О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 580
град Бургас ,13.02.2020
година
Бургаският окръжен
съд , гражданска колегия , в закрито заседание
на
................13.02.................
през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ : Пламена
Върбанова
мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря.................................................,като разгледа
докладваното
от..........................съдията
М.Карастанчева...ч.гр.д.
№ 367 по
описа за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството
е образувано по повод частната жалба на Националния осигурителен институт чрез
ТД на НОИ-Бургас ,чрез процесуалния му представител – ищец по гр. дело № 8781/2019г.
по описа на Бургаския районен съд, против определение № 10615/09.12.2019г.
постановено по делото, с което е прекратено производството по делото и същото
–изпратено по подсъдност на РС-София.
В
частната жалба се излагат съображения за необоснованост и неправилност на
атакуваното определение, обосновава се становище, че в случая потребител на доставката на ел. енергия е Териториалното поделение на НОИ в Бургас
,което разполага с процесуална
правоспособност по упражняване и управление на собствеността и обществените поръчки при възлагане ,поради
което не е изключено от приложното поле
на разпоредбата на чл-113 от ГПК.
Писмен
отговор на частната жалба не е подаден от ответника .
Частната
жалба е подадена в законния срок по чл. 275 ГПК , от процесуално легитимирано
лице.
Разгледана
по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА .
Предявени
са били обективно съединени отрицателни установителни искове за установяване по
отношение на ответника,че ищецът
не му дължи сумата от 944,21 лв. –представляваща допълнително начислена
сума за електрическа енергия по две фактури –съответно от 01.08.2019 и от
01.09.2019 г. за сочени периоди –за обект в гр. Бургас ,бул.“Стефан
Стамболов „ 126 и филиала на ТД на НОИ-Бургас в гр. Поморие ,ул. „Княз Борис „
№ 78,като в исковата молба ищецът се е позовал на местна подсъдност по чл. 113 ГПК . В писмения си отговор по чл.131 от ГПК
ответникът – частен жалбоподател е направил възражение за местна подсъдност на
делото на основание чл.119, ал.3, във връзка с чл.105 от ГПК по съображения, че
компетентен да разгледа спора е Районен съд – гр. София, в който попада
седалището му. Сочи/макар и не твърде
ясно/, че не са налице предпоставките за специалната подсъдност на
чл.113 от ГПК, тъй като същата се отнася само за лица,които
притежават юридическа и в частност
процесуална правосубектност – потребители
на електрическа енергия по смисъла на § 13, т.1 от ДР на Закона за защита на
потребителите, а ищецът не е самостоятелен юридически субект .
С
обжалваното определение първостепенният съд е намерил отвода за местна
подсъдност за основателен, като е приел, че разпоредбата на чл.113 от ГПК дава
възможност на всеки потребител по предявените от него, в това му качество,
искове да избере местна подсъдност по постоянния си или настоящ адрес, а в
случая адресът на ищеца е в гр. София .съгласно
даденото с § 1 т.43 от ДР на ЗЕ легално определения „потребител” на електрическа енергия може да
бъде , както физическо, така и юридическо лице.
Тъй като изброяването на чл.113 от ГПК не е лимитативно, а процесният
иск е предявен от ищеца именно в качеството му на потребител по смисъла на
цитирания параграф от ЗЕ в случая е приложима разпоредбата на чл.113 от ГПК,
даваща възможност на ищеца да избере специалната местна подсъдност по
седалището си в гр. Бургас.
Определението
е неправилно и несъобразено с постоянната практика на ВКС.
Според
разпоредбата на чл.113 от ГПК исковете на потребител могат да бъдат предявени и
по неговия настоящ или постоянен адрес. Легална дефиниция на понятието
„потребител” е дадена в разпоредбата на
§ 13, т.1 от ДР на ЗЗП – „всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по
този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност”. Това легално определение обаче е дадено за целите на ЗЗП. То не
ограничава кръга на лицата – физически или юридически,, имащи качеството на
потребител по смисъла на чл.113 от ГПК. В § 1, т.43 от ДР на ЗЕ е дадено
легално определение на понятието потребител на ел. енергия за стопански нужди
от физическо или юридическо лице, което също следва да бъде включено в
понятието потребител по смисъла на цитираната разпоредба. Тълкуването на процесуалната
норма следва да се съобрази и с целта на същата в защита на определен кръг от
лица (чрез улесняване достъпа им до правосъдие), които ползват услуги
представени от корпоративните доставчици при общи условия и при икономическа
неравнопоставеност на субектите. Ищецът, макар и юридическо лице безспорно е
потребител, тъй като специалният Закон за енергетиката изрично го определя като
такъв, а и на основание сключения с
ответника договор за пренос на електрическа енергия, чрез електроразпределителната
мрежа на частния жалбоподател. Затова качеството на ищеца на потребител в широк
смисъл определя иска като иск на потребител, съгласно чл.113 от ГПК. Защото в
посочената разпоредба Законът не прави разграничение между физически и
юридически лица при дефиниране на понятието „ потребител”. С други думи -съгласно
даденото с § 1 т.43 от ДР на ЗЕ легално определения „потребител” на електрическа енергия може да
бъде , както физическо, така и юридическо лице.
Тъй като изброяването на чл.113 от ГПК не е лимитативно, а процесният
иск е предявен от ищеца именно в качеството му на потребител по смисъла на
цитирания параграф от ЗЕ в случая е приложима разпоредбата на чл.113 от ГПК,
даваща възможност на ищеца да избере специалната местна подсъдност по
седалището си в гр. Бургас.
Що
се касае до възражението ,че седалището на НОИ е в гр. София ,следва да се
посочи ,че от представения по делото договор
за доставка на ел. енергия от
08.06.2017 г. става ясно ,че този
договор е сключен между ответника и ТП
на НОИ-Бургас –на осн.чл. 112 от Закона за
обществените поръчки.Доставката на ел. енергия е за
нуждите на ТП на НОИ-Бургас с обект в гр. Бургас и в гр. Поморие.Оспорените
от ищеца фактури са издадени на ТП на НОИ-Бургас –т.е. потребител на доставката на ел. енергия е именно ТП на
НОИ-Бургас ,което е част от
структурата на НОИ и по аргумент от чл.9
ал. 1 вр.чл. 30 ал. 2 от Правилника за организацията
на дейността на НОИ,териториялните поделения
разполагат с процесуална правоспособност
по упражняване на собствеността и обществените поръчки при възлагане,както и
счетоводно обслужване .
Затова
поставеният от частния жалбоподател и разрешен от Районния съд процесуален
въпрос – налице ли е потребителски спор за определяне на подсъдността на иска
по чл.113 от ГПК и как трябва да се тълкува понятието „потребител” – само в
рамките на дефинираното понятие по § 13, т.1 от ЗЗП или в по-широк смисъл, с
оглед на понятието по специалните закони е неправилно разрешен и е налице основание за отмяна на атакуваното
определение, като делото следва да бъде върнато на Бургаския районен съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
По
изложените съображения Бургаският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 10615/09.12.2019 г. постановено
по гр.д. № 8781/2019 г. по описа на Бургаския районен
съд за прекратяване на производството по
делото и изпращане по подсъдност на РС-София и ВРЪЩА делото на Бургаския
районен съд за по-нататъшни процесуални действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.