№ 3562
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20241100506402 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца С. Н. С., чрез адв. М., срещу решение
№ 3577/28.02.2024г. постановено по гр.д. № 23125/2023г. по описа на СРС, 169-и
състав, в частта, в която предявените осъдителни искове с правно основание чл. 45,
вр. чл. 52, вр. чл. 53 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците Д. К. А. и Ю. Г. М.,
са отхвърлени за разликата над сумата от 1 000 лева до пълния предявен размер от
5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
тревога, притеснение, дискомфорт да ползва собствената си тераса от страх, че тя или
нейните близки може да бъдат обект на видеозаснемане, вследствие на
видеонаблюдение/симулация на наблюдение и заснемане с видеокамери за периода
м.06.2022г. – м.01.2023г., ведно със законната лихва от 02.05.2023г. до окончателното
погасяване на вземането.
Жалбоподателят излага, че правилно първоинстанционният съд приел за
установено неправомерното поведение на ответниците и причинно-следствената му
връзка с понесените от ищеца неимуществени вреди. Немотивирано и необосновано
било обаче решението относно приложението на чл. 52 ЗЗД. Не били съобразени
тежестта и интензитетът на претърпените от ищеца вреди. СРС не обсъдил
показанията на св. Р. и изобщо не споменал писмените доказателства, обосноваващи
справедливия размер на обезщетението. Обосновава големият интензитет на вредите с
1
обстоятелството, че камерите били две и обхващали различни локации – входа на
комплекса, което пораждало у ищеца усещане, че във всеки момент се знаело кога,
къде и с кого влиза и излиза, а втората – терасата на собственото й жилище,
посредством което се следял в детайли личният й живот в жилището, доколкото
терасата била част от жилището. Тревогите й били подсилени от факта, че ищецът
живеела с тригодишното си дете и основателно се притеснявала за какво могат да се
използват записите, на които то присъствало, принудена била да лишава детето си от
игра на открито с оглед сигурността му. Срокът на наблюдението бил 7 месеца и бил
ограничен не от поведение на ответниците, а от предприетите от нея мерки да издигне
ограда, за да обезпечи неприкосновеността на личния си живот и този на малкото й
дете. С издигането на оградата се ограничили предимствата на имота й – гледка,
светлина, усещане за простор и липса на ограничения. Ответниците открито и
арогантно демонстрирали незачитане на личното й пространство – словесно („можели
да снимат колкото си искат“) и правили неверни внушения, че държавен орган – КЗЛД
ги оправомощил да продължават да извършват нерегламентираното видеонаблюдение,
с което интензитетът на търпените неимуществени вреди бил засилен. За последното
допринасял и фактът, че родителите на ищеца били публични личности, известни
спортисти и спортни ръководители, което подсилило притесненията й и за тяхната
лична неприкосновеност – показания на св. Р.. По заявените съображения намира, че
справедливият и обоснован размер на обезщетението на неимуществените й вреди
възлизал на 5 000 лева, поради което моли за отмяна на постановеното решение в
обжалваната част и осъждане на ответниците да й заплатят солидарно претендираното
обезщетение за неимуществени вреди в пълния му размер. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ответниците Д. К. А. и Ю. Г.
М. депозират писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорват същата като
неоснователна. Решението в частта по приложението на чл. 52 ЗЗД било мотивирано и
обосновано, постановено при правилно приложение на нормата и константната
съдебна практика. Касаело се до симулация на видеонаблюдение, съдът съобразил
продължителността на периода от 7 месеца. Обстоятелството, че камерите били две не
водело до увеличен интензитет на вредите. Отделно ответниците се съобразили с
желанието на ищеца и демонтирали камерата на предната тераса. Не били представени
записи или снимки, които по някакъв начин да засягат личността на ищеца. Доводите в
жалбата относно детето й, вкл. че се наложило да го лишава от игра навън, били
напълно несъстоятелни предвид, че се касаело до несъществуващи записи и че можела
да ползва множеството градинки, паркове, детски площадки и др. за игра навън. СРС
отчел всички притеснения на ищеца, в т.ч. и относно родителите й, като отново
подчертават несъществуването на каквито и да било записи. Публичността на
родителите на ищеца не била обстоятелство от естество да се отрази на интензитета на
търпените от нея вреди. Въззивникът не била принудена да поставя въпросната ограда,
2
твърденията й били абсурдни – оградата била незаконна и опасна, никой не я
принуждавал да я поставя, взела осъзнато решение, вкл. и относно твърдените от нея
вреди, които твърди, че оградата й причинила. Не демонстрирали незачитане на
нейното лично пространство – ищецът не ги уведомила за притесненията си, за да се
вземе едно разумно и интелигентно решение по въпроса, а направо поставила ограда.
Показанията на св. Р. били недостоверни – ответникът А. не го познавала и никога не
била разговаряла с него. Неоснователни били и аргументите в жалбата относно
възпиращия ефект на обезщетението – обезщетението имало единствено
компенсаторен характер, недопустимо било да му се придава характер на наказание.
Молят въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на СРС в
обжалваната част да бъде потвърдено. Претендират разноски.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неговата правилност настоящият съдебен състав намира
следното:
Със сезиралата съда искова молба ищецът С. Н. С. излага, че била носител на
правото на собственост на апартамент № 2-4, находящ се в гр. София, кв.
„Драгалевци“, ул. „Илинден“ № ****, на първи жилищен етаж. Терасата на закупения
от нея на 31.05.2022г. апартамент била съседна на тази на имота на ответниците Д. К.
А. и Ю. Г. М.. Ответниците поставили две видеокамери – едната насочена към
терасата, прилежаща към апартамента на ищеца С., а другата – към общите части на
комплекса и входа му. Ищецът многократно заявила на ответниците, че не била
съгласна и не одобрявала да се осъществява видеонаблюдение над нейния обект, но
въпреки това те не демонтирали камерата, обхващаща терасата й. Напротив –
заявявали и демонстрирали, че камерата работи и осъществява наблюдение.
Последното принудило ищеца С. на 01.02.2023г. да монтира между двете тераси
непрозрачна ажурна ограда. Извършването на видеонаблюдение в жилището й, част от
което терасата била, причинило на ищеца съществен дискомфорт. Ищецът живеела с
тригодишната си дъщеря и се чувствала притеснена, че всяко излизане на открито,
влизане и излизане от комплекса и всяка нейна стъпка се наблюдавала и записвала.
Преднамерено и грубо било накърнено личното й пространство. В периода от
м.06.2022г. до м.01.2023г. тя многократно настоявала ответниците да премахнат
камерите, но те арогантно й отказвали. Същевременно многократно потвърждавали,
включително и пред свидетели, че записват всичко в обсега на камерите и знаят всяко
движение на съседите си. Поставянето на ограда само частично решило проблема, тъй
3
като другата камера, насочена към входа на комплекса продължила да записва. От
незаконосъобразните действия на ответниците и отказът им да ги преустановят пряко
било засегнато установеното от разпоредбата на чл. 32, ал. 2 КРБ право на ищеца.
Дори и наблюдението да се окажело симулирано, то отново създавало дискомфорт в
същата степен и нарушавало личното пространство на субекта, към който било
насочено. Претендира ответниците да бъдат осъдени солидарно да й заплатят
обезщетение в размер на сумата 5 000 лева за търпените през периода от м.06.2022г. до
м.01.2023г. неимуществени вреди, следствие на нарушаване правото й на
неприкосновен личен живот чрез осъществяване на незаконно
видеонаблюдение/симулация на такова с камера, насочена в нейния имот, а за периода
от м.06.2022г. до 02.05.2023г. - чрез осъществяване на незаконно
видеонаблюдение/симулация на такова с камера, насочена към изхода на затворения
комплекс, в който имотът й се намира. Претендира законната лихва от предявяването
на исковата молба – 02.05.2023г. до окончателното плащане и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Д. К. А. и Ю. Г. М. депозират писмен
отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове. Излагат, че от края
на 2019г. имали влошени отношения с определени техни съседи. Подложени били на
тормоз – умишлено спукана гума на семейния им автомобил, „запушване“, така че да
не могат да изкарат автомобилите си, умишлено активиране на СОТ, настройване на
новодошлите съседи срещу тях и поставяне в изолация. Ответниците имали две малки
деца. Не се чувствали в безопасност и това била причината да инсталират в границите
на своята собственост общо три камери за видеонаблюдение в ареала пред двете им
тераси. Видеонаблюдението сигнализирали с табели, а обхватът и ъгълът на заснемане
съобразили с ЗЗЛД. След отправена от съседите им жалба в КЗЛД, приключила с
констативен протокол от 02.07.2020г., преустановили видеозаснемането, а камерите
били изключени, считано от 03.07.2020г. Във връзка със съдебен спор със съседите си,
на 12.07.2022г. ответникът Д. А. изпратила имейл до живущите, вкл. до ищеца, в който
ги уведомила за резултата от делото и че камерите заснемат единствено терасите на
имота на ответниците. Имайки знанието, че камерите заснемали единствено терасите
на имота на ответниците и нищо друго извън границите на тяхната собственост,
ищецът нямало как да е изживяла притеснения, още по.малко такива от симулативно
видеозаснемане. Противоправно и непозволено поведение на ответниците, което да
било в причинна връзка с претърпени вреди не се установявало. Напротив КЗЛД се
произнесла с решение, като обявила действията по заснемане на собствеността на
ответниците за законни. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.
Решението на СРС е влязло в законна сила в частта, с която ответниците Д. К.
А. и Ю. Г. М. са осъдени по предявените искове с правно основание чл. 45, вр. чл. 52,
вр. чл. 53 ЗЗД, да заплатят солидарно на ищеца С. Н. С. сумата 1 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – тревога,
4
притеснение, дискомфорт да ползва собствената си тераса от страх, че тя или нейните
близки може да бъдат обект на видеозаснемане, вследствие на
видеонаблюдение/симулация на наблюдение и заснемане с видеокамери за периода
м.06.2022г. – м.01.2023г., ведно със законната лихва от 02.05.2023г. до окончателното
погасяване на вземането. От влязлата в сила част на първоинстанционното съдебно
решение на СРС, е формирана сила на пресъдено нещо за това, че през процесния
период ответниците имали виновно и противоправно поведение, в причинна връзка с
което ищецът С. Н. С. търпяла вреди.
Съобразно заключението на СТЕ камера № 1, марка „Hikvision“, била
монтирана в горната част на балкон, над вратата, имала видимост към входа на
комплекса. Същата била безжична куполна IP камера с обхват на пряката видимост до
50 метра. Възможностите й за заснемане били посредством приложение на мобилния
телефон. Камера № 2, от същата марка, била монтирана над вратата, водеща към
задната тераса на имота на ответниците, и имала видимост към задната тераса, общи
части и част от поставената от ищеца преграда (терасата на имота на ищеца). Същата
била жична камера, която посредством кабел предавала изображението към записващо
устройство. Вещото лице при изследването си в имота, извършено на 13.01.2024г.,
установило окабеляване, но не установило записващо устройство. Монтирането на
записващо устройство не изисквало специфични умения – необходимо било двете
налични букси да се поставят в съответните портове.
Предмет на разглеждане от настоящия съдебен състав са възраженията на ищеца
за неправилно приложение на материалния закон - нормата на чл. 52 ЗЗД, при
определяне размера на дължимото обезщетение по предявения иск по чл. 45, ал. 1, вр.
чл. 53 ЗЗД. Ето защо настоящият съдебен състав изследва единствено вида и обема на
причинените на ищеца вреди и общественооправдания размер за тяхното съответно
овъзмездяване.
За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди в причинно-
следствена връзка с деянието на ответниците по делото са ангажирани гласни
доказателства, събрани посредством показанията на разпитания по делото свидетел Д.
Р..
Свидетелят Р. излага, че с ищеца С. Н. С. били в близки приятелски отношения.
В средата на 2022г. тя се преместила да живее с малкото си дете в процесното жилище
в кв. Драгалевци“. Свидетелят я посещавал през процесния период – два-три пъти
седмично, два-три пъти месечно. При негово гостуване двамата излезли на терасата и
разговаряли, когато ищецът С. С. го помолила да внимава и му посочила, че на
съседната тераса имало камера. Не била сигурна дали камерата записва и звук и
поискала свидетелят да го има предвид. Свидетелят Р. тогава видял камерите. Попитал
ищеца дали това я притеснява. Тя казала, че я притеснява, че в момента не желаела
5
конфронтации със съседите, но в бъдеще щяла да обсъди въпроса с тях. Свидетелят Р.
знаел, че ищеца С. Н. С. поискала камерите да бъдат махнати. Присъствал на разговор
между ищеца и ответника Д. А., който се случил есента на 2022г. Двете били на
терасата, а свидетелят бил вътре в апартамента. С. казала на съседката, че не иска
камерата да бъде насочена към нея и иска да бъде махната. Ответникът А. казала, че
имала позволение и можела да снима колкото си иска. Според свидетеля Р. ответникът
А. имала предвид, че някаква институция била разрешила, но не помнел коя точно.
Отсрещната страна не проявила разбиране от притесненията на ищеца, че била
заснемана и нещата ескалирали постепенно с осъзнаването й на случващото се.
Ищецът С. С. споделяла на свидетеля, че се чувствала некомфортно и неудобно в дома
си, тревожела се, когато имала гости, включително и когато й гостували родителите й
- популярни хора, че може да бъде заснета и това да бъде разпространено и използвано
срещу нея. Била притеснена и изнервена. Свидетелят се занимавал с публична дейност
и също имал опасения, че запис може да бъде разпространен, тълкуван и коментиран
по неправилен начин. Свидетелят Р. виждал записи от предната камера на ответниците,
на които била заснета предната част на комплекса. Те били разпространявани във
вътрешната група на живущите в комплекса. С. му ги показала. Имало период, в който
дори не излизали на терасата до момента, в който ищецът вдигнала преграда между
двата имота (м.02.2023г. съобразно представената по делото фактура). Поставила
преградата точно заради видеонаблюдението, насочено към имота й, за да има някакво
уединение – да не бъде заснемана тя, гостите й, детето й. След това свидетелят смята,
че нямала повече притеснения от заснемане, тъй като камерата не се виждала.
При преценката си по реда на чл. 172 ГПК съдът кредитира показанията на св.
Р.. Същите са непосредствени, логични и безпротиворечиви и кореспондират с
приетите по делото доказателства, вкл. представените по делото нотариален акт №
61/31.05.2022г., констативен протокол от 07.03.2023г, фактура от 01.02.2023г., решение
от 17.03.2021г. на КЗЛД, имейл от 12.07.2022г., снимков материал, заключение на СТЕ.
Изложеното от свидетеля не противоречи на никое от останалите събрани по делото
доказателства, в частност не противоречи и на показанията на разпитания по делото
св. Димитрова. Обстоятелството, че ответникът А. не познавала свидетеля Р. не
разколебава достоверността на показанията му. Свидетелят не излага двамата да са се
срещали – съобразно показанията, той възприел разговора между страните от
вътрешността на жилището на ищеца.
Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост,
като преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото
факти.
В настоящия случай, при определяне на справедливия размер на обезщетението
съдът съобрази на първо място, че поведението на ответниците накърнило основно
6
право на ищеца, прокламирано с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 КРБ, свързано с
неприкосновенността на личния й живот.
Установява се, че поради поведението на ответниците за период от общо десет
месеца ищецът изпитвала притеснения и тревоги, вкл. от това че в обхвата на камери
№ 1 и № 2, описани в заключението на СТЕ – общи части – вход на комплекса и
терасата на жилището на ищеца, попадали и нейните гости, някои от които били
популярни в обществото личности. В рамките на общата продължителност около
седем месеца ищецът понесла неимуществени вреди с по-голям интензитет поради
камера № 2, в обхвата на която попадала терасата на имота на ищеца.
Съдът отчита продължителността на периода, през който ищецът търпяла
неимуществените вреди, като и обстоятелството, че негативните й емоции след седмия
месец били с намален интензитет (вж. показания св. Р. – след поставянето на
преградата според него ищецът нямала повече притеснения от заснемане). Не се
установява негативните емоции у ищеца да били с изключителен интензитет – същите
намерили отражение в притеснение и изнервеност. Не се твърди и от доказателствата
не се установява изживените нервно-психическо напрежение и притеснения да довели
до по-тежко отражение във вътрешния мир на ищеца.
По делото не са ангажирани никакви доказателства, от които да се установява,
че ищецът изпитвала силни тревоги относно използване на записите, на които детето й
присъствало, че била принудена да го лишава от игра на открито с оглед сигурността
му. Поради това съдът намира същите доводи за неоснователни.
Не са събрани доказателства, от които да се установяват твърденията на
въззивника, че ответниците открито и арогантно демонстрирали незачитане на
личното й пространство – словесно („можели да снимат колкото си искат“) и правили
неверни внушения, че държавен орган – КЗЛД ги оправомощил да продължават да
извършват нерегламентираното видеонаблюдение. От показанията на св. Р. се
установява, че ответникът А. обяснила, че определена институция, чието
наименование свидетелят Р. не си спомня, се произнесла относно видеонаблюдението.
Изложеното се подкрепя от представеното по делото Решение № ППН-02-7/2020 от
17.03.2021г., с което КЗЛД намерила подадената от общо 14 жалбоподатели от
затворен комплекс „Мая Резиденс“ жалба с твърдения за осъществявано от
ответниците незаконосъобразно и без съгласието им видеонаблюдение, посредством
насочена срещу общите части на жилищния комплекс камера, за неоснователна.
Установява се, че във въпросния разговор ответникът А. се позовала на решението на
КЗЛД. Твърдяното от процесуалния представител на въззивника арогантно поведение
на ответниците не се доказва.От показанията на св. Р. се установява, че ищецът
постепенно осъзнала, че другата страна няма да прояви разбиране, предвид на което и
постепенно емоциите й ескалирали в изнервеност. Логично този процес не би
7
протекъл по описания от свидетеля начин, ако ответникът А. бе демонстрирала
открита арогантност. Ето защо тези доводи във въззивната жалба съдът намира за
неоснователни.
По горните мотиви съдът намира, че обезщетение в размер на 1 000 лева е
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД и адекватно репарира претърпените от нея
неимуществени вреди.
Ето защо настоящата въззивна инстанция намира, че първоинстанционното
съдебно решение е правилно в обжалваната част, в която исковете по чл. 45, вр. чл. 53
ЗЗД са отхвърлени за разликата над сумата 1 000 лева до сумата 5 000 лева -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – тревога, притеснение, дискомфорт
да ползва собствената си тераса от страх, че ищецът или нейните близки може да
бъдат обект на видеозаснемане, вследствие на видеонаблюдение/симулация на
наблюдение и заснемане с видеокамери за периода м.06.2022г. – м.01.2023г., поради
което следва да бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК, като на основание
посочената норма препраща и към изложените от СРС мотиви.
В частта, в която СРС уважил исковете до сумата 1000 лева, като необжалвано,
първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила.
По разноските:
Предвид изхода на делото пред въззивната инстанция право на разноски имат
въззиваемите - ответници. Пред СГС същите претендират и доказват разноски в
размер на сумата 1 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на
въззивника по чл. 78, ал. 5 ГПК, при съобразяване на действителната фактическа и
правна сложност на делото, размерът на възнаграждението, определен по реда на чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, въззивният
съд намира за основателно и го редуцира до сумата 950 лева (какъвто е и
договореният размер на адвокатско възнаграждение от въззивника без ДДС). На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, въззиваемите имат право на разноски в размер на сумата
950 лева.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3577/28.02.2024г. постановено по гр.д. №
23125/2023г. по описа на СРС, 169-и състав, в частта, в която предявените от ищеца С.
Н. С., ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание чл. 45, вр. чл. 52, вр.
чл. 53 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците Д. К. А., ЕГН **********, и Ю. Г.
М., ЕГН **********, са отхвърлени за разликата над уважения размер от 1 000 лева до
пълния предявен размер от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
8
неимуществени вреди – тревога, притеснение, дискомфорт да ползва собствената си
тераса от страх, че тя или нейните близки може да бъдат обект на видеозаснемане,
вследствие на видеонаблюдение/симулация на наблюдение и заснемане с видеокамери
за периода м.06.2022г. – м.01.2023г., ведно със законната лихва от 02.05.2023г. до
окончателното погасяване на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, С. Н. С., ЕГН **********, да
заплати на Д. К. А., ЕГН **********, и Ю. Г. М., ЕГН **********, сумата 950 лева –
разноски по делото, сторени пред СГС.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9