Решение по дело №5423/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1735
Дата: 13 април 2023 г.
Съдия: Феня Владимирова Стоянова
Дело: 20221110205423
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1735
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ф.ВЛ.С.
при участието на секретаря Н.Г.
като разгледа докладваното от Ф.ВЛ.С. Административно наказателно дело
№ 20221110205423 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Застрахователна компания ”ЛЕВ ИНС” АД,
представлявано заедно от петимата изпълнителни директори: М.С.М.Г.
П.В.Д. С.Н.А., В.В.И. и М.А.Д. срещу наказателно постановление № Р-10-
60/30.03.2022г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление
„Застрахователен надзор“, с което за нарушение на чл.108, ал.1 КЗ на
дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 2 000 лв., на основание чл.644, ал.2, предл.2 вр. ал.1, т.2 КЗ вр. §1,
т.51 от ДР на КЗ. Съгласно мотивите на обжалваното наказателно
постановление след извършена проверка по жалба на С.Р.Р. срещу
застрахователното дружество по заведена застрахователна претенция,
удостоверена със застрахователна полица № BG/22/121001948550 по договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, било установено, че
застрахователят не изпълнил задължението си да се произнесе по предявена
щета вследствие настъпило застрахователно събитие, съгласно алтернативно
посочените начини в разпоредбата на чл.108, ал.1 КЗ – в срок до 15 работни
дни от представяне на всички доказателства по чл.106 КЗ - изплатил
застрахователното обезщетение извън срока по чл.108, ал.1 КЗ. Този факт
обосновал издаването на обжалвания административен акт.
1
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като твърди, че
в случая административнонаказващият орган приложил неправилно
материалния закон – застрахователното обезщетение било отказано на
15.11.2021г. – преди изтичане на законоустановения срок за произнасяне,
макар да било извършено по-късно частично обезщетяване на застрахованото
лице. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателно
постановление № Р-10-60/30.03.2022г. на заместник-председателя на КФН
като неправилно и незаконосъобразно, алтернативно – да приложи
разпоредбата на чл.28 ЗАНН като приеме, че в случая е налице „маловажен
случай“.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание и не изразява
становище по делото.
Въззиваемият Комисията за финансов надзор се явява в съдебно
заседание, поддържа издаденото наказателно постановление и моли съда да
остави въззивната жалба без уважение. Претендира да му бъдат присъдени
направените по делото разноски. Представя писмени бележки.
Съдът приема за установено:
По допустимостта на жалбата:
Наказателно постановление № Р-10-60/30.03.2022г. на заместник-
председателя на КФН, е връчено на 07.04.2022г. Жалбата срещу
наказателното постановление е депозирана в Комисията за финансов надзор
на 13.04.2022г. - в законния срок от връчването му, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана.
По фактическата обстановка
По повод постъпила жалба в КФН от С.Р.Р. срещу Застрахователна
компания ”ЛЕВ ИНС” АД била извършена проверка във връзка с настъпило
застрахователно събитие, по което била заведена застрахователна претенция,
удостоверена със застрахователна полица № BG/22/121001948550 по договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил
„Seat”с рег.№ Р5387КН. След представяне на всички документи, необходими
за изплащане на застрахователното обезщетение - 29.10.2021г.,
застрахователят изплатил застрахователно обезщетение с платежно
нареждане на 25.11.2021г., след като по-рано /15.11.2021г./ отказва да изплати
застрахователно обезщетение - вместо в рамките на законния срок от 15
2
работни дни /не по-късно от 19.11.2021г. включително/ - извън срока по
чл.108, ал.1 КЗ.Констатирайки извършеното нарушение свидетелят В. Р. Ш. –
главен експерт в отдел „Правоприлагане“, дирекция „Застрахователен
надзор“ при КФН, съставил акт за административно нарушение № Р-06-
28/11.02.2022г., връчен на нарушителя на същата дата. Жалбоподателят не се
възползвал от правото по чл.44, ал.1 ЗАНН и не депозирал в законния срок
възражение срещу констатациите по АУАН. Въз основа на АУАН било
издадено наказателно постановление № Р-10-60/30.03.2022г. от заместник-
председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с
което за нарушение на чл.108, ал.1 КЗ на Застрахователна компания ”ЛЕВ
ИНС” АД била наложена имуществена санкция в размер на 2 000лв.
Съдът приема:
Акт за административно нарушение № Р-06-28/11.02.2022г. съдържа
реквизитите по чл.42 ЗАНН. Издаден е в срока по чл.34, ал.1 ЗАНН, от
компетентен орган, съгласно Заповед № З-313/23.11.2021г. на
Зам.председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление
„Застрахователен надзор“, и е предявен на нарушителя. Наказателно
постановление № Р-10-60/30.03.2022г. на заместник-председателя на КФН,
ръководещ управление „Застрахователен надзор“, е издадено в 6 месечния
срок по чл.34, ал.3 ЗАНН, от компетентен орган. При издаването на акт за
административно нарушение № Р-06-28 /11.02.2022г. и наказателно
постановление № Р-10-60/30.03.2022г. не са нарушени изискванията на чл.57,
ал.1, т.6 ЗАНН, които гарантират както правото на защита на нарушителя,
така и съдебния контрол за законосъобразност.
Поради тези причини съдът приема, че при издаване на наказателно
постановление № Р-10-60/30.03.2022г. на заместник-председателя на КФН,
ръководещ управление „Застрахователен надзор“, не са извършени
процесуални нарушения.
По отношение на материалната законосъобразност съдът намира:
Съгласно разпоредбата на чл.108, ал.1 КЗ в срок от 15 работни дни от
представяне на необходимите доказателства по чл.106 КЗ застрахователят
следва: 1/Да определи и изплати размера на обезщетението или
застрахователната сума; или 2/Мотивирано да откаже изплащането й.
Видно от доказателствата по административната преписка на
3
29.10.2021г. са представени всички документи, необходими за изплащане на
застрахователното обезщетение на застрахования лек автомобил. След тази
дата застрахователят не е изисквал допълнителни доказателства по
настъпилото застрахователно събитие, поради което обемът на релевантните
доказателства, изискуеми по смисъла на чл.106, ал.1 КЗ, е реализиран.
Съобразено с императивната разпоредба на чл.108, ал.1 КЗ, като е
изплатил застрахователното обезщетение на 25.11.2021г. вместо до
19.11.2021г. включително, жалбоподателят е изплатил същото извън законния
срок от 15 работни дни, с което несъмнено е реализирал административно
нарушение по текста на чл.108, ал.1 КЗ.
Видно от обжалваното наказателно постановление № Р-10-60
/30.03.2022г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление
„Застрахователен надзор“, нарушението е извършено в рамките на
едногодишния срок от влизане в сила на наказателно постановление № Р-10-
514/18.09.2020г. /влязло в сила на 10.07.2021г./.
В случая не е налице и институтът на „маловажен случай“, съгласно
разпоредбата на чл.28 ЗАНН, поради следните причини:
Разпоредбата на чл.28 ЗАНН урежда хипотезата на освобождаване от
административнонаказателна отговорност при маловажни случаи,
предоставяйки на наказващия орган възможността да не наложи наказание
/по арг. на чл.83, ал.2 ЗАНН/, като предупреди нарушителя, че при повторно
нарушение наказанието ще бъде наложено. Преценката на административния
орган, обаче, не е по целесъобразност, а представлява израз на възлагане на
компетентност и подлежи на общо основание на съдебен контрол за
законосъобразност.
Съгласно разпоредбата на чл.11 ЗАНН вр. чл.93, т.9 НК, за да се
определи един случай като „маловажен“, следва да се вземе предвид липсата
или незначителността на настъпилите вредни последици, или по-ниската
степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените
случаи на престъпление /в случая – на нарушение/ от съответния вид. В
настоящия случай предвид обстоятелството, че нарушението по чл.108, ал.1
КЗ е формално такова – неспазване на срок за произнасяне – са неотносими
факти, свързани с настъпили или – не вредни последици поради факта, че
законодателят не е предвидил в състава на нарушението настъпването на
4
такива и вземането им предвид. При преценката на характера на извършеното
административно нарушение и неговите конкретни проявления не може да се
приеме, че се касае за по-ниска степен на деянието в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Касае се за значими
обществени отношения в сферата на застраховането и презастраховането, а
чрез установяването на сроковете за произнасяне по застрахователните
претенции, в контекста на целите на КЗ, се цели осигуряване защита на
интересите на потребителите на застрахователните услуги и създаване на
условия за развитието на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен
пазар. Поради това неизпълнението на задължението по чл.108, ал.1 КЗ засяга
в значителна степен обществените отношения, обект на защита /Решение №
6108 /15.10.2015г. по д.№ 1972/2015г. на Административен съд София-град,
XIII касационен състав/.
Независимо от това повторността на деянието изключва по презумпция
релевираната маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 ЗАНН.
С оглед констатираното нарушение, което от обективна страна е строго
формално, за административния орган е следвало корелативното задължение
за налагане на административно наказание „имуществена санкция”.
По отношение на размера на наказанието, определен от
административнонаказващия орган, съдът намира:
Санкционната разпоредба на чл.644, ал.1, т.2 КЗ предвижда налагане на
административно наказание имуществена санкция на виновните юридически
лица в интервала от 1 000 лв. до 20 000 лв.
Съгласно ал.2 на чл.644 КЗ при повторно нарушение имуществената
санкция за юридическите лица е в размер от 2 000 лв. до 40 000 лв. Съдът
намира, че административнонаказващият орган е приложил правилно закона
като е наложил предвиденото административно наказание в неговия
минимален размер.
С оглед отхвърлянето на въззивната жалба и претенцията за
присъждане на разноски съдът намира, че такива са дължими.
Жалбоподателят следва да заплати разноски по делото в размер на 150 лв., на
основание чл.63, ал.3-5 ЗАНН /изм., ДВ, бр.94/29.11.2019г./вр. чл.37 от Закона
за правната помощ вр. чл.24 и чл.25, ал.1 от Наредбата за правна помощ /обн.,
ДВ, бр.5/17.01.2006г./.
5

Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-60 /30.03.2022г.
на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен
надзор“, с което за нарушение на чл.108, ал.1 КЗ, на Застрахователна
компания ”ЛЕВ ИНС” АД, представлявано заедно от петимата изпълнителни
директори: М.С.М.Г. П.В.Д. С.Н.А., В.В.И. и М.А.Д. със седалище и адрес на
управление: гр.София 1700, район „..., е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000 лв.
ОСЪЖДА Застрахователна компания ”ЛЕВ ИНС” АД, представлявано
заедно от петимата изпълнителни директори: М.С.М.Г. П.В.Д. С.Н.А., В.В.И.
и М.А.Д. със седалище и адрес на управление: гр.София 1700, район „..., да
заплати на Комисията за финансов надзор разноски по делото в размер на 150
лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Застрахователна компания ”ЛЕВ ИНС” АД,
представлявано заедно от петимата изпълнителни директори: М.С.М.Г.,
П.В.Д., С.Н.А., В.В.И. и М.А.Д., срещу наказателно постановление № Р-10-
60/30.03.2022г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление
„Застрахователен надзор“, с което за нарушение на чл.108, ал.1 КЗ на
дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 2 000 лв., на основание чл.644, ал.2, предл.2 вр. ал.1, т.2 КЗ вр. §1,
т.51 от ДР на КЗ. Съгласно мотивите на обжалваното наказателно
постановление след извършена проверка по жалба на С.Р.Р. срещу
застрахователното дружество по заведена застрахователна претенция,
удостоверена със застрахователна полица № BG/22/121001948550 по договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, било установено, че
застрахователят не изпълнил задължението си да се произнесе по предявена
щета вследствие настъпило застрахователно събитие, съгласно алтернативно
посочените начини в разпоредбата на чл.108, ал.1 КЗ – в срок до 15 работни
дни от представяне на всички доказателства по чл.106 КЗ - изплатил
застрахователното обезщетение извън срока по чл.108, ал.1 КЗ. Този факт
обосновал издаването на обжалвания административен акт.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като твърди,
че в случая административнонаказващият орган приложил неправилно
материалния закон – застрахователното обезщетение било отказано на
15.11.2021г. – преди изтичане на законоустановения срок за произнасяне,
макар да било извършено по-късно частично обезщетяване на застрахованото
лице. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателно
постановление № Р-10-60/30.03.2022г. на заместник-председателя на КФН
като неправилно и незаконосъобразно, алтернативно – да приложи
разпоредбата на чл.28 ЗАНН като приеме, че в случая е налице „маловажен
случай“.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание и не изразява
становище по делото.
Въззиваемият Комисията за финансов надзор се явява в съдебно
заседание, поддържа издаденото наказателно постановление и моли съда да
остави въззивната жалба без уважение. Претендира да му бъдат присъдени
направените по делото разноски. Представя писмени бележки.
Съдът приема за установено:
По допустимостта на жалбата:
Наказателно постановление № Р-10-60/30.03.2022г. на заместник-
председателя на КФН, е връчено на 07.04.2022г. Жалбата срещу
наказателното постановление е депозирана в Комисията за финансов надзор
на 13.04.2022г. - в законния срок от връчването му, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана.
По фактическата обстановка
1
По повод постъпила жалба в КФН от С.Р.Р. срещу Застрахователна
компания ”ЛЕВ ИНС” АД била извършена проверка във връзка с настъпило
застрахователно събитие, по което била заведена застрахователна претенция,
удостоверена със застрахователна полица № BG/22/121001948550 по договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил
„Seat”с рег.№ ... След представяне на всички документи, необходими за
изплащане на застрахователното обезщетение - 29.10.2021г., застрахователят
изплатил застрахователно обезщетение с платежно нареждане на 25.11.2021г.,
след като по-рано /15.11.2021г./ отказва да изплати застрахователно
обезщетение - вместо в рамките на законния срок от 15 работни дни /не по-
късно от 19.11.2021г. включително/ - извън срока по чл.108, ал.1
КЗ.Констатирайки извършеното нарушение свидетелят В. Р. Ш. – главен
експерт в отдел „Правоприлагане“, дирекция „Застрахователен надзор“ при
КФН, съставил акт за административно нарушение № Р-06-28/11.02.2022г.,
връчен на нарушителя на същата дата. Жалбоподателят не се възползвал от
правото по чл.44, ал.1 ЗАНН и не депозирал в законния срок възражение
срещу констатациите по АУАН. Въз основа на АУАН било издадено
наказателно постановление № Р-10-60/30.03.2022г. от заместник-председател
на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което за
нарушение на чл.108, ал.1 КЗ на Застрахователна компания ”ЛЕВ ИНС” АД
била наложена имуществена санкция в размер на 2 000лв.
Съдът приема:
Акт за административно нарушение № Р-06-28/11.02.2022г. съдържа
реквизитите по чл.42 ЗАНН. Издаден е в срока по чл.34, ал.1 ЗАНН, от
компетентен орган, съгласно Заповед № З-313/23.11.2021г. на
Зам.председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление
„Застрахователен надзор“, и е предявен на нарушителя. Наказателно
постановление № Р-10-60/30.03.2022г. на заместник-председателя на КФН,
ръководещ управление „Застрахователен надзор“, е издадено в 6 месечния
срок по чл.34, ал.3 ЗАНН, от компетентен орган. При издаването на акт за
административно нарушение № Р-06-28 /11.02.2022г. и наказателно
постановление № Р-10-60/30.03.2022г. не са нарушени изискванията на чл.57,
ал.1, т.6 ЗАНН, които гарантират както правото на защита на нарушителя,
така и съдебния контрол за законосъобразност.
Поради тези причини съдът приема, че при издаване на наказателно
постановление № Р-10-60/30.03.2022г. на заместник-председателя на КФН,
ръководещ управление „Застрахователен надзор“, не са извършени
процесуални нарушения.
По отношение на материалната законосъобразност съдът намира:
Съгласно разпоредбата на чл.108, ал.1 КЗ в срок от 15 работни дни от
представяне на необходимите доказателства по чл.106 КЗ застрахователят
следва: 1/Да определи и изплати размера на обезщетението или
застрахователната сума; или 2/Мотивирано да откаже изплащането й.
2
Видно от доказателствата по административната преписка на
29.10.2021г. са представени всички документи, необходими за изплащане на
застрахователното обезщетение на застрахования лек автомобил. След тази
дата застрахователят не е изисквал допълнителни доказателства по
настъпилото застрахователно събитие, поради което обемът на релевантните
доказателства, изискуеми по смисъла на чл.106, ал.1 КЗ, е реализиран.
Съобразено с императивната разпоредба на чл.108, ал.1 КЗ, като е
изплатил застрахователното обезщетение на 25.11.2021г. вместо до
19.11.2021г. включително, жалбоподателят е изплатил същото извън законния
срок от 15 работни дни, с което несъмнено е реализирал административно
нарушение по текста на чл.108, ал.1 КЗ.
Видно от обжалваното наказателно постановление № Р-10-60
/30.03.2022г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление
„Застрахователен надзор“, нарушението е извършено в рамките на
едногодишния срок от влизане в сила на наказателно постановление № Р-10-
514/18.09.2020г. /влязло в сила на 10.07.2021г./.
В случая не е налице и институтът на „маловажен случай“, съгласно
разпоредбата на чл.28 ЗАНН, поради следните причини:
Разпоредбата на чл.28 ЗАНН урежда хипотезата на освобождаване от
административнонаказателна отговорност при маловажни случаи,
предоставяйки на наказващия орган възможността да не наложи наказание
/по арг. на чл.83, ал.2 ЗАНН/, като предупреди нарушителя, че при повторно
нарушение наказанието ще бъде наложено. Преценката на административния
орган, обаче, не е по целесъобразност, а представлява израз на възлагане на
компетентност и подлежи на общо основание на съдебен контрол за
законосъобразност.
Съгласно разпоредбата на чл.11 ЗАНН вр. чл.93, т.9 НК, за да се
определи един случай като „маловажен“, следва да се вземе предвид липсата
или незначителността на настъпилите вредни последици, или по-ниската
степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените
случаи на престъпление /в случая – на нарушение/ от съответния вид. В
настоящия случай предвид обстоятелството, че нарушението по чл.108, ал.1
КЗ е формално такова – неспазване на срок за произнасяне – са неотносими
факти, свързани с настъпили или – не вредни последици поради факта, че
законодателят не е предвидил в състава на нарушението настъпването на
такива и вземането им предвид. При преценката на характера на извършеното
административно нарушение и неговите конкретни проявления не може да се
приеме, че се касае за по-ниска степен на деянието в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Касае се за значими
обществени отношения в сферата на застраховането и презастраховането, а
чрез установяването на сроковете за произнасяне по застрахователните
претенции, в контекста на целите на КЗ, се цели осигуряване защита на
интересите на потребителите на застрахователните услуги и създаване на
3
условия за развитието на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен
пазар. Поради това неизпълнението на задължението по чл.108, ал.1 КЗ засяга
в значителна степен обществените отношения, обект на защита /Решение №
6108 /15.10.2015г. по д.№ 1972/2015г. на Административен съд София-град,
XIII касационен състав/.
Независимо от това повторността на деянието изключва по презумпция
релевираната маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 ЗАНН.
С оглед констатираното нарушение, което от обективна страна е строго
формално, за административния орган е следвало корелативното задължение
за налагане на административно наказание „имуществена санкция”.
По отношение на размера на наказанието, определен от
административнонаказващия орган, съдът намира:
Санкционната разпоредба на чл.644, ал.1, т.2 КЗ предвижда налагане на
административно наказание имуществена санкция на виновните юридически
лица в интервала от 1 000 лв. до 20 000 лв.
Съгласно ал.2 на чл.644 КЗ при повторно нарушение имуществената
санкция за юридическите лица е в размер от 2 000 лв. до 40 000 лв. Съдът
намира, че административнонаказващият орган е приложил правилно закона
като е наложил предвиденото административно наказание в неговия
минимален размер.
С оглед отхвърлянето на въззивната жалба и претенцията за
присъждане на разноски съдът намира, че такива са дължими.
Жалбоподателят следва да заплати разноски по делото в размер на 150 лв., на
основание чл.63, ал.3-5 ЗАНН /изм., ДВ, бр.94/29.11.2019г./вр. чл.37 от Закона
за правната помощ вр. чл.24 и чл.25, ал.1 от Наредбата за правна помощ /обн.,
ДВ, бр.5/17.01.2006г./.
4