Р Е Ш Е Н И Е
№ ІV – 147 04.12.2019 г. град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На осемнадесети
ноември, две хиляди и деветнадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар ... ВАНЯ
ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 1480 по описа за 2019 година
Производството по
делото е образувано по повод
въззивна жалба на
Профи Кредит България” ЕООД - гр.София – ищец по исковете, срещу Решение
№1834/16.07.2019г., постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№3725/18г., в
частта, с което е отхвърлен предявения иск на „Профи Кредит България“ – ЕООД -
гр.София, против Т.Ч.Н. от гр. Бургас, за заплащане на сумата от 166,16 лева,
представляваща неплатено договорно възнаграждение по договор за потребителски
кредит № ********** от 28.07.2016 год. и на сумата от 457,53 лева – възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги.
Въззивникът изразява недоволство
от първоинстанционното решение в обжалваната част и претендира отмяната му, с
постановяване на въззивно решение, с което искът в тази част да бъде уважен. Подробни
съображения и аргументи са изложени, относно действащия принцип на принципа на
свобода на договарянето, в съотвествие с който е сключен процесния договор и за
опровергаване извода на първоинстанционния съд, че уговореното договорното
възнаграждение в размер на 41.15% и ГПР в размер на 49.87 % са нищожни поради
противоречие с добрите нрави. Направен е подробен анализ и на същността и
съдържанието на добрите нрави, като правен принцип, за да се обоснове извод, че
размера на уговорения между страните лихвен процент на възнаградителната лихва
не им противоречи. Аргументи са изложени и досежно характеристиките на
възнаградителната лихва като цена за предоставяне ползването на заетата сума,
като е обосноват извод, че така уговорената не надвишава петкратния размер на
законната лихва.
От въззиваемият – ответник Борис Христов Атанасов, чрез адв. Димитрова е подаден писмен
отговор. В него са изложени съображения за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският
окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните и обсъди събраните
по делото доказателства, намира че първоинстанционният съд е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства, относно сключен на 28.07.16г. между
ищеца в качеството в качеството на кредитор и ответникът в качеството на
кредитополучател договор за потребителски кредит „Пофи кредит Стандарт“ № **********,
по силата на който ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 700 лв.
срещу задължението на последния да го върне в срок до 20.08.2018г., с размер на
вноската от 72.43лв. на месец; ГПР в размер на 49,87% лихвен процент на ден
0,11% и годишен лихвен процент в размер на 41,17%. В договора е посочено, че общо
дължимата сума по кредита възлиза на 1038.48лв. Избран
е и пакет от допълнителни услуги, за което се дължи от ответника възнаграждение
в размер на 699.84 лв., платимо на вноски от по 29.16лв. месечно. Като краен размер
на сумата, която ответникът следва да върне на ищеца е 1738.32 лв, платима на
вноски от по 72.43 лв., за срок от 24 месеца, като размерът на месечната
погасителна вноска е а падежът й е до 20-тия ден от месеца. Установено е
частично изпълнение от страна на длъжника, в размер на 594.80 лева. Поради това
и на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционното решение.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като
взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като
съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно. Мотивите на
първоинстанционния съд въззивната инстанция и в тази част споделя на осн.
чл.272 ГПК.
В
допълнение по изложените във въззивната жалба съображения следва да се каже: Свободата
на договарянето е основен правен принцип в демократичните законодателства. Но
същият не следва да бъде абсолютизиран. Свободата на договарянето не може да
бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по
правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на други правни
принципи. Един от тях, въведен и като основание за нищожност на
правоотношенията, сключени при нарушаването им, е този на добрите нрави –
правоотношенията следва да се сключват при спазване на общоприетите и неписани
правила на добросъвестност. До нарушаване на този принцип се стига и когато
икономически по-силната страна упражнява репресия спрямо икономически
по-слабата страна, поставяйки „допълнителни условия“ за сключване на договора,
на които придава привидно доброволен характер.
В
настоящия случай, уговорената между страните възнаградителна лихва, в размер на
41.17 % е в размер, по-висок от четирикратния размер на законната лихва. Към
датата на сключване на процесния договор – 28.07.16г., основният лихвен процент
на БНБ е 0.00%, а законната лихва е с надбавка от 10 пункта, следователно –
10%. Съгласно практиката на съдилищата, коментирана от първоинстанционния съд и
споделяна от настоящия състав, договорна лихва, в размер над трикратния размер
на законната лихва противоречи на добрите нрави. Това води до изначалната й
нищожност, поради което същата не подлежи на присъждане.
По претенцията
за заплащане на сума в размер на 457.53 лева - възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги по сключения между страните договор, следва да се каже: посочената
сума не е предоставена на длъжника в заем; уговорена е като „възможност“ той да
се ползва от допълнителен пакет услуги по договора. Същата е разделена на 24
части и е елемент от погасителната вноска по договора за кредит, освен главницата
и възнаградителната лихва. Твърдението, че това възнаграждение е дължимо за
възможността длъжника да поиска промяна в договора му за кредит във всеки един
момент, не се споделя от настоящия състав - за да възникне задължение за
заплащане на цената на тези услуги, те
следва да бъдат предоставени реално на потребителя, а по делото няма
доказателства длъжникът да се е възползвал от някоя от посочените услуги,
включително и приоритетно разглеждане на неговото искане за отпускане на кредит
и поради това, че услугата не е предоставена, не се дължи и нейното заплащане.
Наличната възможност за предоставяне на тези услуги не е равностойна на
реалното им предоставяне. Освен това, ползването на всички допълнителни услуги
по сключеното споразумение е поставено в зависимост от волята на кредитора,
което изцяло изключва доброволния характер на тази клауза и възможността на
кредитополучателя да влияе върху съдържанието на договора.
Отделно
от изложеното, в случай, че се касае за предоставяне на допълнителни услуги, то
те следва да бъдат включен в годишния процент на разходите, тъй като това са
възнаграждения по самия договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 19,
ал. 1 от Закона за потребителските кредити, но в случая това не е сторено.
Обстоятелството,
че ответната страна е заплатила част от дължимите суми по договора в размер на 594.80,
е следвало да бъде отнесено като погасяване на единственото валидно задължение
– това за главница и да доведе до преизчисляване. Но това не е извършено от
първоинстанционния съд. И т.к. в тази част липсва жалба от длъжника, поради
забраната за влошаване положението на обжалващия (чл.270, ал.4, изр.2 ГПК),
въззивната инстанция може единствено да потвърди обжалваното решение.
Поради
изложените съображения, първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №1834/16.07.2019г., постановено от Районен съд Бургас по
гр.д.№3725/18г.,
Настоящото
решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.