Решение по дело №545/2024 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 122
Дата: 25 юни 2024 г.
Съдия: Даниел Псалтиров
Дело: 20241630200545
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Монтана, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно
наказателно дело № 20241630200545 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 7372018, издаден от
ОДМВР - Монтана на К. В. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.,
ж.к. Р. К., блок 29, вход В, ет. 2, ап. 57, за нарушение на член 21,ал. 1 от
3ДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, в вр. с ал. 2, т. 4 от
ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 600,00
лева.
Недоволен от така издадения Електронен фиш П., чрез процесуалния си
представител – мл. адв. В., обжалва същия с оплакване за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи.
Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразен. В съдебно
заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично. Не се явява
негов представител.
Въззиваемата страна редовно призована не се явява.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата
основания, намира за установено следното:
На 17.04.2023 г. около 16:20 часа К. В. П. с ЕГН **********, управлявал
лек автомобил марка „ХХХХ“ модел „ХХХХ“ с Д.К. № ХХХХХ с посока на
движение от град Видин към град Враца. В 16:22 часа на горепосочената дата
П. и по РП 1 Е-79, в района на пътен възел с ІІ-81 срещу Агромашина. Поради
движението с превишена скорост, лекия автомобил бил заснет с
автоматизирано техническо средство - преносима система за контрол на
1
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип АТСС ARH CAM S1 120СС65, която отчела, че МПС-то се
движи със скорост 124 километра в час при максимална допустима за
населено място от 90 километра в час. Скоростта на движение на МПС-то е
приета при отчетен толеранс от 3 километра в час. Посоченото нарушение се
явява втора за жалбоподателят П. тъй като е извършено в едногодишния срок
от влизане в сила на ЕФ К/5371075 на 21.06.2022г. За констатираното
нарушение на П. е издаден електронен фиш за налагане на глоба Серия К №
7372018. Фишът е издаден от ОДМВР – Монтана като на нарушителя за
нарушение на член 21,ал. 1 от 3ДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл.
182, ал. 4, в вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание –
глоба в размер на 600,00 лева..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
от приобщените по производството писмени доказателства.
След обжалването и в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8
ЗДвП, административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата
преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на
скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и
географските координати, действащото ограничение на скоростта, посоката
на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо
средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени
доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на
делото.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че при
издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи правото на защита
на жалбоподателя. Същият съдържа всички предвидени реквизити в
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗАНН. Електронният фиш съдържа
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Електронният фиш е
издаден по утвърден образец.
Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
От приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано
техническо средство– преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
АТСС ARH CAM S1 120СС65, съдът приема за безспорно установено, че на
посочената дата и час процесното МПС се е движело по РП 1 Е-79, в района
на пътен възел с ІІ-81 срещу Агромашина със скорост, превишаваща
2
разрешената максимална такава за конкретния пътен участък. По делото са
приложени доказателства, че посоченото техническо средство с № 120СС65
представлява одобрен тип средство за измерване и отговаря на
метрологичните изисквания. Същото е преминало успешно последваща
проверка и е в изправност. Системата е заснела и записала скорост на
движение на посоченото по-горе МПС от 128 км/ч. По делото е приложен
снимков материал, изготвен чрез системата за видеоконтрол, от който е
видно, че регистрираната скорост на движение е именно на МПС-то, във
връзка с който е издаден обжалвания електронен фиш. Доколкото посочените
снимки са изготвени с преносима система, заснемаща и записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, същите се явяват веществени доказателства по смисъла на чл. 189,
ал. 15 от ЗДП. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 и т.
7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението
и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. Предвид това
съдът намира, че лек автомобил марка „ХХХХ“ модел „ХХХХ“ с Д.К. №
ХХХХХ се е движел в конкретния пътен участък с посочената по-горе
скорост.
Основното възражение на жалбоподателят е, че пътния участък, на
който е установен нарушението, е скоростен път по смисъла на ЗДвП и
съгласно разпоредбата на член 21,ал.1 от същия закон разрешената скорост за
движение по него е 120 километра в час, в който случай водачът П. не е
извършил от обективна страна вмененото му с обжалвания електронен фиш
нарушение. Мотивират се твърдения, че международния път І Е-79 от км
102+060 до км.114+512 притежава характеристиките на скоростен път по
смисъла на член 3, ал. 8 от Закона за пътищата /ЗП/ и разрешената скорост за
движение по него следва да е 120 км/ч за извън населено място. В хода на
съдебното производство е изискана и приложена изрична справка относно
тези обстоятелства, като видно от писмо вх. № 5719/17.05.2024 година на
Областно пътно управление Монтана посоченият участък – от км 102+060 до
км.114+512, е част от обходния път на град Монтана. Същият е част от РП І-1
/Е79/, който е първокласен път от международната пътна мрежа с
ограничение на скоростта, извън населени места от 90 км/ч.
В цитираното писмо е посочено също така, че Агромашина груп се
намира на Републикански път ІІ-81 „Монтана-Преход Петрохан“, който е
второкласен път от републиканската пътна мрежа на България, като
максималната разрешена скорост за движение също е 90 км/ч.
Настоящият съд намира, че обходният път на град Монтана от км
102+060 до км.114+512, е част от обходния път на град Монтана, който е част
от международен път Е-79 и на практика има характеристики на скоростен
път съгласно разпоредбата на член 3,ал. 8 от ЗП. Същевременно в цитираната
разпоредба изрично е посочено че скоростен път е този, който притежава
въпросните характеристики и е „означен“ като такъв. В член 54,ал.4 от
3
Правилника за прилагане на ЗДвП е изрично упоменат пътния знак, с който се
обозначава, че даден пътен участък е скоростен път – Д7а. Само след наличие
на поставен такъв пътен знак определен участък от пътя, макар и притежаващ
характеристиките на скоростен път следва да се счита в действителност за
такъв и съответно за него да важат по-високите максимално допустими
скорости за движение съгласно член 21 от ЗДвП. Видно от полученото писмо
от АПИ процесния пътен участък е първокласен път от републиканската
пътна мрежа с максимално допустима скорост за извън населено място от 90
километра в час. Твърдяната от водача П. субективна увереност, че се движи
по скоростен път и не нарушава правилата за движение по пътищата,
движейки се с установеното скорост, не се основава на реални факти от
обективната действителност, извън тези свързани с характеристиките на пътя.
Имайки предвид гореизложеното настоящият съд намира, че въпросните
твърдения са част от защитната позиция на жалбоподателя.
Видно от гореизложеното максимално допустимата скорост за
движение в пътния участък на който е установено нарушението във всички
случай е 90 км/ч, поради което възраженията направени в жалбата на П. са
несъотносими.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен
извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място, с
автоматизирано техническо средство е било заснето движение на процесния
лек автомобил със скорост от 124 км/ч. (след отчитане на толеранс от 4 км)
при ограничение от 90 км/ч., за извън населено място, с което съдът намира,
че от обективна страна е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Установеното превишаване на максимално разрешената скорост след
приспадане на възможната грешка е 34 км/ч.
С описаното в издадения електронен фиш деяние виновно е нарушена
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДП, която установява пределна скорост от 90
км/ч, за движение в извън населените места на МПС-та Кат. В. От приетата за
установена скорост на движение на процесното МПС е видно, че същото е
превишило тази скорост със 34 километра в час. Установено е също така, че
посоченото нарушение е извършено повторно.
Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът на моторното превозно
средство отговаря за извършеното с него нарушение, в случай че не посочи на
кого го е предоставил за ползване. В случая не е налице депозирана
декларация с посочване данните за лицето, което е извършило нарушението,
следователно субектът на отговорност е бил определен в съответствие с
повелите на закона.
Наложеното спрямо жалбоподателя административно наказание е било
изчислено спрямо действителното надвишаване на допустимата скорост и при
правилно приложение на относимата към случая санкционна разпоредба на
чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, определяща глоба в размер на 300 лева и при
съобразяване на разпоредбата на чл. 182,ал.4 от ЗДвП глобата е определена в
4
двоен размер, тъй като нарушението е извършено повторно – в едногодишния
срок от влизане в сила на ЕФ К/5371075. В хода на съдебното производство е
изискана справка относно ЕФ К/5371075. Видно от приложени отговор от
ОДМВР Монтана същият е издаден за нарушение по член чл. 182,ал.1,т.2 от
ЗДвП и е влязъл в законна сила на 21.06.2022 година. Несъстоятелни се
явяват възраженията на жалбоподателя, че тъй като ЕФ К/5371075 е издаден
за нарушение по член чл. 182,ал.1,т.2 от ЗДвП, а обжалваният фиш е за
нарушение по член 182,ал.2,т.4 от ЗДвП, не е налице повторност. В ЗДвП
няма изискване за пълна идентичност на извършените нарушения, касаещи
превишаване на максимално допустимата скорост в и извън населените места,
за да бъде квалифицираното последващото като повторно. За да е налице
повторност е необходимо единствено второто нарушение да е извършено в
едногодишния срок от влизане в сила на административното наказание за
първото нарушение.
Имайки предвид гореизложеното настоящият съд намира, че
обжалваният ЕФ е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото и претендираните разноски, в конкретния
случай такива не следва да бъдат присъждани.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Районен съд - Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия К №
7372018, издаден от ОДМВР – Монтана, с който на К. В. П. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. Р. К., блок 29, вход В, ет. 2, ап. 57,
за нарушение на член 21,ал. 1 от 3ДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с
чл. 182, ал. 4, в вр. с ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание – глоба в размер на 600,00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-
дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5