Определение по дело №78/2020 на Окръжен съд - Габрово

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Габрово, 08.04.2020 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

         Габровският окръжен съд, в закрито съдебно заседание на осми април, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. ГОЛЕМАНОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА

                                                                           СИМОНА МИЛАНЕЗИ

като разгледа докладваното от съдия С. Миланези в. ч. гр. д. № 78/2020 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е образувано по частна въззивна жалба от „Уникредит Булбанк“ АД против определение № 502/28.01.2020 г. по гр. д. № 2914/2017 г. по описа на РС – Габрово, в частта, в която се спира изпълнението срещу длъжника М.П.Х. по изп. дело № 775/2018 г. на ЧСИ С. Лазаров, рег. № 927 на КЧСИ.

         В жалбата се излага, че с обжалваното определение съдът е указал на жалбоподателя, на осн. чл. 415, ал. 2 от ГПК, в едномесечен срок от уведомяването, да предяви иск относно съществуването на своето вземане, да представи доказателства за предявения иск, като е спрял изпълнителното производство по отношение на длъжника М. Х.. Твърди се, че в образуваното изп. производство е установено, че длъжникът М. Х. има регистрация на два адреса настоящ и постоянен. По отношение на настоящия адрес връчителят е установил, че лицето не живее там повече от 10 години. По отношение на постоянния адрес, обаче връчителят не е събрал информация, че същият не живее там, като на този адрес не е открит нито длъжника, нито трето лице, което да получи книжата, но е залепено уведомление по смисъл на чл. 47, ал. 5 от ГПК. От разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК било видно, че за произведе действие същата, е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки – заповедта да е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и втората да бъдат събрани данни за необитаването на този адрес от длъжника, като се посочи и източника на информация. Тази хипотеза на закона не се била сбъднала, тъй като на постоянния адрес, връчителят не е установил трайната липса на длъжника, нито е събрал данни за такова обстоятелство. От изложеното следвало, че неправилно е спряно изпълнителното производството на осн. 415, ал. 2 от ГПК. Моли се, да се отмени обжалваното определение, само в частта, в която се спира изпълнението срещу длъжника М. Х. по изп. дело № 775/2018 г. на ЧСИ С. Лазаров, рег. № 927 на КЧСИ.

         Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

         Разгледана по същество е частната жалба е неоснователна.

         Производството пред първоинстанционния съд по гр. д. № 2914/2017 г. е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от „Уникредит Булбанк“ АД против длъжниците К. А. Георгиева и М. П. Х., като същото е уважено и е издадена заповед за изпълнение № 135 от 08.01.2018 г. и изпълнителен лист.

         Съдебният изпълнител С. Лазаров, рег. № 927 на КЧСИ, на осн. чл. 418, ал. 5 от ГПК, е изпратил на първоинстанционния съд копие от връчената покана за доброволно изпълнение относно длъжника К. А. И. и копие от покана за доброволно изпълнение на длъжника М. Х., връчена при условията на чл. 47 от ГПК, съответно залепените уведомления на настоящия му и постоянен адрес.

         За да постанови определението в обжалваната част, Габровският районен съд е приел, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника М. Х. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адрес и е удостоверил това с посочване на източника в съобщението, поради което е указал, че заявителя следва да предяви иск за установяване на вземането си, а на осн. чл. 415, ал. 2 от ГПК следва да се спре изпълнителното производство по отношение на този длъжник.

         Неоснователно е възражението в жалбата, че не са изпълнени кумулативните предпоставки за пораждане действие на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, а именно заповедта за изпълнение да е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и втората да бъдат събрани данни за необитаването на този адрес от длъжника, като се посочи и източника на тази информация. Такива изисквания в сочената правна норма не са въведени. Единственото условие е заповедта да е връчена по чл. 47, ал. 5 от ГПК, а в настоящия случай не е спорно, че е връчена чрез залепване на уведомление. Преценката, която заповедният съд следва да извърши в тази хипотеза е дали е извършено връчването по реда на чл. 47 от ГПК, а именно връчването да е осъществено по отношение на физическо лице  и да е спазена процедурата по чл. 47, ал. 1, която предвижда две самостоятелни хипотези. Безспорно от приложената покана за доброволно изпълнение до длъжника М. Х. по настоящ адрес се установява, че при извършване на връчването връчителят е събрал данни, че последният не живее на него повече от десет години, като е посочен източника на тези данни, което е освободило връчителя от задължението му по чл. 47, ал. 1 предл. първо от ГПК, а именно да посети адрес на длъжника три пъти в продължение на месец, и същият е залепил уведомление по чл. 47 от ГПК на същия ден 03.04.2018 г. По отношение на връчване на поканата за доброволно изпълнение по постоянния адрес на длъжника, връчителят не е събрал данни, че ответника не живее на адреса, поради което в съответствие със задължението си по чл. 47, ал. 1 предл. първо от ГПК е посетил адреса три пъти – на 28.03.3019, 20.04.2019 г. и 02.05.2019 г. не е намерил длъжника, нито лице, което е съгласно да получи съобщението, поради което е залепил уведомлението на вратата, т.е. и това връчване е извършено в съответствие с разпоредбата на закона по реда на чл. 47 от ГПК.

         От изложеното следва, че е извършеното връчване на длъжника по чл. 47, ал. 5 е редовно, като е спазено и правилото на чл. 38 от ГПК, а именно да се извърши връчване първо на настоящия адрес. След като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът правилно и законосъобразно, след като е указал на заявителя да предяви иск по чл. 422 от ГПК, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, е спрял изпълнителното производство образувано срещу него, тъй като във връзка със заявлението по чл. 417 от ГПК е издаден изпълнителен лист по чл. 418 от ГПК, обстоятелство което не се оспорва от жалбоподателя. 

         Предвид гореизложеното обжалваното определение, в обжалваната част, с която е спряно изпълнителното производство по отношение на длъжника М. Х., следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а жалбата да се остави без уважение, като неоснователна.

         Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

         ПОТВЪРЖДАВА определение № 502/28.01.2020 г. по гр. д. № 2914/2017 г. по описа на РС – Габрово, в частта, в която се спира изпълнението срещу длъжника М.П.Х. по изп. дело № 775/2018 г. на ЧСИ С. Лазаров, рег. № 927 на КЧСИ, като правилно и законосъобразно.

         Определението не подлежи на обжалване. 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: