Решение по дело №178/2019 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Враца, 02.08.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

              Врачанският районен съд, VII наказателен състав, в откритото съдебно заседание на петнадесети юли, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

      Районен  съдия: Росица  Ангелова

 

при участието на секретаря Ваня Василева, като изслуша докладваното от съдията н.а.х.д. № 178 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе предвид следното:

              Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

              Образувано е по жалба на Н.А.Д. ***, ЕГН ********** против Наказателно постановление №47 от 29.01.2019 г., издадено от зам.-директора на РДГ- гр.Берковица, с което на основание чл. 84, ал.1 от ЗЛОД и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН за извършено нарушение на чл.84, ал.1, пр.2 от ЗЛОД му е наложено наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева; на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД  е лишен от право на ловуване за срок от три години и на основание чл.95, ал.1 ЗЛОД  са отнети е полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението - един брой ловно оръжие „Стоджер” кал.12, №1646809 и пет броя боеприпаси тип бренеке, марка В/Р.

               В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на издаденото НП, твърди се, че при съставянето на АУАН са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а отразената фактическа обстановка не отговаря на действителната такава; оспорва компетентността на актосъставителя и издателя на НП; изтъква липса на посочено място на извършване на нарушението и алтернативно моли за прилагане на чл.28 ЗАНН.

              Процесуалният представител на жалбоподателя - адв.Т.З. развива в откритото съдебно заседание и представената писмена защита подробни съображения в тази насока.

              Ответната страна се представлява от юрисконсулт Й., който излага доводи в подкрепа на издаденото НП и моли за неговото потвърждаване.

              Врачанският районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от фактическа страна следното:              

      Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановеният 7-дневен срок, от лице имащо право на обжалване и същата е процесуално допустима.

              На 02.01.2019 година е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 47/19, серия ИАГ №051527  против Н.А.Д. ***, ЕГН ********** за това, че на същата дата ловува с извадено от калъф ловно оръжие „Стоджер” кал.12 №1646809 с билет за лов № 152795, който е бил валиден до 31.12.2018 г. и членска карта Б036962, но  без разрешително за лов, с което виновно е нарушил чл.84, ал.1, пр.2 от ЗЛОД. В АУАН е записано, че нарушението е извършено и открито на 02.01.2019 г. в землището на село З., община Враца, край селото на земен път, в териториалния обхват на РДГ-Берковица. Актът е съставен от подписалият се актосъставител - С.С. – гл.специалист горски инспектор при ИАГ гр.София  и е подписан от свидетелите И.Н.Н. и С.Н.М., присъствали при установяване на нарушението и при съставяне на акта. Актът е  подписан от посочения за нарушител Д. със следното възражение  „Не съм знаел, че не е било ловен ден”, като последния е получил и препис от акта.

              Въз основа на горния акт за установяване на административно нарушение е издадено атакуваното Наказателно постановление №47 от 29.01.2019 г., издадено от зам.-директора на РДГ- гр.Берковица, с което на основание чл. 84, ал.1 от ЗЛОД и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН за извършено нарушение на чл.84, ал.1, пр.2 от ЗЛОД на жалбоподателя е наложено наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева; на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД  е лишен от право на ловуване за срок от три години и на основание чл.95, ал.1 ЗЛОД  са отнети е полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението - един брой ловно оръжие „Стоджер” кал.12, №1646809 и пет броя боеприпаси тип бренеке, марка В/Р. В така издаденото НП е преповторена същата фактическа обстановка, както описаната в съставения на 02.01.2019 г. АУАН.

              При обжалване на НП пред ВрРС са допуснати до разпит свидетелите, посочени в АУАН - С.С., И.Н. и С.М., както и посочените от жалбоподателя – А.П., Ц.Ц. и М.А.. Въз основа на така събраните гласни доказателства от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели С., Н., М. и А., чиито показания съдът възприема за логични, последователни и непротиворечиви се формира единствения възможен извод, че на посочената в АУАН дата – 02.01.2019 г. жалбоподателят Д. е ловувал с извадено от калъф ловно оръжие „Стоджер” кал.12 №1646809 с билет за лов  и членска карта Б036962, но  без разрешително за лов в землището на село З., община Враца, край селото на земен път, в териториалния обхват на РДГ-Берковица. Свидетелите С., Н. и М. установяват с показанията си начина, по който е била извършена проверката на лицата и начина, по който е открито нарушението, а именно, че във връзка с подаден сигнал за незаконен лов в землището на село Згоригард са тръгнали към селото, като подробно описват пътя, по който са минали и установяват единодушно, че са възприели три лица, които са слизали от Балкана към селото, влачейки убито диво прасе. Именно тези три лица, един от които е бил и жалбоподателят Д., горските инспектори са спрели за проверка и са им съставили актове, като междувременно прасето е било захвърлено в намиращ се наблизо дол в опит да бъде укрито. Жалбоподателят е бил с извадено от калъф ловно оръжие и ловни дрехи, като нарушителите са дали обяснение пред инспекторите, че са тръгнали на лов, но са се върнали обратно, защото разбрали, че не е ловен ден. Безспорно установен факт е, че нарушителите не са имали разрешително за лов за този ден, за което и страните по делото не спорят. От показанията на тези свидетели, вкл. и на св.А., дадени пред съда и след предявяване на карта на ЛД„З.“ и карта на ДУ„Леденика”  и два броя копия на действащия регулационен план на с.З. от 04.07.2019 г. се установява, че проверката се е осъществила извън населеното място, извън регулацията на селото, на земен път.

              Свидетелите П. и Ц. твърдят, че след телефонен разговор с председателя на ловната дружинка са били заблудени, че е разрешен лова същия ден-сряда и затова са излезли на лов с ловни дрехи и оръжие, но след като разбрали, че денят не е ловен, се върнали, като трябвало да изчакат на края на селото св.Ц. да им донесе калъфите на оръжията, за да не преминават с оръжие през селото. Тези свидетели твърдят, че проверката е била извършена в населеното място, в територията на селото. Видно от показанията на тези свидетели последните две твърдения влизат в пряко противоречие помежду си, тъй като от една страна твърдят, че са изчакали калъфите за оръжията извън селото, а от друга, че проверяващите са ги спрели в селото.

              Съдът не кредитира показанията на свидетелите П. и Ц., тъй  като същите са изолирани и не кореспондират на останалия събран по делото доказателствен материал. Тези показания са голословни и не се подкрепят от доказателствата по делото, а са в подкрепа само на защитната версия на Д..

   По делото са събрани и следните релевантни писмени доказателства: Оригинал на АУАН серия ИАГ №051527 от 02.01.2019 г., НП №47 от 29.01.2019 г., издадено от зам.-директора на РДГ- гр.Берковица и Констативен протокол от 02.01.2019 г. серия ИАГ №152218; Копие на билет за лов 377685 на Н.А.Д., валиден до 31.12.2019 г.; Оригинал на членска карта 036962 на Н.А.Д. на НЛРС; Протокол за приемане на ВВООБ от 02.01.2019 г.; Входящ лист от 04.01.2019 г. на РДГ-Берковица; Длъжностна характеристика за длъжността главен специалист-горски инспектор на ИАГ към МЗХГ; Трудов договор от 21.04.2011 г.; Заповед РД-49-199 от 16.05.2011 г. на министъра на земеделието и храните, видно от която лицето, издало НП е компетентният за това орган.; Писмо-Справка РДГ 01-1800/03.04.2019 г. на л.50; Писмо рег. №2803-355/25.01.2019 г. на Областен управител на област Видин; Заповед  №БГ-751/28.12.2018 г. на изпълнителния директор на ИАГ, видно от която актосъставителят е командирован на територията на страната за контролни проверки по опазване на горските територии; извадки от сайт „гугъл мапс” относно карта на с.З. - л.54 – 55; Справка от РДГ Берковица, вх. № 6681/07.05.2019 г. - л.68;  карта на ЛД„З.“ и карта на ДУ„Леденика” на л.112 и 113 от делото; Писмо-справка на изп.директор на  ИАГ, МЗХГ рег.номер ИАГ-10468/17.05.2019 г.  на л.80 и График на дейностите на екипите за периода 31.12.2018 г. – 06.01.2019 г.-л.81; справка от РУ – Враца, ОДМВР от 20.06.2018  л.98; справка от ВРП от 25.06.2019 - л.101; фактура от 02.03.2018 г.– л.102, сертификат – л. 104-105; два броя копия на действащия регулационен план на с.З. от 04.07.2019 г. на л.114 и 115 от делото.

              При гореустановената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон.

              Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени съгласно изискванията съответно на чл.37, ал.1, б.”а” и б.„б” от ЗАНН и на чл.47, ал.2 от ЗАНН, във връзка с чл.47, ал.1, б.„а” от ЗАНН от материално и териториално компетентните за това  органи, видно от приложените в тази връзка заповеди, справки и график.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен съобразно изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН – в присъствието на нарушителя и свидетели-очевидци на нарушението; подписан е от актосъставителя и от свидетелите, посочени в него, съгласно разпоредбата на чл.43,  ал.1 от ЗАНН. И АУАН, и НП отговарят на изискванията съответно на чл.42 от ЗАНН и на чл.57 от ЗАНН, тъй като съдържат всички необходими реквизити, посочени и в двете разпоредби.

               Съставеният акт за установяване на административно нарушение съдържа всички необходими реквизити и при съставянето му не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените и неотстранимите. Описаното нарушение е ловуване с извадено от калъф ловно оръжие, без писмено разрешение за лов. Терминът „ловуване”  е  легално дефиниран в разпоредбите  на чл.43, ал.2 и ал.3 ЗЛОД и включва убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч; вземане, пренасяне, укриване, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него; събиране и вземане на яйца от птици-обект на лов; престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено оръжие, независимо дали е заредено или не, както и със стъпни капани, примки с метално въже и електрически звуковъзпроизвеждащи прибори за привличане на дивеча. С действията си жалбоподателя виновно е нарушил разпоредбата на чл.84, ал.1, пр.2 от ЗОЛД, която визира състав на административно нарушение, който е описан в обстоятелствената част, както на АУАН, така и в НП.  Обстоятелство само по себе си, че актосъставителят  не е изписал в акта цифровото изражение на разпоредбата на чл.43, ал.2 и ал.3 ЗЛОД,  не опорочава съставеният акт и не е основание за отмяната му. Визирано е, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбите на чл.84, ал.1,  пр. 2 от ЗЛОД, която гласи: "Който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв“.

               Фактическите констатации в АУАН подлежат на доказване и тежестта на доказване е на административнонаказващият орган, чиито ангажирани гласни и писмени доказателства установяват по един безспорен и категоричен начин  описаното нарушение, факта на осъществяването му, времето и мястото на осъществяването му, както и неговото авторство. На жалбоподателя е предоставена възможност да ангажира доказателства в подкрепа на защитната му теза, като показанията на водените от него свидетели П. и Ц. остават изолирани и некореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства. От субективна страна деянието е извършено умишлено. Жалбоподателят е съзнавал всички признаци на обективния състав на нарушението, имал е ясна представа за действията си, които е могъл да ръководи, като пълнолетно и вменяемо лице. Факът, че е излязъл на лов без да притежава писмено разрешение за това е доказателство за неговото умишлено поведение към извършване на адм.нарушение. Страните по делото всъщност не спорят, че липсва такова разрешение за лов, а спорят по факта ловувал ли е жалбоподателя и къде. От всички събрани по делото доказателства съдът намира, че от обективна и субективна страна жалбоподателят Н.Д.  е осъществил състав на административно  нарушение по чл.84, ал.1, пр.2 ЗЛОД, като е ловувал с извадено от калъф ловно оръжие с ловен билет и членска карта, но без разрешително за лов и то в ден, който е забранен за лов за 2019 година, извън населено място, а именно в землището на село З.. Установи се по безспорен и категоричен начин от събраните гласни и писмени доказателства, че е налице ловуване извън населеното място.

              С издаденото въз основа на акта наказателно постановление на жалбоподателя за извършеното нарушение е наложено на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД административно наказание „глоба” в размер от двеста лева, както и на основание чл.94, ал.1 ЗЛОД „лишаване от право на ловуване” за фиксирания от законодателя срок от три години. Съгласно чл.95, ал.1 ЗЛОД са отнети в лоза на държава вещите, послужили за извършване на нарушението, а именно ловно оръжие и боеприпаси. В случая административнонаказващият орган е наложил предвидените в закона наказания съответно в справедлив и фиксиран размер.

              Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя и неговият защитник.

              На са налице условията за маловажност на случая.

              Предвид горното, въззивната жалба се явява неоснователна и като такава същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното НП следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

              Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Врачанският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

              ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 47 от 29.01.2019 г., издадено от зам.-директора на РДГ- гр.Берковица, с което на основание чл. 84, ал.1 от ЗЛОД и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН за извършено нарушение на чл.84, ал.1, пр.2 от ЗЛОД на Н.А.Д. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева; на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД  е лишен от право на ловуване за срок от три години и на основание чл.95, ал.1 ЗЛОД  са отнети е полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението - един брой ловно оръжие „Стоджер” кал.12, №1646809 и пет броя боеприпаси тип бренеке, марка В/Р.

 

              Решението подлежи на касационно обжалване  пред Административен съд Враца по реда на гл.XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото  изготвяне.                                                          

 

                       

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: