Решение по дело №457/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 812
Дата: 15 юни 2022 г. (в сила от 16 март 2023 г.)
Съдия: Даниела Станева
Дело: 20227050700457
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№……………………        2022г.        гр.Варна

 

 

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

             

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА

                       

 

при секретаря Оля йорданова

като разгледа докладваното от съдия Д.Станева адм.дело № 457/2022г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

            Производството по делото е образувано по жалба на В.П.С., ЕГН ********** ***, чрез адв.И.К. против РА № Р-03000320007057-091-001/25.11.2021г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 334/04.02.2022г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който за ревизираните данъчни периоди са му определени задължения по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 23 786.90лв. и лихви за забава в размер на 13 199.65лв. Жалбоподателят счита обжалвания РА незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон, при неправилно изведени фактически констатации, по съображения подробно изложени в жалбата; твърди, че с оглед това, че годишната данъчна декларация, съгласно чл.53 ал.1 ЗДДФЛ, се подава в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, по отношение на 2014г. е изтекъл петгодишния срок по чл.109 ал.1 ДОПК към датата на възлагане на ревизията и само на това основание РА в тази част следва да бъде отменен; счита, че като лице което извършва дейност и пребивава извън територията на България не попада в обхвата на ДЗЛ по смисъла на ЗДДФЛ; в случая основните критерии за определяне на центъра на жизнените интереси е осъществяването на трудовата и професионална дейност, от която лицето получава доходите си, както и пребиваването в България по – малко от 183 дни, сочи, че не попада в категорията „местно лице“ по смисъла на ЗДДФЛ. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалвания ревизионен акт. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноски по делото, съгласно представения списък.  

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и относно част от РА, която е обжалвана по административен ред и не е отменена; жалбата отговаря на изискванията на закона, поради което е допустима за разглеждане.

Производството по издаване на обжалвания ревизионен акт е започнало въз основа на ЗВР № Р-03000320007057-020-001/18.11.2020г., изменена със ЗВР № Р-03000320007057-020-002/14.06.2021г. Предметът на ревизията са задълженията на В.П.С. по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2016г.

Извършената ревизия е приключила със съставен Ревизионен доклад № Р-03000320007057-092-001/29.09.2021г., на основание чл.117 от ДОПК от ревизиращите органи по приходите, съдържащ предложение за установяване данъчните задължения на жалбоподателя по видове и периоди, както и лихвите за просрочие към тях. Въз основа на него, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК е издаден Ревизионен акт № Р-03000320007057-091-001/25.11.2021г., с който на В.П.С. за ревизираните данъчни периоди са определени данъчни задължения по чл.17 от ЗДДФЛ общо в размер на 23 786.90лв.- главница и 13 199.65лв. - лихва.

Данъчният субект е обжалвал ревизионния акт по реда на чл.155 и сл. от ДОПК пред Директора на Дирекция ”ОДОП” при ЦУ на НАП - гр.Варна, който с Решение № 334/04.02.2022г. го е потвърдил.

По валидността на акта:

При дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че оспореният РА е валиден административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е била възложена ревизията. Подписан е с квалифицирани електронни подписи, по смисъла на чл.24 от Закона за електронния документ и електронния подпис. В съдържанието не само на ревизионния акт, но и на ЗВР ЗИЗВР и РД е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл.184 ал.1 от ГПК вр.§ 2  от ДР на ДОПК. Същите са предоставени и на електронни носители е не са оспорени от жалбоподателя. Неоспорена е и компетентността както на органите, участвали в ревизионното производство, така и не тези, подписали РА.

Предвид горното, съдът намира, че обжалвания ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

В хода на ревизията е установено, че през ревизирания данъчен период жалбоподателят е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ. Има постоянен адрес ***. Семеен е от 2017г. За периода 2014г. - 2016г. не е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Притежава недвижими имоти и движими ценности, за които са установени факти от справка от Служба по вписвания и система ИКАР, подробно посочени на стр. 7 от РД. Наред с това е установено, че ревизираното лице управлява собствеността си от Р България, тъй като оперира с банкови сметки, открити в „Банка ДСК“ ЕАД и в „УниКредит Булбанк" АД и се разпорежда с движима и недвижима собственост. Не са представени документи, удостоверяващи наличието на постоянно жилище на територията на друга държава извън Р България.

След анализ на получената информация от ИА „Морска администрация“ е констатирано, че лицето има издадени свидетелства за правоспособност и за допълнителна и специална подготовка, придобити по Наредба по чл. 87, ат. 1 от Кодекса за търговско мореплаване /л. 59/. Въз основа на информацията от ИА „Морска администрация“ е установен плавателния стаж на В.С., а именно: за 2014г. - 141 дни; за 2015г. - 199 дни и за 2016г. - 186 дни.

Въз основа на тези факти и обстоятелства органите по приходите приемат, че центърът на жизнените интереси на жалбоподателя се намира в РБългария, поради което той е местно лице за РБългария и е носител на задълженията за данъци за доходите си, придобити в страната и в чужбина.

Жалбоподателят декларира, че за ревизирания период 2014г. - 2016г. е полагал труд на круизен кораб трансатлантически лайнер „Queen Mery 2“, с корабособственик „Carnival UK“ - Великобритания. Трудовият договор на лицето за позиция 3-ти електротехнически офицер е сключен с работодател „Fleet Maritime Services“ LTD - Bermuda, считано от 01.08.2013г., при определено годишно възнаграждение в размер на 26709.70евро /л. 28/. Органите по приходите са установили, че трудовото възнаграждение е изплащано от работодателя по банковата сметка на лицето в „УниКредит Булбанк“ ЕАД /л. 60-89/.

На жалбоподателя е връчено искане за представяне на документи относно удържан в чужбина данък върху доходите по трудовите му правоотношения /л. 132/. В.С. не е представил доказателства за удържан данък от работодателя.

Органите по приходите са анализирали представения от лицето трудов договор, сключен с работодателя „Fleet Maritime Services“ LTD - Bermuda, считано от 01.08.2013r. /л. 28/. Направили са справки в публичен интернет сайт, предоставящ информация за корабите и техните компании. По информация от интернет до 01.12.2011г., корабът „Queen Mery 2“ е плавал под флага на Обединеното кралство Великобритания, а след тази дата е регистриран под флага на Бермуда т.е. на друга юрисдикция, извън териториалния обхват на Обединеното кралство и извън юрисдикцията му. Независимо, че корабите, които плават под бермудски флаг са британски кораби, същите не са кораби на Обединеното кралство и флагът не е флаг на ЕС.

Органите по приходите са направили извод, че корабът Трансатлантически лайнер „Queen Mery 2” не е регистриран в регистъра на държава членка на ЕС през периода 2014г. - 2016г., доколкото Бермуда като отвъдморска територия на Обединеното кралство Великобритания е само асоциирана към ЕС във връзка с определени негови цели и политики. Тези обстоятелства изключват възможността трудът на борда на кораба „Queen Mery 2" да е положен от В.С. на територията на Обединеното кралство Великобритания. Органите по приходи са приобщили и писмо от Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП, получено в отговор на отправено запитване в хода на ПУФО и относимо конкретно за жалбоподателя /л.57/.

В резултат на гореизложеното, жалбоподателят като местно физическо лице е задължено лице за целите на данъчното облагане в България за световния си доход /за доходите от източник в страната и от чужбина/, съгласно разпоредбата на чл. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица в България. Корабът, на борда на който лицето е полагало труд през периода 2014г. - 2016г. е регистриран в Бермуда и плава под флага на тази държава. Следователно В.С. няма качеството на „морско лице“ по смисъла на § 1, т. 54 от ЗДДФЛ, тъй като не е бил член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава-членка на ЕС.

След анализ на посочените факти, обстоятелства и събрани доказателства, органите по приходи са приели, че получените от жалбоподателя доходи от труд, положен на борда на круизния кораб „Queen Mery 2", представляват облагаем доход по смисъла на чл. 24, ат. I от ЗДДФЛ и същите е следвало да бъдат декларирани от лицето с подаване на ГДД по чл. 50 от с.з.

Въз основа на гореизложените факти и мотиви, органите по приходи са установили, за всяка от ревизираните години, годишна данъчна основа за доходи от трудова дейност по чл. 25 от ЗДДФЛ във вр. с § 1, т. 26. б. "е" от ДР на ЗДДФЛ, подлежаща на облагане с данък върху доходите, формирана от размера на получените възнаграждения от жалбоподателя за полаган труд на борда на кораби, плаващи под флага на Бермуда, както следва: за 2014г. – 68084.90лв.; за 2015г. - 77572.30лв. и за 2016 г. – 92818.30 лв. Определили са дължим данък върху доходите след приспадане на здравноосигурителни вноски, както следва: за 2014г. – 6788.30лв.; за 2015г. - 7737лв. и за 2016г. – 9261.60лв.

Жалбоподателят твърди, че по отношение на задълженията за 2014г. е изтекъл петгодишния срок по чл.109 ал.1 ДОПК към датата на възлагане на ревизията и само на това основание РА в тази част следва да бъде отменен.

Съгласно чл.109 ал.1 от ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация.

Изтичането на срока по чл.109 ал.1 от ДОПК препятства възможността да бъде образувано ревизионно производство. Ревизионното производство се смята за образувано с връчването на ЗВР на данъчно задълженото лице, а не с издаването й. Задължението за данък върху дохода на физическите лица за доходи за 2014г. подлежи на деклариране в срок до 30.04.2015г., като от 01.01.2016г. започва да тече срокът по чл.109 ал.1 от ДОПК, който изтича на 31.12.2020г. Не се оспорва, че ЗВР № Р-03000320007057-020-001/18.11.2020г. е връчена на 06.03.2021г. електронно, поради което срокът по чл.109 от ДОПК по отношение на задълженията за 2014г. е изтекъл. Провеждането на ревизия след изтичане на преклузивния срок по чл.109, ал.1 от ДОПК представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и РА в тази част следва да бъде отменен.

По отношение данъчните задължения за 2015г. и 2016г.

Не се спори, че жалбоподателят е полагал труд по трудови правоотношения на борда на посочения в РА кораб. Не се оспорва и размера на получените възнаграждения за положения труд, а и получените от него суми за положения труд безспорно се установяват от събраните по делото доказателства. Не се спори и че жалбоподателят е местно лице по смисъла на чл.4 ЗДДФЛ.

Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е полагал труд на борда на кораб, плаващи под флага на Бермуда, но същият е собственост на  „Carnival UK“ – Великобритания.

Жалбоподателят твърди, че доходите му не следва да бъдат облагани в Република България, като счита, че е приложима СИДДО с Обединеното кралство. Съгласно чл.6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България и в чужбина.

Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

Съгласно  § 1, т. 54 от ДР на ЗДДФЛ "морско лице" е физическо лице, заемащо длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава - членка на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежаващо свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване. През ревизирания период жалбоподателят е получавал доход от трудова дейност, изразяваща се в осъществяване на длъжност – електротехнически офицер, като член на екипаж на морски кораб, въз основа на сключен трудов договор. От данните по делото е видно, че жалбоподателят притежава свидетелство за правоспособност. Относно третата предпоставка, за да се приеме, че едно лице е "морско лице" по смисъла на  § 1, т. 54 от ДР на ЗДДФЛ е необходимо морският кораб, в чийто екипаж е бил член, да е вписан в регистъра на корабите на държава - членка на Европейския съюз. По своята същност вписването в регистър на кораби на определена държава, удостоверява правото на този кораб да плава под флага на тази държава. Последното следва по аналогия от текста на чл. 33, ал. 1 от Кодекса за търговското корабоплаване, съгласно който всеки кораб, плаващ под българско знаме трябва да бъде вписан в регистровите книги на корабите в едно българско пристанище. Аналогичен текст се съдържа и в чл. 2 от Наредба № 1 от 10.01.2003 г. за вписване в регистъра на корабите, съгласно който регистърът на корабите на Република България се води от Изпълнителна агенция "Морска администрация" (ИА "МА") и е предназначен за осъществяване на юрисдикция и контрол по отношение идентифицирането, собствеността, финансовите тежести и отговорностите на корабособствениците и беърбоут чартьорите на кораби, плаващи под българско знаме. Съгласно Конвенцията на организацията на Обединените нации по морско право (Обн. ДВ., бр. 73 от 27.08.1996 г., обн. ДВ. бр. 74 от 30.08.1996 г.), корабите притежават националността на държавата, под чието знаме имат право да плават, като всяка държава издава на корабите, на които предоставя правото да плават под нейно знаме документи, удостоверяващи това – чл. 91, т. 1 и т. 2. Ето защо съдът намира, че за да се установи дали даден кораб е регистриран в държава-членка е достатъчно да се определи под кой флаг плава този кораб.

В настоящия случай през 2015г. и 2016г. жалбоподателят е бил член на екипажа на кораб „Queen Mery 2" ,с корабособственик  „Carnival UK“ – Великобритания. Действително видно от данните по делото до 01.12.2011г. корабът плава под флага на Обединеното кралство, а след тази дата под флага на Бермуда.

Съгласно ЧАСТ ЧЕТВЪРТА чл.198 АСОЦИИРАНЕ НА ОТВЪДМОРСКИТЕ СТРАНИ И ТЕРИТОРИИ от Договора за функциониране на ЕС държавите-членки се съгласяват да асоциират към Съюза неевропейски страни и територии, които имат специални отношения с Дания, Франция, Нидерландия и Обединеното кралство. Тези страни и територии (наричани по-нататък "страни и територии") са посочени в приложение II,  като сред изрично приетите отвъдморски територии е Бермуда. В приложението е посочено, че Целта на асоциирането е да съдейства за икономическото и социалното развитие на страните и териториите и да създаде тесни икономически връзки между тях и Съюза като цяло.В съответствие с принципите, предвидени в преамбюла на настоящия договор, асоциирането е предназначено преди всичко да защитава интересите и просперитета на населението на тези страни и територии, за да ги доведе до икономическия, социалния и културния напредък, към който се стремят.Всеки кораб, регистриран в Обединеното кралство, в провинция на короната или отвъдморска територия на Обединеното кралство е британски кораб.Следователно по отношение на посочените корабоплавания жалбоподателят има качеството "морско лице" по смисъла на  § 1, т.54 от ДР на ЗДДФЛ.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата се явява изцяло основателна и следва да се уважи като се отмени обжалвания РА, с който на жалбоподателя за данъчни периоди 2014г., 2015г. и 2016г. са определени данъчни задължения по чл.17 от ЗДДФЛ, както и лихви за забава.

С оглед изхода на спора, направеното от жалбоподателят искане за присъждане на разноски се явява основателно. Разноските в общ размер на 1700лева следва да се платят от Национална агенция за приходите, на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, която е юридическото лице, в чиято структура се намира решаващият орган - страна по делото.

Водим от горното, съдът

 

 

 

                   Р     Е     Ш     И :

 

 

ОТМЕНЯ РА № Р-03000320007057-091-001/25.11.2021г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 334/04.02.2022г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който на В.П.С. за ревизираните данъчни периоди 2014г., 2015г. и 2016г. са определени задължения по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 23 786.90лв. и лихви за забава в размер на 13 199.65лв.

     ОСЪЖДА НАП да заплати на В.П.С., ЕГН ********** *** сумата от 1700лв. /хиляда и седемстотин/, представляваща разноски по делото, на основание чл.161 ал.1 от ДОПК.

 

 

       

     Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните.

 

 

      

                                Административен съдия: