№ 7202
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110127579 по
описа за 2021 година
„....” ЕООД е предявил против „.....“ ЕООД частичен установителен иск по реда на чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата от 10000 лева,
представляваща част от цялото вземане по фактура № **********/20.08.2018 г. в общ
размер на 324000 лева, ведно със законната лихва от 10.11.2020 г. до окончателното
изплащане, за която сума по ч. гр. д. № 55610/2020 г. на СРС, 82 състав, е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „....” ЕООД твърди, че на 16.08.2018 г. е сключил с „.....“ ЕООД договор за
доставка на стоки, по силата на който ответникът се е задължил да достави подробно
описаните в търговско предложение за доставка на тежкотоварни гуми стоки. Навежда
твърдения, че съгласно техните писмени уговорки общата крайна цена за доставката на
стоките била 647999,52 лева без ДДС, а до 31.08.2018 г. ищецът трябвало да заплати
авансово 50 % от общата стойност на поръчката, равняваща се на 270000 лева без ДДС. От
своя стана ответникът следвало да изпълни договорената доставка в срок от 12 месеца,
което е и срока на действие на договора. Заявява, че на 20.08.2018 г. по фактура №
**********, издадена от ответника, ищецът му е превел авансовата сума в размер на 324000
лева с ДДС, на която и дата договорът бил подписан и се считало, че влиза в сила. Твърди,
че срокът за изпълнение е изтекъл и до настоящия момент няма осъществена доставка,
въпреки неколкократно изпратените покани за доброволно връщане на процесната сума.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковата молба
като неоснователна и необоснована. Възразява срещу твърденията на ищеца, че
неоснователно е задържана процесната сума по договора за доставка, като заявява, че след
сключването му „....” ЕООД е трябвало да посочи място, където да бъдат доставени
договорените количества стоки и да заплати разходите по транспорта им. Ответникът
1
твърди, че е провел множество разговори с ищеца, който го уверявал, че при необходимост
от стоките щели да изпратят заявка за доставка и да заплатят останалите разходи по
организиране и осъществяване на транспорта. Излага твърдения, че ищецът не е съдействал
на ответника за изпълнение на задълженията му по договора, а вместо това неоснователно е
поискал връщане на авансово заплатената сума.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
При изложените в исковата молба обстоятелства, формиращи основанието на съдебно
предявеното спорно субективно право, сезиращият съда иск е за реално изпълнение на
парично задължение по договор за търговска продажба. Основателността на така предявения
иск се предпоставя от установяване на правопораждащ фактически състав, включващ
следните юридически факти: 1) наличие на сключен между страните валиден договор за
търговска продажба на сочените от ищеца вещи; 2) изпълнение задължението на ответника-
продавач по договора да прехвърли правото на собственост върху вещите, обект на
продажбата и да ги предаде във владение на ищеца-купувач; 3) настъпила изискуемост на
насрещното задължение на ищеца за плащане на продажната цена в уговорения размер,
съответен на претендираната сума; 4) неизпълнение на възникналото в правната сфера на
ищеца парично задължение. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи тежестта за пълно и
главно доказване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на
положителни такива, а именно наличието на сочената договорна връзка и изпълнение на
задълженията си като купувач. По отношение твърдяното неизпълнение от страна на
ответника, доколкото то се изразява в неосъществяване на дължимо поведение – предаване
на вещите, в тежест на ответника е да установи този положителен факт.
Безспорно между страните и обявено от съда за ненуждаещо се от доказване е
наличието на облигационно отношение по силата на договор за доставка на стоки от
16.08.2018 г. Видно от съдържанието на договора същият има за предмет извършване на
продажба на стоки, които ответникът се е задължил срещу заплащане да достави на
ответника през време на срока на неговото действие, а именно 12 месеца от влизането му в
сила. С оглед на това се установяват твърдените от ищеца облигационни отношения с
ответника, които съобразно естеството на поетите от страните задължения за насрещни
престации имат за източник договор за продажба. По тези правоотношения за ответника е
породено задължение да прехвърли правото на собственост върху определени вещи и да
предаде владението им на купувача, а за ищеца – да заплати уговорената цена и да получи
вещите. Предвид търговското качество на страните като страни по договора, сключен от тях
във връзка с дейността им като търговци, по арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 287 ТЗ същият има
правните характеристики на търговска сделка и като такава попада в приложното поле на
нормативните правила относно договора за търговска продажба, уредени в чл. 318 и сл. ТЗ.
Между страните не е спорно, че процесната фактура № **********/20.08.2018 г. е
издадена от ответника във връзка със сключения договор като аванс за заплащане на част от
2
договорената сума. Не е спорно и обстоятелството, че на 20.08.2018 г. ищецът е заплатил
сума в размер на 324000 лева (аванс) по сметка на ответника, посочена във фактурата.
От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът цени
като компетентно и обосновано изготвено, се установява, че по счетоводни данни на
страните се констатира, че ищецът е извършил плащане в размер на 324000 лева с ДДС с
получател „.....“ ЕООД с основание „аванс“, като плащането е получено от ответника. За
извършеното плащане ответникът е издал на ищеца фактура № **********/20.08.2018 г. с
основание „аванс“ с данъчна основа 270000 лева и начислен ДДС 54000 лева на обща
стойност 324000 лева с ДДС. От извършените проверки при страните вещото лице е
констатирало, че не е извършена доставка на стоките по процесния договор между страните
от ответника на ищеца.
По изложените съображения съдът намира за доказано, че страните са обвързани от
валидно сключен договор за търговска продажба, във връзка с който е издадена процесната
фактура, като ищецът е изпълнил задължението си да заплати уговорената цена, с оглед на
което за ответника е възникнало задължението да достави и предаде на ищеца договорените
стоки. Вземането на ответника за продажната цена произтича от изпълнението на
задължението му да прехвърли собствеността върху вещите, обект на продажбата, което
именно това поражда задължението на ищеца за извършване на насрещната парична
престация. В случая събраните писмени доказателства са достатъчни да се приеме за
установено плащането на уговорената цена, което е основание да се ангажира отговорността
на ответника за фактическото предаване на стоките по договора.
Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ задължението на купувача да плати цената възниква при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е
уговорено друго. В разпоредбата на чл. 303 ТЗ е предвидено, че когато договорът не
определя срока за изпълнение на задължението, ако естеството на сделката или търговският
обичай не изискват друго, изпълнението може да се иска и да се извърши по всяко време
през работните часове в местоизпълнението. Според чл. 319 ТЗ когато не е уговорен срок за
предаване на стоката, купувачът може да поиска предаването в разумен срок. Общата
разпоредба на чл. 68, б. „б“ ЗЗД разпорежда, че ако местоизпълнението не е определено от
закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението при задължение да се
даде определена вещ трябва да се извърши в местонахождението на вещта по време на
пораждане на задължението.
Въпреки наведените от ответника възражения за неоказване на съдействие от страна
на ищеца за изпълнение на задължението на ответника да предаде стоките, предмет на
договора за продажба, същите останаха недоказани по делото. Освен това е изтекъл 12-
месечният срок на договора, през който страните са се договорили да изпълнят
задълженията по него, поради което и заплащането на аванс е останало без правно
основание. Ищецът е изпратил покана до ответника за връщане на заплатения аванс във
връзка със сключения договор в 7-дневен срок от получаването , което се е случило на
17.10.2019 г. Изпратена е и нотариална покана със същото съдържание, получена от
3
ответника на 07.11.2019 г., но няма данни по делото заплатената сума да е върната от
ответника, нито същият да е изпълнил задължението си да достави стоките, предмет на
договора за продажба.
Поради изложеното съдът намира за основателен предявения иск, поради което и
същият следва да бъде уважен.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, който е сторил следните разноски: 200 лева - държавна такса за исковото и
заповедното производства 300 лева – депозит за експертиза, които следва да му бъдат
присъдени.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „.....“ ЕООД, ЕИК *********,
срещу „.....“ ЕООД, ЕИК *********, по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, че „.....“ ЕООД дължи на „.....“ ЕООД сумата от 10000
лева, представляваща част от цялото вземане по фактура № **********/20.08.2018 г. в общ
размер на 324000 лева, ведно със законната лихва от 10.11.2020 г. до окончателното
изплащане, за която сума по ч. гр. д. № 55610/2020 г. на СРС, 82 състав, е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА „.....“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „.....“ ЕООД, ЕИК *********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 500 лева – разноски за исковото и заповедното
производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4