РЕШЕНИЕ № 260026
гр.Пловдив, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на седемнадесети
януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Мая Крушева, като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 923 по описа за 2019 година намери за установено
следното:
Иск с правна квалификация чл. 422
от ГПК.
Кооперация „Взаимоспомагателна
кредитна кооперация на частни земеделски стопани - Марица Инвест“,
ЕИК *********, съдебен адрес:*** - адв. Н. Р., твърди
че по ч.гр.д. № 8902/2019 г. на ПРС, 17-ти гр.с-в, по реда на чл. 417 от ГПК, в
нейна полза е издадена заповед за незабавно изпълнение № 4663 и изпълнителен
лист № 4876/31.05.2019 г. срещу четирима солидарни длъжници, между които и
ответника Ж.М.Ж.. Тъй като същият е подал възражение в срока по чл. 414, ал.2
от ГПК, Кооперацията предявява иск против него за установяване на вземането си.
Твърди, че същото произтича от запис на заповед, платим без протест и на
предявяване, издаден и предявен на 28.05.2019 г. от Й.П., за сумата 42 300
евро, по който поръчител е ответника Ж. М. Ж. и по който не е извършено плащане
в полза на ищеца. Твърди, че по записа на заповед е налице каузално
правоотношение - сключен между страните договор за заем № 3751/19.11.2014 г.,
по който процесния запис на заповед е издаден като обезпечение. Според ищеца,
ответникът е приподписал както договора за заем, така
и е сключил договор за поръчителство, с който се е задължил да отговаря
солидарно със заемополучателя Й.П. за целия размер на
дълга по договора за заем. Ищецът твърди, че заемополучателят
не е изпълнявал в срок задълженията си по договора, заемът не е обслужван
редовно, като считано от 20.01.2015 г. до 20.08.2018 г. всички вноски на
договорна лихва за били просрочени. На основание изложеното била начислена и
договорна неустойка.
Ищецът претендира да се установи
спрямо ответника, на основание чл. 422 от ГПК, че дължи сумата 40031.66 евро по
цитираната заповед за незабавно изпълнение на парично задължение,
представляваща част от сумата 42 300 евро по запис на заповед от 28.05.2019 г.,
предявен за плащане на същата дата, който запис на заповед обезпечава следните
задължения по договор за заем № 3751/19.11.2014 г.: главница в размер на 69
922.85 лв.; неплатена договорна лихва в общ размер от 7187 лв. за периода
03.09.2018 - 28.05.2019 г.; начислени неустойки в размер на 824.60 лв.; 360 лв.
адвокатски хонорар за написване на покана за предсрочна изискуемост на
посочения заем, както и да се потвърдят присъдените разноски в заповедното
производство, като се осъди ответника да заплати разноските в исковото
производство.
Ответникът Ж. М. Ж., съдебен
адрес: ***-****- адв. Х.М. и адв.
И.С., оспорва исковата претенция. Признава, че е подписал договор за
поръчителство от 19.11.2014 г.; че е запознат с условията на сключения договор
за заем, който е подписал; че за обезпечаване на договора за заем е авалирал издадения запис на заповед; че е получил покана на
28.05.2019 г., с която е обявена предсрочна изискуемост на задължението по
договора; че е подал възражение срещу издадената заповед по ч.гр.д. 8902/2019
г.
Оспорва обстоятелството, че има
качеството поръчител, тъй като не е подписал Споразумение от 04.06.2018 г. към
договор за заем № 3751; Анекс от 03.09.2018 г. и погасителния план към него, с
които са направени съществени изменения по договора за заем. Твърди, че ищецът
не е предявил иск против него в 6-месечния срок по чл. 147 от ЗЗД. Твърди също
нищожност на клаузата на чл.З, ал.1 от договора за заем, поради накърняване на
добрите нрави, изразяващо се в прекомерност на договорената лихва. На същото
основание твърди и нищожност на чл. 15 от договора. Ответникът твърди и наличие
на частично погасяване на размера на дълга, направен в образуваното
изпълнително производство. Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, както и доводите на страните, намери за установено
следното:
Производството е допустимо.
По делото е приложено ч.гр.д.
8902/2019 г. на ПРС, ХVII-ти гр.с-в, по което по заявление на ищеца, е издадена заповед №
4663/30.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № 4876/31.05.2019 г., с които са осъдени Й.С.П.,
Б.А.П.; Ж. М. Ж.; С.Й.П., да заплатят солидарно на кредитора Кооперация „Взаимоспомагателна
кредитна кооперация на частни земеделски стопани - Марица Инвест“,
ЕИК *********, сумата 40 031.66 евро – частична главница от общо
задължение в размер на 42 300 евро, която представлява неплатена сума по
запис на заповед, издаден от Й.С.П.и авалиран при
условията, при които е поет, от Б.П.; Ст. П., Ж. М. Ж. на 28.05.2019 г., с
падеж на предявяване 28.05.2019 г., без протест и без разноски, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 29.05.2019 г. до
изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 1569.90 лв.
държавна такса и 3 804 лв. адвокатски хонорар.
По делото, в законоустановения
срок, е постъпило възражение от Ж.М.Ж.. На заявителя е даден месечен срок да
предяви иск за установяване на вземането си, за което му е връчено съобщение на
03.10.2019 г. Установителният иск е подаден в Окръжен
съд Пловдив с вх. № 32307/01.11.2019 г., поради което се налага извод, че е
допустим.
По делото е приет като
доказателство Запис на заповед, издаден на 28.05.2019 г., от Й.С.П.от град
****, с който е поето безусловно задължение за плащане на сумата от 42300 евро,
в полза на ищеца, платима при предявяване, без разноски и протест. Менителничният
ефект е авалиран от Б.А.П.; Ж. М. Ж. и С.Й.П.. Автентичността на подписа на ответника Ж.М.Ж. не се
оспорва от него. Не се излагат и
доводи за пороци при формирането на волята. Съобразно чл. 435, ал. 1, вр. чл.
537 ТЗ, поръчителят
отговаря както лицето, за което е поръчителствал. Отговорността им е солидарна, наред с тази на поемателя.
Видно от направеното отбелязване
върху записа на заповед, същият е бил предявен на издателя и авалистите в деня
на издаването му – 28.05.2019 г.
Записът на заповед не е оспорен
от ответника, същият съдържа предвидените в чл. 535 от ТЗ реквизити, с оглед на което съдът намира,
че е налице редовен от външна страна менителничен ефект. Като такъв, записът на заповед сам по себе си
съставлява годно изпълнително основание.
В настоящия процес обаче в
исковата си молба, ищецът е въвел твърдения за наличие на каузални отношения, по
повод на които е издаден процесният записа на заповед, а именно сключен договор
за заем. Съдът счита, при съобразяване на т.17 от Тълкувателно решение № 4/2014
г. на ВКС, постановено по тълк. д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че при
направеното от ответника общо оспорване на вземането по процесния запис на
заповед с твърдението за липса на каквото и да е стоящо зад него каузално
правоотношение, ищецът няма задължението да сочи основанието на поетото от
издателя задължение за плащане, т.е. да сочи конкретно каузално правоотношение,
във връзка с което да е издаден записа на заповед. След като ищецът е въвел
наличието на такова правоотношение между него и ответниците, както е станало в
случая, и по този начин твърдяното каузално правоотношение е станало част от
предмета на делото, съобразно разпределението на тежестта на доказване, ищецът
следва по реда на пълното и главно доказване да установи наличието на
твърдяната от него кауза, както и неудовлетворените си притезания, изпълнението
на които е обезпечено с процесния запис на заповед.
В тази връзка, по делото е
представен сключен на 19.11.2014 г. между ищеца Кооперация „Взаимоспомагателна
кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица Инвест“, ЕИК *********,
представлявана от председателя Р.Б., вписана като финансова институция в
Регистъра по чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, видно от удостоверение № BG K00237 на БНБ,
като заемодател, и от друга страна като заемател Й.С.П.от
град ****, ****, и съпругата му Б.А.П., в качеството й на солидарен длъжник
(чл. 13), Договор за заем № 3751,
съгласно който заемодателят предоставя
на заемателя кредит в размер на 36500 евро, с цел зърнопроизводство.
Според чл. 3, ал. 1 от договора,
заемателят дължи на заемодателя годишна лихва по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД в размер
на 14 %. Погашенията на главницата и лихвите следва да се извършват съгласно
погасителния план до или най-късно на всяко 20-то число на месеца чрез банкови
преводи на ищеца по сметката му в „Уникредит Булбанк” - Пловдив, видно от чл.
3, ал. 5, б. „б“ от Договора. Заемателят се задължава да погаси получения кредит
- главница, лихви, разноски и наказателни лихви - неустойки, в срок до 20.10.2019
г., съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора.
Според чл. 3, ал.8 от Договора,
във връзка със сключването на договора за заем и обслужването му кооперацията начислява
и събира от заемателя еднократно такси и вноски на обща стойност 3 242,76
лева, която дължима сума, със съгласието на заемателя, се прихваща от размера
на сумата по отпуснатия заем.
Според чл. 15 от Договора, при
просрочване и неплащане на погасителните вноски, както и при предсрочна
изискуемост на заема, заемодателят начислява без предизвестие и без
предупреждение наказателни лихви под формата на неустойка по чл. 92 от ЗЗД в
размер на 35 % годишна лихва върху дължимата сума, считано от датата на
забавата на всяка една вноска с настъпил падеж до изплащането й, за което
заемателят, съдлъжникът и поръчителите дават своето предварително
съгласие.
Съгласно чл. 12, ал. 3 от договора,
заемателят предоставя на заемателя като обезпечение както поръчителството по
ал. 1 и договорна ипотека върху описан в договора за заем недвижим имот, така и
запис на заповед за обезпечаване на вземането на заемодателя за сумата от 50
651 евро, включваща сумата на главницата по договора и сумата на договорните
лихви по заема, който запис на заповед е издаден на 19.11.2014 г.
Договорът за заем е обезпечен с
поръчителство от страна на ответника Ж.М. Ж., видно от сключения с него Договор
за поръчителство № 3751/19.11.2014 г.
Към договора за заем са приложени
искане за усвояване и обслужване на кредита в лева; погасителен план в евро;
погасителен план в лева.
Във връзка с реалното получаване
на сумата по договора за заем, по делото е представено преводно нареждане за
кредитен превод от 20.11.2014 г. за сума в размер на 68145.04 лв. с основание – превод по заем 3751/20.11.2014 г.
Посоченото обстоятелство не се оспорва от ответника.
На 03.09.2018 г. между страните е
сключен Анекс към договора, с който се променя погасителния план по заема.
Във връзка с изпълнението на
задължението на заемателя да заплаща ежемесечните вноски по договора за заем,
включващи главница и договорна (възнаградителна) лихва, по делото бе допусната
и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Т. Р..
Заключението по експертизата не бе оспорено от страните, същото не противоречи
на събраните по делото доказателства, поради което съдът го кредитира изцяло.
Съгласно същото, предоставения на заемополучателя
кредит в размер на 36 500 евро е с левова равностойност 71 387.80 лв.
От тази сума е удържана от ищеца такса управление в размер на 2% или 1442.76
лв., както и 1800 лв. – увеличение на дяловия капитал.
Съгласно първоначалния
погасителен план общо дължимата сума за главница е в размер на 71387.80 лв.;
вноската за лихва е 27 649.94 лв., а общото задължение е в размер на
99037.74 лв.
Съгласно новия погасителен план,
уговорен между страните, посочените суми се намаляват, както следва – за
главница задължение в размер на 69922.85 лв., вноски по лихва общо в размер на
11049.73 лв. и общ размер на задължението 80 972.58 лв.
Според вещото лице, от датата на
сключване на договора до 29.05.2019 г., когато е подадено заявлението по чл.
417 от ГПК, са извършени погашения на главница общо в размер 1464,95 лв. като
неплатения остатък е в размер на 69 922.85 лв. След тази дата са извършени
още две плащания на главница – общо в размер на 17 317.89 лв. като
непогасената главница към 01.11.2019 г., когато е заведена исковата молба, е в
размер на 58172.94 лв., а към 25.10.2021 г., датата на заключението, е в размер
на 52 604.96 лв.
Задължението за заплащане на
договорна /възнаградителна/ лихва по чл.3, ал.1, в размер на 14% годишно, за
периода 20.11.2014 г. – 28.05.2019 г. е в размер на 32717.97 лв., от която е
изплатена 25530.30 лв., или дължимият остатък към 29.05.2019, е в размер на 7187.67
лева като след тази дата не е извършвано плащане на лихва.
Задължението за заплащане на
неустойка върху просрочената главница, в размер на 35% годишно, на основание
чл.15 от договора, за периода 20.08.2015 г. – 03.09.2018 г., е в общ размер от
29 379.90 лв., която сума е изплатена изцяло.
Размерът на неустойката върху
просрочената лихва за периода 20.02.2015 – 28.05.2019 г., е 10 481.45 лв.,
от която са изплатени 9656.85 лв., а неплатеният остатък е в размер на 824.60
лв. като след 29.05.2019 г. не е налице погашение на това задължение.
Налага се извод, че към датата на
изготвяне на заключението, общият размер на дълга по така сключения договор за
заем е 60617.23 лв., от които 52604.96 лв. – главница; 7 187.67 лв.лихва
върху редовна главница и 824.60 лв. – неустойка върху просрочена главница.
Установява се по делото, че
ищецът се е възползвал от договорената възможност при неплащане на дължимите
погасителни вноски да обяви договора за заем за изцяло и предсрочно изискуем. В
тази връзка по делото е представена покана изх. № 108/17.05.2019 г. (л. 35 - 37)
до ответниците, с която същите са поканени доброволно да върнат взетия заем,
ведно с начислените лихви и неустойки, като в поканата подробно са описани по
видове и размери дължимите по договора суми. Поканата е връчена на ответника Ж.М.
Ж. на 28.05.2019 г., което обстоятелство също не се оспорва от него.
Съобразно така изложените
обстоятелтва, между страните безспорно се установява наличие на каузално
отношение по повод сключен договор за заем. Съгласно чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари
или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или
вещи от същия вид, количество и качество, като заемателят дължи лихва само ако
това е уговорено писмено.
В представеният договор за
паричен заем се съдържат необходимите елементи на договор за заем по смисъла на
чл. 240 от ЗЗД, като не се оспорва, че договорът е подписан от посочените в
него лица - ищецът Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни
земеделски стопани – Марица Инвест“, като заемодател, и ответника Ж.М.Ж. – като
поръчител. Не се спори, а и се установява от посочените по-горе доказателства,
че заетата сума е била получена от заемателя Й.С. П.,
и не е върната в посочените по-горе размери за главница, лихва и неустойка, нито
от заемополучателя, нито от солидарния длъжник и
поръчителите, в качеството им на солидарно отговорни лица по смисъла на чл. 121
от ЗЗД.
Съгл. чл. 14, ал.1 от договора,
заемодателят има право да обяви за предсрочно изискуем целия заем – главници,
договорни лихви, разноски по договора, наказателни лихви – неустойки, когато
заемателят не е внесъл в срок, която и
да е вноска по погасителния план, както за лихви, така и за главници.
Необслужването на предоставения заем, в уговорените срокове и размери на
вноски, се установява безспорно, като забавата и размера на всяко задължение,
бяха посочени подробно по-горе.
Изпълнението на договорното
задължение за плащане на погасителни вноски е в тежест на заемателя
и солидарните длъжници, и конкретно ответника Ж.Ж.,
който не ангажира други доказателства, от които да се установи изпълнение на посочените
задължения извън размера, установен от експерта. Заемодателят - ищец е изпълнил
и договорното си задължение по чл.14, ал.2 да изпрати на заемателя, съдлъжника
и на поръчителите писмени покани, с които да ги уведоми, че е обявил заема за
предсрочно изискуем и да им даде възможност да върнат в 7-дневен срок от получаването, сумата по заема, формирана
от оставащата неплатена главница, заедно с договорната лихва до края на
ползването на заема, изчислена върху първоначалната главница с договорения лихвен
процент по този договор, както и всички неустойки по договора, всички разноски
по договора, както и всички разходи по принудителното изпълнение. Такава покана
е представена по делото, и не бе оспорена от ответника.
Същият оспорва, на първо място,
че има качеството поръчител, тъй като не е подписал Споразумение от 04.06.2018
г. към договор за заем № 3751; Анекс от 03.09.2018 г. и погасителния план към
него, с които били направени съществени
изменения по договора за заем.
Съдът не споделя това възражение
като основателно.
Поръчителството по процесния
договор за заем е възникнало на основание сключения между страните договор за
поръчителство № 3751/19.11.2014 г., с което се е задължил да плати вместо
длъжника цялото му задължение, формирано по договора за заем, включително
главница, лихви, неустойки и разноски. Нещо повече – съгласно чл.8 от сключения
договор, поръчителят е дал своето съгласие и поел задължението му по договора
да се отнася и до всяко продължаване на срокове по договора и другите му изменения,
които могат да се договарят между длъжника и кредитора. Съгласил се е също, че
поръчителството запазва своето действие и в случай, че между страните по
договора за заем се сключи отделно споразумение-анекс за разсрочване и
продължаване на сроковете за плащания, включително и ако те продължат след
датата на падежа на договора. Именно такива изменения са представените по
делото анекс от 03.09.2018 г. и споразумение от 04.06.2018 г.
От друга страна, посоченото
възражение е неоснователно и защото с цитирания анекс от 03.09.2018 г. е
уговорен нов погасителен план, който при съпоставката, направена по-горе,
съобразно първоначално уговорения такъв, предвижда по-нисък размер на дължимата
към кредитора сума.
Отново в полза изцяло на
длъжниците по договора е и сключеното споразумение от 04.06.2018 г., с което
страните по него са се договорили, полученото застрахователно обезщетение от
погиване на движима вещ, цитирано в споразумението, да послужи за погасяване на
задълженията по процесния договор за заем.
Следователно, както анекса, така
и допълнителното споразумение, цитирани по-горе, не водят до възникване на нов
или по-голям дълг, нито до влошаване на положението на заемателя
по сключения договор за кредит. С тях не се уговарят нови съществени изменения
в договора, които не са в негова полза, респ. в полза на солидарния длъжник и
поръчителите.
Неоснователно е и възражението на
ответника, че ищецът не е предявил иск против него в 6-месечния срок по чл. 147 от ЗЗД. Посоченият срок започва да тече от датата на настъпване изискуемостта на
целия дълг. Както се посочи, покана до заемателя и до
ответника като поръчител е връчена на 28.05.2019 г., а заявлението за издаване
заповед за изпълнение на парично задължение, е подадено на 29.05.2019 г.,
поради което съдът намира този срок за спазен.
Ответникът твърди също нищожност
на клаузата на чл.З, ал.1 от договора за заем, поради накърняване на добрите
нрави, изразяващо се в прекомерност на договорената лихва. На същото основание
твърди и нищожност на чл. 15 от договора. Както бе посочено, съгласно чл.3,
ал.1 от договора, заемателят дължи на заемодателя годишна лихва по чл. 240, ал.
2 от ЗЗД в размер на 14 % върху главницата, формирана от базов лихвен процент
на кооперативен съюз „Евростарт“ – 5 % и надбавка от
9 %. Този начин на уговаряне съответства на установения в чл.14 и чл.15 от
Постановление №343 на МС. Възражението на ответника за това, че възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, е
неоснователно. Според Постановление №100 от 29.05.2012 г. на МС за определяне
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута (обн.Дв, бр.42/05.06.2012 г.), за задължения в евро
годишният размер на просрочени задължения се определя от лихвения процент,
прилаган от Европейската централна банка по основните операции по
рефинансиране, в сила от 01.01 на съответната година, плюс 10 процента. След
справка в общодостъпен сайт на Служба за публикации на Европейския съюз се
установява, че лихвеният процент, прилаган от Европейската централна банка по
основните операции по рефинансиране, е 1,00 %. След прибавяне на 10 % се
получава законна лихва в размер 11 %, а уговорената е 14 %, следователно
възражението за нарушаване на добрите нрави при уговаряне на възнаградителна
лихва е неоснователно.
Съдът намира за неоснователно и
възражението за нищожност на разпоредбата на чл.15 от договора, с която се
предвижда начисляване на неустойка в размер на 35% годишна лихва върху
дължимата сума за главница и договорна лихва. На първо място , следва да се
отбележи, че ищецът не е начислил, нито е претендирал неустойка върху
главницата. Претендира неустойка върху
дължимите и неплатени договорни лихви. В размер на 824.60 лв. Съпоставката на
така уговорената неустойка с размера на дължимата главница, както и с размера
на уговорената, в рамките на закона, договорна лихва води до извод, че нейният
размер не противоречи на добрите нрави. От друга страна, периодът на нейното
начисляване, е изцяло съобразно поведението на длъжника, като в тази насока
също не може да се направи извод, че е налице такова противоречие. Ето защо,
съдът намира така направените от ответника възражения за неоснователни.
Предвид изложеното, съдът намира
за основателен и доказан предявения установителен иск
в размер на сумата 60 617.23 лв., представляващи левовата равностойност на
30 993 евро, от които 52 604.96 лв. – главница; 7 187.67 лв. лихва върху
редовна главница и 824.60 лв. – неустойка върху просрочена главница, като в
останалата част до пълния предявен размер на задължението от 78295.12 лв.,
представляващи левовата равностойност на 40031 евро, от които над сумата
52604.96 лв. до пълния предявен размер от 69922.85 лв. – главница, искът следва
да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на спора съдът
следва да се произнесе и относно претенциите на страните за разноски.
Ищецът е направил разноски пред
настоящата инстанция в размер на 1815.90 лв. – за заплатена държавна такса и
хонорар за ССЕ, както и 4080 лв. с ДДС – за заплатен адвокатски хонорар.
Съобразно уважената част от исковете, следва да му се присъдят разноски в
размер на 1405.87 лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 3158.74
лв. с ДДС.
Ответникът е направил разноски
пред настоящата и въззивната инстанция в размер на
265 лв., както и претендира адвокатско възнаграждение в размер на 5 000
лв. Съобразно отхвърлената част на исковете, следва да му се присъдят разноски
в размер на 59.84 лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 1129 лв.
Ищецът претендира присъждане и на
направените в заповедното производство разноски като съобразно уважената част
от исковете, искането е основателно за сумата 1212.32 лв. държавна такса и
2945.06 лв. – адвокатски хонорар.
Предвид изложените мотиви, на
основание чл. 422 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Ж.М.Ж. ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:*** – адв. Хр.М. и адв. И.С., че същия дължи
на „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани –
Марица Инвест“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Брезовска“ № 8, представлявана от председателя Р.П.Б., сума в размер на 30
993 евро, с левова равностойност 60 617.23 лв., представляваща неплатен остатък
от сума в размер на 42300 евро, за която е издаден Запис на заповед на 28.05.2019
г., с който се обезпечават задължения по договор за заем № 3751/19.11.2014 г., сключен между „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски
стопани – Марица Инвест“, ЕИК *********, в качеството
на заемодател и Й.С.П. ЕГН **********, в качеството на заемател,
и Ж.М.Ж. ЕГН **********, в качеството му на поръчител, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 29.05.2019 г. (датата на подаване на
заявлението) до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 8902 по описа за 2019 г. на ПРС, ХVІІ гр.с., и който запис на
заповед обезпечава вземането на приносителя по цитирания договор за сумата от 52
604.96 лв. – главница; 7 187.67 лв. лихва върху редовна главница за периода
03.09.2018 до 28.05.2019 г., на основание чл. 3, ал.1 от договор за заем и
824.60 лв. – неустойка върху просрочени договорни лихви за периода 20.09.2018
г. – 28.05.2019 г., като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за
разликата над сумата от 30 993 евро с левова равностойност 60 617.23 лв,
до пълния предявен по делото размер от 40031.66 евро с левова равностойност 78295.12
лв., представляващ част от общо дължима по записа на заповед главница от 42300
евро.
ОСЪЖДА Ж.М.Ж. ЕГН **********,
адрес: ***, съдебен адрес:***, – адв. Хр.М. и адв. И.С., да заплати на „Взаимоспомагателна кредитна
кооперация на частни земеделски стопани – Марица Инвест“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Брезовска“ № 8, представлявана
от председателя Р.П.Б., направените в
настоящото производство съдебни разноски в размер на 1405.87 лв., както и
адвокатско възнаграждение в размер на 3158.74 лв. с ДДС, както и направените в
заповедното производство разноски - 1212.32 лв. държавна такса и 2945.06 лв. –
адвокатски хонорар, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Взаимоспомагателна
кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица Инвест“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Брезовска“ № 8,
представлявана от председателя Р.П.Б. да заплати на Ж.М.Ж. ЕГН **********,
адрес: ***, съдебен адрес:***, – адв. Хр.М. и адв. И.С.,
направените в хода на настоящото производство разноски в размер на 59.84 лв.,
както и адвокатско възнаграждение в размер на 1129 лв, съобразно отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: