№ 353
гр. Бяла Слатина, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20251410100496 по описа за 2025 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Г.” ЕООД, ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: с.А., ул. „А.К.“ № 1, чрез адв. И. С. от АК
– В. против „Т.Т.“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.
„28-ми октомври“ №5, общ. П., обл. Б. с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 318 и чл.327 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както
следва: за заплащане на сума в размер на 8526,00 лв., представляваща продажна цена на
царевица, обективирана във фактура № 1208/28.12.2023, ведно със законната лихва върху
главницата от 27.03.2025 г. до окончателното й изплащане; за заплащане на сума в размер на
1371,29 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от
29.01.2024 г. до 26.03.2025 г.
В исковата молба се твърди, че на 28.12.2023 г. ищеца като продавач сключило
договор за покупко – продажба с „Т.Т.“ЕООД купувач. Посочва се, че предмет на продажбата
били 24 360 кг. царевица при цена от 350,00 лв. на метричен тон.
Сочи се, че в изпълнение на сключения договор ищеца предал на ответното
дружество 24 360 кв. царевица, за което е бил подписан Приемо – предавателен протокол и
кантарна бележка. Посочва се още, че била издадена фактура с №1208/28.12.2023 г. за сумата
от 8526,00 лв., копие от която ответното дружество получило заедно с процесния договор,
приемо – предавателния протокол и кантарна бележка на 28.12.2023 г. Поддържа, че
ответникът не е платило сумата по процесната фактура.
Твърди се, че ответника е приканван да изпълни задълженията си, но въпреки
уверенията, че ще плати, същият не е извършил плащане, сочи че и представителя на
1
дружеството от около 5-6 месеца не вдигал и телефона.
По тези съображения се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 8526,00 лв., по фактура № 1208/28.12.2023 г. дължима по договор за покупко – продажба
от 28.12.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума за период от датата на депозиране
на исковата молба – 27.03.2025 г. до изплащане на задължението, както и законна лихва за
забава върху главницата, а именно сумата от 1371,29 лв., за периода от 29.01.2024 г. до
26.03.2025. Претендират се и разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на 15.10.2025 г. ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено. За да бъде постановено
неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да са налице предвидените в
закона предпоставки. На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК,
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се е
явил и не е изпратил представител в първото заседание по делото, както и не е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – на ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в
съдебно заседание /Разпореждане № 464/08.04.2025 г. е връчено на ответника на 15.05.2025
г. /.
Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – исковете са вероятно
основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и
приети по делото писмени и гласни доказателства, както и приетата по делото съдебно -
счетоводна експертиза.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от
ищеца разноски в производството в общ размер от 2295,88 лв. /395,88 лв. държавна такса,
депозит за вещо лице по съдебно - счетоводна експертиза 400, 00 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 1500,00 лв./.
При горните съображения и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т.Т.“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
гр.П., ул. „28-ми октомври“ №5, общ. П., обл. Б., ДА ЗАПЛАТИ на „Г.” ЕООД, ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: с.А., ул. „А.К.“ № 1, следните суми:
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 318 и сл. ТЗ сумата в размер на 8526,00 лв.,
представляваща продажна цена на царевица, обективирана във фактура № 1208/28.12.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 27.03.2025 г. до окончателното й изплащане,
2
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 1371,29 лв., представляваща законна лихва
за забава върху главницата за периода от 29.01.2024 г. до 26.03.2025 г.
ОСЪЖДА „Т.Т.“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр.П.,
ул. „28-ми октомври“ №5, общ. П., обл. Б., да заплати на „Г.” ЕООД, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление: с.А., ул. „А.К.“ № 1 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 2295,88 лв., представляваща направени разноски в производството по делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
3