№ 3109
гр. София, 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110203870 по описа за 2025
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
С Наказателно постановление № 2/04.02.2025 г., издадено от Началник
на 09 РУ - СДВР, на основание чл. 38 ал. 1 от Закон за Националната система
за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЗНССПЕЕН 112) за
нарушение на чл. 28 ал. 1 ЗНССПЕЕН 112 на Н. Б. Б., ЕГН **********, е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000, 00 /две хиляди/
лева.
Недоволна от наказателното постановление е останала
жалбоподателката Н. Б., която го атакува с въззивна жалба чрез упълномощен
процесуален представител – адв. С. М. от АК – Хасково с искане за отмяната
му. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е
неправилно, незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и при неправилно установена
фактическа обстановка. Сочи се, че актът за установяване на административно
нарушение е съставен от административен орган, който не разполага с
материална компетентност. Навежда се, че в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление е посочена
различна правна квалификация на нарушението. Изтъква се, че както в АУАН,
така и в НП, описанието на нарушението е непълно, като не са посочени
всички обстоятелства от състава му, а наказващият орган е смесил и не е
разграничил различните форми на изпълнителното деяние на нарушението по
чл. 28 ал. 1 ЗНССПЕЕН 112. Твърди се и нарушение на чл. 57 ал. 1 т. 6 ЗАНН,
1
като се навежда, че правната квалификация на нарушението, посочена в НП, е
непълна. Навежда се, че предвид описанието на нарушението в АУАН и НП
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е следвало
да бъде ангажирана на основание чл. 37 ЗНССПЕЕН 112, вместо на основание
чл. 38 ал. 1 с.з., която разпоредба е приложил наказващият орган. Излагат се и
доводи, че жалбоподателката не е осъществила административното
нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната й
отговорност, както от обективна, така и от субективна страна. По изложените
съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Алтернативно се излагат доводи, че ако е налице състав на
административно нарушение, то същото е маловажно по см. на § 1 т. 4 ДР на
ЗАНН, тъй като жалбоподателката не е санкционирана за предходни
нарушения на ЗНССПЕЕН, поради което се прави искане да бъде приложена
разпоредбата на чл. 28 ал. 1 ЗАНН. Претендират се сторените в
производството разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката Н. Б. Б., редовно призована, се
явява лично и с адв. С. М. от АК – Хасково, която пледира за отмяна на
наказателното постановление по доводите във въззивната жалба. Претендира
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и представя списък.
Жалбоподателката Н. Б. поддържа заявеното от процесуалния й
представител. Изтъква, че в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство и в проверката по
прокурорската преписка не са били изяснени релевантните обстоятелства,
както и че не е осъществила вмененото й административно нарушение от
обективна и субективна страна.
Наказващият орган – Началник на 09 РУ – СДВР, редовно уведомен, се
представлява от гл. юрк. Б. С., който пледира обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
издадено при спазване на процесуалните правила и от компетентен
административен орган. Излага твърдения, че за период, малко повече от
година, жалбоподателката Н. Б. е подала 142 сигнала към телефона за спешни
повиквания 112. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
и навежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1
ЗАНН, от санкционираното физическо лице и при спазване на срока по чл. 59
ал. 2 ЗАНН (видно от приложения към жалбата препис на наказателното
постановление, същото е връчено на жалбоподателката лично на 17.02.2025 г.,
а жалбата е подадена на 28.02.2025 г.), поради което жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
2
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.08.2024 г. граждани, живущи в гр. София, ж.к. „Люлин 7“, подали
сигнал до Софийска районна прокуратура с твърдения за извършено
престъпление по чл. 326 ал. 1 НК от страна на жалбоподателката Н. Б.. В
сигнала били изложени твърдения, че Б. подава неверни сигнали до спешния
телефон 112, че осъществява психически тормоз над живущите в квартала,
както и че заснема същите без тяхното съгласие. Въз основа на сигнала била
образувана пр. пр. № 43706/2024 г. по описа на СРП.
С постановление от 28.08.2024 г. на основание чл. 145 ал. 1 т. 3 ЗСВ
прокурор при СРП възложил извършването на предварителна проверка на
твърденията в сигнала.
С постановление от 10.12.2024 г., деловодно изведено на 11.12.2024 г.,
прокурор при СРП отказал да образува досъдебно производство за
престъпление от общ характер по пр. пр. № 43706/2024 г. по описа на СРП и
изпратил материалите по преписката на Началника на 09 РУ – СДВР за
извършване на преценка за налагане на административно наказание на Н. Б. Б.
по реда на Глава VII ЗНССПЕЕН 112.
На 14.01.2025 г. В.Г.И., на длъжност полицейски инспектор IV степен в
група „Териториална полиция“ – Люлин, на сектор „Охранителна полиция“
към 09 РУ – СДВР, в присъствието на двама свидетели и на жалбоподателката
Б., съставила АУАН № 2 (бл. № 743177) от 14.01.2025 г., с който повдигнала
срещу жалбоподателката Н. Б. административнонаказателно обвинение за
извършено административно нарушение по чл. 38 ал. 2 ЗНССПЕЕН 112. В
АУАН нарушението било описано по следния начин: „…от мобилен номер
0877 577 635 са подадени неверни или заблуждаващи сигнали на 13.10.2023 г.
в 08:34 часа в гр. София, ж.к. „Люлин“ бл. 720; на 05.01.2024 г. в 08:47 часа в
гр. София, ж.к. „Люлин“ зад бл. 723; на 08.01.2024 г. в 08:06 часа зад бл. 720 в
ж.к. „Люлин“ гр. София; на 03.04.2024 г. в 08:44 часа в гр. София, ж.к.
„Люлин“ зад бл. 722; на 28.04.2024 г. в 09:32 часа в гр. София, ж.к. „Люлин“
бл. 716; на 06.08.2024 г. в 21:18 часа в гр. София, ж.к. „Люлин“ бл. 720 с
данни, подадени от лицето, че на посочените места са разхождани домашни
любимци (кучета), свободно пуснати на нерегламентирани за това места.
3
Всички горепосочени сигнали са предадени и посетени от полицията, при
което е установено, че не са спешен случай и са неверни и заблуждаващи“.
Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателката Б. и й бил връчен
препис. При предявяване на акта жалбоподателката Н. Б. изложила
възражения, като посочила, че всеки подаден от нея сигнал на спешния
телефон 112 е основателен.
В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу АУАН не постъпили допълнителни
възражения.
Въз основа на съставения АУАН № 2 (бл. № 743177) от 14.01.2025 г. на
04.02.2025 г. комисар Г.Д.Н. – началник на 09 РУ – СДВР издал обжалваното
наказателно постановление № 2/04.02.2025 г., с което при идентична
фактическа обстановка като възприетата в АУАН, на основание чл. 38 ал. 1 от
ЗНССПЕЕН 112 за нарушение на чл. 28 ал. 1 ЗНССПЕЕН 112 наложил на Н. Б.
Б., ЕГН **********, административно наказание глоба в размер на 2000, 00
/две хиляди/ лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:
писмени, приобщени на основание чл. 283 НПК - наказателно постановление
№ 2/04.02.2025 г., издадено от Началник на 09 РУ – СДВР, съобщение за
възможността да се подават сигнали на спешния телефон 112, АУАН № 2 (бл.
№ 743177) от 14.01.2025 г., препис на постановление от 10.12.2024 г.,
деловодно изведено на 11.12.2024 г., за отказ да се образува досъдебно
производство за престъпление от общ характер по пр. пр. № 43706/2024 г. по
описа на СРП, заверен препис на заповед № 8121з-1306/19.09.2024 г., издадена
от Министъра на вътрешните работи, препис на заповед № 8121з-
321/24.03.2025 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, отговор от
Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112- София,
удостоверение рег. № 513р-35791/04.04.2025 г., издадено от Началник на отдел
„Човешки ресурси“ – СДВР, удостоверение рег. № 513р-35792/04.04.2025 г.,
издадено от Началник на отдел „Човешки ресурси“ – СДВР, материалите по
пр. пр. № 43706/2024 г. по описа на СРП, както и веществените
доказателствени средства: оптичен носител – диск, приложен към отговор от
Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112- София, изх. №
УРИ:105810-315/03.04.2025 г., снимка на указателна табела за площадка за
игра на деца от 3 до 12 години.
Съдът кредитира гореизброените писмени доказателства, които прецени
като последователни, еднопосочни, непротиворечиви и
взаимнокореспондиращи се. Като съответни на писмените доказателства,
съдът кредитира и веществените доказателствени средства. При съвкупния
4
анализ на изброените писмени доказателства и веществени доказателствени
средства по категоричен начин се установява възприетата фактическа
обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
В предсъдебната фаза на административнонаказателното производство
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които налагат
отмяна на обжалваното наказателно постановление.
На първо място и за пълнота следва да се посочи, че в случая не е
следвало да се съставя АУАН. Съгласно чл. 36 ал. 2 ЗАНН без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува, освен в случаите,
когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е
отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия
орган. В случая прокурорът е отказал да образува досъдебно производство и е
препратил материалите на наказващия орган, който е следвало директно да
пристъпи към съставяне на наказателно постановление, но вместо това е бил
съставен акт за установяване на административно нарушение. Коментираното
процесуално нарушение обаче не е съществено, доколкото не е ограничило
правото на защита на жалбоподателката, поради което и самостоятелно не
налага отмяна на наказателното постановление.
Наказателното постановление обаче е издадено от некомпетентен орган.
Съгласно чл. 32 ал. 2 ЗНССПЕЕН 112 наказателните постановления за
нарушения по този закон се издават от директора на дирекция "Национална
система 112" или от директор на областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая
обжалваното наказателно постановление е издадено от началник на 09 РУ –
СДВР. Въпреки че още с разпореждането за насрочване на делото са изискани
доказателства за компетентността на органа, издал наказателното
постановление, такива не бяха представени. Представените заверен препис на
заповед № 8121з-1306/19.09.2024 г., издадена от Министъра на вътрешните
работи и препис на заповед № 8121з-321/24.03.2025 г., издадена от Министъра
на вътрешните работи, се отнасят до упълномощаване на лицата, които да
съставят актове за установяване на нарушения по ЗНССПЕЕН 112, но не
касаят упълномощаване на длъжностни лица, които да издават наказателни
постановления за нарушения по ЗНССПЕЕН 112. Липсата на компетентност
5
на наказващия орган представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, което обуславя отмяна на наказателното постановление.
На следващо място, при съставяне на наказателното постановление е
нарушена и разпоредбата на чл. 18 ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба,
когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или
едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените
наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В случая в
наказателното постановление са описани шест случая, на шест отделни дати,
когато според административнонаказателното обвинение въззивният
жалбоподател Б. е подавала неверни или заблуждаващи сигнали до спешен
телефон 112, които обаче в нарушение на разпоредбата на чл. 18 ЗАНН
наказващият орган е квалифицирал като едно нарушение, за което е наложил
едно административно наказание. В случая подаването на всеки отделен
сигнал, преценен като неверен или заблуждаващ от наказващия орган,
представлява самостоятелно и отделно нарушение по чл. 28 ал. 1 ЗНССПЕЕН
112. В административнонаказателния процес институтът на продължаваното
престъпление (нарушение) е неприложим. В тази връзка, в мотивите на ТР №
13/20.12.2021 г. по т.д. № 1/2021 г., ОСС, I и II колегия на ВАС, се обръща
внимание, че нормата на чл. 18 ЗАНН е императивна, не предвижда
изключения и като процесуална административнонаказателна норма не
подлежи на разширително или стеснително тълкуване. Стриктното
приложение на нормата на чл. 18 ЗАНН гарантира правото на привлечения
към административнонаказателна отговорност да разбере за кое конкретно
нарушение му е наложено съответното наказание, за да може ефективно да се
защити по всеки пункт от административнонаказателното обвинение, като
същевременно се дава възможност на съда да провери фактите от състава на
приложената санкционна норма във всеки отделен случай, както и да прецени
дали надлежно или не са приложени правилата по чл. 27 ЗАНН за определяне
на всяко отделно административно наказание. На следващо място, съдът
следва да извърши преценка за спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН по
отношение на всяко отделно нарушение. Няма пречка всички извършени
нарушения да се констатират с един акт и да се издаде едно наказателно
постановление, но при определяне на санкция за всяко едно от нарушенията. В
настоящия случай с налагането на едно административно наказание за шестте
установени нарушения е допуснато нарушение на чл. 18 от ЗАНН, което
6
всякога се явява процесуално нарушение от категорията на съществените и е
основание за отмяна на наказателното постановление (в същия смисъл и
Решение № 21862 от 25.06.2025 г. по к. адм. н. д. № 2593/2025 г., XXVII к. с.,
Административен съд - София-град, Решение № 6979 от 16.11.2023 г. по адм.
д. № 5001/2023 г. на Административен съд - София-град, Решение № 7171 от
22.11.2023 г. по адм. д. № 8354/2023 г. на Административен съд - София-град и
др.).
Предвид извода за основателност на въззивната жалба право на
присъждане на разноски има жалбоподателят, който претендира и доказва
извършване на разноски в размер на 1200, 00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение. Процесуалният представител на наказващия орган навежда
възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение, което съдът прие за основателно. Съгласно чл. 63д ал. 2 от
Закона за адвокатурата, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съгласно чл. 8 ал. 1 вр. чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) в
настоящия случай дължимото възнаграждение е в размер на 500, 00 лева.
Договореното и заплатено от жалбоподателката възнаграждение надвишава
този размер със седемстотин лева. Следва да се посочи, че от страните по
договора за правна защита и съдействие не може да се изисква всякога при
определяне размера на адвокатското възнаграждение да се придържат към
размера, указан в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа, тъй като това би противоречало на свободата на договаряне.
Възнаграждението, което се дължи за положения труд от адвоката обаче
следва да съответства на обема и сложността на извършената работа.
Присъждането на направени разноски за адвокатско възнаграждение не може
да се ползва като средство за неоснователно обогатяване, на която и да е от
страните. В този смисъл е и задължителното тълкуване, дадено с
Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на
Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегии на Върховния
7
административен съд, в което е прието, че възражението за прекомерност е
възможност на всяка страна да защити правата си и да не позволи на
насрещната да получи несъответен на критериите по чл. 36 ал. 2 от Закона за
адвокатурата справедлив и обоснован размер на възнаграждение. За да е
"обоснован и справедлив" размерът на възнаграждението следва да е
съответен и съразмерен на извършената правна защита, без обаче да
накърнява или да предпоставя облагодетелстване на интересите, на която и да
е от страните в производството. Два са обективните критерии, които имат
значение при определяне на възнаграждението за процесуално
представителство - обема и сложността на извършената дейност, както и
защитаваният интерес (материален/нематериален). Като съобрази
горепосочените критерии, съдът намери, че действително заплатеното от
жалбоподателя възнаграждение за адвокат е несъответно на действителната
фактическа и правна сложност на делото, а и на процесуалната активност на
пълномощника.
В настоящия случай процесуалният представител на жалбоподателя е
изготвил и депозирал въззивна жалба, явил се е в съдебно заседание, в което е
направил и доказателствени искания. От друга страна обаче при определяне
размера на адвокатското възнаграждение следва да се съобрази и че в
производството пред районния съд е било проведено само едно съдебно
заседание, в което са били приобщени единствено писмени доказателства. Ето
защо съдът намери, че справедливият и обоснован размер на адвокатското
възнаграждение, което въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
на жалбоподателката, е 600, 00 /шестстотин/ лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 2 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2/04.02.2025 г., издадено от
Началник на 09 РУ - СДВР, на основание чл. 38 ал. 1 от Закон за Националната
система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 (ЗНССПЕЕН
112) за нарушение на чл. 28 ал. 1 ЗНССПЕЕН 112 на Н. Б. Б., ЕГН **********,
е наложено административно наказание глоба в размер на 2000, 00 /две
хиляди/ лева.
8
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ЗАНН СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ ДА ЗАПЛАТИ на Н. Б. Б., ЕГН **********, сумата
от 600, 00 /шестстотин/ лева – разноски в производството за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9