М О Т И В И
към присъда по НОХД N217 по описа за 2019 год. на
Каварненски районен съд.
Срещу подсъдимия Д.Г.Д. ЕГН **********
роден на ***г. в гр.***,български гражданин,българин,с постоянен адрес ***,средно
образование,безработен,женен,осъждан са
повдигнати обвинения и същият е предаден на съд за това,че на ***2017г. на път ***в района на входа към ***гр.***
е управлявал моторно превозно средство-лек автомобил „***“ с рег.№ ***с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,а именно 1,44 на
хиляда,установено по надлежния ред /протокол за химическа експертиза №
12/02.01.2018г. на МБАЛ „Света Анна“ гр.Варна/-престъпление по чл.343б ал.1 от НК и затова,че на ***2017г. на път ***в района на входа към ***гр.*** е
управлявал моторно превозно средство-лек автомобил „***“ с рег.№ ***след
употреба на наркотично вещество –метамфетамин,установено по надлежния ред със
съдебно-химическа експертиза № Е-097/12.08.2019г. на ВМА-МБАЛ-Варна
–престъпление по чл.343б ал.3 от НК.
Подсъдимият разбира в какво е
обвинен,но не се признава за виновен.Отрича да е управлявал МПС след употреба
на алкохол и твърди,че никога през живота си не е употребявал наркотични
вещества.
Представителят на Районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение срещу Д.Г.Д. за престъпления по
чл.343б ал.1 и чл.343б ал.3 от НК.Намира,че проведеното съдебно следствие
потвърждава фактическата обстановка отразена в обвинителния акт, като счита
обвинението за доказано от обективна и субективна страна,въз основа на
събраните в хода на ДП № 96/2017г. по описа на РУ гр.*** и на проведеното
съдебно следствие писмени и гласни доказателства.С оглед на предвиденото в
инкриминирания текст на закона наказание за всяко едно от двете престъпления
представителят на обвинението предлага наказанията и за двете престъпления и за
това по ал.1 и за това по ал.3 на чл.343б да бъде „лишаване от свобода” и да бъде определено
около минималния предвиден в закона размер и с оглед наличието на предходни
осъждания и ненастъпилата реабилитация за второто осъждане,следва да бъде
изтърпяно ефективно.Представителят на обвинението изразява становище,че в
съответствие с правилата на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС ефективното осъждане за
което се пледира,следва да бъде изтърпяно при общ режим.Относно кумулативно
предвидените наказания „глоба“ представителят на обвинението пледира да бъдат
определени в минималния размер,а именно 200 лева за престъплението по чл.343б
ал.1 от НК и 500 лева за престъплението по чл.343б ал.3 от НК и съответно след
приложението на чл.23 ал.1 от НК да бъде определено общо наказание „лишаване от
свобода“ в размер на една година ефективно при общ режим и „глоба“ в размер на 500 лева.Представителят на
обвинението пледира на основание чл.343г от НК за всяко едно от престъпленията
да бъде наложено и наказание“лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ в размер на една година,респективно като общо наказание –„Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от една година.
Упълномощеният защитник на
подсъдимия Д.Г.Д. пледира подзащитния му да признат за невиновен изразявайки
становище,че по делото не се събраха доказателства установяващи по несъмнен и
категоричен начин,че подс.Д.Й. е извършил престъпленията за които е
обвинен.Счита,че към момента на проверката подсъдимият не е имал качеството на
водач на МПС,нито пък е бил пострадал при ПТП.Упълномощения защитник на
подсъдимия застъпва становището,че според писмените и гласни доказателства по
делото към момента на пристигането на служителите на РУ *** и проверката за употреба на алкохол,както и в
последствие,подсъдимият се е намирал извън автомобила си,т.е извършената
проверка с техническо средство,отчитащо концентрацията на алкохол е била
неправомерна..Според защитата чрез резултатите на тази проверка не може да се установи каква е била
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на управление на
МПС.Според защитата,деянието не осъществява състава на престъплението по
чл.343б ал.1 и чл.343б ал.3 от НК,тъй като за установяване на качеството „водач
на МПС“ релевантния момент е момента на проверката и подс.Д.Д. не е бил водач
на МПС към този момент,следователно според защитата той не е годен субект на
вменените му във вина престъпления по чл.343б ал.1 и чл.343б ал.3 от НК.Защитата пледира,че присъдата не може да почива на предположения,съгласно
чл.303 от НПК и моли да бъдат отхвърлени повдигнатите срещу подс.Д.Г.Д.
обвинения и същият да бъде признат за невиновен по повдигнатите му обвинения по
чл.343б ал.1 и чл.343б ал.3 от НК.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Свидетеля А.Н.-*** на ***2017г.
бил нощна смяна за времето от 20.00ч. на ***2017г. до 08.00ч. на ***2017г.Към
края на смяната,някъде около 07.50-07.55ч. дежурния от РУ Каварна му предал
информация за настъпило ПТП по пътя към къмпинг „***“ гр.***.Предвид на това,че
смяната му приключвала св.Н. предал на колегата си сигнала и уведомил
дежурния,че новата смяна ще обслужи произшествието,тъй като има друг младши автоконтрольор
на работа.На ***2017г в гр.*** полицейските служители от РУ-ШаблаМ.М. и Й.Н.
изпълнявали служебните си задължения,застъпвайки на смяна за времето от 08.00ч.
до 20.00ч. на ***2019г.От 08.00ч. реагирали на получена информация за автомобил
марка ***сив на цвят,който е напуснал пътното платно в района на входа към ***по
път ***,посока къмпинг „***“-гр.***.Видно от показанията на горепосочените
полицейски служители дадени в с.з. на 28.02.2020г. при отиване на място
установили,че водача е напуснал ПТП-то,като е успял да изтегли автомобила си и
да го транспортира до дома си.Относно факта на изтеглянето на автомобила и последващото му транспортиране релевантни
са показанията на св.Н.У. от които показания се установява,че преди около две
години по празниците-месец декември една сутрин рано около 06.00-06.30ч.
получил обаждане от Д.,който му обяснил,че има нужда от помощ.Обяснил на св.У.
че е излязъл от пътя и паднал в някаква канавка.Свидетеля У. отишъл да му
помогне със своя личен автомобил,но пътя бил много заледен,което му попречило
да издърпа автомобила на Д.-„***“.Ето защо св.У. решил да се обади на И. който
имал „***“.В тази насока са и показанията на рапитания в с.з. на 28.02.2020г.
св.И.Й.,който потвърждава,че Н.У. е пристигнал в дома му и му е обяснил,че е
станала авария.Отишли до резиденцията,като св.И.Й. уточнява,че това става между
07.30ч. и 08.00ч.,където заварили автомобила на Д. „***“.Колата била в лявата
страна,посока къмпинг „***“ и била заседнала на един дънер.След това Н.У. закачил въжето,за да може св.И.Й. да издърпа
автомобила на подс.Д.-„***“.Според св.Й. трябвали са му не повече от две минути
,за да изтегли автомобила на пътното платно.Й. твърди в показанията си,че не е
ходил пред дома на Д. и не е разговарял с него повече.Що се отнася до
полицейските служители М.М. и Й.Н.,като установили,че няма автомобил,тръгнали
да търсят кой е претърпял ПТП.От снимката която получил св.Й.Н. се
установило,че на нея е заснет част от номера на автомобила,което ги ориентирало
на кого може да е автомобила и това ги провокирало да се насочат към дома на Д.Г.Д.
и там установили лицето.Видно от показанията на св.М.М. на снимката се е
виждало,че автомобила е ситуиран на мястото,където се предполага,че е бил,преди
полицейските служители да пристигнат на мястото.Св.М.М. твърди,че са пристигнали
пред дома на Д. с колегата си св.Й.Н. около 08.15-08.20ч.Според показанията на
св.М.Д.Г.Д. към момента на проверката е бил в неадекватно състояние и предвид
информацията с която разполагали полицейските служители,че лицето употребява
наркотични вещества,това ги насочило допълнително за вземане на проба и за
наркотични вещества.Видно от показанията на св.Й.Н. когато установили подс.Д. ***,същия
бил отпред до автомобила,като по автомобила имало следи от щети,но не може
конкретно да си спомни за какви щети става въпрос,като уточнява,че щетите по
автомобила са описани в протокола за ПТП.От показанията на св.М.М. се
установява,че на въпроса дали е употребявал алкохол,Д. отговорил,че не е
употребил алкохол към момента на управлението на автомобила,а е употребил
алкохол предната вечер.След като Д.Д. е бил тестван за употреба на алкохол с
техническо средство и уреда е отчел концентрация на алкохол в кръвта 1,40
промила и Д. е изразил несъгласие с показанията на дрегера,полицейските
служители го придружили до Спешния център в гр.***,където подсъдимия дал кръвна
проба.
Видно от показанията на св.Д.С.Я.
дадени в с.з. на 28.02.2020г.,същия като служител в НСО тръгвайки си от работа
в ***,видял катастрофиралия автомобил с подс.Д. в него,като уточнява и
часа,кога е станало това-около 07.55ч.Св.Д.Я. решил да спре да попита имали
водача нужда от помощ,тъй като е бил сам в автомобила,като св.Я. уточнява и
марката на автомобила „***“.В показанията си св.Д.Я. уточнява,че по автомобила
е имало само дребни щети-охлузвания.Лицето което било в автомобила марка „***“
отговорило,че всичко е наред,след което св.Я. се отдалечил от мястото.
В показанията си разпитания в
с.з. на 29.05.2020г. Я.Я. *** твърди,че не си спомня какъв сигнал е получил на ***2017г.,но
уточнява,че по принцип сигналите за произшествия настъпили в района на РУ Шабла
се получават от ОДЧ при РУ Каварна и впоследствие с предават на служителите в
РУ ***.
От изготвената химическа
експертиза от МБАЛ “Св.Анна-Варна“ АД се установява,че съдържанието на етилов
алкохол в изследваната проба кръв взета от лицето Д.Г.Д. ЕГН ********** *** е
1,44 промила.Освен това в биологичните проби -кръв и урина,взети от Д.Г.Д. и
изследвани в Специализираната лаборатория по химико-токсилогични изследвания
към ВМА-МБАЛ-Варна е открито наличието на следи от метамфетамин,което се
установило чрез имунохимичен скрининг на пробата урина и се доказало по
надлежния ред посредством газ-хроматографски анализ на кръвната проба.
От изготвената справка за
съдимост е видно,че подс.Д.Г.Д. ЕГН ********** *** е осъждан,както следва:
1.със Споразумение № 67/05.11.2012г. по НОХД № 353/2012г. на РС Каварна за престъпление по чл.197 т.3
във връзка с чл.195 ал.1 т.2,т.4 и т.5 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с
чл.26 ал.1 от НК на пробация;2.със Споразумение № 25/15.05 2014г. по н.о.х.д.№
89/2014г. на РС Каварна за престъпление по чл.290 ал.1 от НК на лишаване от
свобода за срок от три месеца,чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от
3 години на основание чл.66 ал.1 от НК.
От изготвената справка за
нарушител/водач от РУ Шабла е видно,че подс. Д.Г.Д. ЕГН ********** *** е
правоспособен водач на МПС категория „В“ и „АМ“ от 2007г.,както и че същият
няма тежки нарушения по ЗДвП.
От изготвената справка за
собственост на МПС е видно,че „***“ с рег.№ ***е собственост на подс.Д..
Съдът приема горната фактическа
обстановка въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства-показанията на свидетелите-Й.И.Н.,М.Г.М.,А.В.Н.,Д.С.Я.,Н.С.У. и И.Д.Й.,справка
за нарушител,акт за установяване на административно нарушение,талон за
изследване,фиш за спешна медицинска помощ,протокол за химическа експертиза от
МБАЛ“Св.Анна-Варна“ АД за определяне концентрацията на алкохол или друго
упойващо вещество в кръвта,съдебно-химическа експертиза изготвена във
ВМА-МБАЛ-Варна,протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,Заповед за
ПАМ-2 бр.,справка съдимост,характеристични данни.
Фактическата обстановка по
делото е установена по безспорен и
категоричен начин,след внимателен анализ на всички събрани и проверени по
надлежния процесуален ред доказателствени материали,както и приобщените към
делото,по предвидения процесуален ред и при спазване на процесуалните
изисквания за събирането и проверката им писмени доказателства имащи значение
за изхода на делото и разкриващи релевантни за делото факти.Събраните по делото
доказателствени материали са безпротиворечиви,взаимно допълващи се и
установяват по несъмнен начин релевантните за отговорността на подсъдимият
обстоятелства.
По отношение на повдигнатото
обвинение по чл.343б ал.1 от НК.
Основен доказателствен източник
по това обвинение са гласните доказателствени средства-показанията на
разпитаните свидетели и писмените доказателствени средства-справка за
нарушител,акт за установяване на административно нарушение,талон за изследване,фиш
за спешна медицинска помощ,протокол за химическа експертиза от
МБАЛ“Св.Анна-Варна“ АД за определяне концентрацията на алкохол или друго
упойващо вещество в кръвта,протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози,Заповед за ПАМ-2 бр.При тяхната оценка съдът взе предвид спецификата на
случая,мястото,времето и обстановката при която са се осъществили
събитията,пресъздадени от посочените доказателствени материали.Споменатите
източници съдържат в различна степен преки и/или факти за деянието и участието
на подсъдимия в него.
Обясненията на подсъдимия са
прекалено пестеливи и лаконични,като същия не се признава за виновен и отрича
авторството на деянието.Не отрича,че се случвало да употребява алкохол,но не и
когато е управлявал моторно превозно средство. Съдът намира,че изложените от
подсъдимия Д. твърдения представят
негова защитна версия като страна в процеса,същите са неистинни с оглед на
изолираността им от достоверния доказателствен материал по делото.Същите са в
явно противоречие с гласните и писмени доказателства,събрани в настоящия
наказателен процес,въз основа на които обвинението по чл.343б ал.1 от НК е
доказано по несъмнен начин.Съдът не констатира подкрепящи обясненията на
подсъдимия Д. доказателства.
Съдът кредитира изцяло дадените
в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по
делото показания на свидетелите Й.И.Н.,М.Г.М.,А.В.Н.,Д.С.Я.,Н.С.У. и И.Д.Й.,като
намира същите за логични,последователни,безпротиворечиви,безпристрастни,взаимно
допълващи се и са подкрепени от останалите събрани и приложени по делото
доказателства,още повече,че горепосочените свидетели са поели и наказателна
отговорност по чл.290 от НК и няма индиция за тяхната
заинтересованост.Посредством показанията на свидетеля А.В.Н. *** се
установява,че е приел съобщението като служител в РУ Шабла и е предал същото на
своите колеги Н. и М..Свидетелите Й.Н. и М.М. заявиха в показанията си в
съдебно заседание,че непосредствено след получаване на съобщението са посетили
местопроизшествието,където не са заварили автомобила,но са констатирали
следи от настъпило произшествие,след
което в рамките на няколко минути са били до дома на подс.Д. и са заварили
същият около лекия автомобил.В проведен с него разговор,той е признал пред тях
,че е управлявал моторното превозно средство,но отрекъл употребата на алкохол и
наркотични вещества.Тъй като е настъпило пътно-транспортно произшествие
подсъдимия Д. е бил отведен от двамата полицейски служители за вземане на
кръвна проба в местния филиал на Центъра
за спешна медицинска помощ в гр.Шабла и такава му е била взета,а преди това
лицето е било тествано и с техническо средство,което е отчело наличието на
алкохол в издишвания въздух.От показанията на свидетелите Н.С.У. и И.Д.Й. се установява,че те след телефонно
обаждане от страна на подс.Д. към Н.У. са помогнали за извеждането на л.а. „***“
от канавка-крайпътното съоръжение на платното за движение,тъй като мястото
където е бил автомобила не е позволявало на собствен ход да бъде придвижен до
платното за движение.След като автомобила е бил изведен на платното за
движение,видно от показанията на св.Н.У. и св.И.Й. подсъдимият е продължил на
собствен ход с управлявания от него автомобил към дома му.Свидетелите У. и Й.
нямат лични възприятия подс.Д. да е употребявал алкохол за краткото време в
което са били с него,нито са забелязали в лекия автомобил да има алкохол или
наркотични вещества.Правно релевантни за ангажиране наказателната отговорност
на подс.Д. факти се съдържат и в показанията на св.Д.С.Я.,който твърди в
показанията си,че на ***2017г.около 08.00ч. напускайки работното си място на
път за дома е видял точно до входа на ***претърпелият пътно-транспортно
произшествие лек автомобил „***4“,в който се е намирал и подсъдимия на мястото
на водача,като в автомобила не е имало други лица.Св.Я. заявява в показанията
си,че е провел кратък разговор с подсъдимия,в който последния му обяснил,че
няма нужда от помощ или съдействие.
В показанията на горепосочените
свидетели не са открити вътрешни противоречия,които да изключват достоверността
им в тяхната цялост.Горепосочените показания депозирани в настоящия процес са
единни и напълно правдоподобни относно основните факти по делото във връзка с
извършването на инкриминираното деяние по чл.343б ал.1 от НК от подсъдимият Д.Г.Д..
Заключението на назначената и
изготвени по делото химическа експертиза
от МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД от
която се установява,че съдържанието на етилов алкохол в изследваната проба кръв
взета от лицето Д.Г.Д. ЕГН ********** *** е 1,44 промила Съдът възприе
изцяло,като счете,че същата е обективна,***петентна,всестранна,пълна и относима
към предмета на доказване в производството в съответните фази на процеса на
базата на представените от ***петентните органи материали.Освен това
заключението не е оспорено от страните в процеса
Останалите събрани в процеса
писмени доказателства- справка за нарушител,акт за установяване на
административно нарушение,талон за изследване,фиш за спешна медицинска
помощ,протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,Заповед за
ПАМ-2 бр,съдът кредитира изцяло,като прие,че са единни,непротиворечиви,взаимно
допълващи се и кореспондират със събраните по делото гласни доказателства и са
относими към основния факт,включен в предмета на доказване по делото.
Според разбирането на настоящия
съдебен състав,обвинението по чл.343б ал.1 от НК по отношение на подсъдимият Д.Г.Д.
е доказано по несъмнен начин на базата на инкорпориращите косвени доказателства
за изложените в свидетелските показания на Й.И.Н.,М.Г.М.,А.В.Н.,Д.С.Я.,Н.С.У. и
И.Д.Й. обстоятелства и писмените доказателства,които кореспондират със
събраните по делото гласни доказателства и са относими към основния
факт,включен в предмета на доказване по делото.
Преценявайки горепосочените
доказателства по свое вътрешно убеждение,Съдът намира,че те съставляват в
своята съвкупност система от факти,свързани помежду си с основния
факт,представляват отделни доброкачествени звена от веригата,намират се в
хармония и водят до извод,който е единствено възможен,изключващ всички останали
относно авторството на деянието и виновността на дееца.
Правнорелевантен факт за
ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия е,кога той е бил употребил
алкохол,но за настоящия съдебен състав не остава никакво съмнение,че това е
сторено от подс.Д. преди процесното управление на МПС.
При така установената
фактическа обстановка,съдът прие,че
подсъдимия Д.Г.Д. виновно е осъществил състава на престъплението по
чл.343б ал.1 от НК за това,че на ***2017г.
на път ***в района на входа към ***гр.*** е управлявал моторно превозно
средство-лек автомобил „***“ с рег.№ ***с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда,а именно 1,44 на хиляда,установено по надлежния ред /протокол
за химическа експертиза № 12/02.01.2018г. на МБАЛ „Света Анна“ гр.Варна/.
По тази правна квалификация
съдът го призна за виновен и му наложи наказание.
Криминализираната деятелност за
която е привлечен да отговаря подс.Д. в случая е управление на МПС с посочена
съставомерна концентрация на алкохол в кръвта.
Събрания по делото
доказателствен материал и най-вече показанията на свидетелите Й.И.Н.,М.Г.М.,А.В.Н.,Д.С.Я.,Н.С.У.
и И.Д.Й. водят до категоричния извод,че в инкриминирания момент подс.Д. е
управлявал МПС.
Безспорно бе установена по
делото и концентрацията на алкохол в кръвта му.
Правно-релевантен въпрос за
ангажиране наказателната отговорност на подс.Д. за престъпление по чл.343б ал.1
от НК е дали е осъществил изпълнителното
деяние преди или след въпросната
употреба.
От установената фактология по
делото е видно,че употребата е предхождала
управлението,т.е това е сторено в съставомерен порядък.
Действително по делото е налице
липса на непосредственост между установяване на управлението и установяването
на концентрацията на алкохол в кръвта на подс.Д..Тази липса обаче е категорично
преодоляна от доказателствената
съвкупност.По отношеиние на този относим към изхода на делото
факт,доказателствено значение имат показанията на св.М.М.-*** от които се
установява,че на въпрос към подсъдимия дали е употребил алкохол или наркотични
вещества,същият е отговорил,че не е употребил,но е заявил,че е употребил
алкохол предната вечер,т. употребата на алкохол е предхождала управлението на
л.а“***“.От доказателствения материал по делото се формира извода,че между
установяване на управлението и установяването на концентрацията на алкохол в
кръвта на подс.Д. е изминал кратък период от време,през което време подс.Д. е
бил заедно с други лица,което изключва възможността в този период от време той да е употребил алкохол или наркотични
вещества.
Непосредствен обект на
престъплението са обществените
отношения,които осигуряват безопасността на движението по
пътищата..Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие:“управлява МПС-лек
автомобил“ след употреба на алкохол.Концетрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия е била 1,44 на хиляда,установена по надлежния ред при спазване на изискванията ,регламенирани в Наредба №
1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на моторни
превозни средства.
Субект на престъплението е
подсъдимият Д.Г.Д.-пълнолетно лице което в състояние на вменяемост е извършило
престъпление.От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл,т.к
подсъдимият е предвиждал конкретните общественопасни последици от
деянието,съзнавал е неговия общественоопасен характер,като е искал настъпването
на тези последици.
По отношение на повдигнатото
обвинение по чл.343б ал.3 от НК.
Основен доказателствен източник
по това обвинение са гласните доказателствени средства-показанията на
разпитаните свидетели и писмените доказателствени средства-талон за
изследване,фиш за спешна медицинска помощ,съдебно-химическа експертиза
изготвена във ВМА-МБАЛ-Варна,протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози.При тяхната оценка съдът взе предвид спецификата на случая,мястото,времето
и обстановката при която са се осъществили събитията,пресъздадени от посочените
доказателствени материали.Споменатите източници съдържат в различна степен
преки и/или факти за деянието и участието на подсъдимия в него.
Обясненията на подсъдимия са
прекалено пестеливи и лаконични,като същия не се признава за виновен и отрича
авторството на деянието.Категорично отрича да е употребявал някога наркотични
вещества. Съдът намира,че изложените от подсъдимия Д. твърдения представят негова защитна версия
като страна в процеса,същите са неистинни с оглед на изолираността им от
достоверния доказателствен материал по делото.Същите са в явно противоречие с
гласните и писмени доказателства,събрани в настоящия наказателен процес,въз
основа на които обвинението по чл.343б ал.1 от НК е доказано по несъмнен
начин.Съдът не констатира подкрепящи обясненията на подсъдимия Д.
доказателства.
Съдът кредитира изцяло дадените
в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по
делото показания на свидетелите Й.И.Н.,М.Г.М.,А.В.Н.,Д.С.Я.,Н.С.У. и И.Д.Й.,като
намира същите за логични,последователни,безпротиворечиви,безпристрастни,взаимно
допълващи се и са подкрепени от останалите събрани и приложени по делото
доказателства,още повече,че горепосочените свидетели са поели и наказателна
отговорност по чл.290 от НК и няма индиция за тяхната
заинтересованост.Посредством показанията на свидетеля А.В.Н. *** се
установява,че е приел съобщението като служител в РУ Шабла и е предал същото на
своите колеги Н. и М..Свидетелите Й.Н. и М.М. заявиха в показанията си в
съдебно заседание,че непосредствено след получаване на съобщението са посетили
местопроизшествието,където не са заварили автомобила,но са констатирали
следи от настъпило произшествие,след
което в рамките на няколко минути са били до дома на подс.Д. и са заварили същият
около лекия автомобил.В проведен с него разговор,той е признал пред тях ,че е
управлявал моторното превозно средство,но отрекъл употребата на алкохол и
наркотични вещества.Тъй като е настъпило пътно-транспортно произшествие
подсъдимия Д. е бил отведен от двамата полицейски служители за вземане на
кръвна проба в местния филиал на Центъра
за спешна медицинска помощ в гр.Шабла и такава му е била.От показанията на
свидетелите Н.С.У. и И.Д.Й. се
установява,че те след телефонно обаждане от страна на подс.Д. към Н.У. са
помогнали за извеждането на л.а. „***“ от канавка-крайпътното съоръжение на
платното за движение,тъй като мястото където е бил автомобила не е позволявало
на собствен ход да бъде придвижен до платното за движение.След като автомобила
е бил изведен на платното за движение,видно от показанията на св.Н.У. и св.И.Й.
подсъдимият е продължил на собствен ход с управлявания от него автомобил към
дома му.Свидетелите У. и Й. нямат лични възприятия подс.Д. да е употребявал
алкохол за краткото време в което са били с него,нито са забелязали в лекия
автомобил да има алкохол или наркотични вещества.Правно релевантни за
ангажиране наказателната отговорност на подс.Д. факти се съдържат и в
показанията на св.Д.С.Я.,който твърди в показанията си,че на ***2017г.около
08.00ч. напускайки работното си място на път за дома е видял точно до входа на ***претърпелият
пътно-транспортно произшествие лек автомобил „***4“,в който се е намирал и
подсъдимия на мястото на водача,като в автомобила не е имало други лица.Св.Я.
заявява в показанията си,че е провел кратък разговор с подсъдимия,в който
последния му обяснил,че няма нужда от помощ или съдействие.
В показанията на горепосочените
свидетели не са открити вътрешни противоречия,които да изключват достоверността
им в тяхната цялост.Горепосочените показания депозирани в настоящия процес са
единни и напълно правдоподобни относно основните факти по делото във връзка с
извършването на инкриминираното деяние по чл.343б ал.3 от НК от подсъдимият Д.Г.Д..
Заключението на назначената и
изготвена по делото съдебно-химическа експертиза във ВМА-МБАЛ-Варна от която се
установява,че в биологичните проби -кръв и урина,взети от Д.Г.Д. и изследвани в
Специализираната лаборатория по химико-токсилогични изследвания към
ВМА-МБАЛ-Варна е открито наличието на следи от метамфетамин,което се установило
чрез имунохимичен скрининг на пробата урина и се доказало по надлежния ред
посредством газ-хроматографски анализ на кръвната проба Съдът възприе
изцяло,като счете,че същата е обективна,***петентна,всестранна,пълна и относима
към предмета на доказване в производството в съответните фази на процеса на
базата на представените от ***петентните органи материали.Освен това
заключението не е оспорено от страните в процеса
Останалите събрани в процеса
писмени доказателства-талон за изследване,фиш за спешна медицинска
помощ,протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,съдът кредитира
изцяло,като прие,че са единни,непротиворечиви,взаимно допълващи се и
кореспондират със събраните по делото гласни доказателства и са относими към
основния факт,включен в предмета на доказване по делото.
Според разбирането на настоящия
съдебен състав,обвинението по чл.343б ал.3 от НК по отношение на подсъдимият Д.Г.Д.
е доказано по несъмнен начин на базата на инкорпориращите косвени доказателства
за изложените в свидетелските показания на Й.И.Н.,М.Г.М.,Д.С.Я.,Н.С.У. и И.Д.Й.
обстоятелства и писмените доказателства,които кореспондират със събраните по
делото гласни доказателства и са относими към основния факт,включен в предмета
на доказване по делото.
Преценявайки горепосочените
доказателства по свое вътрешно убеждение,Съдът намира,че те съставляват в
своята съвкупност система от факти,свързани помежду си с основния
факт,представляват отделни доброкачествени звена от веригата,намират се в
хармония и водят до извод,който е единствено възможен,изключващ всички останали
относно авторството на деянието и виновността на дееца.
Настоящия съдебен състав
намира,че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане
на направените изводи относно съставомерността и правната квалификация на
извършеното деяние,прокурорът е направил законосъобразен извод в акта по чл.246 от НПК,че подсъдимият Д.Г.Д.
е извършил престъпление субсумирано под състава на чл.343б ал.3 от НК,за което
е привлечен към наказателна отговорност,след като се доказа,че на ***2017г. на
път ***в района на входа към ***гр.*** е управлявал моторно превозно
средство-лек автомобил „***“ с рег.№ ***след употреба на наркотично вещество
–метамфетамин,установено по надлежния ред със съдебно-химическа експертиза №
Е-097/12.08.2019г. на ВМА-МБАЛ-Варна.
За да бъде осъществен съставът на
престъпление,предвиден в цитираната разпоредба,за което на подсъдимия е било
повдигнато обвинението ,е необходимо деецът да управлява моторно превозно
средство след употреба на наркотично вещество.
Като елемент от състава на
престъплението в закона не е посочена точно определена величина за съдържанието
на наркотично вещество,очертаващи наказателната му отговорност по цитираната
разпоредба,а релевантно е установеното вещество да попада сред тези които се
квалифицират като наркотични.Следователно точното определяне на съдържанието не
е само по себе си от съществено значение
за характера на отговорността на дееца,но самият факт на употреба на наркотично
вещество следва да се установи по несъмнен начин само с предвидените от закона
средства.без каквото и да е съмнение е ,че
надлежния ред за установяване употребата на наркотично вещество е този по Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда
за установяване на употребата на алкохол и/ли наркотични вещества или техни
аналози и в случая специалните правила са съобразени в достатъчна степен,за да
се приеме резултатът за достоверен.По делото е доказано по несъмнен начин,че
подсъдимият е дал положителна проба за наркотично вещество-метамфетамин.На
подсъдимия Д.Г.Д. е издаден талон за медицинско изследване,а в приложения по
доказателствения материал по делото протокол за медицинско изследване за
употреба на алкохол или друго упойващо вещество е налице изрично
отбелязване,че е взета кръв и урина за
изследване за установяване евентуалната
употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози. В биологичните
проби -кръв и урина,взети от Д.Г.Д. и изследвани в Специализираната лаборатория
по химико-токсилогични изследвания към ВМА-МБАЛ-Варна е открито наличието на
следи от метамфетамин,което се установило чрез имунохимичен скрининг на пробата
урина и се доказало по надлежния ред посредством газ-хроматографски анализ на
кръвната проба.
С оглед на изложеното установен
без съмнение в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е фактът
на употреба от страна на подсъдимия на
наркотичното вещество-метамфетамин-представляващо високорисково наркотично
вещество по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 и ал.2 от ЗКНВП и Приложение № 1 към
Списък № 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве,поради вредния ефект от употребата с тях,забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина“ към чл.3 т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични.
За да бъде осъществено
деянието,криминализирано в цитираната норма е необходимо деецът,освен да е
употребил наркотично вещество,да е управлявал моторно превозно средство,което е
и следващата се кумулативно дадена предпоставка за съставомерност на неговото
поведение.Последното налага анализ кога всъщност е налице управление на моторно
превозно средство,изпълващо със съдържание основния елемент на изпълнителното
деяние на състава на престъпление по чл.343б ал.3 от НК,за който подсъдимият е
привлечен към наказателна отговорност.
Събрания по делото
доказателствен материал и най-вече показанията на свидетелите Й.И.Н.,М.Г.М.,А.В.Н.,Д.С.Я.,Н.С.У.
и И.Д.Й. водят до категоричния извод,че в инкриминирания момент подс.Д. е
управлявал МПС.Факт,пряко отнасящ се до авторството на деянието.Установената
употреба на наркотично вещество е предхождаща процесното управление,доколкото
такова след слизане на подсъдимия от превозното средство пред дома му в гр.***
на улица „***“ не се установи,а употребата във времевия интервал между
установяване на управлението и вземането на биологична проба-кръв и урина на
подс.Д. се явява изключена,тъй като е изминал кратък период от време,през което
време подс.Д. е бил заедно с други лица,което изключва възможността в този
период от време той да е употребил
наркотични вещества.
Или в обобщение,деянието е
доказано от обективна страна.
От субективна страна
подсъдимият е извършил деянието виновно при условията на единствено възможната
в случая форма на умисъла-пряк умисъл.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО
При определяне на наказанието
се взеха предвид всички обстоятелства
имащи значение за наказателната отговорност на подс.Д.Г.Д..Степента на
обществена опасност на деянието не се
отграничава от законодателно определената.Отчете се и степента на увреждане на
обществените отношения ,времето,начина,мястото,обстановката на извършване на
престъпните деяния по чл.343б ал.1 от НК и чл.343б ал.3 от НК.По отношение
степента на обществена опасност на подс.Д.: Същият е осъждан,както следва:
1.със Споразумение № 67/05.11.2012г. по НОХД № 353/2012г. на РС Каварна за престъпление по чл.197 т.3
във връзка с чл.195 ал.1 т.2,т.4 и т.5 във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с
чл.26 ал.1 от НК на пробация;2.със Споразумение № 25/15.05 2014г. по н.о.х.д.№
89/2014г. на РС Каварна за престъпление по чл.290 ал.1 от НК на лишаване от
свобода за срок от три месеца,чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от
3 години на основание чл.66 ал.1 от НК.Видно е от справката за съдимост,че и
двете осъждания са за деятелност различна от тази по настоящото дело,а именно
2012г. е осъждан за престъпление по чл.197 във връзка с чл.194,а 2014г. за
престъпление по чл..290 ал.1 от НК,като за посочените престъпления подс.Д. и
към настоящия момент и към момента на извършване на процесните деяния не е бил
реабилитиран.Като отегчаващо отговорността обстоятелства следва да се отчетат и
недобрите характеристични данни за подс.Д..Смекчаващо отговорността
обстоятелство е,че срещу подс.Д. към момента на извършване на деянието а и към
настоящия момент не се водят досъдебни производства,както и обстоятелството,че
същият не се явява системен нарушител на ЗДвП-факт,който се установява от
справката за нарушител/водач на Сектор „Пътна полиция“.Следва да се отчете и
семейното положение на подс.Д. и неговото имуществено състояние.
Индивидуализирайки наказанието
при условията на чл.54 от НК,като взе предвид гореизброените смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът наложи на подсъдимия Д.Г.Д. и за
двете престъпления ,това по чл.343б ал.1 от НК и чл.343б ал.3 от НК наказание
„Лишаване от свобода“ на минималния предвиден инкриминирания текст на закона размер,а
именно една година.
Настоящия съдебен състав като
констатира,че подсъдимият Д.Г.Д. е извършил две престъпления при реална
съвкупност и след като наложи наказание отделно за всяко престъпление,определи
общо наказание за съвкупността като цяло,на основание чл.23 ал.1 от НК.
По отношение на подс.Д.Г.Д. не
може да намери приложение института на условното осъждане,тъй като не е
настъпила реабилитация за второто осъждане със Споразумение № 25/15.05 2014г.
по н.о.х.д.№ 89/2014г. на РС Каварна за престъпление по чл.290 ал.1 от НК на
лишаване от свобода за срок от три месеца,чието изпълнение е отложено с
изпитателен срок от 3 години на основание чл.66 ал.1 от НК.За първото
осъждане,към датата на извършване на настоящите деяния по чл.343б ал.1 от НК и
чл.343б ал.3 от НК,съгласно чл.86 ал.1 т.2 от НК подс.Д. е реабилитиран по
право.Съгласно изричната разпоредба на чл.86 ал.2 от НК реабилитацията по право
обаче не настъпва за престъпление извършено от пълнолетно лице,което е било
веднъж реабилитирано.Тази забрана се отнася
до второто осъждане по НОХД № 89/2014г. на РС Каварна,по която е
одобрено споразумение ВЗС на 15.05.2014г.Следователно за второто осъждане на
подс.Д. по НОХД № 89/2014г. на РС Каварна,по която е одобрено споразумение ВЗС
на 15.05.2014г. наличието на реабилитация следва да се преценява,съобразно
разпоредбите на чл.88а ал.1 от НК,което представлява втори вид
реабилитация,такава която се следва по закон.Съгласно чл.88а ал.1 от НК тази
реабилитация настъпва,когато от изтърпяване на наказанието е изтекъл срок
,равен на този по чл.82 ал.1 от НК и осъденият не е извършил ново умишлено
престъпление от общ характер,за което се
предвижда наказание лишаване от свобода,а осъждането и последиците му се
заличават независимо от предвиденото в друг закон или указ.В чл.88а ал.3 от НК
е посочено,че при условно осъждане и условно предсрочно освобождаване срокът по
ал. започва да тече от деня,в който е изтекъл
изпитателния срок.Следователно преценката дали е налице реабилитация по
отношение на наказанието по НОХД №
89/2014г. на РС Каварна,по която е одобрено споразумение ВЗС на 15.05.2014г.
следва да се извърши,след като се изчисли срокът по чл.82 ал.1 т.4 от НК-пет
години ,т.к се касае за наказание лишаване от свобода по-малко от три години/3
месеца/,от момента на изтичане на срока на условното осъждане ,т.е. от 15
.05.2017г.Към датата на престъплението по настоящото дело -***2017г. не е
изтекъл срокът за реабилитация на наложеното наказание.Този срок съгласно
правилата на чл.88а ал.3 вр. с ал.1 и вр. с чл.82 ал.1 т.4 от НК ще изтече на
15.05.2022г.Поради това подсъдимият Д.Г.Д. се счита осъден на наказание
лишаване от свобода.Последното е абсолютна пречка за прилагане института на
условното осъждане,по чл.66 ал.1 от НК.За да се отложи наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок е
необходимо наказанието да е лишаване от свобода до три години,лицето да не е
осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът да
намери,че за постигане целите на наказанието
и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи
наказанието.В случая не е налице изискуемата задължителна предпоставка лицето
да не е осъждано на лишаване от свобода.Липсата на настъпила реабилитация за
наказанието по НОХД № 89/2014г. на РС Каварна,по която е одобрено споразумение
ВЗС на 15.05.2014г. прави лицето осъждано на наказание лишаване от свобода и
това е пречка за повторното прилагане на института на условното осъждане.
Относно кумулативно
предвидените в инкриминираните текстове на закона наказания „глоба“,с оглед
семейното положение и имущественото състояние на подс.Д. същите бяха определени
от настоящия съдебен състав в минималния предвиден за съответните деяния
размер,а именно 200 лева за престъплението по чл.343б ал.1 от НК и 500 лева за
престъплението по чл.343б ал.3 от НК.
На основание чл.23 ал.3 от НК,предвид на това,че подс.Д. е извършил
две престъпления и за тях е осъден на лишаване от свобода и глоба,при
определяне на общото наказание за съвкупността,настоящия съдебен състав наложи
най-тежкото наказание лишаване от свобода и към него присъедини най-голямата
глоба.Законът не допуска към най-тежкото наказание лишаване от свобода да се
присъединяват всички глоби събрани по размер/Р-46-76-I/.
С оглед на изхода на делото и
постановяването на осъдителна присъда съдът постанови на основание чл.189 ал.1
от НПК подсъдимият Д.Г.Д. да заплати направените по делото разноски-по сметка
на Каварненски Районен съд направените в хода на съдебното следствие разноски в
размер на 74/седемдесет и четири/лева за изплатеното възнаграждение на вещо
лице по изслушаната в съдебно заседание СХЕ и по сметка на ОД на МВР гр.Добрич
направените в хода на ДП № 96/2017г. по описа на РУ Шабла разноски в размер на
181,22/сто осемдесет и един лева и двадесет и две стотинки/ лева за изготвянето
на СХЕ/съдебно-химическа експертиза/.
Съдът намира,че с така
наложеното наказание биха били постигнати целите на наказателната политика
визирани в чл.36 от НК,както по отношение на индивидуалната,така и по отношение
на генералната превенция.
Водим от горните
съображения,съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :