№ 201
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. И.а
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20211800500870 по описа за 2021 година
С Решение № 100 от 14.10.2021г., постановено по гр. д. № 96 по описа
РС- гр. Пирдоп за 2021 г., е признато за установено, на основание чл. 422, ал.
1 от ГПК, че ответникът Р. ВЛ. Н. дължи на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД
сумата от 3052,50 лв., представляваща допълнително начислена
главница на основание чл.80, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката и чл.51
от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия по
Фактура № **********/16.10.2017г.;
законната лихва в размер на 897,12лв. върху главницата по Фактура №
**********/16.10.2017г. за периода от 28.10.2017г. – до 26.10.2020г.;
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК (04.11.2020г.) до изплащане на вземането,
съгласно заповед № 459 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, издадена на 05.11.2020 г. по ч. гр. дело № 468/ 2020 г. по описа
на Районен съд – Пирдоп.
Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Р.Н. срещу горното
решение. Жалбоподателят го счита за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, и моли съда да го отмени. Навежда довод, че районният съд
бил кредитирал едностранчиво свидетелските показания.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от "ЧЕЗ Е.Б." АД, с
който въззиваемият оспорва жалбата. Счита, че били налице основаният за
извършване на процесната едностранна корекция на сметката на
жалбоподателя. Били спазени изискванията на ПИКЕЕ (отм.) при
1
констатирана нерегламентирана промяна на схемата на свързване. Описва
начина на извършване на проверката. Анализира доказателствената стойност
на изготвения констативен протокол. Цитира съдебна практика. Прави извод,
че извършеното начисление е математически коректно. Обосновава правото
си да извърши едностранна корекция. Излага съображения и във връзка с
реда, предвиден в общите условия, за уведомяване на потребителя за
корекцията. Аргументира се, че неотменените разпоредби на ПИКЕЕ (отм.)
били действащи и приложими към момента на извършване на проверката.
Акцентира върху реда за подписване на констативния протокол, в случай, че
потребителят не присъства или откаже да го подпише. Моли съда да
потвърди обжалваното решение. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната
страна.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се
явява. Представлява се от адв. Занков, който поддържа въззивната жалба и
моли съда да отмени обжалваното решение. Навежда довод, че
измервателните уреди – табло и електромер – били собственост на
въззиваемия, поради което именно той, в качеството си на собственик, е бил
длъжен да държи таблото заключено и да ограничава достъпа на трети лица
до него. Поддържа, че от 20 години доверителят му е инвалид на постелен
режим. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият „ЧЕЗ
Е.Б.“ АД не се представлява. От процесуалния му представител е постъпила
молба, с която оспорва жалбата и поддържа отговора. Излага съображения по
съществото на спора. Счита, че корекцията е извършена законосъобразно.
Цитира съдебна практика. Акцентира върху обективния характер на
отговорността на потребителя.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е
описана вярно и пълно в обжалваното решение, поради което не е
необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е
подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е
ясно и разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
Обжалваното решение е и допустимо, тъй като е постановено при
2
наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за
упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл
по действително предявените такива.
ІІІ. По същество
Неоснователно жалбоподателят счита, че свидетелските показания били
едностранчиво кредитирани. Районният съд е описал детайлно и обстойно
тези показания и освен това ги е подложил на задълбочен анализ, като се е
аргументирал, защо цени част от тях и не цени друга част (напр. поради
заинтересованост и противоречивост). Изложил е и съображения, че,
независимо дали съпругата на ответника е била поканена да присъства на
проверката или е разбрала за извършването й по своя инициатива, тя е била
обективно уведомена за нея и е било възможно да остане да присъства.
При преценка на тези показания по същество, настоящият съдебен
състав констатира, че свидетелите Б. и И. непротиворечиво установяват
начина и последователността на извършване на проверката, както и
констатираната промяна на схемата на свързване. Описват присъствалите
лица и са единодушни, че потребителят е бил търсен, но не е присъствал на
проверката.
Показанията на другите две разпитани свидетелки (Н.а и М.) не
съдържат съществени различия спрямо горните показания по релевантни за
настоящото производство въпроси. Тези свидетелки също сочат, че е била
извършена проверка, която е продължила относително дълго време, както и
че на проверката е присъствал и полицай. Съвпадат по смисъл с другите
показания и относно това, че на таблото е нямало пломба и не е било
възможно да се постави такава, както и че съпругата на ответника е
контактувала с проверяващия екип и е разбрала, че се прави проверка на
електромерите. В частта им, че, въпреки контактите между нея и
проверяващите, тя не е присъствала на самата проверка и не се е
легитимирала като представител на потребителя, тези показания се
потвърждават от липсата на подпис за потребител в констативния протокол,
поради което следва да се кредитират. Различие се установява единствено по
въпроса, дали ответникът – потребител е бил търсен и канен да присъства на
проверката: според свидетелите на ищеца, потребителят е бил търсен, но е
отсъствал (както е отбелязано и в протокола), а според свидетелите на
ответника – не е бил търсен и канен да присъства на проверката.
Според настоящия съдебен състав, това несъответствие в показанията
на свидетелите е незначително и не обосновава нито извод за опорочаване на
проверката, нито извод за неправилност на обжалваното решение.
Независимо дали потребителят е бил търсен и поканен да присъства на
проверката, както и независимо дали реално е присъствал или не, съществува
нормативна уредба относно изискванията, на които следва да отговаря
съставеният констативен протокол във всяка от тези различни хипотези:
когато потребителят присъства, той подписва протокола, а когато отсъства
или откаже да го подпише, протоколът се подписва от поне двама свидетели,
които не са служители на оператора на съответната мрежа (чл. 47, т. 2 и 3 от
ПИКЕЕ (отм.)). Наистина, към момента на извършване на процесната
проверка и изготвяне на констативния протокол (10.10.2017г.), с Решение №
1500 от 2017 г. на ВАС на РБ (ДВ, бр. 15 от 2017 г., в сила от 14.02.2017 г.) са
били отменени разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 и § 1 от Правилата за
3
измерване на количеството електрическа енергия (отм.), но все още са
действали разпоредбите на чл. 48 – 51 (също отменени с Решение № 2315 от
2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., но в сила от 23.11.2018 г.).
Независимо че по този начин е отпаднал предвиденият в чл. 47 нормативен
ред за извършване на проверки по чл. 43 и 44 и съставяне на констативен
протокол, приложимостта му в конкретния случай е обоснована с
препращащата разпоредба на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ (отм.). Според нея,
когато при проверка на измервателната система се установи промяна на
схемата за свързване, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на
констативен протокол за установяване намесата в измервателната система,
който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на
органите на полицията и е подписан от тях. Настоящият случай попада
именно в хипотезата на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ (отм.), тъй като от
констативния протокол и от заключението на в.л. Тодоринова се установява,
че е налице промяна на схемата за свързване. Следователно, корекцията на
сметката на потребителя следва да се извърши при спазване на правилата на
ал. 1, но само въз основа на констативен протокол, отговарящ на
изискванията по чл. 47 и съставен в присъствието на органите на полицията и
подписан от тях. В случая, процесният констативен протокол №
1018526/10.10.2017г. отговаря на тези изисквания (доколкото е подписан от
орган на полицията и от двама свидетели, които не са служители на
оператора), а и във въззивната жалба не са наведени доводи срещу него,
поради което съдът приема, че той е годно основание за корекцията.
В останалата част подадената въззивна жалба е бланкетна, поради което
съдът е затруднен да изложи съображения във връзка с оплакванията на
жалбоподателя за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение. При липса на изложени аргументи в подкрепа на
жалбата, на основание чл. 269 от ГПК съдът не е длъжен, служебно да
формулира и обсъжда такива. Съгласно разрешението, дадено с т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК, в такава хипотеза проверката на въззивния съд по същество е
ограничена единствено до прилагане на императивни материалноправни
норми, без последният да дължи пълна проверка на правилността на
обжалваното решение.
В конкретния случай, извършената в пределите на процесуалния закон
служебна проверка не констатира нарушение на императивни
материалноправни норми. В обжалваното решение е извършен задълбочен
анализ на относимите към казуса такива норми, които са приложени
правилно, а въз основа на тях са формирани логически издържани правни
изводи. Районният съд е приложил правилно материалния закон и не е
допуснал нарушение на императивни материалноправни норми. Поради това
настоящият съдебен състав споделя изложените в обжалваното решение
мотиви и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
Доводът на жалбоподателя, че електрическото табло и електромерът са
собственост на въззиваемия, поради което именно последният е бил длъжен
да гарантира защитата им срещу неправомерен достъп, е наведен
несвоевременно – едва в хода на устните състезания, поради което не следва
да се обсъжда.
ІV. По разноските
4
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, в полза на
въззиваемия следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Независимо че същите са
претендирани в размер от 300 лв., настоящият съдебен състав намира, че, с
оглед фактическата и правна сложност на делото, както и разглеждането му
само в едно открито съдебно заседание пред въззивния съд, на което не е
присъствал представител на въззиваемия, те следва да се присъдят в размер от
100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 100 от 14.10.2021г., постановено
по гр. д. № 96 по описа РС- гр. Пирдоп за 2021 г.
ОСЪЖДА Р. ВЛ. Н. с ЕГН ********** да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД с
ЕИК ** сумата 100 лв. – разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5