Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.03.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 240 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 411 КЗ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и „М Р.“ ЕАД е сключен
договор за застраховка „Каско“ на МПС, обективиран в застрахователна полица № 16-0300/315/5001864,
със срок на действие от 00:00 часа на 19.01.2017 г.
до 24:00 часа на 18.01.2018 г., с предмет лек автомобил марка Фолксваген, модел
Пасат, при договорена застрахователна сума в размер на 40 374 лева. В
срока на застраховката на 15.08.2017 г. около 11:25 часа в гр. София е
настъпило пътно-транспортно произшествие с участие на застрахования автомобил,
за което е съставен констативен протокол. Твърди, че от протокола за ПТП се
установява, че л.а. марка Рено, модел Канго, с рег. №
******, управляван от Н.Н.Г., движейки се по бул. „Симеоновско шосе“ в посока кв. Симеоново на 380 метра от
указателната табела на с. Бистрица при извършване на маневра изпреварване,
навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска с насрещно движещия се
застрахован автомобил „Фолксваген Пасат“. Посочва, че бил уведомен за
събитието, за което образувал преписка по щета. Изплатил на увредения
обезщетение в размер на 29 216,25 лева. Допълнително осъществил разноски в
размер на 15 лева, представляващи ликвидационни разходи. Твърди, че виновният
водач има валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
сключена с ответника. След изплащане на обезщетението и встъпване в правата на
застрахования, изпратил до ЗАД „ОЗК-Застраховане“ покана за доброволно
изпълнение, която била получена на 06.06.2018 г., но
плащане на задължението не било извършено. Предвид изложеното иска да се
постанови решение, с което да се осъди ЗАД „ОЗК застраховане“ да му заплати
сумата 29 231,25 лева – главница по щета № 0300-17-777-505925, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и
сумата 1 802,74 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 21.06.2018 г. до 28.01.2018 г. Претендира разноски. С
допълнителна искова молба ищецът оспорва възражението на ответника, че
застрахователната полица не е валидно сключена. Във връзка с наведените
твърдения в отговора на исковата молба представя писмени доказателства и прави доказателствени искания.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и
размер. Сочи, че не е представен подписан застрахователен договор, поради което
не може да се установи дали настъпилото застрахователно събитие е покрит риск.
Не оспорва фактите за твърдените дата и място на инцидента и че МПС Рено Канго, с рег. № ****** е било застраховано по риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество. Оспорва
вината и противоправното поведение на водача Н.Н.Г.; че всички описани увреждания са в резултат на ПТП от
15.08.2017 г.; че стойността на обезщетението при наличие на тотална щета на
л.а. Фолксваген Пасат е в размер на 29 216,25 лева и че дружеството е
изпаднало в забава и дължи заплащане на мораторна
лихва. Посочва, че оспорва представения констативен протокол за ПТП и механизма
на осъществяване на твърдяното събитие. Сочи, че застрахованият не е изпълнил
задължението си да уведоми застрахователя за настъпването на застрахователното
събитие в уговорения в общите условия срок. Твърди, че стойността на запазените
части е по-висока от сумата от 6 660 лева. Не оспорва, че е получил
поканата за плащане, но заявява, че не е изпаднал в забава, доколкото щетата не
е била окомплектована с всички необходими документи. Иска да се отхвърлят
исковете. Претендира разноски. С отговор на допълнителната искова молба поддържа
изцяло отговора на исковата молба. Не оспорва сключването на застрахователна
полица и че премията по нея е платена. Посочва, че ищецът не е ангажирал
доказателства, че водачът на процесния лек автомобил
към датата на ПТП е притежавал валидно свидетелство за правоуправление на МПС.
Оспорва началната дата, от която ищецът претендира мораторна
лихва върху главницата.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, а това се установява и
от представената застрахователна полица, че процесният автомобил Фолксваген
Пасат, с рег. № ******
е бил застрахован
при ищеца по застраховка „Пълно Каско” за всички
рискове, със срок на застрахователно покритие от 19.01.2017 г. до 18.01.2018 г.
Приети са като доказателство и Общите условия към застраховката.
За събитието е съставен констативен
протокол за ПТП от 15.08.2017 г., след посещение на място, в който като
обстоятелства и причини за настъпване на процесното
ПТП е отразено, че на 15.08.2017 г. около 11:25 ч. товарен автомобил Рено Канго, с рег. № ****** се е движел по бул. „Симеоновско шосе“, с посока от с. Бистрица към кв.
Симеоново, и на около 380 метра след указателната табела на с. Бистрица,
водачът предприема маневра за изпреварване на движещия се пред него автобус
Мерцедес О 345 С, с рег. № ******, като навлиза в
лентата на насрещно движение, където настъпва съприкосновение с насрещно
движещия се лек автомобил Фолксваген Пасат, с рег. № ******. Вследствие на
удара товарен автомобил Рено Канго, с рег. № ******
се отклонява и реализира ПТП с попътно движещия се автобус Мерцедес О 345 С, с рег. № ******. В протокола са описани видимите щети на
автомобилите.
Видно е, че на 01.09.2017 г. е подадено
уведомление за щета за лек автомобил Фолксваген Пасат в З. „А.Б.“ АД. Изготвени
са опис на претенцията, доклад по щета и сравнителна експертиза, в която е
приета действителна стойност на автомобила 36 875 лева и запазени части
6 660 лева. Определено е обезщетение, като на застрахования е изплатена
сума в размер на 29 216,25 лева, което е видно от приложеното към исковата
молба преводно нареждане.
Установява се, че ищецът е поканил
ответника да заплати по процесната щета сума в размер
на 29 231,25 лева, с включени 15 лева за ликвидационни разходи, като
поканата е получена от ответника на 06.06.2018 г.
С писмо от 16.07.2018 г. ответникът е
върнал на ищеца преписката по процесната щета №
0300/17/777/505925, като е посочил, че може да бъде преразгледана след
коректното й доокомплектоване с резултат от
досъдебното производство.
Видно е от приложената преписка по
образуваното досъдебно производство във връзка с процесното
ПТП, че с постановление от 19.10.2017 г. на прокурор при СРП е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 11296/2017 г. по описа
на РТП-ОР-СДВР, пр.пр. № 29712/2017 г. по описа на
СРП.
По делото са отделени като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че е налице валидно сключена
застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на лек
автомобил Фолксваген Пасат; плащане на премиите по застраховка Каско; изплащане на обезщетение от ищеца на увредения, при
което е приспаднато платено обезщетение по предходна щета в размер на 998,75
лева и наличие на валидно сключена застраховка Гражданска отговорност между
ответника и собственика на лек автомобил Рено Канго.
От приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се
установява, че извършените от „М Р.“ ЕАД вноски по застрахователна полица за
лек автомобил Фолксваген Пасат са четири на брой и са общо в размер на
1 532,95 евро, в това число застрахователна премия 1 502,89 евро и
начислен данък 2 % 30,06 евро. Всички вноски за горепосочения автомобил в
счетоводството на ищеца са осчетоводени и платени. Вноските съответстват на
уговорените между страните размери на застрахователната премия и по полицата
клиентът е платил пълния размер.
От изслушаната съдебно-автотехническа
експертиза, която съдът цени като обективно и компетентно дадена, се установява,
че от представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на
застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага
извод, че щетите на лек автомобил Фолксваген Пасат, с рег. № ****** се намират
в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 15.08.2017 г.
произшествие в гр. София. Действителната /средната пазарна/ стойност на процесния лек автомобил Фолксваген Пасат, определен към
датата на настъпване на застрахователното събитие е 36 919 лева.
Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил Фолксваген Пасат,
начислена на база пазарни цени към датата на ПТП е 32 600,20 лева.
Стойността, необходима за ремонта на процесния
автомобил представлява 88,3 % от действителната му стойност, поради което е
налице тотална щета. Стойността на дължимото обезщетение за лек автомобил
Фолксваген Пасат, определена при условията на тотална щета и след приспадане на
процентна стойност на запазени части /25 %/ е 27 689,25 лева, а след
приспадане на реализиране на пазара останки /6 660 лева/ е 30 259 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде
уважен така предявеният иск за главница, следва да се докаже, че е налице
валиден договор за имуществено застраховане между ищеца и увредения; валиден
към датата на събитието договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключен между ответника и виновния водач; плащане от страна на
ищеца на обезщетение за настъпилите вреди; възникнали права на увредения срещу
причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и предпоставките за това: противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и претърпените вреди.
По делото са
отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, а същите
следва да се приемат и за доказани от приетите писмени доказателства и
изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, че между ищеца и
собственика на лек автомобил Фолксваген Пасат, с рег. № ****** има сключен
писмен договор за имуществена застраховка „Пълно Каско”,
който е действал към датата на настъпване на процесното
ПТП. В срока на действие на договора на застрахованото МПС са причинени
имуществени вреди в резултат на реализиран покрит риск, като за застрахователя
е възникнало задължение да поеме риска и да заплати застрахователно
обезщетение. От прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза се доказа,
че застрахованият надлежно и в срок е заплатил цялата премия преди настъпване
на процесното събитие.
От ангажираните доказателства – констативен протокол
за ПТП и приетата съдебно-автотехническа експертиза
съдът прима за доказано, че произшествието е настъпило по вина на водача на
автомобил Рено Канго. За този си извод настоящият съдебен състав съобрази
подписания от водачите констативен протокол за ПТП, в който са отразени
неизгодни за водата факти. Това обстоятелство се потвърждава и от събраните в
досъдебното производство данни. Действа също така и презумпцията на чл. 45, ал.
2 ЗЗД относно вината, която не е оборена от ответника. Ето защо съдът намира за
недоказано оспорването направено от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, че водачът на автомобила
Рено Канго няма вина и че отразеният в протокола за
ПТП механизъм не отговаря на действителността. Предвид изложеното следва да се
приеме за доказано, че произшествието е настъпило поради противоправното
поведение на водача на автомобил Рено Канго, с рег. №
******.
Съдът намира
за неотносимо към носеното на регресна
отговорност от страна на ответника обстоятелството дали застрахованият е спазил
срока за уведомяване на застрахователя си по „Пълно Каско“
за настъпилото събитие.
По делото се доказа, че по застрахования при ищеца
автомобил са настъпили щети, които са в причинна връзка със събитието. Вредите
по лекия автомобил са констатирани и описани в протокола за ПТП. От приетото по
делото заключение на съдебно-автотехническата
експертиза се доказа наличие на пряка причинна връзка между вредите и
осъщественото пътнотранспортно произшествие.
При настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпването на събитието, като обезщетението
не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда. Следователно
претърпяната вреда, вследствие на увреждане на лек автомобил при настъпилото
застрахователно събитие, е равна на средствата, определени по пазарни цени,
които следва да се заплатят за извършване на ремонт по възстановяване на щетите
по него, тъй като с тях се намалява имуществото на застрахования.
От приетото заключение на съдебно авто-техническата
експертиза се доказа, че стойността,
която е необходима за ремонта на процесния автомобил
Фолксваген Пасат представлява 88,3 % от действителната му стойност, поради
което е налице тотална щета. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да
е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
При тотална щета обезщетението е равно на действителната стойност на погиналото
имущество към датата на събитието, като от нея следва да се приспаднат
запазените части. С оглед изложеното съдът кредитира втория вариант на
заключението от съдебно авто-техническата експертиза,
в който дължимото обезщетение е определено при условията на тотална щета след
приспадане на реализираните на пазара останки. Ето защо размерът на причинената
вреда е 30 259 лева при действителна стойност 36 919 лева и
приспадане на запазени части 6 660 лева. Определената от ищеца
действителна стойност е 36 875 лева, която е в по-нисък размер от
установената от вещото лице по приетата съдебно авто-техническа
експертиза.
По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че за автомобил Рено Канго,
с рег. № ****** има сключена с ответника задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, валидна към настъпване на процесното
пътнотранспортно произшествие. Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданско отговорност“,
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Ищецът е изплатил обезщетение на
застрахования, като с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в
правата на застрахования срещу ответника като застраховател на виновния водач
по застраховка „Гражданска отговорност“. Размерът на дължимото обезщетение е
установен от вещото лице и той е 30 259 лева. Ето защо претенцията
за главница от 29 231,25 лева, която е в по-нисък размер и е
съобразена с приспадане на сума по друга щета и към която са включени 15 лева
за ликвидационни разходи, следва да се
уважи изцяло. Предвид изложеното искът за главницата е основателен за пълния
предявен размер. Основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
По отношение иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
съдът съобрази, че ищецът търси заплащане на обезщетение за забава, считано от 21.06.2018
г., когато е изтекъл двуседмичния срок от поканата, получена от ответника на
06.06.2018 г. Съгласно чл. 412 КЗ застрахователят по
имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице,
следва да предяви претенцията си срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“, като приложи доказателства за удостоверяване на произшествието.
В ал. 2, чл. 412 КЗ е предвидено, че когато застрахователят по имуществената
застраховка не е представил всички доказателства или когато са необходими
допълнителни доказателства за установяване на основанието или размера на
вредата, необходимостта от които не е могла да бъде предвидена към датата на
завеждане на претенцията, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ има право да ги поиска в срок до 45 дни от датата на завеждане на
претенцията, като за случая се прилага съответно чл. 106, ал. 5. В случая
ищецът е изпратил покана за плащане, към която е приложил описаните в нея
документи, която е получена от ответника на 06.06.2018
г. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника,
че поканата не е била окомплектована с всички необходими документи. Видно е, че
същата е върната за прилагане резултатите от досъдебното производство, но същите
нямат съществото значение за определяне на основанието и размера на претенцията
по аргумент от чл. 106, ал. 5 КЗ, към която препраща чл. 412, ал. 2 КЗ. Ето
защо съдът приема, че ответникът е изпаднал в забава с изтичане на 30 дни от
получаване на поканата. Ето защо обезщетението за забава се дължи за периода от
07.07.2018 г. до 28.01.2019 г. и е в размер на
1 672,67 лева, изчислен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен
калкулатор, до който размер претенцията следва да се уважи като за разликата до
предявения размер от 1 802,74 лева и за периода от 21.06.2018 г. до
06.07.2018 г. се отхвърли като неоснователна.
По отношение на разноските: Двете страни претендират разноски. От страна на
ищеца се доказаха разноски в общ размер на 3 754,58 лева, от които
1 241,36 лева за държавна такса, 750 лева за депозити за вещи лица, 10
лева за държавна такса за съдебно удостоверение и 1 753,22 лева за
изплатено адвокатско възнаграждение. С оглед уважения размер на исковете на
ищеца се дължат разноски в размер на 3 738,84 лева. На ответника се дължат
разноски в размер на 300 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр
чл. 25, ал. 1 НЗПП. С оглед отхвърлената част от исковете ответникът има право
на сумата 1,26 лева. При извършена от съда компенсация на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 3 737,58 лева.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 410 КЗ Застрахователно акционерно дружество „ОЗК -
Застраховане“ АД, с ЕИК: ******, с адрес: гр. София, ул. „******, да
заплати на З. „А.Б.“ АД, с ЕИК: ******, с адрес: ***, сума в размер на 29 231,25
лева /двадесет и девет хиляди двеста тридесет и един лева и двадесет и пет
стотинки/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпило
на 15.08.2017 г. пътно транспортно произшествие, дължимо по щета № 0300-17-777-505925
за МПС Фолксваген Пасат, с рег. № ******, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на исковата молба 05.02.2019 г. до окончателното изплащане и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 1 672,67 лева /хиляда
шестстотин седемдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща
дължимо обезщетение за забава върху главницата за периода от 07.07.2019 г. до 28.01.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 1 672,67 лева до предявения от
1 802,74 лева и за периода от 21.06.2018 г. до 06.07.2018 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК - Застраховане“ АД, с ЕИК: ******, с адрес: гр. София, ул. „******, да
заплати на З. „А.Б.“ АД, с ЕИК: ******, с адрес: ***, сума в размер на 3 737,58
лева /три хиляди седемстотин тридесет и седем лева и петдесет и осем стотинки/
представляващи направени по делото разноски, изчислени по компенсация.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: