Р Е Ш
Е Н И
Е
No 260032
гр. Ботевград, 16.08.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ****
при участието на секретаря **** К., като разгледа
докладваното от съдия **** гражданско дело No 720 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът- С.С.И. *** твърди, че
притежава лек автомобил марка “*****”, модел “****”, с рег. No СА****ВХ, като през 2014 г. предал същия за ремонт
на собственика на сервиза – ответника П.Б.. Твърди, че ответникът без негово
съгласие предоставял автомобила за ползване на различни лица. Автомобилът
претърпял ПТП, за което ответникът поел ангажимент да извърши ремонт и на тези
повреди на автомобила. През 2015 г. ответникът му предложил да закупи
автомобила за сумата от 25000.00 лв. в едногодишен срок, но ищецът не получил
сумата. Излага, че на 27.11.2018 г. автомобилът му бил предаден с
приемо-предавателен в крайно лошо състояние в невъзможност да бъде въведен в
работен режим. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му
заплати сумата от 25000.00 лв.,
представляваща обезщетение
за причинените му от ответника имуществени
вреди, съставляващи повреда до степен на негодност за употреба на собствения му
лек автомобил марка “*****”, модел “****”, с рег. No СА****ВХ, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на иска. Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът- П.Д.Б.
***, в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си
оспорва иска като неоснователен. Оспорва като невярно изложените в исковата
молба твърдения. Твърди, че ищецът отишъл при него в гр. Ботевград не за да
извърши ремонт на автомобила, а да заведе щета. След изплащане на щетата между
тях се провели устни уговорки ответникът да закупи автомобила или да го
предлага на други за 10000.00 лв., за което ищецът му оставил колата. Заявява,
че от тогава ищецът не го е търсил да си вземе колата, докато не получил
призовка от полицията да върне колата. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното:
Видно от заверено копие на
Свидетелство за регистрация на МПС за лек автомобил марка “*****”, модел “****”, с рег. No СА****ВХ, негов собственик е ищецът С.С.И.,
с дата на регистрацията 21.11.2013 г.
Съгласно заверено копие на
Удостоверение за техническа изправност на ППС, при извършен преглед на посочения
лек автомобил на 17.08.2016 г. е прието, че техническата му изправност допуска
да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване.
Видно от заверено копие на
Комбинирана застрахователна полица за застраховка “Каско” и “Злополука”, за лек автомобил “****”, с рег. No СА****ВХ е имало сключена застраховка при
ЗД “Армеец” със срок на полицата
1 година, а именно за периода от 05.09.2014 г. до 04.09.2015 г., със
застрахователна сума 20 475 лв.
От заверено копие на Определение No 466 от 06.06.2018 г. по ЧНД No 250 по описа за 2018 г. на РС- Ботевград се
установява, че със същото е съдът е потвърдил постановление за прекратяване на
наказателно производство от 16.04.2018 г. на прокурор при Районна прокуратура
Ботевград, по пр. преписка No 361/2017 г. на РП- Ботевград, с
което се прекратява досъдебно наказателно производство No 230/2017 г. по описа на РУ- Ботевград, пр. пр. No 361/2017 г. на РП- Ботевград, образувано и водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, като това определение е
потвърдено с Определение от 16.07.2018 г. по ВНЧД No 407/2018 г. поописа на Софийски окръжен съд. Видно от писмо от
15.01.102019 г. от прокурор при Върховна касационна прокуратура до ищеца С.С.И.,
със същото последният е уведомен във връзка с подадена от него молба за
възобновяване на наказателното производство по пр. пр. No 361/2017 г. на РП- Ботевград, че не са налице обстоятелствата, посочени в
закона като предпоставки за възобновяване на наказателното дело.
От заверено копие на
Приемо-предавателен протокол на МВР, РУ на МВР- Ботевград се установява, че на
27.11.2018 г. служител при РУ – Ботевград е предал на ищеца лек автомобил марка
“****”, модел “”, с рег. No СА****ВХ, ведно със свидетелство за регистрация и един брой
контактен ключ за на автомобила, като е посочено, че автомобилът е в лошо
техническо състояние, описани са липсващите му елементи и повреди, както и че
предвид невъзможността автомобила да бъде въведен в работен режим, не може да
се установи състоянието на двигателя, скоростната кутия и като цяло на
електрическата система.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля ****– сестра на ищеца, от показанията на
която се установява, че тя е карала лекия автомобил, собственост на ищеца.
Автомобилът бил в перфектно състояние. Тъй като имал лека драскотина на бронята,
от „Армеец“, където бил застрахован автомобилът по застраховка Каско, ги насочили
към ответника П.Б.. Разбрали се с него той да вземе колата, за да оправи
бронята. След около месец му дали колата в гр. София. Уговорката била да
поправи щетата, за да може да си получат застраховката. Твърди, че след като
взел колата, ответникът започнал да се да се крие, търсили го по телефона, но
не отговарял, ходили около 20-30 пъти до Ботевград и търсили контакти с него, и
три години по-късно им върнали колата от полицията в полу-насипно състояние.
През цялото това време единствено и само ответникът е знаел къде е била колата
и кой я карал. Заявява, че знае, че брат й е получавал обезщетение от
застрахователна компания, тъй като колата е претърпяла ПТП и застрахователят е
превел на брат й пари, защото колата е на негово име. Съдът кредитира
показанията на свидетеля като логични и кореспондиращи с останалия събран по
делото доказателствен материал.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в
размер на сумата от 25000 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от ответника, съставляващи повреда до степен на негодност за употреба на собствения на ищеца лек автомобил марка “****”, модел “****”, с рег. No СА****ВХ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил на другиму. За да се ангажира деликтната отговорност на
ответника, ищецът следва да докаже обстоятелствата, че ответникът е извършил
неправомерно деяние, видът и размерът на причинените с това деяние имуществени
вреди на ищеца, както и наличието на причинна връзка между деянието и вредите.
По силата на ал. 2 при непозволено увреждане вината се предполага до доказване
на противното, следователно само този елемент от фактическия състав на деликта
не подлежи на доказване от ищеца, а липсата му следва да бъде установена от
ответника.
В случая от събраните по делото писмени
и гласни доказателства се установява, че ищецът е предал на ответника
собствения си лек автомобил марка “****”, модел “*****”, с рег. No СА****ВХ за извършване на ремонт на автомобила,
като през 2018 г. автомобилът е предаден на ищеца от служител на РУ- Ботевград.
За последното е съставен приемо-предавателен протокол, съгласно който
автомобилът при предаването му е бил в лошо техническо състояние, с липсващите
елементи и повреди, и в невъзможност да бъде въведен в работен режим, с оглед
установяване на състоянието на двигателя, скоростната кутия и като цяло на
електрическата система. От показанията на свид. ****се установява, че в периода
след предаването на автомобила на ответника с автомобила е било реализирано
ПТП, за което на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение. При така
събраните доказателства, то съдът намира, че по делото не се доказа, че именно ответникът е извършил
противоправно деяние, както и че в резултат на извършено такова на ищеца са причинени имуществени
вреди, включително и какъв е техният размер. Същевременно, относно причинените
на ищеца вреди, изразяващи се в нанесени щети на собствения му лек автомобил,
без да са налице доказателства за тяхната стойност, то по делото са събрани
гласни доказателства, установяващи, че за същите на ищеца е изплатено
обезщетение от застрахователя, с когото е имал сключена застраховка за
автомобила.
Предвид така изложеното, съдът
намира за недоказано по делото от страна на ищеца, че ответникът му е причинил
вреда в претендирания от него размер, поради което искът се явява неоснователен
като недоказан и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и
направените искания, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати
на ответника направените от последния разноски в размер на 1300.00 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба Nо 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за защита по граждански дела за една
инстанция при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв., какъвто е настоящия случай,
като с оглед цената на предявения иск минималното адвокатско възнаграждение в
случая е 1280.00 лв. Платеното и претендирано адвокатско възнаграждение е в
размер на 1300.00 лв., което е почти в посочения минимален размер и следователно
не се явява прекомерно. Предвид това и възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника е неоснователно.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.И., с
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу П.Д.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** No 20, иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 25000.00 лв.,
представляваща обезщетение
за причинените му от ответника имуществени
вреди, съставляващи повреда до степен на негодност за употреба на собствения му
лек автомобил марка “*****”, модел “***”, с рег. No СА****ВХ, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.С.И., с ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание 78, ал. 3 от ГПК да заплати на П.Д.Б., с ЕГН **********,
с адрес: *** No 20, сумата от 1300.00 лв. /хиляда и триста лева/
за направените разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :