^{Мотиви по НОХД № 143 по описа за 2019 г. на Поповски районен съд}

^{Подсъдимият М.С.И. ***, е предаден на съд по обвинение за това, че „на неустановена дата придобил, и на 14.06.2018 г. в гр.П., държал в себе си, без надлежно разрешително, високорисково наркотично вещество–коноп /канабис, марихуана/, с нетно тегло 17.01 грама, с концентрация на тетрахидроканабинол /ТХК/ - 4.88 % на стойност 102.06 лв. -  престъпление по чл.354а,ал.3,т.1 от НК.}

^{В хода на проведеното разпоредително заседание, упълномощеният от подсъдимия защитник адв.Н.Ф. от ТАК прави искане за разглеждане на делото по реда на Глава XVII-ма НПК. Съдът намери, че са налице всички предпоставки за приключване на делото по диференцираната процедура, при което с определение по чл.248,ал.5,т.4 от НПК внесе делото за разглеждане именно по този процесуален ред. В хода на съдебното заседание подсъдимият се признава за виновен, съжалява за стореното и моли за минимално наказание. Същото е и становището на защитника му, който намира, че са налице всички обективни предпоставки за приключване на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. В хода на съдебните прения сочи, че се касае за маловажен случай, което обуславя преквалификация на деянието в по-леко наказуемо /по чл.354а,ал.5 от НК и приложимост на чл.78а НК/. В този контекст навежда доводи свързани с направеното самопризнание от подсъдимия, проявено разкаяние и критичност, и не на последно място ниската стойност на предмета на престъплението.}

^{Представителят на Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението, като предвид характера на проведената диференцирана процедура пледира за налагане на наказание ЛОС към специалния минимум,което бъде  отложено по реда на условното осъждане с подходящ изпитателен срок.}

^{Предвид характера на производството, с определение постановено на осн. чл.372, ал.4, вр.с чл.371, т.2 от НПК и след като прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно следствие самопризнание на подсъдимия се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от доказателствата по делото, съдът обяви, че ще ползва същото при постановяване на присъдата без да бъдат събирани доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.}

^{Съдът, след преценка на събраните доказателства, при отчитане изискванията, вписани в нормата на чл.373,ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:}

^{Подсъдимият М.С.И. ***,бил с основно образование, безработен, неосъждан /реабилитиран по право на осн.чл.86,ал.1,т.4 НК за осъждането си по нохд № 224/2014 г. на ПпРС, справка л.74/.}

^{Подсъдимият имал склонност към употреба на наркотични вещества, поради което по неустановен по делото начин и дата, без надлежно разрешително, се сдобил и държал такива. На 14.06.2018 г. подс.И. държал това наркотично вещество–коноп /канабис, марихуана/, представляващо  9 топки /глави/ суха тревиста маса в черен полиетиленов плик, запечатан с тиксо тип „изолирбанд“. На посочената дата,  във времето от 21.30 ч. до 22.40 ч. в дома на родителите му в гр.П., ул.“З.“ № **, при условията на чл.161, ал.2 от НПК било извършено претърсване, при което подс.И. доброволно предал на полицейските служители посочения плик, чието съдържание претеглено на място с електронна везна отчела 19 г суха тревиста маса /снимка л.34, към протокол одобрен по реда на чл.161,ал.1 НПК с определение от 18.06.2018 г., л.37/. В хода на ДП била назначена физико химична експертиза, заключението към която /л.57/ установило, че се касае за 17.01 г канабис с концентрация на активно вещество ТХК 4.88 %, на стойност 102.06 лв.(Оценката на наркотичното вещество е определена съгласно Постановление №23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството).}

^{Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в с.з.доказателства, посредством приложените по ДП № 366/2018 г. по описа на РУ МВР П. писмени доказателствени средства, както чрез показанията на свидетелите А. М., И. И., Д. П., Ц. Р. и С. П., и от заключението по изготвената в ДП физикохимична експертиза,приобщена към доказателствения материал чрез прочитането й по реда на чл.283 НПК. Установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подс.М.С.И. в с.з., одобрено от съда по реда на чл.372,ал.4,във вр. с чл.371,т.2 НПК. При така установеното от фактическа страна, при отчитане на заложеното в чл.373, ал.3 от НПК съдът прие за доказано по безспорен  и несъмнен начин,че подс.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354а,ал.3, т.1 от НК, което води до ангажиране на наказателната му отговорност по предложената на прокуратурата правна квалификация.}

^{Марихуаната /канабисът/ има  наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и е под контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, обнародван в ДВ бр.30/1999г. Съгласно същия закон марихуаната и хашиша са включени в Приложение №1 на чл.3 ал.2 /отм. ДВ, бр.61/2011 г., в сила от 10.12.2011 г., т.е. действащо към настоящия момент, до приемане на специална наредба по този текст/ – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”. С действията си подс. И., в нарушение на установеният в чл.30 от ЗКНВМП запрет е държал на високорискови наркотични вещества от списъка по чл.3,ал.2,т.1, на обща стойност 102.06 лв., разпределено по количества, концентрация и съдържание на активен компонент, посочени по-горе в уводната част на мотивите. От субективна страна несъмнено деянието е извършено при пряк умисъл от подсъдимия, който е разбирал, че е придобил и държи високорискови наркотични вещества в нарушение на законовите разпоредби, съзнавал е общественоопасния характер на запретеното от закона свое поведение, предвиждал е общественоопасните му последици и са искал тяхното настъпване, като е имал за цел да го ползва за своя лична употреба /но и за продажба на други лица, видно от свидетелските показания/.}

^{При индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания на чл.373,ал.2 от НПК, съдът прие, че наказанието следва да бъде определено съгласно правилата на чл. 58а НК.Последната действително в актуалната си редакция предвижда две отделни възможности при индивидуализация на наказанието – първата е по ал.1, а втората по ал.4 – вариант, който в случая би бил по-благоприятен за дееца предвид приложението на чл.55 НК, но е необходимо преди това съдът  да констатира наличие на многобройни, респ. изключително смекчаващо вината обстоятелство. В настоящият казус съдът прие, че наказанието следва да се определи в хипотезата на чл.58а,ал.4,вр. с чл.55,ал.1,т.1 НК като отчете, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, младежката възраст, направеното самопризнание, пълно разкаяние за извършеното, изключителното съдействие на органите на полицията при установяване на престъплението, както и проявената самокритичност. В контекста на установеното поведение на подсъдимия в ДП и проявеното активно съдействие за собственото му разобличаване, съдът отчита направеното самопризнание на подсъдимия като съществено смекчаващо вината обстоятелство, тъй „…съставлява елемент от цялостно, обективно проявено при ДП процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител” – т.7 от ТР №1/2009 г. по т.д.№ 1/2008 г. на ОСНК на ВКС, респ. „… е спомогнало и съществено за изясняване на обективната истина за деянието и вината на извършителите му, а не е следствие от ефективната дейност на разследващия орган по установяване на обстоятелствата относно авторството му в осъществяване на престъплението…” /р.№ 818/2.11.2007 г. на ВКС по к.н.д.№ 555/2007 г. І н.о./, което очевидно  е налице в случая предвид събраните в ДП доказателства. При наличието на този комплекс от многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, съдът приема, че и най-лекото предвидено в НК наказание, би се явило несъразмерно тежко.}

^{В контекста на установената по делото обществена опасност на деянието и дееца, анализирайки действията на подсъдимия съдът обаче не споделя изразената в хода на съдебните прения теза на защитата, че деянието е с толкова ниска степен на обществена опасност, че следва де се преквалифицира по чл.354а,ал.5 НК, което очевидно би довело до приложение на чл.78а НК. Легалната дефиниция за престъпление, което представлява „маловажен случай” е дадена в чл.93,т.9 от НК, като в конкретният случай и независимо от направената по-горе констатация за приложимост на чл.55 НК, вредните последици от престъплението не могат да бъдат отчетени като крайно незначителни. В този контекст следва да се отчете начина на придобиване на наркотичното вещество; времето през което е държано; обективните данни за извършване на продажба от това наркотично вещество и на трети лица; сравнително високата стойност на предмета на престъплението – фактори, които както поотделно, но и в тяхната съвкупност не позволяват престъплението да бъде преквалифицирано по привилегированият състав.}

^{Предвидените в чл.354а,ал.3,т.1 от НК кумулативни наказания са от 1 до 6 г. ЛОС и глоба от 2 до 10 хиляди лева.Предвид характера на проведеното съдебно производство, съдът отчете разпоредбата на чл.58а ал.5 от НК и процесуалния ред на  наказателното производство по реда на глава XXVII–ма от НПК за това, че правилата  по  чл.58а ал.1 до ал.4 НК не се прилагат за наказанията предвидени в Особената част по чл.37,ал.1,т.2-11 НК, каквото несъмнено наказанието глоба. Отчитайки обстоятелствата посочени по-горе, съдът на осн.чл.55,ал.1,т.1 от НК определи наказанието ЛОС под специалния минимум, а именно ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което отложи по реда на чл.66,ал.1 НК с изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. Вярно е, че за съда не съществува задължение да прилага автоматично разпоредбата на чл.66 НК само при наличието на формалните за това предпоставки /които безспорно съществуват/, тъй като освен всичко друго е  необходимо да се констатира, че е възможно подсъдимият да се поправи и превъзпита и чрез условно осъждане. При извършване на тази преценка, съдът прие, че за постигане целите на наказанието не е необходимо подс.И. да изтърпява реално наложеното наказание  ЛОС, като в тази насока и при съпоставка с тежестта на престъплението, условното наказание е справедлив отговор на обществената му опасност и морална укоримост. Като взе предвид данните за имотното състояние, доходите и семейните задължения на подсъдимия, наред с всички останали обстоятелства, рефлектиращи при индивидуализацията на наказателната отговорност,съдът отчете, че подобно наказание е достатъчно за реализация на целите по чл.36 от НК, поради което и на осн.чл.55,ал.3 от НК не наложи на подс.И. кумулативното наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието ЛОС.}

^{Съдът се произнесе и по разпореждането с веществените доказателства по делото, като на осн.чл.354а,ал.6 НК отне в полза на държавата – 17.01 г коноп, предадени на отдел НОП-ЦМУ /л.65 и 66/;тестова капсула, електронна везна и тестова хартия,като постанови да бъдат унищожени.}

^{Съдът се произнесе и по въпроса за разноските и предвид изхода на делото  осъди подсъдимия да заплати 113.96 лв. по сметка на ОДМВР Т. за вещо лице от ДП – в полза на държавата.}

^{Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.}

                             ^{ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА:}