№ 343
гр. Пловдив, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20235330200894 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 672341-F653330/ 28.10.2022
г, издадено от Началник на отдел Оперативни дейности-Пловдив,
Дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален Контрол, с което на *******
ГАЗ 2017 ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 25 000 лв.
С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност
на НП и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се твърди, че:
-в АУАН и НП фактическите признаци на нарушението били бланкетно
описани;
- били изтекли сроковете по чл. 34 ЗАНН;
-липсвала компетентност на наказващия орган;
-приложение следвало да намери чл. 28 ЗАНН с оглед:1/ влошеното
здравословно състояние на управителя на наказания субект, което не му
позволявало да се запознае с изискванията на приложимата законова
регламентация; 2/ обстоятелството, че нарушението било извършено за първи
път; 3/след проверката били подадени документи за получаване на нужната
регистрация.
Въззиваемата страна моли за потвърждаване на НП и претендира
разноски.
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че НП, видно от
приложената разписка, е връчено на дата 23.01.2023г. По делото е
представен пощенски плик с клеймо за изпращане 06.02.2023г.
Съгласно чл. 184 НПК, намиращ субсидиарно приложение по силата на
чл. 84 ЗАНН, срокът се счита спазен, ако до изтичането му молбата, жалбата
или другите книжа са постъпили в пощата или друг куриерски оператор. От
изложеното следва, че 14-дневния срок по смисъла на актуалната редакция на
чл. 59 ЗАНН се явява спазен.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
На 11.05.2022г., в 12.00 часа е извършена проверка в обект бензино-
газстанция, находящ се в с. Йоаким Груево, общ. Стамболийски, обл.
Пловдив, на пътя за Пловдив, стопанисван от ******* ГАЗ 2017 ЕООД ,
ЕИК *******, при която се констатира, че дружеството в качеството му на
задължено лице по смисъла на чл. 3, ал.1 от
Закона за административното регулиране на икономическите дейности,
свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/ е
допуснало нарушение на разпоредбите на същия закон.
Съгласно чл. 3, ал.1 от ЗАРИДСНПНП: „Всяко лице, което
осъществява дейност по чл. 2, ал. 1, подлежи на регистрация по
този закон.“
Съгласно чл. 2, ал.1, т.2 от ЗАРИДСНПНП: икономически дейности,
свързани с нефт и продукти от нефтен произход, са търговия на дребно
2
с нефт и продукти от нефтен произход.
Според т.1 от § 1 от ДР на ЗАРИДСНПНП: „Продукти от нефтен
произход" са нефтопродуктите: бензин, газьол (дизелово гориво), керосин,
тежки горива, втечнен нефтен газ (LPG), както и всички други или смесени
нефтопродукти, които са предназначени за употреба като
гориво за отопление или за моторно гориво.“
Според чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП „ В Министерството на
икономиката се води регистър на лицата, осъществяващи икономически
дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход".
В гореописания обект към момента на проверката се използва ЕСФП
модел "Ойл Сис 2.0Д-КL" с Рег.№ на ФУ в НАП 4336265, с ИН на ФУ
OS006721 и ИН на ФП 58006721.
При извършената справка в регистъра на Министерството на
икономиката, актуален към 04.05.2022г. е установено, че дружеството няма
регистрация по ЗАРИДСНПНП.
Дружеството осъществява икономическа дейност, свързана с нефт и
продукти от нефтен произход - извършва търговия на дребно с горива т.е.
попада в обхвата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП.
Към момента на извършване на проверката в обекта не е налично
Удостоверение от Министерство на икономиката за търговия на дребно с
нефт и продукти от нефтен произход, съгласно изискванията на чл. 16 от
ЗАРИДСНПНП.
Представляващия дружеството писмено декларира , че дружеството и
обекта нямат удостоверение по чл.16, ал.З от ЗАРИДСНПНП и не е
подадено заявление по ЗАРИДСНПНП за издаване на токова.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събрания по делото доказателствен материал:
-разпит на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично
потвърди констатациите в АУАН;
-писмени доказателства сред които: Протокол за извършена проверка,
опис на наличните средства;
-от особено значение са приложените като доказателство служебни
бонове, от които се установява, че към датата на извършване на
проверката, в обекта е извършвана продажба на следните нефтени
3
продукти по смисъла на дадената в закона легална дефиниция: от
бензиноколонка 1- пропан бутан, от бензиноколонка 2- пропан бутан, от
бензиноколонка 3-Дизел Б6 и бензин А95Н, от бензиноколонка 4-Дизел Б6 и
бензин А95Н.
Следва да се отбележи и че жалбоподателят не е ангажирал
доказателства за разколебаване на несъмнените изводи, които се правят от
изброените доказателства.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.3, ал.1 от ЗАРИДСНПНП,
във връзка с чл. 2,ал.1,т.2 от ЗАРИДСНПНП.
Приложена е коректната санкционна норма на чл. 29, ал.1 от
ЗАРИДСНПНП, като наложената санкция е в минималния възможен
размер, което изключва необходимостта от по-нататъшен коментар досежно
индивидуализацията й.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че изцяло при
съобразяване разпоредбата на чл. 3, ал.1 ЗАНН в НП са цитирани и реално
са приложени редакциите на нормите от ЗАРИДСНПНП, меродавни към
датата на извършване на нарушението-11.05.2022г.
Действително в чл. 2 и чл. 3 от ЗАРИДСНПНП с
ДВ, бр. 8 от 25.01.2023 г. са извършени изменения и допълнения. Същите,
обаче не могат да ползват жалбоподателя по правилото на чл. 3, ал.2
ЗАНН за по-благоприятния закон, доколкото касаят отпадане на
задължението за регистрация за обекти, които са част от или прилежащи към
критична инфраструктура по смисъла на чл. 25а от ЗАРИДСНПНП какъвто не
е спорно по делото, че процесния обект не е.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ.
1/Неоснователно е възражението, че в АУАН и НП фактическите
признаци на допуснатото нарушение били само бланкетно посочени. Точно
обратното, и в АУАН и НП по достатъчно конкретен начин са
4
индивидуализирани време, място на извършване на деянието, субект на
нарушението и съставомерни признаци-извършване на търговия на дребно с
продукти от нефтен произход без необходимата по закон регистрация.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че действително в
текста на АУАН и НП е изрично посочена само датата на установяване на
нарушението, но не е изрично отбелязана датата на извършване на същото.
При цялостния прочит на АУАН и НП обаче, се установява по несъмнен
начин, че деецът е наказан за извършване на продължено
административно нарушение, включващо в елементите на фактическия си
състав съчетание от действие /извършване на търговска дейност с продукти
от нефтен произход/ и бездействие /без да е получено необходимото по
закон удостоверение за регистрация/, като съгласно трайната съдебна
практика при продължените нарушения се създава трайно противоправно
състояние, което обхваща времето от възникване на задължението за
действие до преустановяване на противоправното бездействие или до
установяването му по надлежния ред. В този момент се счита довършено
нарушението и към този момент следва да се извърши преценката за
приложение на материалния закон, за компетентността на актосъставителя и
административно наказващия орган, от този момент почват да текат
давностните срокове за реализиране на административно-наказателната
отговорност. В съответствие с това разбиране в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление ясно е
посочено, че на датата на проверката противоправното състояние не е
било отстранено, т.е., датата на установяване на нарушението и на
неговото извършване в случая съвпадат.
Така Решение № 402 от 16.03.2017 г. по н. д. № 52 / 2017 г. на XXII
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1603 от 06.07.2012 г.
по н. д. № 1281 / 2012 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2378 от 15.12.2016 г. по н. д. № 2465 / 2016 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение от 15.12.2008 г. по к.н.а.х. дело №
1810/2008 г. на Административен съд Пловдив, ХIX с-в
В аналогичен смисъл са и приложените по делото и обсъдени по-горе
доказателства, от които се установява продажбата на продукти от нефтен
произход именно на датата на проверката- 11.05.2022г.
5
2/ Неоснователно е възражението за пропускане на сроковете по чл. 34
ЗАНН.
На първо място, следва да се направи уточнението, че съгласно
задължителните указания на Тълкувателно Постановление № 1 от 27/02/2015
на ВКС и ВАС същите не са преклузивни, както неправилно се твърди в
жалбата, а давностни.
Според цитираната норма на чл. 34 ЗАНН: Не се образува
административно наказателно производство, а образуваното се
прекратява, когато не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението. Образуваното
административно наказателно производство се прекратява, ако не е
издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта.
В процесния случай, предвид продължения характер на нарушението,
датата на извършване на нарушението и датата на неговото
установяване чрез извършваната проверка съвпадат, а именно
11.05.2022г. АУАН е издаден още на следващия ден -12.05.2022г., а НП на
28.10.2022г., което обуславя извод, че противно на възраженията в жалбата,
всички срокове по чл. 34 ЗАНН са спазени.
В този смисъл е и трайната съдебна практика относно начина на
изчисляване на сроковете по чл. 34 ЗАНН при продължени нарушения-
Решение № 275 от 08.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3732 / 2018 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2022 от 23.11.2017 г.
по н. д. № 2399 / 2017 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 2739 от 12.12.2014 г. по н. д. № 2667 / 2014 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1695 от 21.09.2016 г. по н. д. №
1601 / 2016 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
3/Неоснователно е възражението за липса на компетентност на
наказващия орган:
-материалната компетентност произтича от чл. 36 от ЗАРИДСНПНП
във връзка с т.1.3 от представената по преписката Заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020г.;
-териториалната компетентност следва от извършването на
6
нарушението на територията на област Пловдив;
-персоналната компетентност, противно на възражението в жалбата,
произтича от изисканите по служебна инициатива на съда Заповед №
1364/2022 и Заповед № 3894/2022г.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА МАЛОВАЖНОСТ НА СЛУЧАЯ
Неоснователно е възражението за маловажност на случая.
Действително съгласно ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на
ВАС преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, а
не по целесъобразност. От изложеното следва, че изводът, че нарушителят
следва да бъде реално санкциониран, задължително следва да бъде
предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната
действителна обществена опасност да деянието ангажиране на държавна
репресия спрямо дееца.
Съгласно дадената в т.4 от ДР на ЗАНН легална дефиниция:
"Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид.“
Всъщност още преди приемане на легалната дефиниция, трайната
съдебна практика бе извела правилото, че за да се счете, че случаят е
маловажен, следва да се констатира, че с оглед всички обстоятелства,
относими към конкретния случай, степента на обществена опасност на
процесното деяние е по-ниска от обичайната за нарушения със същата
правна квалификация.
В настоящия случай съдът намира, противно на доводите в жалбата, че
такива обстоятелства, които да обуславят маловажност на случая не са
налице.
1/ Действително от представените към жалбата писмени доказателства
се установява, че управителят на наказания субект страда от тежко
7
заболяване. Това обстоятелство в чисто човешки план буди разбиране и
съчувствие. В юридически план, обаче то не може да доведе до желаните от
жалбоподателя последици, доколкото в случая наказан субект е не самия
управител, а управляваното от него юридическо лице.
Същевременно съгласно трайната съдебна практика отговорността на
юридическите лица е обективна, безвиновна и за възникването й е изцяло
ирелевантна причината, поради която е допуснато нарушението. Напълно
достатъчно за налагане на имуществена санкция е да се констатира от
обективна страна несъответствие на действителното положение с правно
предписание, като без значение е дали е констатирано или не виновно
поведение на някой от служителите на дружеството.
Така изрично ТР 3/2014 на ВАС, Решение № 918 от 05.06.2020 г. по к.
адм. н. д. № 449 / 2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив ,
Решение № 266 от 09.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3183 / 2017 г. на XXII
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 475 от 02.03.2016 г.
по н. д. № 3211/2015 г. на Административен съд – Пловдив и много други.
Още повече, че твърденията в жалбата, че управителят не могъл да се
запознае с новите изисквания на закона, поради влошеното си здравословно
състояние са фактически некоректни. От представените медицински
документи е видно, че заболяването на управителя е от 2020г.
Същевременно императивното задължение за правните субекти да
извършват дейност с нефтени продукти едва след провеждане на надлежно
производство по регистрация, противно на възраженията в жалбата, не е от
2020г., а още от приемането на ЗАРИДСНПНП, обнародван с ДВ.
бр.62 от 27 Юли 2018г. Това е видно от първоначалните редакции на чл. 2 и
чл. 3 от закона, които именно вменяват императивното задължение за
регистрация.
Действително през 2020г. е изменена санкционната разпоредба –чл. 29
от ЗАРИДСНПНП, но промяната е била само в насока прецизиране на
санкциите за физически и юридически лица, но е изцяло неотносима към вече
възникналото две години по-рано задължение за регистрация.
Не на последно място, във връзка с посочения довод следва да се
съобрази, че още от римското право е ноторно известно, че незнанието на
закона не извинява никого- Ignorantia juris non excusat.
Така Решение № 528 от 15.02.2002 г. по н. д. № 503/2001 г., I н. о. на
8
ВКС, Решение №148/07.01.2021 по дело №635/2020 на ВКС, Решение № 26/
08 юни 2015 год., трето наказателно отделение, по КНОХД № 2017/2014 на
ВКС.
Още повече, че в случая наказаният субект е търговец, от който законът
(чл. 302 ТЗ) изисква полагането на квалифицирана грижа при изпълнение на
договорните обязаности и законовите му задължения, а именно грижата на
добрия търговец, за разлика от останалите стопански субекти, от които се
изисква една по-ниска като интензитет грижа- на добрия стопанин.
2/ Не може да доведе до извод за малозначителност на деянието
обстоятелството, че нарушението е за първи път. Това обстоятелство е
изрично съобразено от законодателя, който е предвидил по-леко наказуем
състав за нарушители, които са извършили еднократно нарушението от
тези, при които това се повтаря. До този извод се достига при сравнение на
санкциите по чл. 29, ал.1 и чл. 29, ал.5 от ЗАРИДСНПНП.
В тази връзка следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 56 НК,
намираща субсидиарно приложение в процеса по ЗАНН, съгласно която не са
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от
закона при определяне на съответното престъпление. В конкретния
случай, доколкото еднократността на нарушението изрично е отчетена при
дефиниране на административния състав на чл.29, ал.1 от ЗАРИДСНПНП, то
това обстоятелство не може да се отчита втори път.
Всъщност обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път
не може да доведе до приложение на чл. 28 ЗАНН и на още едно
самостоятелно основание. Както вече се спомена, в случая се касае не за
нарушение, което се извършва с еднократно действие, а за продължено
нарушение, при което се създава трайно противоправно състояние за
неопределен период от време, което чувствително завишава степента на
обществена опасност на извършеното. Не на последно място следва да се
отчете и че се касае до неизпълнение на основно, базисно задължение,
каквото е това за преминаване през регистърно производство преди започване
на търговската дейност с нефтени продукти.
3/Не може да доведе до извод за маловажност на случая и соченото в
жалбата обстоятелство, че веднага след проверката жалбоподателят подал
9
документи за регистрация. Това е така, доколкото в чл. 29, ал.1, изр. 2
законодателят по императивен път е постановил, че последващото
добросъвестно поведение е ирелевантно за отговорността на дееца: „Когато
дейността е извършена в обект, който не е вписан в регистъра по чл. 16, ал.
1, този обект не може да бъде вписан в регистъра в двегодишен срок от
датата на влизането в сила на наказателното постановление.“
4/ Нещо повече, според съда в случая процесното деяние разкрива даже
по-висока степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушения с тази правна квалификация. Това следва от самото
времетраене на продълженото нарушение, като по делото са представени
доказателства, че обектът е функционирал не по късно от 01.04.2022г.
По изложените съображения НП следва да се потвърди.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, чл. 37 ЗПП, вр.
чл. 27е НЗПП право на възнаграждение има въззиваемата страна.
За да определи справедливия размер на дължимото юрисконсултско
възнаграждение съдът съобрази:
- вида на оказаната юрисконсултска защита и съдействие- изразила се в
реално участие в открито съдебно заседание, протекло с разпит на свидетел и
събиране на писмени доказателства;
-фактическата и правна сложност на делото, която не е ниска предвид
многото възражения направени от жалбоподателя, но и не е необичайно
висока за подобен род административни нарушения;
- интересът от делото- наложена санкция в размер на 25 000 лева.
При отчитане на гореизложените съображения, съдът намира, че
справедливият размерът, който следва да се присъди отговаря на 100 лева.
По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК
разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице,
разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващия
орган. В случая на основание чл.2, ал.2 ЗНАП това се явява Националната
Агенция по приходите.
10
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 672341-F653330/
28.10.2022г, издадено от Началник на отдел Оперативни дейности-Пловдив,
Дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален Контрол, с което на *******
ГАЗ 2017 ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 25 000 лв.
ОСЪЖДА ******* ГАЗ 2017 ЕООД , ЕИК ******* да ЗАПЛАТИ в
полза и по сметка на Националната Агенция по приходите сумата от 100 лева,
представляващи деловодни разноски по делото пред Районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11