№ 2192
гр. София, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на десети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
Членове:Десислава Зисова
Мая Михайлова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно гражданско дело
№ 20221100507481 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от И.Г.Я. – длъжник по изп.д. №
20228510401339 срещу постановление на съдебния изпълнител за определяне
на разноските, в частта му относно разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение и таксата по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че постановлението за разноските е
незаконосъобразно. Твърди, че адвокатско възнаграждение на взискателя не
се дължи, доколкото няма доказателства такова да е платено, а ако е платено -
същото е прекомерно и следва да се намали до минимума от 200 лв. Възразява
срещу начисляване на таксата по чл.26 от Тарифата – твърди, че е платил по
сметка на съдебния изпълнител всички дължими суми в срока за доброволно
изпълнение, поради което такса за принудително събиране на вземането не се
дължи.
Взискателят не взема становище по жалбата.
В мотивите си съдебния изпълнител сочи, че постановлението за
разноските е правилно.
Въззивният съд намира следното:
1
1. Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на взискателя са основателни. Единственото процесуално
действие, извършено от представителя на взискателя, е да подаде молба за
образуване на изпълнителното производство, в която е посочил изпълнителни
способи. По силата на чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело,
възнаграждението е в размер на 200 лв. (така в редакцията към ДВ, бр. 68 от
2020 г.). Други действия по делото не са извършвани и правната помощ,
предоставена от адвоката, се е изчерпала с образуване на делото и посочване
на начина на изпълнение, което е задължително съдържание на молбата
съгласно чл.426, ал.2 ГПК. Всички дължими суми по изпълнителното дело са
заплатени от длъжника в рамките на срока за доброволно изпълнение и
последващи процесуални действия на защита от страна на представителя на
взискателя не се налага да бъдат извършвани. Поради това адвокатското
възнаграждение, уговорено с представения договор за правна помощ в размер
на 650 лв. се явява прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на
делото и обема на предоставена защита. Поради това незаконосъобразно е
разпореждането от 31.05.2022 г., с което съдебният изпълнител е отказал да
намали разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя, начислени в
Постановление за разноски от 20.05.2022 г. Съобразявайки всичко това съдът
приема, че на взискателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лв. Поради това обжалваното постановление за разноските, в
частта относно адвокатското възнаграждение, следва да се отмени за
разликата над тази сума.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че адвокатско
възнаграждение не следва да се присъжда в полза на взискателя поради липса
на доказателства такова да е заплатено. Видно от представения в
изпълнителното производство договор за правна защита и съдействие, в
същия има отбелязване, че уговореното възнаграждение е заплатено в брой.
2. Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на
начислената такса по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ са
основателни. Както бе посочено по-горе, след образуване на процесното
изпълнително производство и връчване на покана за доброволно изпълнение,
длъжникът е изплатил в рамките на срока за доброволно изпълнение по
2
сметка на съдебния изпълнител дължимата сума, достатъчна за погасяване на
цялото задължение – това обстоятелство не се оспорва, а и се сочи изрично в
мотивите на съдебния изпълнител. Съгласно т.26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса
върху събраната сума, която е пропорционална и се определя съобразно
размера на сумата. Под „събрана сума“ в случая следва да се разбира сумата,
получена при осъществяването на изпълнението върху определена вещ или
парично вземане чрез прилагане на изпълнителен способ – т.е. сумата,
получена от съдебния изпълнител при осребряване на имущество (вещ,
вземане или друго имуществено благо) на длъжника. От тук следва, че в
случай на доброволно плащане в рамките на срока за доброволно изпълнение
от страна на длъжника, сумата не е събрана от съдебния изпълнител чрез
провеждане на изпълнително действие, поради което такса за такова
действие, в това число по т.26 от Тарифата, не следва да се събира поради
липса на основание за дължимостта й. Ето защо таксата, начислена от
съдебния изпълнител по т.26 в Постановление за разноски от 20.05.2022 г. в
размер на 312,25 лв. следва да отмени.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановлението от 20.05.2022 г. на съдебния изпълнител по
изп.д. №20228510401339, в частта за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя над сумата от 200 лв. до определения размер от
650 лв., и в частта за определяне на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ за сумата от
312,25 лв., като вместо това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение - за сумата от 200 лв.
ОТМЕНЯ таксата по т.26 ТТРЗЧСИ за сумата от 312,25 лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4