ПРОТОКОЛ
№ 58
гр. Варна, 13.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирина Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20243000500523 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:55 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ВЪЗЗИВНИКЪТ Й. М. Т., редовно призован, явява се лично,
представлява се от адв. И. Р., редовно упълномощена и приета от съда от
преди.
ВЪЗЗИВАЕМИТЕ:
Ф. А. Т., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Н. Н.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
С. П. Т., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Н. Н.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
1
и постъпилия писмен отговор.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна
жалба на Й. М. Т., чрез адв. И. Р. - САК срещу решение № 172/85.10.2024г. на
ОС – Силистра, постановено по гр. д. № 125/2024г., в частта с която е
отхвърлен предявеният от въззивника срещу Ф. А. Т. и С. П. Т. иск с правно
основание чл.59 ЗЗД за сумата от за разликата от 5 072,93лв. до предявения
размер от 28 765 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
29.02.2024г.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението в обжалваната част, като постановено при нарушение на
процесуалния и материалния закон. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички
факти и доказателства, които са от значение за правилното решаване на спора.
Оспорва като неправилен и необоснован извода на съда, че ответниците са
предоставили свои лични средства в размер на 10 000лв. за извършване на
ремонт на жилището им, находящо се в гр. Силистра, ул. “Ген. Гурко“ 1, ет.11,
ап.54. Сочи се, че от доказателствата по делото не се установяват твърденията
на ответниците, че ищецът и бившата му съпруга са имали възможност да
живеят в процесното жилище, като вместо заплащане на наем за същото са
направили ремонт и твърди, че такава уговорка не имало. Твърди, че са
извършили ремонта, в качеството си на добросъвестни владелци, тъй като са
мислели, че апартамента ще стане тяхна собственост предвид декларираното
от ответниците намерение да им го дарят, поради което се претендира да му
бъде заплатена сумата, с която се е увеличила стойността на имота в следствие
на извършения ремонт. Неправилно е разграничена стойността, с която се е
увеличила стойността на имота и сумата, която ответниците твърдят, че са
дали за извършване на ремонта. Излага също, че от доказателствата безспорно
се установява, че собствениците са знаели за ремонта, за обема на ремонтните
работи и не са се противопоставили. Отправеното до настоящата инстанция
искане е за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в
предявения размер.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от Ф. А. Т. и С. П. Т., чрез
адв. Н. Н., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Искания по доказателствата не са направени.
АДВ. Р.: Нямам възражения по доклада. Поддържам въззивната жалба,
2
така както е предявена. Оспорвам подаденият писмен отговор. Няма да соча
други доказателства. Претендирам разноски само за платената държавна
такса, адвокатски хонорар за тази инстанция не претендираме.
АДВ. Н.: Нямам възражения по доклада. Оспорвам въззивната жалба.
Поддържам подадения писмен отговор. Няма да соча други доказателства.
Представям списък на разноските.
АДВ. Р.: Правя възражение за прекомерност на размера на разноските,
сторени от насрещната страна. Касае се за добре познат казус, станал известен
на страните още с разглеждането му пред първоинстанционния съд. В
настоящият случай имаме едно съдебно заседание, което касае сума в никакъв
случай неводеща до заплащане на подобен адвокатски хонорар. Съзнаваме
факта, че разноските, свързани с пътни, транспортни такива не представляват
отделно плащане и се включват в тези, но посоченият размер от 3000 лв.
намираме за прекомерно завишен. Липсват данни сумата да е платена.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представеният от процесуалния представител
на въззиваемите списък на разноските.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Р.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да уважите жалбата,
така както е предявена. Считаме, че изводите, които е направил
Силистренският окръжен съд не са съобразени с доказателствата по делото.
Твърде оскъдни бяха доказателствата, които изнесоха на вниманието на съда
ответниците в процеса. Обратно на това, тези, които бяха събрани по наше
настояване водят до извода, че действително клиента ми е вложил средства в
апартамента на ответниците, които следва да му бъдат репарирани. В
настоящият случай стана ясно, че дъщерята на ответниците, разпитана като
свидетелка, е единствено дете, доводите, за да се направи такъв сериозен
ремонт са били свързани именно с варианта впоследствие този имот да бъде
придобит от тези хора. Сами съзнаваме, че за едно жилище, което не е на
3
особена стойност да се направи такъв сериозен разход за ремонт е повече от
ясно, че в случая говорим за добросъвестност от страна на подобрителя, който
представлявам в момента, тъй като стана ясно, че неговата спътница
Радостина – дъщеря на ответниците - не е влагала никакви средства в това.
Единственият свидетел, който беше леко отдалечен от семейната среда беше
Красимир, разпитан в процеса, но неговите показания бяха назад във времето
поне с давност 10 години, така че не би могло да се възприеме като обективно
това, което той изнесе на вниманието на съда. В своята въззивна жалба съм
разгледала няколко варианта, при които бихме могли да обсъждаме какво е
станало с тези 10 000 лв., които ответниците твърдят, че са предоставили.
Разгледала съм случая при дарение, при заем и в крайна сметка стигаме до
това, че разходите, които са направени от страна на моя клиент следва да
бъдат обезщетени, като на него му се приведе качеството на добросъвестен.
Моля за Вашето решение в този смисъл. Претендираме разноските,
изразяващи се в заплатената държавна такса в размер на 473.84 лв.
АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че въззивната жалба е
неоснователна. В писменият си отговор съм развил подробни съображения
защо считам, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение. Въззивникът-ищец в първоинстанционното производство явно не е
разбрал какъв иск има право да предяви в настоящото производство.
Безспорен факт е, че единствения иск, с който той разполага, е този по чл. 59
от ЗЗД, който иск предполага той да докаже, че е вложил определени средства,
с които е извършил подобрение в имота на моите клиенти и да търси по-
малката измежду двете стойности, а именно стойността на вложените
средства в ремонта и стойността, с която се е увеличила пазарната стойност на
имота към момента на оценката. Първоинстанционният съд много правилно е
преценил каква е правната квалификация, взел е правилното решение, че
ищеца в първоинстанционното производство има право да получи по-малката
измежду двете стойности и му я присъдил, като съвсем законосъобразно е
приспаднал сумата, която моите доверители са вложили в този ремонт.
Безспорен факт е, че моите доверители са вложили 10 000 лв., които на
практика са стойността на вложените материали. Навсякъде въззивника
твърди, че не е заплащал на майстори, а той сам е извършвал ремонта, поради
което считаме, че тази сума от 10 000 лв. е сумата, с която са заплатени
материалите и на практика няма право да получава по-голяма сума от тази,
4
която му е присъдил съда. По отношение на твърдението, че видите ли той е
бил добросъвестен владелец – явно пак бъркаме различни правни хипотези,
които са неприложими в настоящия спор. Въззивникът е ползвател, той няма
качеството на владелец, още по-малко пък на добросъвестен. Безспорен факт
е, че моите клиенти са предоставили на него и на собствената си дъщеря
имота за временно ползване докато те закупят собствено жилище, направят му
ремонт и се нанесат в него. Това се доказа с гласни доказателствени средства
пред първата инстанция. По отношение на това, че имало „оскъдни“
доказателства – да, наистина не разполагаме с прекалено много доказателства,
но според нас те са абсолютно достатъчни, за да обосноват нашата теза и
първоинстанционният съд много правилно ги е преценил и е приел, че те са
абсолютно достатъчни, за да уважи иска в този размер. По отношение на
искането за заплащане на суми, представляващи цитирам „най-малко
11 597лв.“, които са стойност на закупени мебели и обзавеждане, аз развих
своето становище още пред първата инстанция, че тази претенция не й е
мястото в този процес, защото тези вещи не са собственост на моите
доверители, те са собственост на въззивника и на неговата бивша вече съпруга
Радостина. Те са закупувани от тях с техни средства, това се доказа. Друг е
въпроса вече кой колко е вложил от двамата, но така или иначе в настоящото
производство въззивника няма как да претендира тези вещи, още повече пък
да претендира тяхната равностойност като нови след като той и неговата вече
бивша съпруга са ги използвали четири години. Твърди се, че тези вещи били
неотделими от жилището, а става дума за: микровълнова, фурна, климатик,
стъклокерамичен плот и други – ноторно известно е, че това са движими
вещи, които не са трайно прикрепени към имота и това много правилно беше
взето под внимание от първоинстанционния съд. Ще си позволя да направя
лек коментар и по отношение на твърденията, че видите ли въззивника е
изразходвал сумата от 25 000 лв. за ремонта и това обстоятелство се доказвало
от експертизата, назначена в първа инстанция. Пред първоинстанционният съд
развих съображения, че в тази експертиза присъстват няколко пера, които по
никакъв начин не би следвало да имат място в нея, защото вещото лице е
изготвило оценката на извършените дейности, така като че ли ремонта да е
извършен от юридическо лице, регистрирано по ДДС, а не от самия въззивник
с личен труд тъй като е начислил ДДС, доставни разходи и дори 10%печалба.
Поради тази причина аз изтъкнах, че тези разходи, допълнително калкулирани
5
от вещото лице, следва да бъдат приспаднати от сумата, която следва да бъде
претендирана и за това си позволих да кажа, че ако приемем, че ремонта е на
стойност 20 000 лв. и приемем тезата на въззивника, тогава той би следвало да
получи не повече от 10 000 лв., но това е хипотетична ситуация, която няма
как да бъде приложена в настоящото производство тъй като сме в едно
производство по чл. 59 от ЗЗД и той има право да получи по-малката измежду
двете суми, така като е преценил и първоинстанционния съд. По отношение
на евентуалния наем, че той би следвало да бъде не повече от 2000—2500лв.
ще си позволя да отбележа, че въззивника заедно с неговата вече бивша
съпруга са ползвали имота четири години и няма как за 4 години наема да
бъде в общ размер на 2500 лв. Говоря за евентуалния наем, който те биха
платили, така както е уговорката между страните – въззивника и неговата
бивша съпруга да използват имота за сметка на наема, който няма да плащат и
за сметка на ремонта, който те ще извършват. Затова считам, че
първоинстанционният съд много правилно е анализирал всички доказателства
по делото, възприел е правилната правна квалификация – чл. 59 от ЗЗД и е
взел своето решение на база на разпоредбата на закона. Затова е присъдил
именно и тази сума от около 5000лв. след като е приспаднал сумата, която
моите доверители са вложили в ремонта на жилището си. В този смисъл ще
Ви моля да оставите без уважение въззивната жалба и да потвърдите
първоинстанционното решение. По отношение на възражението за
прекомерност на хонорара – същото е крайно неколегиално. Всеки от нас знае
колко е неговия труд, какви са разходите, които е вложил в подготовката за
едно дело, макар и въззивно в едно съдебно заседание и за това считам, че не е
коректно да се правят такива възражения. Предоставям на съда да прецените
колко труд съм вложил като адвокат.
АДВ. Р./реплика/: Съдът приема, че строителните работи са на стойност
25 799 лв., а увеличението на стойността на жилището е 15 072 лв. За мен
остава открит въпроса защо суми, които се твърдят и са получени от
собственика т.е. дадени от собственика, се приспадат от по-малката от двете
суми, а не от по-голямата. Това е и основният аргумент, който сме развивали в
процеса.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Съдебното заседание приключи в 10.10 часа.
6
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7