Р Е Ш Е Н И Е №
260413
гр.
Сливен, 15.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и втори юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4316 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, подадена от
„ЦЕНТРАЛНА КОНСУЛТАНТСКА КОМПАНИЯ“ ЕООД срещу „РОЯЛ ТЕКС 2017“ ЕООД.
В исковата молба се твърди, че на 29.11.2018 г. между
ответното дружество, в качеството на Възложител и ищцовото дружество, в
качеството на Изпълнител, бил сключен Договор за изготвяне и управление на
проект, по силата на който ищецът се задължил да изготви и управлява проект за
кандидатстването на ответника за финансиране по „Програма за развитие на
селските райони“, подмярка 6.4.1. „Инвестиции в подкрепа на неземеделски
дейности“. Излага се, че в чл. 3 от Договора било уговорено възнаграждение на
изпълнителя в размер на 2000 лв. без ДДС, дължимо в срок до 5 дни от сключване
на договора, за което била издадена фактура от ищеца и което било изплатено от
ответника. Твърди се, че в чл. 4 от Договора било уговорено и допълнително
възнаграждение за успех в размер на 5 % от стойността на общите допустими
разходи по проекта, изготвен от изпълнителя в изпълнение на предмета на
договора, като по силата на чл. 4.1 от Договора, възложителят следвало да
заплати на изпълнителя 50 % от това възнаграждение в срок от пет календарни дни
от одобряване на проекта. Излага се, че ищецът изготвил проектът, предмет на
договора, като на 03.08.2020 г. ответникът получил уведомително писмо от ДФ
„Земеделие“, че проектът е одобрен за финансиране със стойност на общите
допустими разходи от 768 516,00 лв. Твърди се, че възнаграждението по чл.
4.1 от договора в размер на 23 055,48 лв. не било заплатено от ответника в
срок, поради което, считано от 09.08.2020 г. същият изпаднал в забава. Ищецът
поканил ответника да изпълни задълженията си по договора и с нотариална покана
от 14.10.2020 г., получена от ответника на 20.10.2020 г.
На изложените
основания моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 23 055,48 лв. - главница,
представляваща допълнително възнаграждение за успех на основание чл. 4.1 от
сключения между страните Договор за изготвяне и управление на проект от
29.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 736,49 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода от 09.08.2020 г. до 01.12.2020 г.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения
срок, с който излага становище за неоснователност на иска с твърдения, че
представеният от ищеца договор, въз основа на чл. 4.1 от който се претендира
сумата от 23 055,48 лв., не е този, действащ между страните, а е налице друг
Договор за изготвяне и управление на проект от същата дата 29.11.2018 г., който
е представен в ДФ „Земеделие“ при подаване на документите за кандидатстване и
който в чл. 3.2 урежда дължимост на възнаграждение в размер на 35 600 лв.
без ДДС, изискуемо едва след извършване от страна на изпълнителя на услугите по
чл. 1.2 от договора, а именно извършено следпроектно обслужване на спечелилия
финансиране проект и след издаване на фактура от изпълнителя. Моли искът да
бъде отхвърлен и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В
съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, се представлява от
пълномощник - адвокат, чрез който поддържа предявените искове, моли за
уважаването им и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът,
редовно призован, се представлява от своя пълномощник - адвокат, чрез който
изразява становище за неоснователност на исковете, претендира отхвърлянето им,
както и присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Представя и писмена
защита по делото.
Като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 23 055,48 лв. - главница, представляваща допълнително
възнаграждение за успех на основание чл. 4.1 от сключен между страните Договор
за изготвяне и управление на проект от 29.11.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане и с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 736,49 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.08.2020
г. до 01.12.2020 г.
Предявените осъдителни искове са процесуално допустими.
Разгледани
по същество обаче съдът ги намира за неоснователни
и недоказани по основание.
От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че на 29.11.2018 г. са подписани два договора за изготвяне и управление
на проект между ответното дружество в качеството на Възложител и ищцовото
дружество в качеството на Изпълнител с различни съдържания по отношение на
дължимото от Възложителя възнаграждение.
В чл. 3 на представения от ищеца Договор
(л. 13 - 16 от делото) е уредено, че за изпълнение на предмета на договора
Възложителят дължи на Изпълнителя възнаграждение в размер на сумата от 2000 лв.
без ДДС, която е платима в срок до 5 календарни дни от датата на сключване на
договора. В чл. 4 от Договора е уговорено и допълнително възнаграждение за
успех в размер на 5 % от стойността на общите допустими разходи по проекта,
изготвен от Изпълнителя в изпълнение на предмета на договора, като по силата на
чл. 4.1 от Договора, 50 % от това възнаграждение се заплаща на Изпълнителя в
срок от 5 календарни дни от одобряване на проекта.
Основанието на ищцовата претенция е
именно чл. 4.1 от представения от ищеца Договор.
От друга страна, от представения от
ответника Договор за изготвяне и управление на проект (л. 48 - 51 от делото),
идентичен с изискания и представен по делото от третото неучастващо по делото
лице - ДФ „Земеделие“ Договор (л. 75 - 78 от делото), се установява, че в чл. 3.1.1
е уговорено възнаграждение за изготвяне на проекта, вкл. извършване на услугите
по т. 1.1 от Договора в размер на 2400 лв. без ДДС, а в чл. 3.2 е уговорено
възнаграждение за управление на одобрен проект, вкл. извършването на услугите
по т. 1.2 в размер на 35 600 лв. без ДДС, платимо по посочената в договора
банкова сметка *** „до 5 работни дни, датата на одобряване на проекта от
финансиращата институция и след издаването на фактура от Изпълнителя за размера
на дължимата сума, а в случай че няма авансово плащане, следва да се заплати в
срок до три месеца от датата на сключване на договора за финансова помощ с
финансиращата институция по програмата.“
Безспорно е, че ищцовото дружество
е изготвило проект, за което страните са подписали приемо-предавателен протокол
от 06.12.2018 г. (л. 19 от делото).
Видно от приетото Уведомително
писмо от ДФ „Земеделие“, представено с исковата молба, идентично с това,
представено и от ДФ „Земеделие“ (л. 22 - 24, съответно л. 160 - 161 от делото),
изготвеният от ищцовото дружество в качеството на Изпълнител проект е включен в
списъка на проектните предложения, предложени за финансиране по процедурата, с
одобрен размер на безвъзмездната финансова помощ 384 285,00 лв.,
представляващ 50 % от одобрените инвестиционни разходи.
Спорен между страните е въпросът кой е действащият между тях договор, въз
основа на който е изготвен одобреният проект и съответно въз основа на
който се дължи възнаграждение на Изпълнителя.
Съдът намира, че това е именно
Договорът за изготвяне и управление на проект, изискан и представен по делото
от третото неучастващо по делото лице - ДФ „Земеделие“ (л. 75 - 78 от делото).
В подкрепа на този извод е не само
обстоятелството, че именно този Договор е представен пред договарящия орган, но
и това, че в чл. 1 от представения от ищеца Договор липсва вписан „Договарящ
орган по процедурата:“, както и „Краен срок за подаване на проектно положение:“,
поради което този Договор може да се приеме по-скоро като проект, но не и като
действителния договор, действащ между страните, в който са уговорени всички
релевантни съществени елементи от договора. От друга страна, в Договора за
изготвяне и управление на проект, изискан и представен по делото от третото
неучастващо по делото лице - ДФ „Земеделие“, тези обстоятелства са вписани в
чл. 1 - „Предмет на договора“.
Изводът на съда се потвърждава също
и от факта, че в т. 1 от Уведомително писмо от ДФ „Земеделие“ е посочено, че от
заявените от ответника за финансиране разходи за „бизнес план“ в размер на
38 000 лв., недопустими за финансиране са 1404 лв., поради приложен
референтен лимит за съответния разход.
В Приложение № 2 - „Таблица с
одобрените допустими разходи“ към представения от ДФ „Земеделие“ Договор № BG06RDNP001-6.004-0125-C01
от 16.10.2020 г. на ответното дружество
(л. 134 от делото) е посочено в т. 2 от Таблица № 1, че размерът на разходите
за „бизнес план“, за които се кандидатства е 38 000 лв.
Такъв е именно общият размер на
възнаграждението, дължимо от Възложителя на Изпълнителя по чл. 3 от Договора,
представен от ответника и ДФ „Земеделие“.
Неоснователен е доводът на ищцовото
дружество, изложен в устните състезания по делото, че след като ответникът е заплатил
на 29.11.2018 г. възнаграждение за изготвяне на проект по Договора в размер на
2000 лв. без ДДС или 2400 лв. с ДДС, то и действащ между страните е именно
Договорът, представен от ищеца с исковата молба, в чл. 3 от който е уговорено
възнаграждение в посочения размер и което е различно от това, уговорено в чл.
3.1 от представения от ответника договор от 2400 лв. без ДДС.
Следва да се отбележи, че
ответникът е заплатил сумата, за която му е издадена фактура от ищцовото
дружество, тоест ответникът е нямал основание да заплати повече от фактурираното
от ищеца. Нещо повече - Фактурата № ********** (л. 20 от делото) е с дата 26.11.2018
г. или е издадена три дни преди сключване на договора, поради което не може да
служи като потвърждение за сключването му.
По предявения иск за главница съдът
е указал на ищцовото дружество, че в негова тежест е да докаже основанието
на претендираното вземане за главница, тоест, че между страните е сключен
Договор за изготвяне и управление на проект от 29.11.2018 г., в чл. 4.1 от
който е уговорена дължимост на претендираното възнаграждение за успех, както и че
изготвеният въз основа на този договор проект е одобрен от ДФ „Земеделие“.
В случая, предвид
установеното от съда, че действащ между страните е Договорът за изготвяне и
управление на проект, изискан и представен по делото от третото неучастващо по
делото лице - ДФ „Земеделие“ (л. 75 - 78 от делото), то недоказано остана
основанието на ищцовата претенция за възнаграждение за успех, твърдяно в чл.
4.1 от Договора.
От друга страна
ответникът установи при условията на пълно насрещно доказване, поставеното в
негова доказателствена тежест обстоятелство, че между страните е сключен друг
Договор за изготвяне и управление на проект от 29.11.2018 г., въз основа на
който е изготвен одобреният от ДФ „Земеделие“ проект и който не предвижда
претендираното от ищеца възнаграждение за успех.
С оглед изложеното предявеният
осъдителен иск за главница следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Предвид намерената неоснователност
и недоказаност на иска за главница, то неоснователен и недоказан се явява и
акцесорният иск за обезщетение за забава, поради което също следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на 1300,00 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение с ДДС.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЦЕНТРАЛНА
КОНСУЛТАНТСКА КОМПАНИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Н. Хайтов“ № 2 срещу „РОЯЛ ТЕКС 2017“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Шивачево,
общ. Твърдица, обл. Сливен, ул. „Илия Лазаров“ № 8 искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 23 055,48 лв. /двадесет и три хиляди петдесет и пет лева и
четиридесет и осем стотинки/ - главница, представляваща допълнително
възнаграждение за успех на основание чл. 4.1 от сключен между страните Договор
за изготвяне и управление на проект от 29.11.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане и с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 736,49 лв. /седемстотин
тридесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.08.2020 г. до
01.12.2020 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ
и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЦЕНТРАЛНА КОНСУЛТАНТСКА КОМПАНИЯ“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Н. Хайтов“ № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на „РОЯЛ ТЕКС 2017“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Шивачево, общ. Твърдица, обл. Сливен, ул. „Илия Лазаров“ № 8 сумата от 1300,00 лв. /хиляда и триста лева/,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
пълномощници.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: