№ 393
гр. Варна, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20233100500252 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. А. Р. против Решение № 3607/22.11.2022 г. по
гр.д. № 3920/2022 г. по описа на ВРС, ХХХ състав с което е отхвърлен иска й с правно
основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за приемане за установено в отношенията между нея и
Държавата, чрез Министерство на земеделието, храните и горите, че към момента на
одобряване на кадастралната карта на гр. Варна, със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на
изпълнителен директор на АГКК, е била собственик на самостоятелен имот с проектен
идентификатор № *** и с проектна площ от 2800 кв.м при съседи: ***, индивидуализиран
на скица-проект № 15-915820-07.12.2018 г. за изменение на КККР и повдигнат в цвят на
приложената на л. 42 от гр.д. №21001/2019 г. на ВРС скица, който е включен в съседния
поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, местност „А.“, целият с площ
от 14390 кв. м, при съседи: ***, записан на Държавно лесничейство – Варна (Изпълнителна
агенция по горите, Регионална дирекция – Варна).
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на първоинстанционното и
постановяване на ново, с което да се уважи изцяло предявения иск с правно основание чл.
54, ал. 2 от ЗКИР. Претендират се разноски.
Въззиваемият Държавата, чрез Министерство на земеделието, храните и горите в
1
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не депозира отговор по така подадената жалба.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като и двете
претендират присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на С. А. Р. против Държавата, чрез
Министерство на земеделието, храните и горите с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за
приемане за установено в отношенията между страните, че към момента на одобряване на
кадастралната карта на гр. Варна, със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителен
директор на АГКК, ищцата е била собственик на самостоятелен имот с проектен
идентификатор № *** и с проектна площ от 2800 кв.м при съседи: ***, индивидуализиран
на скица-проект № 15-915820-07.12.2018 г. за изменение на КККР и повдигнат в цвят на
приложената на л. 42 от гр.д. №21001/2019 г. на ВРС скица, който е включен в съседния
поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, местност „А.“, целият с площ
от 14390 кв. м, при съседи: ***.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Държавата, чрез Министерство на земеделието,
храните и горите е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения от Р. иск като
неоснователен и отправя искане за неговото отхвърляне.
С Решение № 3607/22.11.2022 г. по гр.д. № 3920/2022 г. по описа на ВРС, ХХХ състав
е отхвърлен иска на С. А. Р. с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за приемане за
установено в отношенията между нея и Държавата, чрез Министерство на земеделието,
храните и горите, че към момента на одобряване на кадастралната карта на гр. Варна, със
Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, е била собственик на
самостоятелен имот с проектен идентификатор № *** и с проектна площ от 2800 кв.м при
съседи: ***, индивидуализиран на скица-проект № 15-915820-07.12.2018 г. за изменение на
КККР и повдигнат в цвят на приложената на л. 42 от гр.д. №21001/2019 г. на ВРС скица,
който е включен в съседния поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна,
местност „А.“, целият с площ от 14390 кв. м, при съседи: ***, записан на Държавно
лесничейство – Варна (Изпълнителна агенция по горите, Регионална дирекция – Варна).
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно.
2
С определение № 491/08.02.2023 г. ВОС оставя без движение исковата молба с оглед
отстраняване противоречието между обстоятелствената част на иска и неговия петитум. С
молба с вх. № 4494/21.02.2023 г. ищцата изрично уточнява, че предявява иск с правно
основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за приемане за установено между страните, че Р. е
собственик на имот с проекто № *** по КК на гр. Варна с площ от 2800 кв.м, при граници:
ПИ с №№ *** - улица, *** и ПИ № ***, представляващ реална част от ПИ № *** по КК на
гр. Варна с площ от 2800 кв.м, при граници на частта: ПИ с №№ ***, *** и останалата част
от ПИ № *** по наследствено правоприемство от А. С.И., а от него по силата на саморъчно
завещание, направено в негова полза от П.А.Ш., а от завещателя по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 622, рег.№ 8632, дело № 954/14.08.1925 г.,
който поради грешка в КК от 2008 г. не е отразен като самостоятелен имот и неправилно е
включен като част от съседния собствен на ответника ПИ *** по КК на гр. Варна. Т.е
претендира се да бъде установено правото й на собственост към настоящия момент.
Това уточнение е допустимо, защото исковата молба е била нередовна поради
противоречие между твърденията и петитума относно момента на установяване на правото
на собственост, която нередовност първоинстанционният съд е следвало служебно да
констатира при проверката на редовността на исковата молба по реда на чл. 129 от ГПК.
Нередовността на исковата молба е условие за допустимостта на процеса, затова всяка
инстанция може да я констатира и да предприеме дължимите действия по отстраняването й.
Точно това процесуално действие е предприето от ВОС по настоящото дело като е указано
да се отстрани противоречието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба.
Това уточнение, тъй като е направено пред въззивната инстанция, не е съобразено при
постановяване на първоинстанционното решение и не е намерило отражение в диспозитива
на решението. Възприетият от районния съд подход за разрешаване на спора не е в
съответствие и с т. 4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8 от 2014 г.
на ОСГК на ВКС, с което е прието, че ищецът по иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от
ЗКИР има правен интерес да установи правото си на собственост върху грешно заснетата в
кадастралната карта част от имота към момента на приключване на съдебното дирене в
инстанцията по същество. Само по изключение ищецът по иск с правно основание чл. 54, ал.
2 от ЗКИР има правен интерес да установява собствеността си към минал момент- момента
на одобряване на кадастралната карта на населеното място. Например, в хипотезата на чл.
16, ал. 1 от ЗУТ, когато се касае за грешка в кадастралната карта, послужила като основа на
приет първи подробен устройствен план на населеното място, социалната инфраструктура
или на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. В случая Р. не се позовава на
тази хипотеза и не обосновава правен интерес от установяване на собственост към минал
момент.
Според посоченото тълкувателно решение одобрените по реда на ЗКИР кадастрални
карти и кадастрални регистри имат декларативно действие, същевременно поради
изискването те да се поддържат в актуално състояние и да отразяват точно собствеността,
когато е налице грешка, породена от спор за материално право по смисъла на чл. 54, ал. 2 от
3
ЗКИР, установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното
отразяване на обема на това право е към момента на предявяване на иска, респективно - на
приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези
настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение
за придобиване, изменение или погасяване на правото на собственост.
В разглеждания случай първоинстанционния съд не се е произнесъл по правото на
собственост към настоящия момент, защото е приел, че релевантен за установяване на
собствеността по повдигнатия правен спор е момента на одобряване на кадастралната карта
/2008 г./ – така той се е произнесъл по непредявен иск за собственост към минал момент, а
не към настоящия момент. Като не е се е произнесъл по предявени иск към настоящия
момент, ВРС е постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване с
последиците по чл. 270, ал. 3, изр. 3 от ГПК /Решение № 104/20.01.2021 г. по гр.д. №
4498/2019 г. по описа на ВКС, ГК, I г.о/.
Нарушен принципът на диспозитивното начало в процеса, касателно предмета на
търсената защита, поради което първоинстанционното решение се явява изцяло
недопустимо. Според чл. 270, ал. 3 от ГПК, когато решението е недопустимо, въззивният
съд го обезсилва в обжалваната му част, а когато основанието за обезсилване се изразява в
разглеждането на непредявен иск, делото се връща на първоинстанционния съд за
произнасяне по предявения иск. Именно тази хипотеза следва да намери приложение в
случая, касателно исковата претенция на С. А. Р..
С оглед на изложеното, обжалваното решение като процесуално недопустимо следва
да се обезсили на основание горепосочената разпоредба и делото да се върне на Варненски
районен съд за ново разглеждане от същият състав на същия съд и произнасяне по
действително предявения иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за установяване
собствеността върху процесния имот към настоящия момент.
При този изход на производството разноски не следва да се присъждат, тъй като
същото не е приключило със съдебен акт по съществото на спора.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 3607/22.11.2022 г. по гр.д. № 3920/2022 г. по описа на
ВРС, ХХХ състав, като НЕДОПУСТИМО, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 от ГПК.
ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за ново разглеждане от същия състав на
действително предявения иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, съгласно мотивите
на настоящото решение.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5