Р Е Ш Е Н И Е № 83
гр. С., 08.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
С. районен съд, трети състав, в
публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и девети март две хиляди и осемнадесета
година в състав:
при участието на секретаря Йорданка
Малинова, като разгледа докладваното от съдия Стойчев а.н.д.№ 731 по описа на С.
районен съд за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания. Делото е
образувано по жалбата на „С.” ЕООД, ЕИК: …, с която е
обжалвано наказателно
постановление № F290641
изд. на 31.03.2017г. от заместник-директор при ТД на НАП С.. С наказателното
постановление на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лева на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС.
В жалбата се
излагат подробни доводи, че НП е незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно
заседание жалбоподателя чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.
Ответника по
жалбата не се представлява в проведеното съдебно заседание, с писмена защита заявява
становище за правилност и законосъобразност на наказателното постановление.
С. районен съд,
като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно
атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от
фактическа страна:
Установи се от
събраните по делото доказателства, че на 06.02.2017 г. в стопанисваната от
дружеството – жалбоподателя скиорна „С. д. к.” в к.к.
Б. свидетеля М. – служител на жалбоподателя обслужил
клиенти и трябвало да им върне ресто от 10 лв. Тъй като в касата нямало купюри с които да се върне сума от 10 лв., управителя на
дружеството дал свои лични пари в размер на 10 лв. на свидетеля М., като
последният ги предал на клиентите като ресто. В този момент и преди операцията да
бъде отразена или касата – изравнена, в скиорната влязъл свид.
П. – инспектор по приходите при ТД НАП С., който
предприел незабавна проверка на касовата наличност. Така установил че в касата
има 10 лв. в повече от изведения отчет на фискалното устройство. За
констатацията бил съставен констативен протокол, а на 11,02,2017 г. и акт за установяване
на административно нарушение – в присъствие на представляващ дружеството
жалбоподател, препис от който бил връчен.
Въз основа на
така съставения акт за установяване на административно нарушение било издадено и
обжалваното наказателно постановление № F290641
изд. на 31.03.2017г. от заместник-директор при ТД на НАП С.. С наказателното
постановление на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лева на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС.
Горната
фактическа обстановка се установи от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подадената
жалба е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от обжалване и срещу
наказателно постановление, подлежащо на обжалване по настоящия процесуален ред.
Въз основа на
служебно извършената проверка по законосъобразността на обжалваното Наказателно
постановление, както и по отношение на конкретните оплаквания, сторени от
жалбоподателя в жалбата, съдът намира следното:
В хода на административно-наказателната
процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е
приключило при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът и
наказателното постановление са издадени от органи с материална компетентност. В
акта не са допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на
обжалваното постановление или ограничаващи правото на защита на
административно-наказания. Не е налице е вътрешна противоречивост в акта или в
наказателното постановление, описаното съставлява административно нарушение по
посочените административно наказателни разпоредби. Описанието на нарушението и
в акта и в атакуваното НП е пълно изчерпателно и ясно, посочена е релевантната
нарушена административна разпоредба.
По същество се
доказа от събраните по делото доказателства, че именно жалбоподателят на
посочените време и място е извършил посоченото нарушение, като не е отбелязал
промяната в касовата наличност, което съставлява соченото от обективна страна
нарушение по Наредба Н-18.
Същевременно
съдът констатира, че е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН. При разглеждане на
въпроса дали е формално извършеното нарушение, дали същото е малозначително, каква е неговата обществена опасност,
застрашени ли са права на гражданите, собствеността, установения с
Конституцията правов ред или други интереси, защитени от правото, съдът намира
,че в конкретния случай по делото са налице данни жалбоподателя да е осъществил
нарушение от което не е настъпил вредоносен резултат и деянието се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни деяния. В
съответствие с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълкувателно
наказателно дело № 1/2005 г. на общото събрание на
наказателната колегия на Върховния касационен съд на Република България, съдът следва
да осъществи контрол по законосъобразност относно липсата на произнасяне в процесното наказателно постановление по отношение на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Съгласно посоченото по-горе Тълкувателно решение
само административно-наказващият орган има правомощията да преценява дали
нарушението е маловажен случай или не. Съдебната инстанция, обаче, прави проверка за законосъобразност на
преценката на наказващия орган по чл.28 от ЗАНН. Предвид цитираното
Тълкувателно решение на ВКС, когато съдът констатира, че предпоставките на
чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващия орган не го е приложил, това е основание
за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие
със закона. В процесното наказателно постановление
административно-наказващият орган изобщо не е обсъдил приложението на чл.28 от ЗАНН, макар че е бил длъжен да го направи в изпълнение на нормата на чл.53 ал.1
от ЗАНН. В дадения случай жалбоподателя не е отбелязал промяната в касовата
наличност, но това не е довело до вредни последици за държавната хазна.
Неотбелязването се дължи на започналата проверка в момента на промяната в
касовата наличност, неотбелязването не води до неотразяване на приходи,
неотразената сума е в малък размер. Деянието е с по-ниска обществена опасност в
сравнение с другите случай на нарушения от този вид. Извършено е за първи път. Разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН се прилага както за резултатните, така и за формалните
нарушения. Това е така, защото формалните нарушения не са изключени изрично от
законодателя в нормата на чл.28 от ЗАНН.
Такова разграничаване не е направено и в Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007
г. по тълкувателно наказателно
дело № 1/2005 г. на общото събрание
на наказателната колегия на Върховния касационен съд на Република България. С
оглед на изложеното, били са налице предпоставките по чл.28 от ЗАНН и административно-наказващия
орган не го е приложил. Като не е сторил това, органът е нарушил изискването по
чл.53 ал.1 от ЗАНН и е постановил едно незаконосъобразно наказателно
постановление, което следва да бъде отменено.
Мотивиран от
изложеното С. районен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло
на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № F290641 изд. на
31.03.2017г. от заместник-директор при ТД на НАП С..
Решението може
да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Административен съд С. - Област.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :