№ 3532
гр. Варна, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20233110106281 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от К. Р. Т., ЕГН **********,
с адрес: с. Любен Каравелово, ул. „И." № 21, срещу „Х.Л.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Р.“ № 25,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1, 2 и 3 КТ и чл. 128, т. 2 КТ да бъде признато за незаконно и да бъде
отменено уволнението, извършено със заповед № ******* г., издадена от
управителя на ответното дружество; да бъде възстановен на предишната
работа, а именно „общ работник" в Кетъринг Кухня при ответника;
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение по реда на чл.
225, ал. 1 КТ в общ размер от 3040 лв. за периода 20.01.2023 г. – 11.05.2023 г.,
както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 385.17 лв.,
представляваща неплатено дължимо нетно трудово възнаграждение за м.
декември 2022 г.
В исковата си молба и уточняващите молби към нея от 16.06.2023 г.,
10.07.2023 г. и 21.07.2023 г. ищецът К. Р. Т. излага, че е работил по трудов
договор, сключен на 07.09.2022 г. при ответното дружество, който е бил
прекратен по чл. 326, ал. 1 КТ, въпреки че от негова страна е била подадена
молба за прекратяване на същия с посочена дата 20.01.2023 г., за която
твърди, че покрива основанието на чл. 325, т. 1 КТ, като в този случай той не
дължи обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. Посочва, че по подадената от него
молба не е получил отговор от работодателя, като в нарушение на закона е
бил накаран да подпише приходен касов ордер за сума на дължимо
обезщетение по чл. 220 КТ, което обаче реално не дължи. Твърди, че не му е
била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, като от
Инспекцията по труда е уведомен за прекратяване на правоотношението на
1
основание чл. 326, ал. 1 КТ. Поддържа, че не е отправял предизвестие за
прекратяване на трудовия договор, а е искал същият да бъде прекратен по
взаимно съгласие между страните. Заявява, че последният пълен отработен от
него месец е м. декември 2022 г. Излага, че макар да е подписал разходен
касов ордер за заплащане на трудовото му възнаграждение за м. декември
2022 г., реално тази сума не я е получил. По изложените съображения моли
предявените искове да бъдат уважени.
Ответникът „Х.Л.“ ЕООД, е депозирал отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Поддържа становище за недопустимост на
предявените искове за отмяна на уволнението, възстановяване на предишната
работа и заплащане на обезщетение в резултат на оставането на ищеца без
работа, като прави възражение, че същите са депозирани след изтичане на
преклузивния двумесечен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Излага, че ищецът е
узнал за прекратяване на трудовото му правоотношение още на 20.01.2023 г.,
когато му е връчена срещу подпис издадената заповед № 148 за прекратяване
на трудовия договор. Посочва, че самият работник е подал предизвестие, че
едностранно прекратява действието на трудовия договор, считано от
20.01.2023 г. По тези съображения моли процесните искови претенции да
бъдат оставени без разглеждане и производството по делото в тази му част да
бъде прекратено. В условията на евентуалност поддържа становище за
неоснователност на предявените искове. Излага, че в отправеното от ищеца
предизвестие се съдържа изрично и недвусмислено волеизявление на
работника, че желае трудовият му договор да се прекрати, без да бъде спазен
срокът на предизвестието. Това предизвестие е получено на 20.01.2023 г. и е
породило незабавно прекратителен ефект спрямо трудовото правоотношение,
на основание чл. 325, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 КТ. Твърди, че е заплатил изцяло в
брой дължимото на ищеца трудово възнаграждение за м. декември 2022 г., за
което той е подписал РКО № *******2023 г. По изложените в отговора
съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
Подадено е становище от ответника от 08.09.2023 г., в което и във
връзка с изготвения доклад на делото уточнява, че прави възражение за
изтекъл давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ за предявяване на исковете по
чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, поради което моли същите да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
В проведеното по делото на 20.10.2023 г. открито съдебно заседание
ищецът се представлява от адв. Р. В., който поддържа становище за
основателност на предявените искове и моли същите да бъдат уважени.
Ответното дружество се представлява от юрк. Д.Г., който поддържа
становище за законосъобразност на уволнението и моли предявените искове
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и чл. 128, т. 2 КТ.
В производството на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен
трудов договор № 2893/07.09.2022 г., по силата на който ищецът е изпълнявал
2
длъжността „общ работник“, с място на работа: Кетъринг Кухня при
ответното дружество, както и че ищецът реално е полагал труд при ответника
през м. декември 2022 г.
От представеното по делото предизвестие /л. 40 от делото/ се
установява, че на 20.01.2023 г. ищецът К. Р. Т. е отправил изявление за
едностранно прекратяване на действието на сключения между страните
трудов договор, считано от 20.01.2023 г., без да спазва срока на
предизвестието. Изрично е посочил, че не е на работа от 09.01.2023 г., като за
периода няма и не е представил оправдателен документ. Наясно е със
законовите последствия от неспазване на предизвестието.
Издадена е заповед № ******* г. за прекратяване на трудовото
правоотношение, на основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 20.01.2023 г. От
изричното отбелязване върху заповедта се установява, че работникът е
получил екземпляр от същата и от трудовата си книжка на 20.01.2023 г.
Представен е РКО № *******2023 г., подписан от ищеца, от който се
установява, че е получил сумата 385.17 лв., с основание: работна заплата по
фиш, м. 12.2022 г.
Представен е ПКО № *******2023 г., подписан отново от ищеца,
съгласно който същият е внесъл в касата на ответното дружество сумата
385.17 лв., представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ поради неспазено
предизвестие и съгласно заповед № ******* г., в която изрично е посочено,
че на основание чл. 220, ал. 1 КТ К. Р. Т. дължи на работодателя обезщетение
в размер на едно брутно трудово възнаграждение за неспазен срок на
предизвестие.
Във връзка с изрично оспорване от ищеца, че не е полагал подпис върху
коментираните по-горе в изложението предизвестие, заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение, РКО и ПКО от 20.01.2023 г., е открито
производство по реда на чл. 193 ГПК по оспорване истинността на така
представените от ответника писмени доказателства.
Съгласно заключението на вещото лице Е. А. по приетата без
възражение от страните съдебно-почеркова /графологична/ експертиза, което
съдът цени като компетентно изготвено и обективно дадено, положените
подписи в оспорените документи са изпълнени от К. Р. Т.. В предизвестието
от 20.01.2023 г. ръкописният текст /изписаното име К. Т./ също е изпълнен от
ищеца.
Ето защо и само на това основание съдът приема, че направеното
оспорване не е доказано.
В този смисъл може да се направи обосновано заключение, че самият
ищец е инициирал производството по прекратяване на действащия между
страните трудов договор, като е подал нарочна молба за това от 20.01.2023 г.
/нещо, което изрично същият въвежда като твърдение още с исковата си
молба от 18.05.2023 г., макар че в първото проведено открито съдебно
заседание наведе твърдения, че на 17.12.2022 г. страните са написали молба за
освобождаване по взаимно съгласие, което обстоятелство по никакъв начин
не бе установено по делото/.
Съгласно разпоредбата на чл. 326, ал. 1 КТ, работникът или служителят
може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до
работодателя. Именно такъв е характерът и на отправеното от ищеца
предизвестие от 20.01.2023 г. Ето защо и съвсем закономерно заповедта за
3
прекратяване на правоотношението е издадена на основание чл. 326, ал. 1 КТ.
Доколкото работникът сам е решил да не отработва дължимото от него
30-дневно предизвестие, така както е уговорено в чл. 8 от сключения трудов
договор № 2893/07.09.2022 г., то същият дължи на работодателя и съответно
обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 220, ал. 1 КТ, страната, която има
право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го
прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на
другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Ето защо и напълно в съответствие със закона в издадената заповед №
******* г. е посочено, че К. Р. Т. дължи на работодателя обезщетение в
размер на едно брутно трудово възнаграждение за неспазен срок на
предизвестие, на основание чл. 220, ал. 1 КТ.
Доколкото безспорно бе установено в производството, че заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на ищеца още на
20.01.2023 г., то следва да се приеме за основателно възражението на
ответника, че предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ са погасени по
давност.
В чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ е предвиден двумесечен давностен срок за
предявяване на искове, свързани с прекратяването на трудовото
правоотношение, каквито именно са тези за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна, съответно за възстановяване на предишната
работа.
Срокът е давностен, което е посочено изрично и в заглавието на текста
на чл. 358 КТ – „Давност“. Такива са и задължителните разрешения, дадени в
Тълкувателно решение 1/2014 г. от 12.05.2015 г., постановено по тълк. д. №
1/2014 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което давностният срок за предявяване
на иска за възстановяване на предишната работа с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ е двумесечен по чл. 358, ал. 1, т. 2, предл. последно от Кодекса
на труда.
Настоящите искове са предявените едва на 18.05.2023 г., тоест след
изтичане на законоустановения двумесечен давностен срок /същият е изтекъл
на 20.03.2023 г./, поради което и само на това основание следва да се приеме,
че предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна подлежи на отхвърляне. Не могат да бъдат споделени възраженията на
процесуалния представител на ищеца, че давността за предявяване на
исковете започва да тече от уведомлението от страна на Инспекцията по
труда. Тази теза не намира никаква опора в закона. Напротив. В чл. 358, ал. 2,
т. 1 КТ изрично е предвидено, че при искове относно прекратяване на
трудовото правоотношение срокът за предявяване на тези искове започва да
тече от деня на прекратяването. В конкретния случай това е датата 20.01.2023
г., на която е връчена и надлежно издадената заповед за прекратяване на
правоотношението.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че освен, че така
заявената искова претенция е погасена по давност, то съдът намира, че
издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е и
надлежно мотивирана – издадена е именно на основание чл. 326, ал. 1 КТ във
връзка с нарочно подадено от ищеца предизвестие за прекратяване на
трудовия договор, поради което следва да се заключи, че извършеното
4
уволнение е законно. В този смисъл така предявеният иск като неоснователен
подлежи на отхвърляне и на това основание.
С оглед направения извод за неоснователност на главно заявената
искова претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, неоснователни са
и акцесорните претенции за възстановяване на предишната работа и за
заплащането на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без
работа поради уволнението. Така предявените искове подлежат на
отхвърляне. Още повече, че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ също е погасен по давност, както вече се посочи по-горе в
изложението. А относно исковата претенция с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ следва да се отбележи, че въпреки ясно дадените от съда указания на
ищеца, че не сочи доказателства, че е останал без работа в процесния период
20.01.2023 г. – 11.05.2023 г., същият в хода на производството не представи
такива, поради което и на това основание следва да се приеме, че тази искова
претенция остана недоказана.
В настоящото производство безспорно бе установено, че работодателят
е изплатил на работника сумата 385.17 лв., представляваща дължимото нетно
трудово възнаграждение за положения от последния труд през м. декември
2022 г., за което ищецът е положил подпис върху РКО № *******2023 г. Така
получената от него сума работникът е внесъл в полза на работодателя,
предвид дължимото от него обезщетение за неспазения срок на
предизвестието, на основание чл. 220, ал. 1 КТ, видно от представения ПКО
от 20.01.2023 г.
В този смисъл съдът приема, че ответникът е изпълнил надлежно
задължението си да заплати в полза на ищеца дължимото трудово
възнаграждение за м. декември 2022 г.
Последващото внасяне на сумата 385.17 лв. в приход на работодателя е
в изпълнение на задължението на работника да заплати дължимото от него
обезщетение, на основание чл. 220, ал. 1 КТ. Това обаче не означава, че
същият не е получил редовно трудовото си възнаграждение за процесния
месец.
Прави впечатление, че дори в представеното от ищеца писмо от
Инспекцията по труда изрично се сочи, че възнаграждението на ищеца за м.
декември 2022 г. е изплатено посредством РКО от 20.01.2023 г., срещу
подпис. Тоест, никъде дори този орган не е констатирал някакви неплатени
суми, както твърди процесуалният представител на ищеца.
Ето защо и така предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ
също подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.
Следва да се отбележи, че в хода на устните състезания процесуалният
представител на ищеца акцентира на обстоятелството, че ищецът е
необразован. Незнанието в правото обаче не извинява никого, а още по-малко
пък следва да бъде толерирано недобросъвестното поведение на ищеца –
същият пред съда заяви, че положени очевидно от него подписи върху
представени документи не са изпълнени от него. Направи опит да се отрече и
от вече наведени от него твърдения, като например, че е подал молба за
прекратяване на 20.01.2023 г., че е подписал РКО и ПКО. На процесуалния
представител на страната, който следва да притежава нужните правни
познания, също се наложи нееднократно да се дават указания, с оглед
привеждането на исковата молба в съответствие с изискванията за редовност.
5
Едва в хода на устните състезания от страна на процесуалния представител на
ищеца бе направено искане в полза на ищеца да бъдат изплатени болнични,
както и пари за храна, полагащи се на работника. Такива искове обаче не са
били предмет на разглеждане от съда, не са заявени надлежно, поради което и
съдът не дължи произнасяне по тях. Дори не са конкретизирани и какви суми
се претендират и за кой период. Още по-несъстоятелно е и твърдението, че
парите за храна и други ги имало в писмото от Инспекцията по труда, което
категорично не отговаря на обективната действителност.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ответникът. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
претендира присъждането на сумата 180 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, която съдът приема, че следва да бъде присъдена в полза на
страната, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Р. Т., ЕГН **********, с адрес: с.
Любен Каравелово, ул. „И." № 21, срещу „Х.Л.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Р.“ № 25, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ
и чл. 128, т. 2 КТ да бъде признато за незаконно и да бъде отменено
уволнението, извършено със заповед № ******* г., издадена от управителя на
ответното дружество; да бъде възстановен на предишната работа, а именно
„общ работник" в Кетъринг Кухня при ответника; ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 КТ в общ размер от
3040 лв. за периода 20.01.2023 г. – 11.05.2023 г., както и ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата 385.17 лв., представляваща неплатено
дължимо нетно трудово възнаграждение за м. декември 2022 г.
ОСЪЖДА К. Р. Т., ЕГН **********, с адрес: с. Любен Каравелово, ул.
„И." № 21, да заплати на „Х.Л.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „Р.“ № 25, сумата 180 лв. /сто и осемдесет
лева/, представляваща сторените в производството съдебно-деловодни
разноски /юрисконсултско възнаграждение/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 03.11.2023 г.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6