на установено престъпление. Докато в административнонаказателния
процес санкциониращ е АНО и налагането на санкция става не от РС, а от този
АНО. Напълно възможно е, и често срещано в практиката, привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице да оспори само размера на
наложената му санкция, без по същество да оспорва факта на извършеното от него
административно нарушение и ако съдът уважи жалбата му, то е логично,
справедливо и законосъобразно да присъди в негова полза и разноски, т.к.
съдебното производство се е развило поради неправомерно наложената от АНО
санкция и лицето няма друг ред за защита, освен съдебното оспорване на
издаденото НП. В случая РС действа като въззивна инстанция, която следи за
законосъобразността на вече издаденото НП, с което е вече наложена санкция. В
наказателния процес първоинстанционният съд не изменя размера на наказанието,
т.к. такова не е налице и в случая няма как да се приложи пропорционалното
присъждане на разноски. Също така вида на санкциите, налагани при извършено
престъпление и административно нарушение са различни, като във втория случай те
основно имат финансово изражение. НП има и материално изражение досежно размера
на наложената глоба и когато се оспорва само нейният размер, което е допустимо
и възможно, на практика е на лице материален интерес от изхода на спора за
жалбоподателя. Липсата на изрично специално правило в ЗАНН по този въпрос е
причина за разнопосочна съдебна практика, което е факт и той ще е налице до
изменение на ЗАНН в нужната насока или до произнасяне на ТР по този въпрос.
По отношение възприемането на факта, че НП има
материално изражение и по дела, при които се оспорва такова, следва да се
приеме наличие на материален интерес може да се вземе предвид и чл. 18, ал. 2
от Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения, според който
ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението
– т.е. налице е материален
интерес от оспорването на НП.
Имайки предвид тези специфики, законодателят е
предвидил изрично субсидиарно приложение на АПК, респективно – ГПК, както и на
чл. 37 от ЗПП, според който заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП, която Наредба е именно Наредбата за заплащането на правната помощ. Според нея също правната
помощ се заплаща при правила, отделни за наказателното производство и за
гражданското и административното такова, като последните две са уредени заедно
в Раздел четвърти, следвайки общата логика, която е обаче различна от тази,
действаща в наказателния процес, поради което и за правната помощ, оказана в
рамките на такъв, правилата са уредени в самостоятелен отделен Раздел трети.
Максималния и минимален размер на възнаграждението се регламентира в специално
правило на чл. 27е от Наредбата, но тя не регламентира въпроса с
пропорционалността. В случая производството е с административен характер, с
оглед горепосочената изрична препратка от ЗАНН към АПК. Чл. 11 от ЗАНН препраща
не към НПК, а към НК и то само по отношение на посочените в нормата правни
институти: „… вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита.“, като изброяването е изчерпателно и касае самото деяние и формите на
участието в него. НПК се прилага субсидиарно изключително и само относно
основанията за касационно обжалване, според нормата на чл. 63а, ал. 1, чл. 63в,
ал.1 от ЗАНН, както и по процесуални въпроси, изчерпателно изброени в чл. 84 от
същия Закон, но не и по въпроса за разноските, по който, както вече бе посочено
по-горе, е налице изрична препратка към АПК, респективно – ГПК.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна
инстанция счита, че частната жалба, подадена против Определението на РСС,
следва да се остави без уважение, т.к. е подадена против съдебен акт, който е
законосъобразен и мотивиран.
Предвид на така изложеното и на посочените
основания Административен съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №
СДА-01-1045 от 13.06.2022 г., подадена от директора на Агенция за държавна
финансова инспекция /АДФИ/ - София, чрез главен юрисконсулт А. А., против
Определение № 75 от 17.05.2022 г. на Районен съд Севлиево /РСС/, постановено по
н.а.х.д. № 428 от 2021 г.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на
страните, в едно с призовките.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.