Р Е Ш Е Н И Е № 484
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. Видин 25.10.2021
г.
Видински районен
съд, гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и трети септември
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Даниел Димитров
Съдебни заседатели:
Членове:
при секретаря О.Велизарова и в
присъствието на прокурора ................................. като разгледа
докладваното от съдия Димитров гр. дело № 2173 описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата
молба на М.Д.М. ***,ЕГН ********** ,с която против ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс
Груп“АД
със седалище и адрес на управление : гр. София, р-н Триадица пл.
"Позитано" № 5 ,ЕИК ********* е предявен иск с правно основание чл.435 вр.чл.429 от КЗ.
Ищцата излага,
че работила в „КРКА България“ ЕООД като и е бил поверен от работодателя да
управлява товарен автомобил „Рено“ модел „Меган“ с рег. № СВ 3763 АТ.
Автомобилът бил застрахован „Каско и ГО“ в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“,
застрахователна полица BG
/03/517002582061/01, застрахователен период 06.10.2017 г. до 05.10.2018 г.
Твърди, че при и
по повод изпълнение на трудовите й задължения като водач на описания по-горе
автомобил причинила по непредпазливост ПТП, довело до смъртта на В. Г. на
02.04.2018 г., като на 04.04.2018 г. уведомила застрахователя за причиненото от
нея ПТП.
Сочи, че срещу
нея било образувано наказателно производство и с присъда по НОХД № 330/2018 г.
по описа на ОС – Видин била призната за виновна и й било наложено наказание.
Поддържа, че
наследниците на покойната В. Г. са сключили споразумение с ответника по
настоящия иск и на същите е изплатено обезщетение за претърпени неимуществени
вреди.
Излага, че
съпругът на починалата В. Г. – Н. Л. Г. образувал гр. д. № 186/2019 г. по описа
на РС – Видин, с което претендирал от нея обезщетение за претърпени имуществени
вреди от причинената от нея по непредпазливост смърт на покойната му съпруга.
По силата на чл. 493 КЗ отговорност за тези вреди носи застрахователят и при
администриране на делото бил привлечен като трето лице помагач настоящия
ответник.
Твърди, че с
решение № 425, постановено по гр. д. № 186/2019 г. РС – Видин пресъдил ищцата
по настоящото дело да заплати на Н. Л. Г. обезщетение за причинени му
имуществени вреди в размер на 7290.98 лв. главница, законна лихва за период
02.04.2018 г. до 21.01.2019 г., законна лихва върху главницата от 22.01.2019 г.
до окончателното изплащане и съдебни разноски в размер на 582.00 лева.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач – ответника по
настоящия иск.
Поддържа, че
лицето Н. Л. Г. образувало изп. д. № 20208980400885 при ЧСИ С.Н. ***, по което
ищцата твърди, че изплатила на взискателя дължимата сума от 10 400.00 лева
и изпълнителното дело било прекратено.
Ищцата излага,
че по силата на чл. 493 КЗ ответникът по настоящия иск е задължен да изплати
застрахователно обезщетение, включващо и имуществени вреди, а изплащането на
същите от ищцата породило правото й да ги претендира от ответника, обвързан с
мотивите на решение № 445 по гр. д. № 186/2019 г. на РС – Видин – чл. 223, ал.
2 ГПК.
Иска се от съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата 10
400.00 лв., представляваща изплатено от нея обезщетение за претърпени от Н. Л. Г.
имуществени вреди в следствие починалата при ПТП негова съпруга В. Г. по гр. д.
№ 186/2019 г. на РС - Видин, от които 7290.86 лева – главница; сумата от 582.00
лева – лихва и съдебни разноски по горецитираното дело и сумата от 2527.14 лева
– разноски по изп. дело № 885/2020 г. на
ЧСИ С.Н. *** действие ОС – Видин, ведно със законната лихва върху
горецитираната сума, считано от постановяване на решението до изплащане на
сумата.
Претендират се и
направените разноски.
В едномесечния
срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответната страна е депозиран писмен отговор, с
който се оспорва изцяло исковата претенция по основание и размер. Ответникът
счита, че исковата претенция е недопустима, поради което моли производството да
бъде прекратено. Съображенията, посочени в отговора са следните:
Излага се, че
съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си
пред съд само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ /
тримесечен от сезирането на застрахователя/ или ако застрахователя откаже
плащане, или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното му
обезщетение. Срокът за произнасяне на застрахователя е тримесечен като следва
да се съобрази и възможността същият да се произнесе повторно в рамките на
тримесечния срок – в смисъл да постанови първо отказ, а в последствие да
заплати обезщетение или да увеличи размера на първоначално определеното
обезщетение. В настоящия случай е налице законовата разпоредба в текста на чл.
498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при
ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Посочено е, че се касае за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване
или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Излага се, че
уредбата е повелителна и за спазването на срока съдът следи служебно. В
разпоредбата на чл. 378, ал. 9 КЗ изрично е уредено, че докато тече този срок,
спира да тече давностният срок по чл. 378, ал. 2 КЗ за предявяване на прекия
иск по чл. 432 КЗ. Следователно ответникът поддържа, че изтичането на рекламационния
срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото
лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите /Определение № 165 от
24.03.2017 г. по ч.т.д. № 306/2017 г. на ВКС, II
т.о./.
В отговора се
твърди, че в настоящия случай пред застрахователя не е депозирана молба относно
настоящата претенция за претърпени имуществени вреди от страна на ищцата,
поради което ответникът счита, че законоустановените предпоставки за сезиране
на съда с претенция по чл. 432 от КЗ не са настъпили към момента на
предявяването на исковата молба. Застрахователят не е отказал плащане на
обезщетение, срокът не е изтекъл и не може да се презюмира неудовлетвореност на
пострадалото лице от определеното от застрахователя обезщетение. Ето защо
ответникът счита, че настоящото производство следва да се прекрати. Ответникът
оспорва твърденията на ищцата, че същата е заплатила на наследника на
починалата в следствие на пътнотранспортно произшествие обезщетение за
претърпени имуществени вреди. Твърди се, че с исковата молба не се представят
доказателства в тази насока, а в случай, че е извършено плащане по изпълнително
дело то се оспорва от ответника, че плащането е извършено от ищцата като в тази
връзка оспорват материалната и процесуалната й легитимация, както и че същата
има правен интерес да води настоящото дело. В случай, че се докаже, че ищцата е
заплатила обезщетението за имуществени вреди то ответникът оспорва същото по
размер, като счита, че са платени суми, които не е следвало да бъдат платени.
Оспорва се и началната дата, от която се претендира законната лихва.
Съдът, като взе
предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на
закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От ангажираните
мотиви към присъда по НОХД №330/2018 г. по описа на ВдОС е видно,че ищцата е призната за виновна по обвинението по чл. 343 ал.З предл. последно б. „Б" предл. Първо, вр. ал.1 б. „В" вр. чл.
342 ал.1 НК вр. чл. 5 ал.2 т.1 ; чл. 20 ал.1 и ал.2 и чл. 119 ал.1 и
ал.4 от ЗдВП ,а именно за това че на
02.04.2018г. в гр. Видин при управление на товарен автомобил марка „Рено",
модел „Меган", с per. № СВ 3763 АТ,
собственост на „КРКА БЪЛГАРИЯ" ЕООД - София и движение от ул. „Христо
Ботев" към ул. "Широка" при извършване на маневра „завой
наляво" на кръстовището, регулирано със светофарна уредба и налични
пешеходни пътеки в нарушение на правилата за движение по пътищата, установени в
чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП - като водач на ППС не е била внимателна и предпазлива към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, чл.20, ал. 1 и 2 от
ЗДП - като водач на ППС не е осъществила непрекъснат контрол над управляваното
от нея превозно средство, не се е съобразила с атмосферните условия, релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и
интензивността на движение, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, да намали скоростта и в
случай на необходимост да спре когато възникне опасност за движението и чл.119,
ал.1 и ал.4 от ЗДП - като водач на ППС е длъжна да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре и
като водач на завиващите нерелсови ППС е длъжна да пропусне пешеходците, като
не пропуснала движещата се направо по пешеходната пътека на ул. „Широка" в
направление от паметника „Хр. Ботев" към МБАЛ „Света Петка"
пешеходката В. П. Г. , блъснала я с предна броня на автомобила и по
непредпазливост причинила смъртта й.
От Решение №425/24.07.2020 г. по гр.д.№ 186/2019
г. по описа на ВдРС е видно ,че Н. Л. Г.
,като наследник на починалата вследствие на ПТП В. П. Г. ,е предявил иск по
чл.45 ЗЗД против М.Д.М./ищца по настоящето дело/,който е иск е уважен като М.М.
е осъдена за заплати сумата от 7290.98
лв.,представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,ведно със
законната лихва ,считано от 22.01.2019 г.,както и 597.45 лв.-обезщетение за
забавено плащане за периода от 02.04.2018 г. до 21.01.2019 г.,а така също и 582 лв.-разноски .
Решението е постановено
при участие на трето лице-помагач на страната на ответника -ЗАД“Булстрад
Виена Иншурънс Груп“АД.
Видно е също така ,че управлявания от ищцата
автомобил към датата на ПТП е бил застрахован със ЗЗ“ГО“ и „Каско“със ЗП BG /03/517002582061 /01 за период 06.10.2017 до
05.10.2018, от застраховател ЗАД“Булстрад
Виена Иншурънс Груп“АД.
От приложеното
копие от изпълнително дело №20208980400885
по описа на ЧСИ рег.№898 е видно
, че същото е образувано по молба на Н. Л. Г.
във връзка с издадения ,по посоченото по горе гр.д.№ 186/2019 г. по описа на ВдРС,
изпълнителен лист ,както и че производството по
изп.дело е приключено на 10.11.2020 г. ,поради погасяване на
задължението към взискателя. Съобразявайки протокола за извършено разпределение на взискателя е изплатена сумата от 9701.87
лв.,а на ЧСИ- такси в размер на сумата от 1117.31 лв. ,или общо платената от
ищцата сума е в размер от 10 819.18 лв.
Предявеният иск
намира основание в разпоредбата чл.435 КЗ, съгласно която застрахованият по
застраховка "Гражданска отговорност" има право да получи
застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице.
Съгласно чл. 429
ал.1 КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.
Съгласно ал. 2 на
чл.429 КЗ в застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и:
1. пропуснати
ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено
увреждане;
2. лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице
при условията на ал. 3.
Отговорността на
застрахователя е ограничена от изричната
разпоредба на ал.3 на чл. 429 КЗ, според която той заплаща Лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Отговорността на застрахователя по риска
"Гражданска отговорност" покрива задължението за плащане на
присъденото в друго производство в тежест на деликвента, вкл. и обезщетение за
забава по чл.86 ал.1 вр. чл.84 ал.3 ЗЗД, но от момента на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, каквото в случая
е налице.
За да са налице предпоставките за уважаване на
иска, е необходимо наличието на правоотношение по застраховка "гражданска
отговорност" между деликвента и ответника, и предпоставките на чл.45 ЗЗД -
противоправно виновно поведение на застрахования, вреди и причинна връзка между
тях и поведението на деликвента, както и плащане на обезщетение на увреденото
лице от застрахования.
Доказателства в
тази връзка са събрани по делото.
Ответникът е участвал като страна по гр.д.№186/2019год.
по описа на ВдРС,а именно като трето лице- помагач , и влязлото в сила решение
по делото има установително действие съгласно чл.223 ал.1 от ГПК в отношенията
между страните по настоящото дело.
С оглед чл.429
ал.5 КЗ застрахователят носи отговорност
и заплаща в рамките на застрахователната
сума (лимита на отговорност) и разноските, присъдени в полза на увреденото лице
по съдебни дела, водени срещу застрахования за установяване на гражданската му
отговорност, когато застрахователят е привлечен в процеса.
В настоящия случай това законоустановено
условие е изпълнено с привличането на настоящия ответник като трето
лице-помагач в производството по гр. дело № 186/2019год. по описа на ВдРС.
Дължимостта на
съдебните разноски е изрично уредена като изключение от общата разпоредба на
чл.494 т.10 КЗ , съгласно която
застрахователят лихви и съдебни разноски освен в случаите по чл. 429, ал. 2 и 5 КЗ при спазване на условията на чл. 429, ал. 3 КЗ.
Следва да се
отбележи,че ищцовата страна е претендирала с искането си сумите, касаещи
главница,лихва и разноски ,присъдени с решение №186/2019 г.,но неправилно
ги е изписала като размер в нарочната си
молба,поради което съдът не следва да се съобразява в това отношение с посочените цифри.
С оглед
изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен частично до размера на присъдените по гр.д.№ 186/2019 г. по
описа на ВдРС и изплатени от ищцата суми , а именно: главница-7290.98 лв.,обезщетение
за забава в размер на 597.45 лв.,както и
разноски по гр.дело в размер на 582 лв.,или общо сумата в размер от 8470.43
лв..
Сумата над
посочената такава, претендирана от
ищцовата страна като разноски в
изпълнителното производство не следва да бъди присъждана,тъй като не попада в
приложното поле на 429 ал.2 и ал.5 КЗ и съответно обезщетяване не се дължи.
При това
положение искът за сумата над 8470.43 лв.до 10 400 лв.следва да се
отхвърли.
По разноските :
По делото ищцата е направила разноски за адвокатско
възнаграждение.В случая съдът приема за меродавно пълномощното с датировка към момента на образуване на делото,съгласно
което е заплатено възнаграждение в размер
от 830 лв.,а не пълномощното с по-късна дата,съобразявайки и
обстоятелството,че същите са с еднакъв предмет.
С оглед изхода на делото на ищцата следва да се присъдят
направените разноски,но съобразно уважената част на иска, а именно сумата от
676.44 лв..
Ответната страна също е претендирала разноски ,като е представлявана от юрисконсулт.
Съобразявайки тежестта на делото и стойността на
предявения иск,съгласно
чл. 25 ал.2 от Наредбата за заплащането
на правната помощ във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя
юрисконсултското възнаграждение в размер на 400.00 лева.
С оглед чл.78 ал.3 ГПК разноските ,които се дължат на
ответника, съразмерно отхвърлената част на иска ,възлизат на 74.20
лв..
В тази връзка и
при условията на компенсация дължимата се на ищцата сума за разноски възлиза на
602.24 лв.
На осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на ВдРС сумата от 338.82 лв.,дължима държавна такса..
Воден от
горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ,на
основание чл.435 КЗ вр.чл.429 КЗ, ЗАД“Булстрад
Виена Иншурънс Груп“АД
със седалище и адрес на управление : гр. София, р-н Триадица пл.
"Позитано" № 5 ,ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.М. ***,ЕГН ********** сумата в общ размер от 8470.43 лв., представляваща
присъдено по гр. д. № 186/2019 г. на РС
- Видин и изплатено от нея на
Н. Л. Г. обезщетение за претърпени имуществени
вреди, от които 7290.98 лева – главница; 597.45 лв.-лихва за забавено плащане и 582.00 лева - съдебни разноски,и съответно представляваща
покрит застрахователен риск по застраховка „Гражданска отговорност“,ведно със
законната лихва върху горецитираната сума, считано от 25.10.2021 г./датата на
постановяване на решението/ до окончателното
изплащане ,като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част до пълния размер от 10400 лв. ,като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД със седалище и адрес на управление :
гр. София, р-н Триадица пл. "Позитано" № 5 ,ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.М. ***,ЕГН ********** направените по делото,и след компенсация, разноски в общ размер от 602.24 лв..
ОСЪЖДА ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД със седалище и
адрес на управление : гр. София, р-н Триадица пл. "Позитано" № 5 ,ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на РС-Видин сумата от
338.82 лв. - държавна такса, както и 5 лв.-такса, в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: