Р Е Ш Е Н И Е
№ 1742 /10.11.2021 година, град Бургас,
Административен съд – Бургас,
в съдебно заседание на двадесет и шести октомври две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.С.,
разгледа адм. дело № 2160/2021
година.
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от Г.В.К.с
ЕГН **********, като законен представител на „Интер холидей сервис“ ООД - Б. с
ЕИК ********* и съдебен адрес на процесуалния му представител адвокат М.Т. ***,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 21-0304-000326/26.08.2021
година на полицейски инспектор в РУ – Н. към ОД – Б. на МВР.
Със заповедта, на
основание чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена мярка
„прекратяване регистрацията на ППС“ за срок от шест месеца, считано от 26.08.2021
година, за автомобил „Санг Йонг Родиус“ с регистрационен номер ******, собственост
на дружеството.
В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е незаконосъобразна. Според жалбоподателя, тя е нищожна,
защото е издадена от некомпетентен орган и не съдържа предписаните от закона
реквизити – липсва ясно и точно посочване на фактическите и правните основания
за нейното издаване, а това прави невъзможен съдебния контрол за
законосъобразност. Поддържа се, че описаната фактическа обстановка е „непълна,
неточна и невярна“ като не са отразени всички релевантни обстоятелства. В
допълнително писмено становище се заявява, че лицето С. С., установено да
управлява автомобила при извършената полицейска проверка, не е получавало
разрешение от собственика на МПС и това е направено без знанието на търговеца.
Иска се отмяна на
заповедта. Претендират се разноски.
Ответникът представя
административната преписка.
След
като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, от фактическа страна съдът установи следното.
На 26.08.2021 година,
около 15:05 часа в община Н., курортен комплекс „Слънчев бряг“, в близост до
кръстовище пред магазин „Магнит“, С.С.С. с ЕГН **********, е управлявал лек
автомобил марка „Санг Йонг“, модел „Родиус“ с регистрационен № ******,
собственост на жалбоподателя „Интер холидей сервис“ ООД. При проверка,
извършена от полицейски служители от РУ – Н. на МВР е установено, че С.
притежава свидетелство за управление на моторно превозно средства (СУМПС), т.е.
водачът е неправоспособен. За резултата от проверката е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН), в който са отразени
констатираните обстоятелства и изземването на свидетелството за регистрация –
част II на автомобила, ведно с регистрационните табели на МПС (лист 9).
С процесната заповед за
прилагане на ПАМ полицейски инспектор в РУ – Н. към ОД – Б. на МВР, на
основание чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП, е заповядал на търговеца – собственик
на автомобила да бъде наложена мярка „прекратяване на регистрация на ППС“ за срок
от шест месеца, считано от 26.08.2021 година. В мотивите на заповедта е
посочено, че автомобилът е бил управляван от неправоспособен водач (лист 28).
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима.
Подадена е в законоустановения срок и от адресата на акта – засегнат
неблагоприятно от правните му последици, поради което имащ интерес от
оспорването (като собственик на МПС).
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
На основание чл. 168 ал. 1
от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства,
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 АПК.
Нормата
на чл.171 от ЗДвП предвижда, че ПАМ се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на
преустановяващите ПАМ. Заповедта има характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и съгласно
чл. 172 ал. 5 обжалването е по реда на АПК.
Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в мотивирана заповед,
която се издава от ръководителите на службите за контрол по този закон,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Компетентността на
издателя на заповедта е обоснована със заповед № 251з-209/2017 година на
директора на ОД – Б. на МВР и със заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на
министъра на вътрешните работи. Заповедта на министъра разпределя сред
ръководния и изпълнителския състав на министерството контролните правомощия по
ЗДвП, в това число и на директорите на областни дирекции на МВР, а заповедта на
директора на ОД – Б. на МВР оправомощава определени категории служители в
дирекцията, сред които и полицейски инспектори в РУ, за издават заповеди за
прилагане на ПАМ. в конкретния случай издателят на заповедта е именно
полицейски инспектор в РУ – Н. към ОД – Б. на МВР (лист 13 - 17).
Обжалваната заповед е
издадена в предвидената от закона писмена форма. Тя съдържа всички реквизити по
чл. 59 ал. 2 от АПК.
При издаването на
заповедта не са допуснати никакви процесуални нарушения. Неоснователно е
твърдението на жалбоподателя, че в административния акт липсва ясно и точно
посочване на фактическите и правните основания за неговото издаване, а това
прави невъзможен съдебния контрол за законосъобразност, както и че описаната
фактическа обстановка е „непълна, неточна и невярна“, защото „не са отразени
всички“ релевантни обстоятелства. Тези твърдения са голословни. В жалбата не е
посочено кои точно фактически и правни основания за налагането на ПАМ липсват,
както и в коя конкретна част фактическата обстановка, описана в заповедта, е „непълна,
неточна и невярна“. Проверката на заповедта показва, че всички релевантни факти
са описани коректно – времето и мястото на проверката, самоличността на водача,
индивидуализиращите белези на управлявания автомобил и основния факта - че С. е
неправоспособен, защото не притежава СУМПС. Така установената обстановка е
подведена към приложимия законов текст и в диспозитива е определен конкретен
срок за налагане на ПАМ. Към заповедта са приложени доказателства – съставения
АУАН и заповедите, от които се установява компетентността на издателя на акта.
След като жалбоподателят твърди, че част от описаните факти не съответстват на
обективната истина, той е следвало конкретно да посочи несъответствията и да ангажира
доказателствени средства за опровергаване изводите на ответника, послужили за
налагане на ПАМ.
Заповедта е материално
законосъобразна.
В хипотезата на чл. 171 т.
2а б. „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Нормата съдържа основания
за прилагането на ПАМ като в оспорената заповед се установява едно от тях -
управление на МПС от неправоспособен водач.
В заповедта това основание изрично е споменато.
В настоящият случай,
предпоставките за правилното прилагане на ПАМ са две – заповедта да има за
адресат собственика на МПС и МПС да е било управлявано от лице, което е
неправоспособно. Знание на собственика на автомобила за липсата/наличието на правоспособност
на водача не е сред предпоставките за налагането на мярката. Законът не
предпоставя тази осведоменост като условие за ПАМ, а е достатъчно обективното
констатиране на липсата на правоспособност, за да се реализира правомощието по
налагане на мярката. Затова и поисканият разпит на С. С. – като свидетел, е
безпредметен.
Според чл.150а, ал. 1 от ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.
Свидетелството за
управление на МПС се издава от органите на Министерството на вътрешните работи
при наличието на предвидените в закона условия (чл. 151 и чл. 152 от ЗДвП) и
удостоверява, че лицето има право да управлява МПС от съответната категория.
От представената преписка
се установява, че водачът на автомобила – С. С., не притежава СУМПС. В заповедта - като адресат на ПАМ е посочено
дружеството - собственик на превозното средство.
Така и двете основни предпоставки за налагане на
ПАМ, изискуеми по закон, са налице.
Предвид неоснователността на жалбата и изложените
мотиви, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалба на Г.В.К.с
ЕГН **********, като законен представител на „Интер холидей сервис“ ООД - Б. с
ЕИК ********* и съдебен адрес на процесуалния му представител адвокат М.Т. ***,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0304-000326/26.08.2021 година на полицейски инспектор в РУ – Н. към ОД – Б.
на МВР.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: