Р
Е Ш Е Н И Е
24.02.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
II гр. отделение
Районен съд – Дупница състав
21.02. 2020
на Година
Иван Димитров
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 1588 2019
дело № по описа за г.
"Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София 1407, район "Лозенец", Експо 2000, бул. „Никола Вапцаров"
№ 55, представлявано от Ани Ангелова - изпълнителен директор и Михаил Петков -
прокурист, чрез пълномощник - адвокат С.Г., със съдебен адрес ***, е предявило
срещу В.А.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от ЗПК, обективно съединен при условия на
евентуалност с иск по чл.79 ЗЗД.
Ищецът твърди, че се е намирал
с ответника в договорни правоотношения, тъй като на 31.03.2017 г. сключили
рамков договор № 1702212057054740 за
издаване и ползване на безконтактна кредитна карта. Съгласно точка 31 от договора
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД отпуснало на В.А.Н. кредитен лимит в
размер на 1000 лева, със срок на валидност на картата 3 /три/ години - точка 14
от договора. Съгласно точка 33 и следващите между страните била уговорена лихва
като възнаграждение за ползването на предоставения кредит.
Длъжникът не е платил дължимите месечни погасителни вноски
с падежни дати: 16.08.2018 г., 16.09.2018 г., 16.10.2018 г., 16.11.2018 г., 16.12.2018 г., 16.01.2019 г. и 16.02.2019 г., поради което е настъпила предсрочна изискуемост на вземането по силата
на чл.59, б. „а” във вр. с чл.41 от договора, поради неплащане на месечна
погасителна вноска на
падежната дата
на дължимото плащане.
Изпратено е писмо до длъжника
за обявяване на изискуемостта на вземането с изх. номер 001-11423/18.02.2019 г.
За защита на интересите си
ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение.
Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, задължението на ответника
по кредитната карта било в размер на 918, 64 лв., представляващо изискуема
главница, ведно със законната лихва от 02.04.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението.
По заявлението била издадена
заповед за изпълнение, като в законоустановения срок ищецът получил указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Искането е за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца вземане в размер на
918, 64 лв., представляващо изискуема
главница по рамков договор №1702212057054740 от 31.03.2017 г. за издаване и
ползване на безконтактна кредитна карта, ведно със законната лихва от 02.04.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се и направените разноски.
При условия на евентуалност е
предявен осъдителен иск за същата сума, като ищецът счита, че предявяването му
има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем и с връчването на исковата молба до
ответника е достигнало волеизявление за отнемане преимуществото на срока. Искането
е за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 918, 64 лв.,
представляваща изискуема главница по рамков договор №1702212057054740 от
31.03.2017 г. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок по
чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения му
особен представител. Направено е възражение за нищожност на договора поради
нарушение на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Ищецът е представил рамков договор № 1702212057054740 за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта от 31.03.2017 г.,
сключен между "Райфайзенбанк (България)" ЕАД и В.А.Н., уреждащ
изчерпателно отношенията между страните и с положени от тях подписи върху всяка
от страниците. В чл.14 се сочи, че кредитната карта се издава за срок от три
години, в чл.31 – че уговореният кредитен лимит е в размер на 1000 лева, в
чл.33 и чл.35 – уговорената възнаградителна лихва и
ГПР, в зависимост от вида на кредитната карта. Съгласно чл.41 от договора,
кредитополучателят изплаща задълженията си с месечни погасителни вноски, не
по-малки от минималната погасителна вноска, определена в чл.42 отново в
зависимост от вида на картата. Съгласно чл.59 и чл.60, неплащането на четири
поредни минимални погасителни вноски води до автоматична изискуемост на всички
дължими суми.
С писмо изх. номер
001-11423/18.02.2019
г. ищецът е изпратил до
ответника уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането, като
писмото не е потърсено, видно от отбелязването върху плика.
Видно от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
кредитният лимит – 1000 лв., е преведен по посочената в договора банкова сметка
***.04.2017 г.; съгласно договора, върху усвоената част от кредитния лимит
/след изтичане на гратисния период/ е дължима годишна
лихва в размер на 18, 9 %, като размерът на минималната погасителна вноска е 20
лв. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК са били просрочени
задълженията за периода 16.08.2018 г. – 16.02.2019 г., като усвоената и
непогасена главница е в размер на 918, 64 лв. и е била с редовно настъпил падеж
преди обявяването на предсрочната изискуемост. След датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК не са постъпвали плащания.
Приложено е ч.гр.д. № 763/2019
г.
по описа на ДнРС, по което са дадени указания по реда на чл.415, ал.1 т.2 ГПК и
са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на
иска по чл.422 ГПК.
Съобразно
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен
е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за
която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 763/2019 г. по описа на РС –
Дупница. В тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането – сключването на договора за кредит, предаването на
сумата по него, както и поемането на задължение от ответника да върне
посочената в договора сума; следва да установи размера на задълженията на
ответника за главница.
С доклада по делото е
прието за безспорно сключването на рамков договор №1702212057054740 от
31.03.2017 г. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта от
ответника. Не е спорно и се установява от заключението на вещото лице
получаването на сумата по кредитния лимит, посредством превод по банковата
сметка на ответника.
Неоснователно е възражението
за липса на приложени общи условия, тъй като в договора са уредени изчерпателно
отношенията между страните; всички страници са подписани от ответника.
Неоснователно е възражението за липса на посочване на обща дължима сума и
погасителен план, предвид вида на договора – дължи се лихва единствено върху
усвоената част от кредитния лимит, т.е. не е възможно предварително да се
определят дължимите суми, извън минималната погасителна вноска, която е
посочена в договора.
Следователно не са нарушени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20, респ. - на чл.12, ал.1,
т.7-9 ЗПК.
Не е спорно преустановяването
от ответника на редовното обслужване на кредитната карта, считано от 16.08.2018
г., като дължимата сума за главница съвпада с претендираната,
видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза.
Доколкото съгласно
съдебно-счетоводната експертиза претендираното
вземане представлява непогасена главница с редовно настъпил падеж преди
обявяването на предсрочната изискуемост, не следва да се обсъжда наличието на
предпоставките за настъпване на такава изискуемост на вземането.
По изложените
съображения предявеният иск за признаване за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца вземане
в размер на 918, 64 лв.,
представляващо изискуема главница по рамков договор № 1702212057054740 от 31.03.2017
г. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта, ведно със законната лихва от 02.04.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението, е основателен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски по водене на делото
/за държавна такса – 25 лв., възнаграждение за особен представител на ответника
– 300 лв., възнаграждение за вещо лице – 300 лв./ в размер общо на 625 лв.,
както и разноски по ч.гр.д. № 763/2019 г. по описа на ДнРС в размер
на 25 лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на В.А.Н., ЕГН **********, че дължи на "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, ЕИК *********, вземане в размер на 918, 64 лв.,
представляващо изискуема главница по рамков договор № 1702212057054740 от 31.03.2017
г. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта, ведно със законната лихва от 02.04.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА В.А.Н.,
ЕГН **********, да заплати
на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕИК
*********, сумата 625 лв. - разноски по водене на делото, както и разноски по ч.гр.д. № 763/2019 г. по описа на ДнРС в размер на 25 лв.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: