Р Е
Ш Е Н
И Е
No 166
гр. Ботевград, 26.10.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Християна Коцева, като
разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 687 по описа на съда
за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът- “****” ЕАД, гр. София твърди, че е в облигационни правоотношения с ответника по
силата на Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “****” АД
на потребители за битови нужди в гр. София, които имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Сочи, че
ответникът, в качеството му на собственик на топлоснабден имот – апартамент No ****е
клиент на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/. Поддържа, че
ответникът е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия през периода от м.
04.2012 г. – м. 04.2014 г., но не е заплатил дължимата сума. Излага, че
съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ, купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлоенергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Сочи, че на ответника е изпратена покана за
доброволно изпълнение, с която е уведомен за размера на дължимите суми и й е
предоставен 7-дневен срок за доброволното им заплащане. Твърди, че съгласно чл.
139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.
Посочва, че за сградата, в която се намира имотът на ответника, е сключен
договор за извършване на такава услуга с “****” ООД. Съгласно чл. 155, ал. 1,
т. 2 от ЗЕ, сумите за топлоенергия за процесния имот са начислявани от “****”
АД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение, за което са издадени
изравнителни сметки.
Ищецът
твърди, че по подадено от него заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК за сумата от 1210.66 лв. – главница, представляваща
стойността на незаплатената топлинна
енергия за периода м. 04.2012 г. до м. 04.2014г., и 227.34 лв. – законна лихва
за забава за периода от 31.05.2012 г. до 26.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на
подаване на заявлението до окончателното й изплащане, е издадена заповед за
изпълнение срещу длъжника от СРС по гр. дело No 30395/2015 г., като същият е подал възражение срещу заповедта. Предвид това моли съда да
постанови решение, с което признае за установено, че ответникът му дължи посочените суми, ведно със законната
лихва, считано 29.05.2015 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до изплащане на цялата сума. Претендира
и направените по делото разноски.
Ответникът- С.Ц.М. *** в депозиран в срока по чл. 131
от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за погасяване на част от
вземанията по давност на основание чл. 111, б. “в” от ЗЗД. Твърди, че никога не
е имала открита партида на свое име, а партидата е на праводателя й ****.
Заявява, че и договорът от 01.10.2002 г. между Етажната собственост и “****” ЕООД за
извършване на дялово разпределение на топлинна енергия не е породил действие
спрямо нея, тъй като в протокола от общо събрание на етажните собственици от
26.09.2002 г. не фигурира нейното име, а на бившия собственик и ползвател ****.
Сочи, че представените сметки, на които се основават претенциите на ищцовото
дружество, са незаконосъобразни поради
издаването им на прогнозно, а не на осъщественото /реализирано/ потребление. Освен това в същите сметки съществува и
нарушение на чл. 24 от ЗБНБ.
Третото лице-помагач
на страната на ищеца “****” ЕООД, гр.
София не изразява становище по предявените
искове.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от приложеното по делото заверено
копие на ч. гр. д. No 30395/2015 г. по описа на Софийски районен съд, по
заявление на ищеца от 29.05.2015 г. съдът е издал заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника С.Ц.М.. С разпореждането за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжникът да заплати на заявителя по заповедното
производство и ищец по настоящото сумата от 1210.66 лв. за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от м. 04.2012 г. до м. 04.2014 г.,
ведно със законната лихва за периода от 29.05.2015 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 227.34 лв. за периода 31.05.2012 г. до 26.05.2015
г., и 328.76 лв. разноски по делото, от които 28.76 лв. държава такса и 300.00
лв. възнаграждение за юрисконсулт.
В предвидения за това срок ответникът е
подала писмено възражение, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е
предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към ответника, за които
е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
По делото безспорно между страните е
обстоятелството, че ищцовото дружество продава топлинна енергия на територията на гр. София,
където се намира и процесният топлоснабден имот.
Не е спорно също и обстоятелството, че ответникът
С.Ц.М. е собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се на адрес ****,
както и че за същия имот при ищеца има открита партида с Nо 0****.
Видно и от
заверено копие на Нотариален акт за покупко-продажба No 148/1999 г., на 08.07.1999
г. ответникът е придобила чрез договор за продажба право на собственост на
процесния недвижим имот от продавача ****, като последният си е запазил правото
на ползване върху имота безвъзмездно и пожизнено.
С Декларация за отказ от право на ползване с нотариална
заверка на подписа с рег. No 11520 от 13.06.2007 г., вписано в книгите за
вписванията в Служба по вписванията при СРС, праводателят **** е заявил, че се
отказва от запазеното си пожизнено и безвъзмездно ползване на процесния
недвижим имот, учредено с нотариален акт
148/1999 г.
Видно от заверени копия на Протокол от
05.09.2002 г. на общото събрание на етажните собственици на ****, вход Д, с
приложен към него списък на присъстващите лица, и Договор No 4604 от 01.10.2002
г. за извършване на услуга “топлинно счетоводство”, на проведено общо събрание
на етажната собственост на бл. 222, вход Д с участието на праводателя на ищцата
**** и носител на правото на ползване към посочения момент – за аб. No ****, е
взето решение за сключване на договор за извършване на услугата “Дялово
разпределение” (т.нар. топлинно счетоводство) с “****” ЕООД, гр. София, като въз основа на
това решение на 01.10.2002 г. е сключен договор за предоставяне на посочената
услуга с “****” ЕООД, гр. София за срок от една година, който съгласно чл. 2.4.
от договора се удължава автоматично с още една година в случай, че никоя от
страните не го прекрати с писмено предизвестие, дадено един месец преди изтичането
му.
Представени са и заверени копия на извлечение
от сметки по месеци за топлинна енергия за период 04/2012 г. – 04/2014 г. и съобщение
към фактура No ********** от 31.07.2014 г.,
включена в извлечението от сметки, съдържаща информация за окончателно
задължение за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. за реално консумирана топлинна енергия за
посочения период и платените суми по фактурите за същия период.
По делото е представено и заверено
копие на Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “****”
ЕАД на клиенти в град София, одобрени с решение No ОУ-02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката.
По делото е изслушано заключението на
вещото лице М.М. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните и прието от съда като компетентно и обективно, от което се установява,
че за процесния период - м. 04.2012 г. –
м.04.2014 г. няма данни за извършени от ответницата плащания на суми за
топлинна енергия за ****към ищцовото дружество, като по счетоводни данни задълженията
на ответника за този период са в размер на 1193.27 лв. В табличен вид в
заключението вещото лице е посочило по какъв начин са отразени в
информационната система на ищцовото дружество изготвените от “****” ЕООД
изравнителни сметки за имота на ответницата за процесния периода. От
заключението се установява, че размерът на дължимите суми за процесния период
от м. 04.2012 г. до м.04.2014 г., при съобразяване със сумите за доплащане и
възстановяване по изравнителните сметки, възлиза общо на 1193.27 лв., а
мораторната лихва върху дължимите суми за периода, считано от изпадане на
ответницата в забава до 26.05.2015 г., е в размер на 201.76 лв. В таблица, част
от заключението, вещото лице е посочило размерите на дължимите суми за топлинна
енергия за процесния период – за главницата – общо и по отделни пера – за
топлинна енергия за отопление и за топлинна енергия за топла вода, съобразно
действащите цени на топлинна енергия през периода – по месечно и общо за
периода, както и размера на лихвата за забава върху всяка една от главница и
общия й размер. Вещото лице е посочило, че размерът на мораторната лихва върху
всяка от неплатените суми е изчислена, като за главниците от м. 04.2012 г. до м. 04.2013 г. вкл. лихвата е
изчислена за периода от датата на изискуемост на всяко едно задължение до
26.05.2015 г.; за сторнираните суми с кредитни известия (прогнозни месечни суми
по фактури от м. 05.2013 г. до м. 04.2014 г. вкл.) не се начислява лихва за
забава съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от “****” ЕАД на клиенти в град София; за сумата по обща фактура No **********/07.2014 г. в размер на 523.76 лв. (в която
е включено и изравнението за периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2014 г. в размер
на 10.43 лв. за възстановяване) лихвата за забава е изчислена за периода от
01.09.2014 г. до 26.05.2015 г.
По делото е изслушано заключението на вещото
лице И.У. по допуснатата съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните
и прието от съда като компетентно и обективно. Съгласно това заключение,
начислената от ищцовото дружество сума за топлинна енергия за отопление на
процесния имот и за БГВ за процесния период е занижена, тъй като не е бил
осигурен достъп до имота и служебно е начислена сума не на брой лица, а на
отоплителни тела по прогнозен дял от много предходни години. За останалите
компоненти изравнителните сметки са изчислени в съответствие с действащата
Наредба
No 16-334/06.04.2007 г. Изготвените от “****” ЕООД
изравнителни сметки са три за периода, като общо за периода 04.2012 – 04.2014
г. е налице сума за връщане в размер на 13.83 лв. От заключението се
установява, че за процесния период начислените суми за топлинна енергия са по
прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон ФДР изчислява реалното
потребление на ТЕ и извършва изравняване между начислената и дължимата сума:
връщане или доплащане, съгласно действащите нормативни актове. Съгласно същото
заключение, през процесуалния период топломерът, монтиран в абонатната станция
на процесуалния блок, е преминал периодични метрологични проверки през две
години и при проверките не са констатирани отклонения от допустимите стойности.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са искове по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК за установяване на вземания на ищеца към ответника, за които е
издадена заповед от 01.07.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 30395/2015
г. по описа на СРС, а именно за сумата от 1210.66 лв., представляваща цена на
доставена от ищеца на ответника топлинна енергия през месец 04.2012 г., както и
сумата от 227.34 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 31.05.2012
г. до 26.05.2015 г. Съдът намира така предявените искове за частично основателни.
По настоящото дело основните спорни
между страните въпроси са относно наличието на облигационно отношение между тях
за доставка на топлинна енергия и съответно наличието на качеството
“потребител” на тези услуги на ответника. Относно релевантните обстоятелства,
че ищецът е извършил доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден
имот, както и количеството потребена топлинна енергия в исковия период, липсва заявено
оспорване от страна на ответника в депозирания по делото писмен отговор, като
за такова не може да се приеме направеното оспорване законосъобразността на
сметките на ищцовото поради издаването им на прогнозно, а не на осъщественото
/реализирано/ потребление. Това възражение съдът намира за неоснователно, тъй
като същото не е в нарушение на приложимата нормативна уредба, а същевременно
от заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертизи се
установява, че начислените на ответника суми са правилно определени, при
съобразяване на действащите нормативни изисквания и при ползване на
информацията от фирмата за топлинно счетоводство, както и че начислените суми
за топлинна енергия са по прогнозно потребление, като в края на отоплителния
сезон е изчислено именно реалното потребление на топлинна енергия и е извършено
изравняване между начислената и дължимата сума- връщане или доплащане, съгласно
действащите нормативни актове, при което констатираната от вещото лице М.М.
стойност на дължимата и реално потребена топлинна енергия, възлизаща общо на
1193.27 лв., е съобразена със сумите за доплащане и възстановяване по
изравнителните сметки.
По спорните въпроси съдът намира
следното:
В чл. 153, ал. 1
от Закона за енергетиката /ЗЕ/ е предвидено, че всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно § 1, т. 2а.
(нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ДР на ЗЕ “битов
клиент” е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди; съгласно § 1, 27б. “клиент” е клиент на
едро или краен клиент на енергия или природен газ, включително предприятие за
природен газ, което купува природен газ; съгласно § 1, 27г. “краен клиент” е
клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено
ползване, а съгласно § 1, т. 41б (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) “потребител на енергийни услуги” е: а) (в редакцията й преди изм. с ДВ, бр.
35 от 2015 г.) - краен клиент, който
купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен
интерес, и/или б) ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за
снабдяването му с енергия или природен газ.
В случая безспорно се установява, че
през целия процесен период ответникът е била собственик на процесния недвижим
имот, като е придобила правото на собственост на 08.07.1999 г. с договор за покупко-продажба от ****. При
продажбата на имота прехвърлителят си е запазил
правото на ползване върху имота безвъзмездно и пожизнено, но с
нотариално заверена декларация за отказ
от право на ползване от 13.06.2007 г., вписан в книгите за вписванията в Служба
по вписванията при СРС, същият се е отказал от това си ограничено вещно право.
Следователно през процесния период не е имало друг носител на вещни права върху
недвижимия имот освен ответникът, която е притежавала неограниченото право на
собственост върху имота.
При наличието на доказано качество на
ответника на потребител на топлинна енергия, като собственик на топлофициран
имот, същата се явява страна по договор за доставка на топлинна енергия със
страна топлопреносното дружество - ищец, в полза на което е възникнало вземане
за цената на доставената топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. По силата на цитираната
разпоредба между битовия клиент и топлопреносното предприятие възниква
облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, като писмена форма на договора не е необходима, освен в изрично
предвидените случаите по чл. 149, ал. 1 от ЗЕ (напр. при договори, сключени
между производител и топлопреносно предприятие; между производител и пряко
присъединени клиенти на топлинна енергия за небитови нужди; между топлопреносно
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, и др.). Общите
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите (чл.
150, ал. 2 от ЗЕ). В случая е несъмнено, че общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съгласно чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила
на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото липсват твърдения от ответника, нито има данни за това, същата
да е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия.
При това и с оглед
изложеното по-горе съдът намира, че между страните са съществували облигационни
правоотношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с предвидените
за тях права и задължения на страните съгласно ЗЕ и Общите условия (в случая ОУ
от 2008 г. и от 2014 г.), включително за процесния период – от м. 04.2012 г. до
м. 04.2014 г. За топлопреносното дружество – ищецът по делото, е възникнало вземане
за цената на доставената топлинна енергия. Ответникът не е изпълнила насрещното
си задължение да заплати цената на потребената от нея топлинна енергия през посочения
период, тежестта за установяването на което (за извършено плащане) е нейна. В
случая по настоящото дело не са и заявени твърдения за плащане на цената от
страна на ответника. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че дължимите суми за процесния период - от м. 04.2012 г. до
м.04.2014 г., при съобразяване със сумите за доплащане и възстановяване по
изравнителните сметки, възлиза общо на 1193.27 лв.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за погасяване на част от задължението
по давност. Действително, вземането за топлинна енергия е такова за периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. “в” от ЗЗД, което се погасява с изтичане на тригодишна
давност. В случая, обаче, същата не е била изтекла към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – на 29.05.2015 г., тъй
като най-старото задължение от процесния период – за доставената топлинна
енергия за месец 04.2012 г., е било с падеж до края на м. 05.2012 г., т.е. до
31.05.2012 г., поради което и към 29.05.2015 г. тригодишният давностен срок не
е бил изтекъл. Съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, следователно в процесния случай към посочения момент
вземането не е било погасено по давност.
Съдът намира за неоснователен и довода на
ответника за нарушение на чл. 24 от ЗБНБ, тъй като няма забрана паричните
стойности в български лева да се изчисляват и в стойности с повече от 2 знака
след десетичната запетая-разпоредбите на чл. 24 и сл. от ЗБНБ касаят парите в обръщение
(банкноти и монети), а не определят начина на изчисляване на стойностите им.
С оглед всичко
изложено съдът намира предявения установителен иск за цената на доставената
топлинна енергия на ответника за основателен до посочения по-горе размер от 1193.27
лв., установен от заключението по съдебно-счетоводната експертиза по делото,
като над същия до пълния му предявен размер от 1210.66 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По иска с правна квалификация
чл. 422 от ГПК във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Претенцията на
ищеца е за обезщетение за забавено изпълнение за периода от 31.05.2012 г. до 26.05.2015
г.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите условия
на ищцовото дружество от 2008 г., действащи към процесния период, купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая първата дължима сума за
топлинна енергия, а именно главното вземане, е за месец 04.2012 г. При това
срокът за изпълнение на това задължение е изтекъл на 31.05.2012 г., като по
силата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава на 01.06.2012 г.
- в деня, след изтичане на така определения срок за изпълнението му. Размерът
на лихвата за забава върху дължимата главница за процесния период, считано от
датата на изпадане на ответника в забава до 26.05.2015 г., се установява от
заключението на вещото лице М.М. по приетата съдебно-счетоводната експертиза, а
именно сумата от 201.76 лв. Предвид това предявеният иск за установяване на
вземането на ищеца за обезщетение за забава се явява основателен до размер на
посочената сума от 201.76 лв. и за периода от 01.06.2012 г. до 26.05.2015 г.,
като над посочения размер до пълния размер на претенцията от 227.34 лв. и за дата
31.05.2012 г. искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно т. 12
от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на
ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство, като предвид изхода на спора по исковото
производство, то направените от ищеца разноски в заповедното производство,
които се явяват дължими от ответника съразмерно с уважената част от
исковете, са за държавна такса в размер
на 27.90 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 48.50 лв., или общо разноски по заповедното
производство в размер на 76.40 лв. При определяне размера на дължимото
юрисконсултско възнаграждение съдът взема предвид действащата редакция на чл.
78, ал. 8 от ГПК (изм. с ДВ, бр. 8/24.01.2017 г.) във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно
която на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство в размер на 50.00 лв., който размер
съдът взема като основа за изчисляване на дължимото в конкретния случай
юрисконсултско възнаграждение предвид изхода на делото.
С оглед изхода на спора и направеното от
ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да му заплати
и направените от него разноски по настоящото дело съобразно уважената част от
исковете в размер на 671.57 лв., от които 69.11 лв. за държавна такса, 505.45
лв. за възнаграждения за вещи лица и 97.01
лв. за юрисконсултско възнаграждение
(съгласно действащата редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. с ДВ, бр.
8/24.01.2017 г./ във вр. чл. 37,
ал. 1 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, определено при основа 100.00 лв. и
съразмерно с уважената част от исковете).
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да заплати направените от ответника разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете в размер на 14.91 лв. за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
съществуването на вземанията на “****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в ****, към С.Ц.М., с ЕГН **********,***, за които е издадена
заповед от 01.07.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 30395/2015 г. по описа на Софийски
районен съд, както следва: за сумата-главница от 1193.27 лв. /хиляда сто деветдесет и три лева и двадесет
и седем стотинки/, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна
енергия за битови нужди за периода м.
04.2012 г. до м. 04.2014 г. за топлоснабден имот – апартамент No 103,
находящ се в ****, ведно със
законната лихва, считано от 29.05.2015 г. /датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда/ до окончателното й изплащане, както и сумата от 201.76 лв. /двеста и един лева и седемдесет
и шест стотинки/, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.06.2012 г. до 26.05.2015
г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземането за сумата-главница над уважения
размер от 1193.27 лв. до пълния му предявен размер от 1210.66 лв. и иска за установяване на вземането за обезщетение за
забава над уважения размер от 201.76
лв. до пълния му предявен размер
от 227.34 лв. и за дата от 31.05.2012
г., като неоснователни.
ОСЪЖДА С.Ц.М., с ЕГН **********,***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на “****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление в ****, сумата от 671.57 лв. /шестстотин седемдесет и един
лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща направени разноски в
настоящото производство, както и сумата от 76.40 лв. /седемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/,
представляваща направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. No 30395/2015 г. по описа на Софийски
районен съд.
ОСЪЖДА “****” ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в ****, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да
заплати на С.Ц.М., с ЕГН **********,***, сумата от 14.94 лв. /четиринадесет
лева и деветдесет и четири стотинки/, за направените по делото разноски.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ищеца “****” ЕАД - “****” ЕООД, гр. София, с ЕИК ****.
Решението може да се обжалва пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :