№ 80
гр. Търговище, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тринадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
МАРИАНА Н. ИВАНОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ТИХОМИР П. ПЕТКОВ Въззивно гражданско
дело № 20213500500153 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и следващи от ГПК.
Производството по в.гр.д. №20213500500153 по описа на Окръжен съд-
Търговище за 2021г. е образувано по въззивна жалба на адвокат Р.Д. Р. от АК-
***, в качеството му на процесуален представител на ЮС. ИС. ЮС.,
ЕГН:********** и Н. С. ЮС., ЕГН:**********, и двамата от с.Люблен,
община Опака, област Търговище, ул.„Александър Стамболийски“, №7-
ответници, ПРОТИВ Решение №17 от 10.03.2021г., постановено по гр.д. №
856/2019г. по описа на Районен съд- Попово, с което съдът е признал за
установено по отношение на тях, че РЮСТ. М. М., ЕГН: **********, от
с.Разделци, община Антоново, област Търговище, ул.„Антон Иванов“, №9, е
собственик на урегулиран поземлен имот IV (четири), с кадастрален № 82
(осемдесет и две), с площ 1560 кв.м. (хиляда петстотин и шестдесет
квадратни метра), ведно с построената в него сграда, находящ се в квартал 29
(двадесет и девет) по регулационния план на с.Люблен, община Опака, област
Търговище, при граници: улица, УПИ Ш-81 на Хюсеин Мехмедов Джалилов,
1
УПИ XI-89 на Керим Османов Гаджалов, УПИ Х-88 на Ахмед Хасанов
Ахмедов и УПИ V-83 на Хасан Исуфов Ю.; отменил е нотариален акт за
собственост на недвижим имот №128, т.II, peг. №2959, д. 320/07.07.2010г. на
нотариус Юлиян Йорданов, peг. №497 на Нотариалната камара, с район на
действие Районен съд - Попово, вписан с акт №103, т. VIII, д. 1506/2010г., вх.
pег. № 2710/07.07.2010г. на Служба по вписванията- гр.Попово. Присъдил е
разноски.
Считайки решението за незаконосъобразно, необосновано и
постановено при съществено противоречие на процесуалните правила и в
противоречие на събраните по делото доказателства, моли съда:
-да го отмени като неправилно и да постанови друго, с което да
отхвърли предявения иск като недопустим;
-алтернативно, ако съдът приеме, че е допустим, да го отмени като
неоснователен и недоказан и да им присъди направените по делото разноски.
С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемият-
ищец, действащ чрез адвокат Б.К., АК-Търговище, моли съда да отхвърли
въззивната жалба като неоснователна, да бъде потвърдено решението на
първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Моли да им
бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски.
Доказателствени искания от страните не са направени.
Въззивната жалба е подадена в двуседмичния срок по чл.279, ал.1 от
ГПК, отговаря на изискванията по чл.261-262 от ГПК, налице е надлежна
активна и пасивна процесуална легитимация за страните, редовно
упълномощаване, както и редовна размяна на книжата, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде поставена на разглеждане,
обуславящо насрочване на въззивното дело в открито съдебно заседание.
В съдебно заседание и двамата въззивници не се явяват, за тях се явява
адвокат Р.Р. от АК-***, редовно упълномощен от първата инстанция,
поддържа жалбата, не претендира разноски за настоящата инстанция. Няма
искания.
2
Въззиваемият РЮСТ. М. М., ЕГН:********** не се явява и не изпраща
представител.
След проверка по реда на чл.269- 273 от ГПК, за да се произнесе по
спора въззивният съд констатира следното по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани
в жалбата:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част. При
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбите на чл.269 и чл.270
от ГПК, настоящият състав намира, че произнасянето на първоинстанционния
съд съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от
родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В исковата си молба ищецът РЮСТ. М. М. твърди, че бил наследник на
Афизе Османова Ю., починала на 13.06.2007г.- негова майка. Приживе майка
му притежавала УПИ IV, с кадастрален № 82, с площ 1560 кв.м., ведно с
построената в него сграда, находящ се в квартал 29 по плана на с.Люблен,
община Опака, при граници, подробно описани в решението на районния съд,
като за имота майка му не притежавала документ за собственост. След
смъртта й през 2007г. М. упълномощил сестра си Фатме да наглежда имота и
да го стопанисва. Не след дълго тя се обадила на брат си и му съобщила, че
ответникът ЮС. ИС. ЮС. искал да наеме горепосочения имот за отглеждане
на пчелни семейства. Разбрали се за цената, като още тогава ответникът
изразил намерение да закупи имота. Във времето били провеждани разговори
в тази посока и се договорили впоследствие да се доуточнят. Сестра му
предоставила на ответника процесния имот за временно и възмездно
ползване, като същият разположил в имота пчелни кошери, ползвал го, но до
3
момента наемна цена не бил заплатил както на сестра му, така и на ищеца.
Едва през лятото на 2018г., при посещението на ищеца в България, той
отново поканил ответника да му заплати наемното плащане, но последният
отложил срещата си с ищеца.
Твърди, че ответниците по делото са били единствено и само временни
ползватели на имота и в никакъв случай в продължение на 10 години не били
владелци на същия. По какъвто и да е начин не можело да се говори за
дезинтересираност на ищеца от имота или пък за фактическо владение от
ответника на имота в продължение на 10 години. За начало на владението на
ответника можело да се приема едва датата на снабдяването му с нотариален
акт- 07.07.2010г., но от тогава до датата на предявяване на иска не била
изтекла 10-годишната придобивна давност.
Поискал е от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на
процесния имот по наследство. При уважаване на иска моли да бъде отменен
и нотариален акт за собственост, с който се бил снабдил ответникът.
Ответниците са оспорили предявения иск и твърдят, че те са
собственици на процесния имот съгласно нотариален акт №103, т.VIII, д.
1506/07.07.2010 г. на Служба по вписванията- Попово. Твърдят, че двамата
закупили имота от Афизе Османова Ю. и Фатме Беадърова Юмярова през
1998г. за 3500.00 лв. Твърдят, че след смъртта на съпруга си, Афизе Ю.
отишла да живее в с.Медовина, при дъщеря си. Имотът бил изоставен, със
съборена кирпичена стопанска постройка. Със сестрата и майката на ищеца
сключили предварителен договор за закупуването на имота. След това
ответникът почистил мястото, изградил нова постройката и направил ограда
откъм улицата с бетонни блокчета, а откъм съседите поставил нова оградна
мрежа, тъй като старата била изгнила и паднала. Ползвали имота за техни 15-
20 пчелни кошера. През 2009г., когато изтекли повече от 10 години, откакто
закупили мястото и го ползвали като свое, се снабдили с нотариален акт по
обстоятелствена проверка. През всичките тези години никой нямал претенции
към имота, до м. август 2018г., когато ищецът и съпругата му отишли в
с.Люблен, когато ответниците брали малини и в присъствието на 7-8 човека
им заявили, че ходили до имота и видели, че ответниците са направили много
неща по него, че имали пчели и поискали да им заплатят още 4 000.00 лв. Те
4
категорично отказали да му дават още пари и заявили, че са собственици на
имота от 1998г., тъй като от тогава го владеели, поддържали и ползвали като
собствен и цялото село знаело това.
Фактическата обстановка е правилно изяснена и интерпретирана от
първоинстанционния съд, фактите са подведени под правно релевантните
норми и доказателствата са обсъдени поотделно и в съвкупност. Настоящият
съдебен състав счита, че неправилно обаче първоинстанционният съд е приел
за начална дата, от която започва да тече придобивната давност за
ответниците, е 07.07.2010г., а именно снабдяването им с нотариален акт по
обстоятелствена проверка. Затова и препраща към мотивите на първоинстан-
ционния съд частично, като досежно началния момент на придобивната
давност излага следните мотиви, като на основание чл.272 от ГПК препраща
към мотивите на районния съд в останалата им част.
Съдът приема за доказано по безсъмнен начин, че процесният имот,
подробно описан по-горе, е бил собственост на наследодателката на ищеца -
Афизе Османова Ю.. След смъртта й на 13.06.2007 г. и след направения отказ
от наследството й от страна на нейната дъщеря- св.Фатме Юмярова, ищецът
РЮСТ. М. М. е останал единственият законен наследник на майка си и като
такъв е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот по
наследство. На 07.07.2010г. ответникът ЮС. ИС. ЮС. се снабдил с
констативен нотариален акт за собственост на процесния имот № 128, т. II,
per. № 2959, д. 320/07.07.2010г. на нотариус Юлиян Йорданов, per. № 497 на
Нотариалната камара, с район на действие Районен съд- Попово, вписан с акт
№103, т.VIII, д.1506/2010г., вх.per. №2710/07.07.2010г. на Служба по
вписванията- гр.Попово. В постановлението на Нотариуса е посочено, че в
процесния имот има изградена постройка, т.е. същият е изграден преди 2010г.
Изграждането на постройката е извършено във връзка с отглеждането на
пчели. В тази насока от представените писмени доказателства- в
Удостоверение, №80 от 11.10.2012г. на Кметство- с.Люблен се сочи, че от
21.03.2008г. синът на ответника има разрешение за отглеждане на пчели, а
видно от Договор за наем от 15.10.2012г. между него и ответника- негов
баща, започва да отглежда пчели в процесния имот до 2018г. По отношение
на изградената постройка и ограда св.Фатме Юмярова твърди, че същите са
извършени през 2008г.- 2009г. В тази насока са и показанията на св. Юсуфов-
5
посочен от ответника, че към 2004г. в имота не е имало поставени кошери,
също и на св.Х.Османов, че кошерите за пчелите са поставени след като е
починала баба Афизе, т.е. 2008- 2009г. Изложното сочи, че най-ранният
момент, в който ответниците- въззивници, са манифистирали намерението си
да владеят и своят за себе си процесния момент е 2008г. В отговора на
исковата молба ответниците сочат, че до 2018г. тяхното владение е било
необезспокоявано, спокойно и безпрепятствено.
След обстоен анализ на писмените и гласни доказателства поделото
настоящият състав на съда намира, че ответниците не успяха да проведат
доказване касателно обстоятелствата, че са владели повече от десет години
спокойно и необезспокоявано имот.
По въпроса кога точно е започнал да ползва имота ответникът, почти
всички разпитани свидетели по делото са дали показания, като част от тях са
твърде разнопосочни. Въззивният съд приема за доказано, че ищецът чрез
сестра си и лично през годините са посещавали имота, интересували са се от
него.
През годините св. Юмярова посещавала няколко пъти ответника в дома
му в с.Люблен, общ. Опака, за да иска да уредят взаимоотношенията си във
връзка с процесния имот, като или ответникът да плати наемна цена, или да
заплати сумата, посочена като евентуална продажна цена. Ответникът не
спорел, че дължи пари за имота, но заявявал, че не разполага с такива към
момента. В този смисъл са показанията на св. Фатме Юмярова, както и св.
Христо Пеев, който при разпита си в о.с.з. на 25.01.2021г.- л.62 от делото
заявява, че са ходили с Фатмето в с.Люблен преди 4-5 години и тя е искала
ответникът да й даде пари за имота. При едно от завръщанията си в страната,
през 2017г. или 2018г., ищецът Р.М. и съпругата му решили да проверят
какви документи имат за имотите и нивите си в с.Люблен. При направена
проверка установили, че ответниците са се снабдили с нотариален акт за
процесния имот. Разговаряли с председателя на кооперацията, който бил
изготвил необходимите документи за нотариалния акт, като същият
впоследствие споделил със св. Хасан Османов за разговора си с ищеца.
Впоследствие ищецът, съпругата му и сестра му отишли на нивата, на която
ответникът и негови близки беряли малини. Искали да уредят
взаимоотно-шенията си по повод имота, искали пари, но ответникът не им
6
дал. Според св. Хасан Ю. (брат на ответника), веднъж ищецът, съпругата му и
сестра му ходили до процесния имот, където разговаряли с ответника.
Свидетелят също присъствал на този разговор и св. Юмярова казала на
ответника или да дадат пари за имота, или да се махат оттам, но свидетелят
така и не разбрал какво отговорил брат му- л.63 от делото.
По въпроса от кога в действителност ответниците са започнали да
владеят имота показанията на всички разпитани по делото свидетели са
твърде разнопосочни.
Касателно твърдението за недопустимост на решението на съда,
твърдяно във въззивната жалба. Становището на настоящия състав е
следното- изцяло се споделят мотивите на Районен съд- Попово и на
основание чл.272 от ГПК препраща към тях. В тази час същите са подробни и
съобразени изцяло със закона.
Касателно твърденията в жалбата за извършени процесуални
нарушения на закона при постановяване на първоинстанционното решение,
настоящият състав на съда намира, че не са посочени конкретни такива и не
взема становище, ограничен от правомощията му.
При това положение настоящият състав на съда счита, че като начало
на манифестиране на намерението за своене на имота, респективно за броене
на 10-годишния срок на давностното владение за ответниците следва да се
счита 21.03.2008г. В годините до лятото на 2018г. нееднократно ищецът и
сестра му са демонстрирали собствеността си върху процесния имот, поради
което и не е изтекла десет годишна придобивна давност в полза на
ответниците.
С оглед на допълнителните съображения правилно
първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск за собственост е
основателен, поради което и е признал за установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на процесния имот, подробно описан по-
горе.
Уважаването на главния иск за собственост води до извод за
основателност и на искането по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на
констативния Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 128, т. II,
7
per. № 2959, д. 320/07.07.2010 г. на нотариус Юлиян Йорданов, per. №497 на
Нотариалната камара, с район на действие Районен съд- Попово, вписан с акт
№ 103, т. VIII, д. 1506/2010г., вх.per. №2710/07.07.2010г. на Служба по
вписванията- гр.Попово.
Въззивниците не са претендирали присъждане на разноски пред
настоящата инстанция, претендират присъждане на разноски, сторени пред
първата инстанция. С оглед изхода на делото такива не следва да им се
присъждат.
Въззиваемият е претендирал с отговора присъждане на разноски пред
настоящата инстанция, но не е представил списък на разноски, както и
доказателства за извършени такива. Съдът не след ва се произнася по това
искане.
Въз основа на изложените съображения и мотиви и на основание
чл.271, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен състав на Окръжен съд- Търговище
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №17 от 10.03.2021г. на Районен
съд- Попово, постановено по гр. дело №856/2019г., като правилно и
законо-съобразно, на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8