Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 22.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесети октомври
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 16326 по описа на съда за
2015 г., взе предвид следното:
Производството е образувано е по подадена от „И.“
АД искова молба за признаване за установено, че М.Б.Б. дължи сумата от 149 277.48
евро главница, ведно със законната лихва от 29.09.2015 г. до окончателното
изплащане, 12 682.58 евро просрочена договорна лихва за периода 27.10.2013
г. – 31.03.2015 г., лихва за забава върху главницата в размер на 13 860.33
евро за периода 27.10.2013 г. – 28.09.2015 г., неустойка за забава върху
просрочените лихви в размер на 1 526.34 евро, такса за поддържане на разплащателна
сметка в размер на 3.66 евро и 103.20 лева за връчване на нотариална покана.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че на 27.06.2008 г. сключил с ответника договор за ипотечен
кредит, по силата на който предоставил на кредитополучателя М.Б.Б. сумата от 160
000 евро. Кредитът не се обслужвал редовно от 26.11.2013 г. На 01.04.2015 г.
банката упражнила правото си да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. На
11.05.2015 г. на М.Б. била връчена нотариална покана за обявената предсрочна
изискуемост на кредита и покана в седмодневен срок да заплати доброволно
дължимите от нея суми. Към 29.09.2015 г. Б. не изпълнила задълженията си,
поради което банката подала заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение. В СРС било образувано ч.гр.д. № 58317/2015 г. и съдът постановил
заповед по чл. 417 от ГПК и издал изпълнителен лист. Срещу заповедта длъжникът М.Б.
подала възражение, поради което съдът указал на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането.
Ответникът,
чрез назначения й особен представител, е подала отговор, в който оспорва
исковете. Оспорва настъпилата предсрочна изискуемост и съответно редовното
връчване на нотариалната покана.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал.
1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Не се
спори между страните и от приетото по делото заверено копие на ч.гр.д. № 58317/2015
г. по описа на СРС, 81 състав се установява, че на 29.09.2015 г. „И.“ АД е подал
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с която на М.Б.Б. да
бъде разпоредено да заплати на заявителя сумата от 149 277.48 евро
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 12 862.58 евро,
дължима за периода 27.10.2013 г. – 31.03.2015 г., 13 860.33 евро лихва за
забава върху главницата за периода 27.10.2013 г. – 28.09.2015 г., 1 526.34
евро неустойка за забава за заплащане на договорната лихва за периода 27.10.2013
г. – 26.02.2015 г., 3.66 евро такса за поддържане на разплащателната сметка и 103.20
лева такса за връчване на нотариални покани.
Съдът е
издал заповед в полза на кредитора.
Срещу
постановената на 02.10.2015 г. заповед по чл. 417 от ГПК длъжникът М.Б.Б. е подала
възражение, поради което ищецът предявява иск за признаване съществуването на
задължението по заповедта от 02.10.2015 г.
Установява
се от неоспорения и приет по делото договор за ипотечен кредит на физически
лица с анюитетни вноски № 021-08 от 27.06.2008 г., че „И.“ АД е предоставила на
М.Б.Б. сумата от 160 000 евро, като кредитополучателят се е задължил да върне
сумата, ведно с дължимите лихви за ползване на кредита, такси и комисионни. В
чл. 4, ал. 2 от договора е посочен размера на месечната анюитетна вноска,
дължима до 26-то число на месеца – 1 021.85 евро. Между страните е
възникнало валидно облигационно отношение съгласно клаузите на горецитирания
договор, изменен с анекс № 1 от 26.06.2013 г.
Установява
се от изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, че на 04.07.2008 г. сметката на М.Б. е заверена
със сумата от 160 000 евро. С това банката е изпълнила основното си
задължение по договора – да предостави на кредитополучателя заемната сума.
Съгласно
анекс № 1/26.06.2013 г. към договора от 27.06.2008 г. остатъкът от дълга е
150 145.05 евро, за ползване на който кредитополучателят заплаща 6%
фиксирана годишна лихва. Остатъкът от дълга е следвало да се погаси на 300
месечни анюитетни вноски – по 966 евро всяка и една изравнителна вноска от
965.88 евро, дължима на 26.07.2038 г. (чл. 2 от анекса). Уговорено е и че при
напускане на служителя кредитът преминава към общите условия за кредитиране,
считано от датата на напускането. Кредитът е обслужван редовно, чрез внасяне на
дължимите месечни анюитетни вноски до 26.10.2013 г. С остатъка от внесена от
ответника сума в размер на 9.46 евро е била частично погасена вноската за
ноември 2013 г. и е останало задължение от ноември 2013 г. в размер на 956.54
евро, от които 736.93 евро договорна лихва и 219.61 евро главница.
Съгласно
чл. 8, ал. 1, т. 1 от договора от 27.06.2008 г. по преценка на банката
кредитът, ведно с лихвите, неустойките и разноските става изцяло или частично предсрочно
изискуем, ако кредитополучателят допусне просрочие на вноска по кредита за
всеки един от договорените падежи – 26-то число на месеца.
Поради
продължително просрочие на вноските „И.“ АД е обявила кредита за предсрочно
изискуем, за което е изпратила на ответника нотариална покана, включваща и
покана за заплащане на всички задължения по кредита.
Спорен
по делото е въпросът за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
Съобразно дадените задължителни за съдилищата указания в т. 18 на ТР № 4/18.06.2013
г. на ОСГТК на ВКС, когато в производството по предявен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК банката заявява установяване на вземане, произтичащо от договор
за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем поради
неплащане на определен брой вноски, правото на банката да получи вземането е
предпоставено от надлежно извършено уведомление до длъжника, че е упражнила
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Това потестативно право
следва да бъде упражнено от страната, на която то принадлежи преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение.
Като доказателства по делото е
приета нотариална покана до кредитополучателя, в която я уведомява за размера
на просрочените главници и лихви и че обявява неизплатения остатък от кредита
за изцяло и предсрочно изискуем. Уведомяването чрез нотариална покана се извършва при приложение на правилото на чл.
50 от ЗННД. При връчването от нотариуса, респективно от натоварен от него
служител, на нотариални покани се спазват правилата на чл. 37 - чл. 58 от ГПК.
Когато нотариусът (връчителят) не намери адресата на посочения адрес и не се
намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят е длъжен да
залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато има достъп до пощенската
кутия, следва да се пусне уведомление и в нея. Смисълът на залепване на
уведомлението и пускането му в пощенската кутия е адресатът да се яви на
указаното в уведомлението място в двуседмичен срок да получи съответните книжа.
Когато лицето не се яви в срока да получи книжата с неговото изтичане се счита,
че книжата са връчени съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК.
В настоящия случай ищецът е избрал
като способ на връчване на нотариална покана, с които упражнява правото си да
обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем, чрез нотариус рег. № 271 на НК. Ищецът, чиято е доказателствената
тежест да установи редовното връчване на поканата, не представи доказателства,
че нотариусът, респективно връчителят, е процедирал по чл. 47 ГПК. Налице е
нередовно отбелязване – посещения на адреса на 23.05.2015 г., 24.05.2015 г.,
26.04.2015 г. и залепено уведомление на 11.05.2015 г. Не са отбелязани
причините, поради които М.Б. не е могла да бъде намерена на адреса при
посещенията (чиито дати будят съмнение, тъй като част от тях следват датата на
залепването -11.05.2015 г.), както и нередовното посещение на адреса – по-малко
от месец. Към 11.05.2015 г. не са били налице предпоставките за залепване на
уведомление. Правилата за разпределение на доказателствената тежест задължават
съда да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от
страната, носеща тежестта на доказване, не са осъществени. Поради това съдът
приема, че редовно връчване на поканата не е осъществено.
В заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение до съда „И.“ АД се позовава на настъпване на автоматична
предсрочна изискуемост, поради необслужване на кредита от 26.11.2013 г. След
като изявлението на кредитора, че ще счита целия кредит за предсрочно изискуем
не е достигнало до кредитополучателя, следва да се зачетат онези вноски, чийто
падеж е настъпил и поради това редовно, към датата на подаването на заявлението
за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК – 29.09.2015 г. Моментът на подаване на
заявлението за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК преклудира фактите относно
размера на непогасените вноски с настъпил падеж, размера на дължимите лихви и
такси по обслужване на кредита, а също и свързаните с надлежно упражняване
правото на кредитора да обяви предсрочната изискуемост на цялото вземане по
кредита.
На основание чл. 162 от ГПК и въз основа на данните от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
съдът намира, че за периода от 26.11.2013 г. до 29.09.2015 г. е настъпил падеж
на вноски за главница в размер на 5 338.32 евро, а на договорни лихви за
времето от 27.10.2013 г. до 31.03.2015 г. – 12 525.99 евро. Дължимите от Б.
суми за главница като част от анюитетните месечни вноски за периода април 2015
г. – септември 2015 г. съдът определя на базата на съотношението главница/лихва
и процентът на неговото изменение спрямо предходните месеци. Главницата се
дължи, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение – 29.09.2015 г. до окончателното
изплащане.
За
периода от падежа на първата вноска – 26.11.2013 г. до 28.09.2015 г. се дължи
лихва за забава за заплащане на главницата. Нейният размер се определя съгласно
уговорката по чл. 3 от анекс № 1 към договора от 27.06.2008 г. След
прекратяване на трудовия договор на М.Б., дължимата лихва за забава е била в
размер на 17.9% и за периода от 26.03.2013 г. до датата на подаване на заявлението
възлиза на сумата от 436.72
евро. До 26.03.2013
г. дължимите мораторни лихви са били 412.72 евро, или общият дължим размер на
акцесорното задължение за исковия период е 849.44 евро.
Съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, при забава за заплащане на
възнаградителните лихви във връзка с ползване на отпуснатата заемна сума, кредитополучателят
дължи да заплати неустойка от 0.05% на ден върху просрочената сума, съгласно
чл. 3, ал. 3 от договора за ипотечен кредит. За времето от 27.10.2013 г. до
26.02.2015 г. неустойката е в размер на 1 360.20 евро.
М.Б. дължи
и такса за поддържане на разплащателна сметка на стойност 3.66 евро.
Сторените
от ищеца разноски във връзка с обявяване на кредита за предсрочно изискуем не
следва да се присъждат, тъй като те не са послужили за надлежно удостоверяване
уведомлението на Б. за упражнено от банката право за обявяване предсрочна
изискуемост на кредита.
Ищецът
претендира присъждане на разноски, като са налице доказателства за заплатена
държавна такса в размер на 6 939.41 лева, 10 939.11 лева депозит за
особен представител и 400 лева депозит за експертиза по делото. С оглед
фактическата и правна сложност на делото и като взе предвид броя на проведените
съдебни заседания, съдът определя размер на юрисконсултското възнаграждение в
размер на 300 лева. От общият размер на разноските от 18 578.52 лева,
съразмерно на уважената част от иска, на „И.“ АД се дължат в размер на 2 102.63
лева.
Съгласно задължителните указания
на ВКС в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските и в заповедното производство. Тези разноски са в размер на 12 703.97
лева, като М.Б. дължи да заплати 1 437.77 лева от присъдените със
заповедта по ч.гр.д. № 58317/2015 г. по описа на СРС, 81 състав.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
Признава за установено, по предявен от „И.“ АД, ЕИК ********
иск с правно основание чл. 422 от ГПК, че М.Б.Б., ЕГН **********, с последен
известен постоянен адрес *** дължи на ищеца сумата от 5 338.32 евро
главница по договор за ипотечен кредит на физически лица с анюитетни вноски №
021-08/27.06.2008 г., ведно със законната лихва от 29.09.2015 г. до
окончателното изплащане, 12 525.99 евро просрочена договорна лихва за
периода 27.10.2013 г. - 31.03.2015 г., лихва за забава върху главницата в
размер на 849.44 евро за периода 27.10.2013 г. – 28.09.2015 г., неустойка за
забава върху просрочените лихви в размер на 1 360.20 евро, такса за
обслужване на разплащателна сметка в размер на 3.66 евро, за които суми е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 58317/2015
г. по описа на СРС, 81 състав, като отхвърля иска за установяване дължимостта
на: главницата за горницата до 149 277.48 евро, просрочена договорна лихва
за горницата до 12 682.58 евро, лихва за забава върху просрочената
главница за горницата до 13 860.33 евро, неустойка за забава върху
просрочените лихви за горницата до 1 526.34 евро и такса за връчване на
нотариални покани в размер на 103.20 лева.
Осъжда, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М.Б.Б., ЕГН **********,
с последен известен постоянен адрес *** да заплати на „И.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 2 102.63 лева разноски за
производството и 1 437.77 лева разноски в производството по ч.гр.д. № 58317/2015
г. по описа на СРС, 81 състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: