№ 17
гр. *****, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20243130100026 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие. Образувано е
по молба на Х. К. Н., ЕГН ********** с адрес гр. *****, ул. ******* № 124, вх. В, ет.4,
ап.12 и настоящ адрес гр. *****, ул. ******** № 3 за постановяване на мерки за защита
срещу лице, с което е бил във фактическо съпружеско съжителство Н. К. К., ЕГН
********** с адрес гр. *****, ул. ******* № 124, вх. В, ет.4, ап.12.
Твърди се в молбата, че с ответницата са съжителствали на съпружески начала в
периода от 14.09.2021г. до 28.10.2023г. в неговото жилище на адрес гр. *****, ул. *******
№ 124, вх. В, ет.4, ап.12. Ответницата започнала да го обижда и заплашва с физическа
саморазправа, да го тормози икономически и да го пъди от жилището, в което живеели под
предлог, че той й пречи на съня и спокойствието, че я унижавал психически и тормозел с
присъствието си. Тогава молителят й предложил да се разделят и тя да напусне жилището
му. Тя обаче отказвала да напусне апартамента му до лятото на 2024г. под предлог, че при
майка й на Вилната зона нямало интернет и много ток щяла да плаща за отопление. Така,
молителят се принудил да напусне собственото си жилище и да отиде в друго, където и към
настоящия момент живеел. В случаите, когато се прибирал за малко при ответницата, тя му
вдигала скандали, обиждала го и му искала пари. Въпреки че не живеел с нея, той
продължавал да й плаща тока и водата. Конкретните актове, в срока по чл. 10 ЗЗДН, които
молителя сочи да са извършени, са както следва: На 14.11.2023г. при посещение в
апартамента, отново помежду им възникнал скандал, за което подал жалба в полицията. На
ответницата бил съставен предупредителен протокол. На 15.11.2023г. напуснала жилището,
но продължила да го тормози психически и да го заплашва по телефон и Вайбър. На
02.12.2023г. под предлог, че имала да му връща пари дошла в *****. Върнала му парите, но
отказала да напусне жилището му и да си изнесе багажа от него. Молителят отново се
върнал да живее в другото си жилище. Пак при всяко негово завръщане в апартамента
ответницата му правела скандали, обиждала го и го заплашвала. Същото се случило и на
08.01, при което молителят потърсил помощ от тел. 112 и на ответницата отново бил
1
съставен предупредителен протокол. Моли за уважаване на подадената молба, като бъдат
приложени мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т.1, т. 3 и т. 5 ЗЗДН, а именно: задължаване
ответникът да се въздържа от домашно насилие, забрана да я доближава и дома й в с.
******, ул. „Св. Св. Кирил и Методий” № 2 и задължаването му да посещава
специализирани програми.
В о.с.з. молбата се поддържа. Посочва, че няма промяна в поведението на
ответницата и след сезирането на съда. Посочва, че след като са се разделили с ответницата,
тя е останала в жилището му и оттогава отказва да го напусне. На 28.10.2023г. той напуснал
жилището, в което живеели заедно, защото не издържал повече на тормоза от нейна страна.
Когато на 14.11 отишъл да си вземе багаж, отново бил нападнат с обиди, че е простак, идиот,
селянин, глупак. Извикал полиция и й съставили протокол. Изнудвала го за пари,
заплашвала го, че като си намери нов приятел, той щял да го намери , да му иска сметка и да
му разбие гадната мутра. Постоянно му искала пари, включително и сега му искала 3-4хил.
лева, за да се изнесяла на квартира във Варна и да се изнесе от жилището му. Искала той да
тегли кредит, защото бил държавен служител и после тя да го връща. Отказал й. Последно
на 08.01.2024г. се прибирал в апартамента и отново станал скандал. Пак се обаждал на
полиция и пак й съставили протокол.
Ответницата в о.с.з. не се явява и не се представлява.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица съобразно чл. 3, т. 2
ЗЗДН, доколкото няма спор между страните, че ответницата е лице, което се е намирало във
фактическо съжителство с молителя и двамата са живели в общо домакинство в периода
м.09.2021г.-м.10.2023г. Основава се на твърдения за осъществени по отношение на молителя
актове на домашно насилие, последният от които на 08.01.2024г., поради което е депозирана
в предвидения в чл.10, ал.1 ЗЗДН преклузивен срок.
Като акт на домашно насилие, съобразно легалната дефиниция на чл.2, ал.1 ЗЗДН, се
определя всеки такъв на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в
интимна връзка.
За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителят да установи действителното
осъществяване на твърдяните дати от посочения извършител на действия, квалифицирани
като актове на домашно насилие. Отхвърлянето на молбата е предпоставено от проведено от
ответника доказване, оборващо изложеното от молителя.
По делото е приложена декларация по смисъла на чл. 9 ЗЗДН, в която молителя
декларира актовете на извършеното спрямо него домашно насилие с идентични твърдения
на изложените в молбата му. По изричната разпоредба на чл. 13 ЗЗДН, регламентираща
допустимите доказателства в производството, декларацията по чл. 9 ЗЗДН е доказателство за
изложените в нея обстоятелства и на основание чл.13, ал.3 ЗЗДН, съдът може да издаде
заповед за защита само въз основа на приложената декларация, когато няма други
доказателства за конкретни факти и обстоятелства. Други доказателства извън подадената
декларация и изготвения протокол по чл. 65 ЗМВР, молителят не е ангажирал.
В подадената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН са декларирани извършени от
ответницата действия, подробно описани и по естеството си съставляващи осъществено
емоционално, психическо насилие, а и икономическо такова по смисъла на закона. Липсва
2
легална дефиниция на понятието „психическо и емоционално насилие“, но като такива
могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно
въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го
принуждават да ги потиска и да не ги изразява. Актовете на такова могат да бъдат вербални
/обиждане/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация.
Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи
конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически
особености, и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице. Последното,
разглеждано в контекста на целта на защитата по ЗЗДН, а именно да бъде дадена бърза и
адекватна защита на пострадалите, чието право на лична неприкосновеност е било
нарушено, чрез налагането на съответните мерки за въздействие спрямо нарушителя му.
Ответницата не е ангажирала годни доказателства, опровергаващи изложеното в
декларация, поради което съдът приема за достоверни изложените в нея обстоятелства.
Изхождайки и от самото естество на актовете на домашно насилие и обстановката, в която
обичайно се проявява- в дома на жертвата и без свидетели, няма основание за поставяне под
съмнение достоверността на декларацията, вкл. с оглед пасивната процесуална позиция,
която е имала ответницата в процеса.
Затова и доколкото не са налице доказателства обосноваващи извод за обратното,
съдът приема, че ответницата е извършила твърдяните актове на психическо, емоционално и
икономическо насилие. Изнудването на молителя за пари, обидите и принуждаването му да
напусне собственото си жилище, поради нежелание да живее в психически и емоционален
тормоз, се определя като акт на домашно насилие и попада под санкцията на закона. Затова
и молба е основателна.
По отношение на мерките, които следва да бъдат наложени, съдът намира следното:
Ответницата следва да бъде задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителя, предвид формирания от съд извод, че такова е било извършено.
Доколкото се установи по делото, психическо, емоционално и икономическо насилие
спрямо молителя, съдът определя като адекватни и необходими, налагането на такива
мерки, които в действителност биха накарали ответницата да преосмисли отношението си
спрямо молителя. Поводите, по които молителят и ответницата се срещат сега и всеки път
провокиращи скандали и обиди, са свързани с упражняване правото на собственост на
молителя по отношение на жилището, в което страните са живели и което ответницата не
желае да напусне считайки, че молителят е длъжен да й осигури парични средства за
квартира. Това поведение се определя като вид изнудване и поради това психически
затормозяващо молителя. В този смисъл съдът намира, че на ответницата следва да бъде
забранено да доближава молителя на разстояние по- малко от 100м за срок от една година,
както и за същия срок, тя да бъде отстранена от съвместно обитаваното жилище. Предвид
фактическата раздяла на страните и нежеланието на молителя да поддържа вече отношения
с ответницата и с оглед охраната на по- важни интереси, в случая тези на психическото
здраве на молителя, постигане целта на закона, а именно да се накара извършителят да
прояви критичност към поведението си, е постижимо посредством налагане на
гореупоменатите мерки. Тези мерки и този срок се преценяват от съда като подходящ с
оглед постигане на възпитателния ефект на мярката.
Ответникът следва да бъде предупреден, че на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН при
всяка, дори и незначителна проява на домашно насилие, полицейският орган констатирал
нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата, за да
се образува наказателно производство за престъпление от общ характер.
3
На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Провадийски районен съд дължимата за производството държавна такса в размер
на 25лв.
На основание чл.15, ал.2 ЗЗДН на молителя следва да бъде издадена заповед за
защита.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Н. К. К., ЕГН ********** с настоящ адрес с. *****, м-ст *********
№ 147 и установен в хода на производството адрес гр. *****, ул. ******* № 124, вх. В, ет.4,
ап.12 да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Х. К. Н., ЕГН ********** с
адрес гр. *****, ул. ******* № 124, вх. В, ет.4, ап.12, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Н. К. К., ЕГН ********** с настоящ адрес с. *****, м-ст *********
№ 147 и установен в хода на производството адрес гр. *****, ул. ******* № 124, вх. В, ет.4,
ап.12 да приближава на по- малко от 100метра Х. К. Н., ЕГН ********** с адрес гр. *****,
ул. ******* № 124, вх. В, ет.4, ап.12 за срок от 12 /дванадесет/ месеца, на основание чл.5,
ал.1, т.3 ЗЗДН.
ОТСТРАНЯВА Н. К. К., ЕГН ********** с настоящ адрес с. *****, м-ст *********
№ 147 и установен в хода на производството адрес гр. *****, ул. ******* № 124, вх. В, ет.4,
ап.12 от съвместно обитаваното с Х. К. Н., ЕГН ********** жилище с адрес гр. *****, ул.
******* № 124, вх. В, ет.4, ап.12 за срок от 12 /дванадесет/ месеца, на основание чл.5, ал.1,
т.2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Н. К. К., ЕГН ********** с настоящ адрес с. *****, м-ст ********* №
147 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Провадийски районен
съд държавна такса в размер на 25лева, на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на Х. К. Н., ЕГН ********** с адрес гр. *****,
ул. ******* № 124, вх. В, ет.4, ап.12.
На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН заповедта и препис от решението на съда да се
връчат на страните и да се изпратят служебно на съответното РУ на ОД на МВР по настоящ
адрес и установен в хода на производството адрес на извършителя и пострадалото лице.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Н. К. К., ЕГН ********** с настоящ адрес с. *****, м-ст
********* № 147 и установен в хода на производството адрес гр. *****, ул. ******* № 124,
вх. В, ет.4, ап.12, че на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява
органите на прокуратурата.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните
пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
4