О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Пловдив, 06. 03. 2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, в закрито съдебно
заседание на шести март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА
СЪБЧЕВА
като разгледа докладваното от Председателя ВЧНД № 321по
описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.243, ал.8 от НПК.
Образувано е по жалба от адв. А.Б., в качеството му на
повереник на Д.П.М., срещу Определение №
15/24.01.2020 г. на Карловския районен
съд, постановено по ЧНД № 834/2019 г. по описа на Карловския районен съд, с
което е било потвърдено Постановление на
РП гр.Карлово от 12.11.2019 г. за прекратяване на основание чл.243, ал.1, т.1,
във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК на
наказателното производството по досъдебно производство №271/2018г., по
описа на РУ на МВР гр.Карлово.
В жалбата се твърди
незаконосъобразност, необоснованост на обжалвания акт. Излагат се доводи за
превратно тълкуване на доказателствата по делото. Иска се отмяната му и връщане на делото на прокурора, със
задължителни указания по прилагането на материалния и процесуалния закон.
Пловдивският окръжен
съд, като анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност
и провери обжалваното определение
изцяло, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е допустима. Подадена е срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, в предвидения за това срок. Следва да се констатира,
че повереникът е посочил това си качество досежно пострадал Д.П.М., с ЕГН **********. Такова
лице по делото не е разпитвано. Като пострадал от престъплението е
установен Д. М.Д., с ЕГН **********.
Последното лице, видно от приложеното на л.
73 т. 3 от дос. производство, е упълномощило адв. А.Б. на 29.05.2018 г. В производството пред КРС са представени
убедителни писмени доказателства, че на 15.08.2018 г. е бил съставен акт за
раждане на Д.П.М., с ЕГН **********. Твърдението, че към датата на съставяне на
акта за раждане пострадалият е бил припознат от баща си, поради което е с
различни имена, е проверено от
първостепенния съд. По делото е приложена справка по Наредба №14/2009 г.,
според която лицето Д.П.М., с ЕГН **********
е с предходно име Д. М.Д.. Макар ЕГН на последния в жалбата, адресирана до
настоящия съд да е различно от установеното по делото ЕГН на пострадалия, то в
случая очевидно е налице техническа грешка и следва да се приема, че жалбата е
депозирана от пострадалия по делото.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Досъдебното производство
е образувано на 27.04.2018г., за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“Б“ във вр. с
чл.342, ал. 1 от НК.
С постановление от
17.09.2019 г. като обвиняем е привлечено лицето Д. Т. за това, че на 27.04.2018г. на път І-6
/гр.София-гр.Бургас/, при километър 246+700м, с. Иганово в посока с. Анево,.
обл. Пловдивска, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Фолксаген”, модел “Пасат“ с регистрационен номер ****, е нарушил
правилата за движение, както следва: чл. 20, ал.2 от ЗДвП; чл. 42,ал.1, т.2 от ЗДвП; чл. 42, ал.2 т. 2 и т. 3 от ЗДвП;чл. 43, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост
е причинил на Д. М.Д., с ЕГН ********** тежка телесна повреда изразяваща се в
загуба на слезка, и средна телесна повреда изразяваща се в закрито счупване на
тялото на лявата бедрена кост с разместване на фрагментите; закрито счупване на
лявата срамна кост довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен
крайник- престъпление по чл. 343, ал.1, буква “Б”, във вр. с чл. 342, ал.1
от НК.
По делото е било
проведено разследване и с Постановление на РП гр.Карлово от 12.11.2019 г.
наказателното производството е било
прекратено на основание чл.243, ал.1,
т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК. С обжалваното пред настоящия съд
определение Карловският районен съд е потвърдил прокурорския акт, като е
споделил направените от прокурора фактически и правни изводи и
доказателствената им обезпеченост.
Съдът е намерил за правилна фактическата
установеност на деянието, възприета от прокурора, а именно:
На 27.04.2018г., около
22.00 часа обв. Д. Т. потеглил от с. Столетово за с. Богдан, обл.Пловдивска, за
да се прибере в дома си, като пътувал сам, управлявайки личния си автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с per. № ***. При движението си по главен път
I-6 /Бургас- София/ между с. Анево и с. Иганово, обв.Т. застигнал товарна
композиция „ТИР“, неустановена по делото.
На същата дата и по
същото време и по път І-6, в посока от изток на запад към с.Иганово, в
северната лента на пътното платно, с десни гуми по банкета, се движела, със
скорост около 12 км/ч, каруца, теглена от кон, с водач свидетеля В.И.. Каруцата
не разполагала със светлинна сигнализация, съобразена с изискванията на Закона
за движението по пътищата, и се движела по забранен за движение участък от път
I-6, регулиран с пътен знак В10 „Забранено е влизането на ППС теглени от
животни“. В каруцата се намирали и свидетелите Д. М.Д./ М./ , Г. М.Д., П.Д., И.Л.,
С.К.. Първите трима били седнали в предната част на каруцата.
Поради движението си със
скорост, която надвишава скоростта на товарната композиция „ТИР“, водачът на
л.а. Фолксваген Пасат-обвиняемият Т.,
предприел маневра изпреварване, движейки се по хоризонтален, равен и
прав участък от пътя при движение през нощта, при намалена видимост на
изкуствена светлина - автомобилни фарове, по настилка от асфалт, която по време
на произшествието - около 22,27 часа, е била суха и чиста. Скоростта на
товарния автомобил била около 70 км/ч., а обвиняемият се е движел с около 80
км/ч., когато е предприел маневрата изпреварване. В далечината обв. Т.
забелязал фарове на насреща идващ автомобил, но преценил, че той е достатъчно
далеч, има достатъчно време да изпревари движещия се пред него ТИР и да завърши
маневрата „изпреварване“. Обвиняемият предприел маневрата изпреварване, в
тъмната част на денонощието и със зона на видимост при движението си на къси
светлини. Престроил се в лявата /насрещна/ за него лента за движение
/северната/ и ускорил автомобила до скорост около 90 км/ч. При започване на
маневрата, движещата се в насрещната /северната/ лента каруца не била осветена
от фаровете на товарния автомобил /ТИР/, нито от фаровете на автомобила,
управляван от обвиняемия. Поради тази причина каруцата не била възприета от
обв.Т. при започване на маневрата. Същият възприел каруцата, след осветяването
й от фаровете на ТИР-а, едва когато се намирал в северната /насрещна/ лента за
движение, около средата на товарната композиция, или на 83 метра от каруцата. В
този момент обвиняемият реагирал, като задействал спирачната система, но
виждайки, че каруцата с коня се насочила към средата на пътното платно, поради
действията на водача й, и преценявайки невъзможността напълно да спре
автомобила преди каруцата, Т. предприел спасителна маневра, като отклонил
автомобила на ляво, към банкета на северната лента. Въпреки това последвал удар
в задната дясна част на каруцата. Пътуващите в каруцата, виждайки идващия към
тях автомобил, започнали да скачат от нея, като първи, на дясно към банкета,
скочил Г. Д., а след него и Д. Д./М. в същата посока. Св. В.И., за да избегне
челен сблъсък с автомобила, издърпал юздите на коня на ляво и го насочил към
разделителната линия на платното за движение. Въпреки това последвал удар между
предната дясна част на лекия автомобил и задната дясна част на каруцата.
Мястото на удара било в насрещната /северна/ лентата за движение за автомобила,
на около 1,5-2 метра южно от северната граница на платното за движение. В
момента на удара с каруцата е бил блъснат и скочилият на платното за движение
св. Д. Д., който не е имал време да избяга на страни към банкета, като ударът е
настъпил на около 0,5 метра южно от северната граница на платното за движение.
Тялото на пострадалия е било ударено с предната лява част на автомобила и оттам последвал втори удар с глава в предното обзорно стъкло, долу в ляво.
След настъпилия удар,
лекият автомобил се установил в северната лента за движение, като левите гуми
били върху банкета. Целостта на каруцата се нарушила, като задната дясна джанта
с гумата, се откъснала и останала под предната дясна част на автомобила на
обвиняемия.
Обв. Т. слязъл от
автомобила си и включил аварийните му светлини. Видял и разпознал пострадалия Д.
Д./ М., който лежал по корем с кървящ нос, дишал тежко и бил неадекватен.
Бил подаден сигнал за
произшествието на телефон 112. Първо на местопроизшествието пристигнали
полицейски служители при РУ Карлово, а след тях екипа на спешна помощ.
Пострадалият Д./ М. бил откаран с линейката в УМБАЛ „Св. Г.“ гр. Пловдив. Обв. Т.
бил изпробван от полицейските служители при РУ Карлово с техническо средство за
употреба на алкохол, като пробата се оказала отрицателна, по-късно това е било
потвърдено и чрез химическо изследване на кръвта му. С техническо средство бил
изпробван и водача на каруцата - св. В.И., като пробата му се оказала
положителна - 1,73 промила на хиляда. При последвало химическото изследване на кръвта
му, резултатът отново е бил положителен, но концентрацията е била фиксирана на
0,7 на хиляда.
В хода на досъдебното
производство са били изготвени три автотехнически експертизи – КАСМЕ, тройна
АТЕ , допълнителна тройна АТЕ, изследващи механизма и причините за настъпилото
ПТП и получените при него увреждания от пострадалия / за последното- КАТСМЕ/. Заключенията на
последните са били възприети безкритично от прокурора, а впоследствие и от съда в обжалваното определение.
Възражението за
необоснованост на съдебния акт е основателно. Налице е необсъждане на
противоречията в доказателствения материал, както и несъответствие на приетите
за установени фактически положения с наличните по делото доказателства и
заключения на експертите.
Един от основните подлежащи
на установяване факти по делото е мястото на сблъсъка между пострадалия
свидетел Д./ М. и лекия автомобил,
управляван от обв. Т.. Такъв въпрос е и механизмът на получените от първия
наранявания. Преобладаващо изготвените по делото автотехнически експертизи
изследват въпроса за сблъсъка между лекия автомобил и каруцата, който несъмнено
също е измежду включените в предмета на доказване по делото, но изясняването му
не отменя безусловната необходимост от установяване конкретните характеристиките
на удара, при който е получено съставомерното нараняване. В първоначалната
комплексна автотехническа и съдебно- медицинска експертиза е прието, че ударът
между управлявания от обвиняемия автомобил и пострадалия е настъпил „ докато Д. М.Д. е скочил от каруцата откъм
дясната страна“ / л. 21 от експертизата, абз. 1 КАСМЕ/ , по широчина- на около
0,5 метра южно от северната граница на платното за движение“. В заключението на
същата експертиза е отразено същото, с уточнение, че в момента на удара
пострадалият Д. „ най- вероятно е бил на земята“. Необсъдени от вещите лица
нито от тази, нито от последващите експертизи са показанията на св. Г. Д.,
очевидец на удара, който сочи, че непосредствено преди конфликта постр. Д./ М.
е бил вече скочил в канавката и описва последващия удар от лекия автомобил да
се е случил там /л. 35 гръб т. 1/. Съвсем различен механизъм на удара от
сочения от свид. Г. Д. описва св. В. И./ л. 33 т. 1 дос. произв./. Обв. Т. се е
възползвал от правото си да не дава обяснения и не следва да се ползват
показанията му, депозирани в качеството на свидетел.Т.е мястото на удара,
причинил съставомерния резултат, взаимното разположение на лекия автомобил и
пострадалия, механизма на получените от пострадалия телесни увреждания не са
изследвани и съобразно противоречивите данни за тези факти.
За определяне мястото на удара между лекия
автомобил и каруцата в първата
експертиза се сочи, че са ползвани обективни данни- „ следите оставени върху платното“ / л. 16 от
експертизата/. В използваната от вещото лице снимка се виждат както почти
вертикално, така и хоризонтални задиряния. Кое от тях е използвано от вещото
лице за установяване на конфликтната точка
не е ясно. Необсъдена от вещото лице е трасологичната следа, описана в
огледния протокол и отразена на сн. 13
от съставения при огледа фотоалбум. Тя също би могла да е от задиране, но е със
съвсем различни характеристики досежно
дължина и местоположение от използваната от експерта снимка на стр. 16
от експертизата. Съпоставена с изводимото от свидетелските показания относно
движението на каруцата преди удара, тази следа е относима към установяване на мястото на удара
между автомобил и каруца, което пък е използвано за определяне и на конфликтната точка между автомобила и
пострадалия. Необсъдено е и твърдението на водача на каруцата, че задирянето с
дъгообразна форма е оставено като следа на пътното платно в резултат на
извършено от него последващо деянието преместване на каруцата на безопасно
място. Коя от отразените на използваната
от вещото лице следи / стр. 16 от експертизата/
е взета предвид, съобразена ли е с твърдението на управляващия каруцата, защо се приема,
че в момента на удара каруцата веднага
се е установила на мястото, на което са
тези следи и точно там е мястото на удара са все въпроси, неизследвани от
автоексперта.
Заключението на обсъжданата експертиза, че ПТП е настъпило
при движение на автомобила със съобразена скорост, при невъзможност на водача
да спре в безопасната за това зона въпреки адекватната му и своевременна
реакция, е необосновано.
За определяне дали
скоростта на движение от 90 км/ч в
момента, в който каруцата е била възприета от водача на лекия автомобил е била
технически съобразена / без да се сочат обективни данни, сочещи на тази именно
скорост/, вещото лице е обсъждало движението на автомобила на къси светлини.
Осветяемостта на пътя при такива
светлини е заявена от вещото лице въз
основа на пространно поднесени „ основни теоретични моменти“ и според възприета от европейската
асиметрична система на късите светлини
средна дължина на осветената зона пред автомобила- 70-80 метра според
същата система /стр. 29-32 от експертизата/. Използването на този метод би бил
правилен и достатъчен, ако по някаква
причина не може да се установят конкретните характеристики на осветителните
уреди / в случая фарове/ на лекия
автомобил „Фолксваген Пасат“. По делото са налице изобилни доказателства, че
уредите на автомобила, осигуряващи
осветяемостта на пътя при движението му- фарове, са напълно незасегнати
при удара и след това. Това личи и от изготвения при огледа фотоалбум, и от използваните от
вещото лице снимки на този автомобил. Същият е иззет като веществено доказателство
по делото, съхранен като такова и невърнат на собственика му и към настоящия
момент, видно от материалите по делото и диспозитива на прокурорския акт. Използваният от вещото лице
автоексперт / а и вещите лица със същата специалност от последващите идентични
експертизи/ подход - да не изследва фаровете на процесния автомобил, а да гради
изводите си на възприети теоретични
постановки, е неправилен. Процесуалната същност на експертизата- да изходи от
известното по делото, за да даде заключение
за неизвестното, е пренебрегната по недопустим начин, чрез елиминиране
на налични по делото обективни възможности за установяване на конкретните подлежащи на обсъждане факти.
Изцяло неправилен и в
противоречие с обсъжданите в експертизата въпроси е направеният от самия
автоексперт извод, възприет безкритично от прокурора и от първостепенния съд,
че скоростта на движение на лекия
автомобил „Фолксваген Пасат“ непосредствено преди водачът му да възприеме
възникналата на пътя опасност- наличието на каруца в насрещното платно, е била
технически съобразена, а настъпилият удар- непредвидим. На стр. 35 от експертизата, при обсъждане
на технически съобразената скорост
с атмосферните условия и
конкретните условия на осветеност е прието, че технически съобразената скорост
на автомобила е била 79 км/ ч, а установената скорост от 90 км/ч
е била несъобразена с конкретната пътно- климатична обстановка и конкретните
условия на осветеност при движение на къси светлини. На стр. 36 е обсъдена същата скорост при
наличието на дължимите за каруцата светещи светлини и като такава / съобразена/
е намерена скоростта от 149 км/ч, при която скоростта на движение на л.а.
„Фолксваген Пасат от 90 км/ч се явява съобразена
с конкретната пътно- климатична
обстановка и конкретните условия на осветеност при движение на къси
светлини. На стр. 37 от експертизата е
изследвана съобразената скорост при наличието на светлоотразители на каруцата и
като такава за автомобила е посочена скоростта от 84 км/ч.
Същият подход е
използван и от назначената по делото тройна автотехническа експертиза / л.
98-143 т. 1 от дос. произв./- игнориране
на изводимото от гласните доказателствени източници / макар формално значителна
част от експертизата да съдържа буквалното
им възпроизвеждане/, от протокола за оглед и приложения към него
фотоалбум; позоваване на използваните от предходната експертиза научни способи
за установяване осветяемостта на пътя и свързаната с нея технически безопасна
скорост, без да се положат дължимите от
вещите лица усилия да установят конкретните характеристики на светлинните тела
на процесния автомобил и реалната възможност да се установи колко е била
действителната, а не научно възприетата
осветеност на пътя. Вещите лица са
изчислили технически безопасната
скорост на движение на автомобила в трите обсъдени в първоначалната експертиза
хипотези, дали са заключение за
стойности на техническа съобразената скорост на лекия автомобил близки до приетите в първоначалната експертиза. В т.
3 от заключението, на стр. 36 от експертизата, при обсъждане на технически
съобразената скорост с атмосферните условия и конкретните условия на
осветеност е прието, че технически съобразената скорост на автомобила е била 71
км/ ч, а установената скорост от 90
км/ч е била несъобразена с конкретната
пътно- климатична обстановка и конкретните условия на осветеност при движение
на къси светлини. На стр. 36 е
обсъдена същата скорост при наличието на дължимите за каруцата светещи светлини
и като такава е намерена отново скоростта от 149 км/ч, при която скоростта на
движение на л.а. „Фолксваген Пасат от 90 км/ч
се явява съобразена с
конкретната пътно- климатична обстановка и конкретните условия на
осветеност при движение на къси светлини.
На стр. 37 от експертизата е изследвана съобразената скорост при
наличието на светлоотразители на каруцата и като такава за автомобила е
посочена скоростта от 80 км/ч. В т. 5 от експертизата е посочено, че ако автомобилът се е движел със скорост 72
км/ч, водачът му е имал възможност да
избегне удара чрез безопасно екстрено спиране.
При приетото в т. 3 и т.
5 от тази експертиза, изводът на вещите лица в т. 14, че водачът на лекия
автомобил не е могъл да избегне удара и
това не е в причинна връзка със скоростта на движение, е необоснован. Същият е изграден на очакваната според
вещите лица скорост на автомобила в
момента на удара. Липсва аргументация защо
вещите лица елиминират дължимото поведение на водача преди удара, а така
също и установеното от тях във вече цитираните т. 3 и т. 5 от експертизата. Очевидно е противоречието между възприетият от вещите лица / а също
и от прокурора и проверяващия съд/ механизъм за настъпване на ПТП и
заключението на същите вещи лица в
т. 3 от експертизата, че технически съобразена скорост на движение е била 71, км/ч и в т. 5 - че ударът е бил
предотвратим чрез внезапно екстренно спиране, ако автомобилът се е движел със
скорост по- малка от 72 км/ч. Самото
заключение в т. 3 е в противоречие с аналитичната част на експертизата,
където в абзац 2-ри на стр. 33е
посочено, че технически съобразената
скорост с пътните условия и дължината на реалната видимост към каруцата без
светлоотразители при движение на къси светлини е 80,50 км/ч. Следва да
се отбележи, че вещите лица определят дължината на опасната зона за спиране от
момента на задействане на спирачната система, което е неправилно. При определяне на тази величина следва
да се има предвид и разстоянието, изминато от л. а за времето, необходимо на
водача, за да предприеме това
задействане, каквото е утвърденото виждане на съдебната практика.
По делото е била назначена и изготвена и допълнителна тройна
автотехническа експертиза./ л. 133-139 т. 3
дос. произв. /. Тя е изследвала възможното
поведение на водача на лекия автомобил, извършващ изпреварване, при което
ударът е бил предотвратим и е дала заключение за налична такава / т. 2 от
заключението/. На стр. 22 от
експертизата, в аналитичната й част,
вещите лица за изложили, че „ при
движение на къси светлини водачът на л.а. „Фолкваген Пасат“ е нямал възможност да забележи каруцата,
която се е намирала в насрещното платно за движение“. Дали така не се е поставил сам в невъзможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране
вещите лица не са обсъждали. Анализ на това обстоятелство не е направен от прокурора, както и от съда. С оглед обсъдените по- горе заключения на
вещите лица изводът на КРС, че те по безпротиворечив начин установяват
включените в предмета на доказване факти,
е неправилен. Експертизите са противоречиви не само помежду си, а и
вътрешнопротиворечиви за основните изведени
от вещите лица факти, които са включени в предмета на доказване по
делото.
Освен противоречията,
налице е и твърдяната от жалбоподателя
непълнота на разследването. Нито една от трите експертизи не е изследвала наличните по делото доказателства
в цялост, вещите лица не са положили усилия да установят конкретната, а не принципно възприетата осветеност
при движение на къси светлини; извън изследването им е останало
изясняването на въпросите защо водачът на
лекия автомобил се е движел с включени къси светлини, кои от
обстоятелствата на пътната ситуация са
налагали това; безопасно ли е било
предприемането на маневра „изпреварване“ на товарен автомобил при движение на
къси светлини / вещите лица са игнорирали
напълно, чрез необсъждане,
твърденията на свидетелите, че изпреварваните МПС са били повече от
едно, че е имало след каруцата и насрещно движещ се автомобил/ ;
От съществено значение по делото е изясняването на въпроса- при
изпреварване с включени къси светлини, при приетата от вещите лица скорост от 90 км/ч
(изчислена по изцяло субективни данни и несъпоставена с обективните находки по
делото), имал ли е водачът обективна възможност да извърши безопасно
предприетата маневра и съобразена ли е била с конкретната пътна обстановка,
включително осветената зона пред
автомобила при ускорителното му движение
и възможността за възприемане на опасности по пътя и дължимото при наличието на такива
правнорегламентирано поведение. Въпросът
относно безопасната скорост на движение е намерил различни отговори при
идентично възприети изходни данни в изготвените по делото експертизи, но тези
различия не са били обсъдени от първостепенния съд, нито от прокурора.
Възражението в частната
жалба, че определението на КРС е необосновано, е основателно. Първостепенният
съд е бил длъжен да констатира, че обжалваното пред него постановление за
прекратяване на наказателното производство е необосновано. Проведеното предварително разследване не
отговаря на изискването на чл. 14 ал. 1 от НПК за обективност, всестранност,
пълнота. Доказателствата за част от
основните подлежащи на установяване факти са игнорирани, без да бъдат
изследвани и обсъждени. При обсъдените
от настоящия съд противоречията между изводимото от различните доказателствени
източници, между заключенията на изготвените по делото експертизи- вътрешни и
помежду им, неправилно експертните становища са намерени за „ непротиворечиви“.
Липсва дължимият съобр. чл. 107 ал. 5 от НПК задълбочен анализ на наличните по
делото доказателства и експертни становища. Приетите от прокурора като
несъмнено установени фактически
положения обективно не съответстват на събрания доказателствен материал. Като
не е констатирал това и е потвърдил изцяло обжалваното пред него постановление,
първостепенният съд е възпроизвел в съдебния си акт процесуалните пороци на
прокурорския акт.
Възражението, че
определението е и незаконосъобразно, е
основателно.
Първостепенният съд е намерил, че следва да
сподели изцяло изложените от прокурора правни изводи, които настоящият състав на съда намира за
неправилни.
Излагайки правните си съображения, прокурорът е цитирал
съдебна практика, ползвайки за обосновка на изводите си приетия от него за
несъмнен факт, че скоростта на движение на лекия автомобил е била съобразена с
конкретната пътна обстановка, а и при несъобразяване, ударът е бил непредвидим
и непредотвратим. Извън изложените по- горе несъгласия с начина на установяване
на „ съобразената скорост“, съдът следва да отбележи, че съдебната практика е
изобилна и непротиворечива във виждането си коя е „съобразената скорост“, вкл.
и при шофиране нощем и изложените в тази насока изводи от първостепенния съд и
прокурора не могат да бъдат споделени: „
Водачът на МПС трябва да избира такава
величина на скоростта при движение нощно време или при намалена видимост, която
да е съобразено с разстоянието на видимост, в границите на която той
своевременно да възприеме появяващите се препятствия и да ги избегне чрез
нормативно предвидените способи, като намаляване на скоростта, спиране,
заобикаляне. Когато разстоянието на видимост е по- малко от възможностите за
спиране на автомобила при появяване на пътно препятствие, величината на
скоростта е несъответстваща на пътните
условия“ – Решение № 3/29.06.2976 г., н.д. 2/76 г. , Пленум ВС; „Под
израза "движение на разстоянието на видимост" се включва както
възприемането на опасността, така и възможността моторното превозно средство да
бъде спряно в тези граници….Ако при движение нощно време със съобразена скорост на светлините на фаровете
възникне внезапна и неочаквана опасност за движението и водачът не може да я
преодолее, ще намери приложение чл. 15 НК.
Ако обаче разстоянието на видимост не съответства на скоростта на движението,
попадането в удължената опасна зона за спиране на моторното превозно средство е
виновно нарушение и причина за настъпване на произшествие, която предварително
е поставена от водача“- Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д.
№ 10/84 г., ОСНК; „Сам по себе си фактът,
че е необходимо използването на светлините на превозното средство за
подобряване на условията на видимост, означава, че водачът е поставен в
значително по-рискова ситуация от обичайната поради невъзможността му да следи
всеобхватно пътната обстановка. При положение, че той се движи с бързина,
непозволяваща му да спре в осветената зона, появата на препятствие (независимо
дали то е пешеходец, спрял или бавно движещ се автомобил или от друго естество)
не може да се третира като непредвидима опасност. Рискът за движението е
създаден още с неправилното подбиране на скорост, защото благодарение на нея
водачът се е движил "на сляпо", без достатъчна видимост към пътното
платно и без да има обективни основания с категоричност да изключи възможността
за появата на пречки за движението в невидимата част от пътя. Ето защо не се
касае за абстрактна възможност за настъпване на произшествие, каквато водачът
не е длъжен да има предвид, а за напълно предвидима пътна ситуация и
потенциална опасност“- Решение № 212 от 2.12.2019 г. на ВКС по н. д. №
853/2019 г. и др.
И експертните заключения, и
направените въз основа на тях фактически и правни изводи установяват, че другия участващ в ПТП обект- каруца, е била
на мястото, което е било забранено за движение на такова
превозно средство, без осветление. Около този факт са изградени почти изцяло и експертните становища относно
технически съобразената скорост за движение на лекия автомобил, и фактическите и правни изводи в потвърденото
от КРС постановление. Следва да се констатира, че неизпълнението на
задълженията от друг участник в движението не може да се приеме като факт,
който безспорно намалява задълженията на
останалите участници, какъвто подход е използван по настоящето дело. Несъмнено
налични причини, които са допринесли в някаква степен за настъпването на
вредоносния резултат, следва да бъдат изследвани и съобразени при оценката на
каузалния принос на участниците в дадено ПТП. Тези причини не може да се
третират като стесняващи обема на дължимото поведение на другия участник в ПТП.
Наличието на каруцата на мястото на инцидента, забранено за придвижване за
такъв тип превозни средства и при това, без надлежна светлинна сигнализация, не
създава за водача на лекия автомобил възможност за облекчено третиране при
установяване на дължимите на самостоятелно основание от него действия при
управление на МПС, какъвто подход е използван по настоящето дело. Евентуално
съпричиняване би имало значение за преценката на конкретния принос на всеки от
съпричинителите за настъпилия вредоносен резултат, но не и за намаляване на
обема на дължимото на самостоятелно основание от всеки от тях поведение при
спазване на предписаните правила за движение.
С оглед на гореизложеното, Пловдивският
окръжен съд намира, че обжалваното определение е необосновано,
незаконосъобразни и следва да бъде отменено. Следва да бъде отменено и
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, а
делото да бъде върнато на прокурора с указания за назначаване на повторни
експертизи, които да дадат отговор на
въпросите, обсъждани в изготвените до момента автотехнически и комплексна
автотехническа и съдебно- медицинска експертизи както и въпросите, за които
съдът изложи съображения, че са останали неизследвани. При изготвянето им
вещите лица да вземат предвид и обсъдят
всички налични по делото доказателства,
вкл. и приложените по делото като веществени доказателства каруца и лек
автомобил. Числеността и вида на
експертизите / автотехническа, съдебно – медицинска или комплексна/ следва да е
по преценка на органите на досъдебното производство. На вещото лице съдебен
медик следва да бъде поставена и задача
да установи конкретния механизъм на получаване на всяко едно от телесните увреждания на пострадалия Д. / М., като
обсъди този факт и съобразно заявеното
от свидетелите и наличните по лекия
автомобил увреждания. При необходимост следва да се извършат и допълнителни
процесуално- следствени действия, вкл. допълнителни разпити, огледи и др. по
преценка на разследващите органи. След събиране на доказателства и изследване на всички включени в предмета на
доказване факти съобр. изискването на чл. 14 от НПК е необходимо да се извършат дължимите действия
по предявяване на материалите по делото. След завършване на
разследването прокурорът следва да
упражни измежду правомощията си, очертани в чл. 242 ал. 1 от НПК с обоснован
акт, съответстващ на доказателствата,като те бъдат обсъдени в съответствие с
изискванията на чл. 107 ал. 5 от НПК .
Воден от горното и на
основание чл.243, ал.8, във вр. с ал.6, т.3 от НПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ Определение № 15/24.01.2020 г. на Карловския районен съд, постановено по ЧНД №
834/2019 г. по описа на Карловския районен съд,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ Постановлението на РП
гр.Карлово от 12.11.2019 г. за прекратяване на
наказателното производството по досъдебно производство №271/2018г., по
описа на РУ на МВР гр.Карлово.
Определението е
окончателно.
Да се съобщи на страните
за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.