РЕШЕНИЕ
№ 2224
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. И.А
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110208730 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Л. И. И. от адрес гр. С, ул. „Е“ № срещу
Наказателно постановление /НП/ № 22-4332-010015 от 06.06.2022 г., издадено
от Началник група към СДВР, отдел "Пътна полиция" /ОПП/ при СДВР, с
което на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 3 000 /три хиляди/
лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца за
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
В жалбата са релевирани доводи за неправилност, незаконосъобразност
и необоснованост на издаденото наказателно постановление. Твърди се
неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Оспорват се
фактическите изводи на административнонаказващия орган, като се сочи, че
описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, не отговаряла на
действителната такава. Моли се за цялостна отмяна на издадения санкционен
акт, алтернативно за намаляване на размера на наложеното наказание до
минимално предвидения за това нарушение или за прилагане на чл. 28 от
ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично
1
и с процесуалния си представител адв. Б., който в дадения ход по същество на
делото, отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което да отмени
атакуваното НП, тъй като жалбоподателят не бил извършил нарушението, за
което е санкциониран. В случай, че съдът прецени, че е налице извършено от
последния административно нарушение, то моли да приеме, че е осъществено
при непредпазлива форма на вина. Алтернативно моли съда да приеме, че се
касае за маловажен случай и да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Жалбоподателят поддържа изложеното от адв. Б. и моли НП да бъде
отменено от съда.
Административно –наказващият орган, редовно уведомен, не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото доказателства и доказателствени средства и обсъди доводите и
възраженията на жалбоподателя, прие следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок, съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи
нейната редовност и срещу акт, който подлежи на въззивно съдебно
обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна поради
следните съображения:
От фактическа страна:
Свидетелите В. М. и С. Ч. били назначени на наряд от 07:00 часа до
19:00 часа, на 22.05.2022 г., като пеши патрул. На 22.05.2022 г., около 17:20 ч.,
в гр. София, по бул. „Петко Ю. Тодоров“ забелязали автомобил марка „Ауди“,
модел „А4“, с рег. № , който се движел от ул. „Бяла Черква“ към ул.
„Нишава“. На кръстовището на ул. „Нишава“ посоченият автомобил
преминал в платното за насрещно движение чрез завъртане на гуми и рязко
подаване на газ, като по този начин МПС било извън контрол и в нестабилно
състояние. Св.С. Ч., който изпълнявал своите служебни задължения по това
време, подал на водача на автомобила сигнал със стоп палка и му показал
посока за отбиване. След като водачът на лекия автомобил преустановил
движението си и спрял, му била извършена полицейска проверка, в хода на
която, била установена неговата самоличност-жалбоподателят Л. И. И.. В
автомобила с него пътували двама пътници – приятелка му –св.А. Т. и едно
лице от мъжки пол. Патрулът докладвал на ОДЧ-40 за извършената проверка,
като поискали съдействие от КАТ за вземане на отношение, поради което на
място дошъл св. Л. Й..
Свидетелят Л. Й. –на длъжност младши автоконтрольор при СДВР -
ОПП съставил срещу Л. И. Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ Серия GA № 668013 от 22.05.2022 г. за нарушение по чл.
104б, т. 2 от ЗДвП, затова, че използва пътищата, отворени за обществено
ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. АУАН бил съставен, подписан от актосъставителя и
2
от двама свидетели и връчен срещу подпис на жалбоподателя И., който след
като се запознал със съдържанието му го подписал без възражения. В срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН също не са постъпили писмени възражения срещу
така съставения АУАН.
Въз основа на посочения АУАН било издадено обжалваното в
настоящото съдебно производство наказателно постановление № 22-4332-
010015 от 06.06.2022 г. от Началник група към ОПП - СДВР, с което при
идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на
основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца за нарушение
на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя на 17.06.2022 г.
Така изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от гласните доказателствени средства - показанията на
свидетелите Л. С. Й., В. Л. М., А. В. Т. /частично/, С. А. Ч., както и от
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от
ЗАНН: АУАН, справка - картон на водача, Заповед № 515з-4445/29.06.2017 г.
на директора на СДВР, Заповед № 8121К-13180/29.10.2019 г. на министъра на
МВР, Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Л. Й. -актосъставител,
доколкото макар да не изложи конкретика по случая, от тях се потвърди, че е
бил повикан на процесното място и в посоченото време за съдействие, след
което е съставил АУАН серия GA № 668013 от 22.05.2022 г.
Настоящият съдебен състав кредитира и свидетелските показания на
полицейските служители В. М. и С. Ч., от които се установява описаната по-
горе фактическа обстановка. В тази връзка следва да се посочи, че и двамата
свидетели са очевидци на твърдяното нарушение, които по времето и на
мястото на извършване на нарушението са изпълнявали служебните си
задължения. Те лично са възприели извършеното нарушение, което е описано
в съставения АУАН и чието лично подписване свидетелите потвърдиха при
неговото предявяване в съдебно заседание. Последните пресъздават пред съда
непосредствените си възприятия по един логичен, последователен и
категоричен начин, като заявеното от тях кореспондира с останалите
доказателствени материали. В своите показания свидетелят С. Ч. не
възпроизвежда в детайли процесното нарушение, което съдът отдава на
естеството на неговата работа и изминалия период от време.
Съдът констатира противоречие в показанията на свидетелите В. М. и
А. Т.. Последната е допусната и разпитана в качеството на свидетел по искане
на пълномощника на жалбоподателя. В момента на извършване на твърдяното
нарушение, тя се е намирала в управлявания от жалбоподателя И. лек
автомобил. Заявеното от свидетелката Т. се опровергава от показанията на
3
полицейските служители, които са свидетели - очевидци на случилото се. От
показанията на свид. М. се установява, че водачът на процесния автомобил го
извел извън контрол, чрез т.нар. "дрифт", като извършил рязка маневра.
Относно последното действие, изразяващо се в „дрифтене“, което стои в
основата и на конкретното административно нарушение, последната не
отрича, че такова е имало, но сочи, че водачът единствено малко по-рязко е
натиснал педала на газта. Това изявление съдът намира, че е направено с цел
подкрепа на защитната теза на жалбоподателя, с когото са в близки
приятелски отношения. Съдебният състав не се довери изцяло на заявеното от
св. Т., като кредитира показанията единствено и само в частта им,
кореспондираща с останалия доказателствен материал по делото, а именно
досежно датата и мястото на случилото се, управлението на процесния
автомобил от жалбоподателя, извършената полицейска проверка и
съставянето на АУАН. Съдът счита, че в останалата им част показанията на
свидетелката са недостоверни и интерпретират случилото се в полза на
жалбоподателя, без обективно да са подкрепени от доказателствения
материал по делото.
Обясненията на жалбоподателя Л. И., дадени в етапа на съдебното
следствие, съдът възприе изцяло като негова защитна версия. Съдът не
възприема тезата на жалбоподателя Л. И. и неговия защитник адв. Б., че
"дрифт" може да се извършва само от автомобили със задно предаване, а от
автомобили с предно предаване подобно движение е невъзможно. Съдът
следва да отбележи, че що се касае до понятието "дрифт", това е техника на
шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно
средство извън първоначалния контрол, чрез "презавиване", така довеждайки
до загуба сцеплението на задните гуми. То е свързано с рязко завиване на
автомобил с рязко натискане на педала и даване на силна газ, с цел да се
предизвика завъртане на автомобила леко в страни на пътя и превъртане на
гуми, и такова е възможно да се извърши и с автомобили с предно предаване,
независимо, че за целта са предпочитани приоритетно автомобили със
задно предаване, където ефектите при извършването на т. нар."дрифт" са
много по-зрелищно и силно изразени. Освен това, без значение е видът на
скоростната кутия на автомобила.
От правна страна:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
служебна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи, в рамките на тяхната материална и териториална
компетентност, съгласно приложените по делото заповеди. Също така, е
спазена предвидената от закона писмена форма и давностните срокове по чл.
4
34, ал. 1 и, ал. 3 от ЗАНН. Налице е и редовна процедура по връчване на
АУАН и НП на нарушителя.
Спазени са императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Налице е съответствие между обстоятелствените части на АУАН и на НП.
Констатираното административно нарушение е описано точно и ясно, като са
посочени всички елементи от състава на нарушението, както и
съответстващата му правна квалификация, така че нарушителят да е в
състояние да възприеме фактическите и правните рамки на нарушението и
адекватно да организира защитата си, което е и сторил.
Съобразно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. Следователно, всеки правоспособен водач има
задължение да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като
е длъжен да спазва предписанието на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, а именно да
използва същите единствено с цел превоз на хора и товари. Всички останали
действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани
извън тези пътища и на обособените за съответната цел места.
Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП,
наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената част на НП всички
елементи от обективната страна на нарушението. В случая е без значение как
и по какъв начин е въздействано върху системите за управление на
автомобила, за да се постигне описания в АУАН и НП ефект при движение на
лекия автомобил. Ноторно известно от гледна точка на опита и практиката е,
дори за лица, които не са правоспособни водачи, че при определено боравене
със системите на автомобила - рязко подаване на газ и увеличаване оборотите
на двигателя на автомобила, с което се превъртат задвижващите колела, или
при извършване на други действия, като например завъртане на волана,
поотделно или в тяхното съчетание, се наблюдава именно посоченият ефект,
при който се демонстрира отклоняване от траекторията на движение на МПС
и други ефекти, известни като "форсиране", "въртене на гуми" или "дрифт" в
разговорния език, като без съмнение този ефект специално се цели, тъй като
той не може да настъпи при нормално управление на автомобила и е без
значение начинът, по който е постигнат от водача.
Съдът намира, че от събраните доказателства безспорно и несъмнено се
установява, че жалбоподателя Л. И. е осъществил състава на
административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. От субективна страна,
нарушението е извършено умишлено, с пряк умисъл. Нарушителят е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и искал тяхното настъпване.
Съзнателното опасно шофиране, посредством занасяне на автомобила
чрез извършване на резки маневри, в никакъв случай не представлява
използване на пътя в съответствие с основната цел за това - за превоз на хора
5
и товари. Наличието на интензивно движение, на публично място оживено с
хора, в централната част на града, а освен това близост до процесното място
са играли малки деца, предполага шофиране със завишено внимание и
съобразителност, а не извършване на резки маневри с произтичащата от това
вероятност за загуба на контрол над автомобила. Всяко неовладяване на
автомобила и загубата на контрол в процеса на поднасяне на МПС би могло
да има фатални последици. Подобно поведение по пътната мрежа, отворена за
движение, застрашава не само живота и здравето на намиращите се в
процесния автомобил две лица, но и на останалите участници в движението,
поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност.
Санкционната норма на чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП предвижда,
че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок 12 месеца и глоба 3 000 лв. водач, който ползва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. В случая санкцията на
нарушителя правилно е наложена на основание чл. 175а, ал. 1, предл. трето от
ЗДвП в посочения в разпоредбата размер на наказанията. Последната
предвижда абсолютен размер на наказанията, което не позволява да бъдат
определени, нито в по-нисък, нито в по-висок размер, т. е. той е точно и
строго определен от закона и не подлежи на преценка.
Съдът намира, че в конкретния казус е неприложима хипотезата на чл.
28 от ЗАНН. В тази връзка следва да се вземат предвид зачестилите
нарушения от този вид, които създават особено голяма опасност за всички
участници в движението, тъй като са абсолютна предпоставка за настъпване
на пътнотранспортни произшествия.
Именно от високата степен на обществена опасност на тези деяния е
продиктуван и големият размер на предвиденото в санкционната норма на чл.
175а, ал. 1 от ЗДвП наказание "глоба" от 3 000 лева, както и кумулативно
предвиденото "лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 12
месеца, като за съда, както се изтъкна, не съществува възможност да ревизира
размера на тези наказания.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е издадено в съответствие с изискванията на материалния
закон и при съобразяване с процесуалните правила, поради което следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
въззиваемата страна, която обаче не е поискала присъждането им, поради
което и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9, вр., ал. 2, т. 5, вр., ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-010015 от
06.06.2022 г., издадено от Началник група към СДВР, отдел "Пътна полиция"
при СДВР, с което на жалбоподателя Л. И. И., ЕГН **********, с адрес гр. С,
ул. „Е“ № , на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 3 000 /три хиляди/ лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца за нарушение на
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7