О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 19.10.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ІІІ въззивен състав в закрито заседание на
деветнайсети октомври през две хиляди и двайсета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
СИЛВИЯ
ТАЧЕВА
при
секретаря ………….. и с участието на прокурора ……….‚ като разгледа докладваното от
съдия Тодорова ВНЧД № 2753 по описа за
2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
341, ал. 2 вр. чл. 290 НПК.
Постъпил
е частен протест от прокурор при СРП срещу определение на СРС, НО, 98 състав,
по н.о.х.д № 22497/14 г. от 19.04.2016 г., с което е прекратено съдебното
производство и делото е върнато на СРП за отстраняване на процесуални
нарушения, допуснати в досъдебната фаза – непредявяване на разследването на
обвиняемия и защитника.
В
протеста на прокурора при СРП се твърди, че определението е незаконосъобразно и
необосновано и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че в първоинстанционното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като районният
съд няма правомощия по приключване на административнонаказателното
производство. Това внесло объркване в прокуратурата, която не знаела в какво
производство се намира. На следващо място се излагат съображения, че след
резолюцията на наказващия орган от 29.03.2019 г. не е имало изобщо висящо
административнонаказателно производство, тъй като резолюцията е породила
правните си последици за отмяна на НП.
Съдът, като прецени изложените в
протеста доводи и съдържанието на атакуваното определение, намира следното:
Първоинстанционното съдебно
производство е образувано по внесен обвинителен акт срещу Р.С.З. на 7.06.2019
г. за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, извършено на 28.08.2017 г. – за това, че е управлявал лек автомобил „КИА“
с рег. № ******без свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок, след
като е бил наказан по административен ред за такова деяние с НП №
16-4332-0130006/4.08.2016 г. на началник група към СДВР, влязло в сила на
4.05.2017 г.
В разпоредителното заседание е
проведено на 27.09.2019 г. районният съд е констатирал, че по делото е
приложено наказателно постановление (НП) № 174332027513 от 10.01.2018 г., с
което подсъдимият е санкциониран по административен ред за деяние, идентично с
процесното. Обосновано съдът е установил и това, че НП е било отменено с
мотивирана резолюция от 29.03.2019 г. на началника на ОПП-СДВР и
административнонаказателното производство е било прекратено. Районният съд е
приел, че началникът на ОПП-СДВР няма правомощия да отменя НП, поради което е
счел, че продължаването на наказателното производство е в нарушение на принципа
на non bis in idem,
докато НП не бъде отменено по реда на възобновяването от административния съд.
Ето защо на основание чл. 248, ал. 1, т. 2 вр. чл. 251, ал. 1 НПК съдът е спрял
наказателното производство по делото.
Определението е било
протестирано и отменено от СГС по в.н.ч.д. № 4393/19 г. Въззивният съд е приел,
че СРС е поставил прокурора в неразрешима процесуална ситуация, защото съгласно
чл. 24, ал. 4 НПК той разполага с едномесечен срок, в който да поиска
възобновяване на административнонаказателното производство под угрозата, че ако
не направи това, да предизвика цялостно прекратяване на делото. Съдът е счел, че понастоящем липсвало
влязло в сила НП, поради което искане по чл. 72 ЗАНН би било недопустимо. Изтъкнал
е, че съдопроизводствените действия следва да продължат до възникването на
основание по чл. 25, ал. 1, т. 5 НПК, като включително е дал указания районният
съд да връчи НП.
След връщането на делото
първоинстанционният съд е връчил при отказ НП на подсъдимия в открито съдебно
заседание на 21.02.2020 г. Отразил е в протокола, че подсъдимият и защитникът
са запознати със съдържанието на НП. Делото е отложено с оглед изтичане на
срока за обжалване по ЗАНН.
В съдебното заседание на
12.06.2020 г. първостепенният съд е приел, че не са налице предпоставките за
даване ход на съдебното заседание. Изтъкнал е, че НП е влязло в сила, поради
което не може да се пристъпи към разглеждането на делото по същество, защото е
налице основание за спиране по чл. 25, ал. 1, т. 5 НПК и следва да се даде
възможност на прокурора да поиска от административния съд възобновяването на
административнонаказателното производство, като в зависимост от неговия изход
ще бъде решен въпросът за продължаването на наказателното производство. Поради
това е спрял производството по делото на основание чл. 25, ал. 1, т. 5 НПК.
С оглед спецификата на основанието за
спиране на наказателното производство, чиято законосъобразност е оспорена в
настоящото частно въззивно съдебно производство от прокуратурата, въззивният
съд на първо място провери идентичността на процесното наказателно производство
и административнонаказателното производство, по което е било издадено
констатираното от първия съд НП №
174332027513 от 10.01.2018 г. Видно от възведените в НП факти, безусловно става
ясно, че и НП, и обвинителният акт се отнасят до едно и също събитие.
Установената тъждественост
на деянието, за което е било издадено НП и е било повдигнато обвинение с
обвинителния акт на подсъдимия, поставя въпроса за правото на гражданите по чл.
4 Протокол № 7 от ЕКПЧ да не бъдат съдени или наказвани за престъпление, за
което вече са били оправдани или окончателно осъдени. Принципът ne bis in idem
е провъзгласен за основно право на ЕС в чл. 50 от Хартата, озаглавен „Право на
всеки да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също нещо”. Разпоредбата на чл. 50 от Хартата осигурява
по-широка закрила от тази в чл. 4, параграф 1 от Протокол № 7, като обхватът на
приложението на принципа вече не е ограничен само в рамките на юрисдикцията на
една държава, а се разпростира и между юрисдикциите на няколко държави членки. В
практиката на наднационалните съдилища – ЕСПЧ, СЕО и СЕС еднопосочно се
утвърждава, че нарушение на правилото ne bis in idem възниква единствено ако
едно и също лице е санкционирано или наказателно преследвано повече от веднъж
за едно и също противоправно поведение. На второ място правилото ne bis in idem
задължително изисква постановеното първо по време решение на компетентен орган
да има характер на „окончателно” – да е придобило res judicata. Повторението на
наказателни процедури е недопустимо, ако едната от тях е приключила с влязъл в
сила акт. От дефинитивната разпоредба на
чл. 50 от Хартата еднозначно следва, че забраната не обхваща паралелно
протичане на отделни наказателни производства срещу едно и също лице по повод
едно и също деяние, когато по никое от тях не е постановено окончателно
решение. Ако производството по контрол на съдебния акт е все още висящо пред
някоя от националните съдебни инстанции в съответната държава, субектът на
водените в различни държави членки наказателни процеси по повод идентично
деяние не се ползва от закрилата на принципа. В този смисъл правилно районният
съд е обсъждал въпроса за това дали НП е стабилен акт, което имплицитно е
изисквало по реда на косвения съдебен контрол да се произнесе по
компетентността на наказващия орган да отмени НП с резолюция. Въззивният съд
намира за законосъобразен правния извод на първата инстанция, че наказващият
орган не е разполагал с компетентност да отмени НП, тъй като в ЗАНН еднозначно
е посочено, че НП може да бъде отменено единствено от сезирания по жалба на
наказания районен съд. Това означава, че след като правилно е приел, че НП
съществува, районният съд законосъобразно е изяснил и въпроса дали то е
окончателен акт, т.е. дали е възникнало правото на жалба на наказания
(подсъдимия) и дали е изтекъл срокът за неговото упражняване. По отношение на
критериите за квалифициране на акта като окончателен практиката както на националните
съдилища, така и на СЕС е недвусмислено ясна: актът е окончателен, ако липсват
каквито и да е други възможности за наказателното преследване на същото лице за деянието, което
носи белезите на „наказателно обвинение“ по смисъла на чл. 6 ЕКПЧОС, т.е. да не
са предвидени, или да са изчерпани, или да са пропуснати възможности за редовен
контрол. Окончателността на акта се свързва с преклудирането на възможностите
за по-нататъшно преследване на дееца, а не с вида и характера на акта. Първото
производство се счита за окончателно приключило, когато с влязъл в законна сила
акт (съдебен или не) е разрешен правен спор относно конкретно деяние, като
възможностите за наказателно преследване на лицето са безусловно изчерпани, без
оглед конкретния вид на акта и неговия характер. В този смисъл НП №
174332027513/10.01.2018 г., макар издаден от административен орган, има
характер на правораздавателен, което означава, че отговаря на посочените
характеристики. В конкретната процесуална ситуация, в която НП е бил постановено,
но наказващият орган не го е администрирал и са липсвали данни за възникването
на правото на жалба, единственият способ за гарантиране на посоченото основно
право на подсъдимия, спрямо когото едновременно е имало висящо
административнонаказателно и наказателно производство за едно и също деяние,
както и за осигуряване на правната сигурност, е бил именно избраният от
районния съд. Защитникът на подсъдимия за протокола от съдебното заседание е
декларирал, че той и подзащитният му са уведомени за НП, което считат за влязло
в сила, защото са поискали да платят наложената с него глоба в СДВР. За да не
се допуска никакво съмнение на обхвата на информираността на подсъдимия за
съдържанието на НП, съдът е връчил препис от него, доколкото органът на административнонаказателното
производство е отказал да направи това. Тъй като бездействието би
представлявало недопустимо заобикаляне на закона, правилно районният съд го е
преодолял. Това не е изземване на компетентност, както се твърди в протеста,
защото съгласно чл. 27, ал. 1 НПК съдът решава всички въпроси по делото,
включително и този дали продължаващото пред него производство нарушава
основното право на подсъдимия по чл. 4 Протокол № 7 от ЕКПЧ и чл. 50 от Хартата
на основните права на ЕС. А в случая решаването на този въпрос е изисквало да
се внесе яснота дали НП представлява окончателен правораздавателен акт.
На следващо място, правилно
е изяснен и последният въпрос по приложението на чл. 25, ал. 1, т. 5 НПК – в
законоустановения срок от връчването на НП при отказ подсъдимият не го е
обжалвал.
С оглед изложените
констатации и съображения въззивният съд намира, че първата съдебна инстанция в
пълнота е изяснила всички релевантни обстоятелства за статуса на
административнонаказателното производство срещу подсъдимия, което й е позволило
законосъобразно да прецени, че са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 5 НПК за спиране на наказателното производство, тъй като за същото деяние, което
е престъпление, е приключило административнонаказателно производство.
С оглед изложените съображения
съдът намира, че протестираното определение следва да бъде потвърдено като
обосновано и законосъобразно.
Така мотивиран Софийският
градски съд, ІІІ въззивен състав
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС, НК, 112
състав по н.о.х.д. № 9263/19 г. от 12.06.2020 г., с което е спряно съдебното
производство.
Определението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.