Решение по дело №1126/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „ Роси-Ро“ ЕООД, чрез адв. В.С. ***, против Решение № 216/28.07.2023 г., постановено по АНД № 365 по описа за 2023 година на Районен съд - Хасково, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № Х-13-ДНСК-28/10.03.2023 г. на Началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК).

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като в тази връзка най-напред се твърди, че НП не отговаряло на изискванията на чл. 57 ЗАНН, тъй като само в обстоятелствената му част, а не и в диспозитива, било посочено за какво нарушение било санкционирано лицето и коя била нарушената законова разпоредба. В Акта за установяване на административното нарушение (АУАН) № Х-13/02.02.2023 г. било описано, че бил съставен на база Констативен протокол (КП) № ХС-РС-417/15.12.2022 г, но към посочените като приложени документи бил посочен КП с друг номер, а именно - с № ХС-РС-159/30.05.2023г и този КП не бил представен с административната преписка. Нито в АУАН, нито в НП имало конкретна, а не бланкетна формулировка в какво точно се изразявало нарушението. Поддържа се и че нямало нарушение на чл. 142, ал. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), доколкото комплексния доклад (КД) трябвало да прецени съответствието на проекта с предвижданията на ПУП-ПР, а тук предвиждането било процесната част от поземлен имот (ПИ) с идентификатор 77195.718.22 (улица) да стане част от ПИ 77195.718.187 като придаваема част, а жалбоподателят съобразил това предвиждане, с предвиждането на задължителната в случая виза, издадена по реда на чл. 140, ал. 3 ЗУТ, вр. чл. 134, ал. 6 ЗУТ, поради което и дал положителна оценка на проекта. Освен това дали уличната регулация била приложената или не, не влизало в кръга на проверката, която извършва дружеството по реда на чл. 142, ал. 5 ЗУТ, а се обсъждало и се вземало предвид от органа по чл. 148 ЗУТ, който издавал строителното разрешение за обекта. От друга страна констатация относно неприложението на уличната регулация била недоказана от наказващия орган, доколкото само пет месеца преди процесната скица била издадена по искане на възложителя и друга скица на същия имот, пак за проектиране с № 1526/15.12.2021 г, на която било отбелязано, че уличната регулация било приложена, поради което се счита, че се касаело за техническа грешка при издаването на втората скица. Сочи се и че в случая били налице предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 216/28.07.2023 г., постановено по АНД № 365 по описа за 2023 година на Районен съд – Хасково, както и НП № Х-13-ДНСК-28/10.03.2023 г. на Началника на ДНСК, като се претендират и направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - Началник на ДНСК, чрез процесуалния си представител – гл. експерт Д. У., я оспорва като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

С Решение № 216/28.07.2023 г. по АНД № 365/2023 г. Районен съд – Хасково е потвърдил НП № Х-13-ДНСК-28/10.03.2023 г. на Началника на ДНСК, с което на основание чл. 237, ал. 1, т. 6, предл. първо ЗУТ, във връзка с чл. 239, ал. 1, т. 2, и чл. 222, ал. 1, т. 15 ЗУТ на „Роси-Ро“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева, за извършено нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 1 ЗУТ.

За да постанови този резултат, районният съд е приел на първо място, че при съставяне на АУАН и издаването на НП съдът не били допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на последното. Те били съставени и съответно издадени от компетентни органи, в кръга на техните компетентности, в сроковете по ЗАНН, като били описани всички обстоятелства, при които било извършено нарушението. Изрично е посочено, че описанието на нарушението било пълно, точно и отговаряло на посочената правна квалификация на същото, като само за прецизност е отбелязано, че в правната квалификация следвало да има привръзка с ал. 4 на чл. 142 ЗУТ, тъй като там се посочвал обекта на оценка. По същество е намерил, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установявало, че жалбоподателят осъществил състава на нарушението, което му било вменено. Същият имал качеството на консултант по смисъла на чл. 166, ал. 1, т. 1, предл. първо ЗУТ, имал сключен на 10.08.2022 г. с Радослав Кирчев Николов като възложител договор за извършване на оценка на съответствието на инвестиционен проект с основните изисквания към строежите, и изготвил комплексен доклад на 11.08.2022 г. за оценка на съответствието на инвестиционния проект с основните изисквания към строежите, в заключителната част на който се посочвало „изпълнителят оценява инвестиционен проект за строеж „Многофамилна жилищна сграда“, находяща се в ПИ с идентификатор 77195.718.187 по КК на гр. Хасково (ул. Генерал Скобелев), който отговаря на изискванията на чл. 142, ал. 5 и чл. 169, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ и счита, че е налице основание за одобряване на проекта“. Прието е обаче, в изготвената комплексна оценка не било обхванато съотвествието на инвестиционния проект с предвижданията на ПУП за ПИ с идентификатор 77195.718.22, тъй като съгласно инвестиционния проект откъм югозападната улична регулационна линия на ПИ с идентификатор 77195.718.187 по КК на гр. Хасково строежът засягал и съседния ПИ с идентификатор 77195.718.22, собственост на община Хасково, като строежът бил разположен по улична регулация. От издадената комбинирана скица за проектиране № 909 от 18.05.2022 г. се установявало, че улична регулация не била приложена за ПИ с идентификатор 77195.718.187 и част от югозападната фасада на строежа, находящ се в УПИ VІІ, кв. 444 по РП на гр. Хасково попадала в съседен ПИ с идентификатор 77195.718.22, като на стр. 1 от същата било налице изрично отбелязване, че „уличната регулация е неприложена“. Тоест посочената предаваема част, към момента на изготвянето на инвестиционния проект в частност на комплексния доклад все още не била станала част от ПИ с идентификатор 77195.718.187 по КК на гр. Хасково. Правилно, с оглед правната квалификация на описаното в НП нарушение, била приложена и разпоредбата на чл. 237, ал. 1, т. 6 ЗУТ, предвиждаща налагане на административно наказание „имуществена санкция“ на юридическото лице, като АНО определил размерът й в минималният такъв, предвиден в санкционната норма, а именно - 5 000 лева, съобразявайки тежестта на извършеното нарушение и критериите по чл. 27 ЗАНН, като в случая не били налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съображенията за това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички поискани допустими, относими и необходими доказателства, надлежно е обсъдил същите, както и наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод.

На първо място, изцяло се споделят съображенията на ревизираната инстанция за липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на НП. Несъстоятелно е твърдението, че и в диспозитива му следвало отново да бъдат изписани нарушението и нарушената законова разпоредба. Такова изискване не съществува в закона, а и според утвърдената правна теория (вж. П., Л., И., Р. Процесът по ЗАНН. С., 2009 г., стр. 147 и сл., С., С., Научно-практически коментар към ЗАНН. С., 1975 г., стр. 195) тези реквизити се съдържат само в мотивната част на НП, което в случая безспорно е спазено. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно конкретно, подробно и ясно описание на нарушението и на фактическите обстоятелства, при които то е извършено, което позволява на нарушителя да разбере в какво точно е обвинен. Ето защо не може да приеме за основателно и това възражение на касатора, свързано с твърденията му за нарушено право да организира защитата си. По отношение на довода за отбелязването в АУАН № Х-13/02.02.2023 г. на КП с различен от приложения номер следва да се има предвид, че правилният е описан в обстоятелствената част на АУАН и е приложен по административната преписка, а и неговото значение е единствено за датата, на което е установено нарушението. Поради това и доколкото касационният жалбоподател се е запознал своевременно със същия, не е необходимо да му бъде представен и другият, който се явява неотносим по случай, поради което и това несъответствие не би могло да се разглежда като съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на НП.

По съществото на спора следва най-напред да се посочи, че с подробния устройствен план се определя и регулационният статут на поземления имот, а съгласно чл. 142, ал. 5, т. 1 ЗУТ оценката на консултанта обхваща проверка за съответствие и с неговите предвиждания. Следователно, изследването на обстоятелството дали уличната регулация е била приложената или не, влиза в кръга на проверката, която е трябвало да извърши касаторът. Според предвижданията на комбинирана скица за проектиране № 909/18.05.2022 г. от Община Хасково, уличната регулация за имот ПИ 77195.718.187 не е приложена, поради което и действително част от югозападната фасада между ос А и ос З на строеж „Многофамилна жилищна сграда“ с местонахождение в УПИ VII, кв. 444 по РП на гр. Хасково, за който е било издадено разрешение за строеж № 417/30.11.2022 г., попада в ПИ 77195.718.22 по КК на гр. Хасково - ул. „Г. С.“, собственост на Община Хасково. Дружеството - консултант обаче е дало положителна оценка на инвестиционния проект, без да констатира това несъответствие, поради което не може да се приеме, че са спазени всички нормативни изисквания и изпълнението на проекта ще доведе до законосъобразно строителство. На възражението, че при преценката за съответствието на проекта с разпоредбата на чл. 142, ал. 5, т. 1 ЗУТ жалбоподателят се е водил изцяло от данните от община Хасково, и в частност от издадените скица и визата за проектиране, следва да се отговори, че отговорността на юридическото лице, каквато е ангажирана в случая, е безвиновна, поради което нарушението не подлежи на изследване от субективна страна, т.е. установяването на фактическите обстоятелства, визирани от закона чрез обективните признаци от състава на нарушението, влече административнонаказателна отговорност за него. А незнанието на тези фактически обстоятелства е свързано именно с хипотезите, при които се изключва наличието на вина у дееца. Както се посочи по-горе, в случая под административнонаказателна отговорност е подведено юридическо лице, поради което не е необходимо да бъде доказвана вина по аргумент от чл. 83, ал. 1 ЗАНН.

Противно на твърденията в касационната жалба, констатацията на наказващия орган относно неприложението на уличната регулация е напълно доказана. Този извод не се променя от представената комбинирана скица за проектиране № 1526/15.12.2021 г., в която е записано, че уличната регулация била приложена. Това е така, защото от една страна се опровергава от актуалната към датата на изготвяне на КД - 11.08.2022 г. комбинирана скица за проектиране № 909/18.05.2022 г., а от друга страна по делото, а и в административната преписка, липсват данни за проведена отчуждителна процедура. При това положение няма как да се приеме, че е налице прилагане на уличната регулация, а от тук следва, че действително част от югозападната фасада между ос А и ос З на строеж „Многофамилна жилищна сграда“ с местонахождение в УПИ VII, кв. 444 по РП на гр. Хасково, за който е било издадено разрешение за строеж № 417/30.11.2022 г., попада в ПИ 77195.718.22 по КК на гр. Хасково - ул. „Г.С.“, собственост на Община Хасково. Допълнителен аргумент за това се извежда и от представената влязла в сила Заповед № ДК-11-Х-3/19.12.2022 г. на Началника на РДНСК – Хасково, с което е отменено същото разрешение за строеж поради установени нарушения, едно от които е горепосоченото. От приложеното към касационната жалба удостоверение № 53П-593-8 от 03.08.2023 г. на Кмета на Община Хасково, според което ПИ № 77195.718.187 по действащата КККР на гр. Хасково представлява УПИ VII-3355 по плана на гр. Хасково, одобрен със Заповед № 1070/1993 г., не може да се обоснове извод в тази насока.

Накрая, касационната инстанция споделя и подробно аргументираното разбиране на контролирания съд относно липсата на предпоставките на чл. 28 ЗАНН в настоящия случай, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН препраща към мотивите му в тази им част.

По тези съображения съдът намира, че в случая не са налице поддържаните касационни основания, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора само касационният ответник има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 216/28.07.2023 г., постановено по АНД № 365 по описа за 2023 година на Районен съд - Хасково.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: