ОПРЕДЕЛЕНИЕ
28.05.2019г. гр. Попово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета
година, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№
1035/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на „КОНФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ“
с ЕИК: ********* с адрес: гр.София, пл. „Македония“, №1, представлявана от П.Г.Д.-
Президент, с
искане за изменение на постановеното по
делото Решение в частта за разноските, като се моли на ответника да не се
възлагат разноски.
В срока по чл.248, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на молбата от насрещната
страна.
Съдът, след като се запозна с
материалите по делото, установи следното:
Молбата за
допълване на постановеното по делото решение е депозирана в преклузивния срок
по чл. 248, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на
ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г. е прието, че по общо правило разноските се
дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния
спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е
задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.
В конкретния случай,
заповедта, с която е отменена заповедта за прекратяване на ТПО е издадена на
19.12.2018г., т.е. след депозиране на исковата молба /19.11.2019г./. Освен
това, както бе вече посочено в мотивите на
решението, отмяната на уволнението по
инициатива на работодателя може да се направи до определен момент -
предявяването на иск от работника или служителя пред съда. След датата на
завеждане на исковата молба пред районния съд се преклудира възможността
работодателят сам да го отмени, тъй като въпросът за законността на уволнението
и неговата отмяна вече е извън неговата власт. Тя е предоставена на съда, който
като правораздавателен орган е компетентен да се произнесе по възникналия
трудов спор
Това налага извод,
че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл следва да се тълкува и
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият случай. В случая не са
налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като макар да е признал иска, с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което същият не се освобождава от задължението за заплащане
на разноски.
Ето защо, молбата
за изменение на постановеното по делото решение следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на „КОНФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ“
с ЕИК: ********* с адрес: гр.София, пл. „Македония“, №1, представлявана от П.Г.Д.-
Президент за изменение на Решение № 56/28.03.2019г. по гр. д. № 1035/2018г.
на РС - Попово в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Търговище в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: