Р Е Ш Е Н И Е
№ 101
гр. Габрово, 9.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
открито съдебно заседание от дванадесети юни, две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар: Мариела Караджова, като
разгледа материалите по адм. дело № 321 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /АСГ/ Жалба
с вх. № СДА-01-1832
от 1.11.2018
г., подадена Т.И.Н. *** с ЕГН: **********,
против Решение № 47 от 10.10.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Габрово.
Производството е по реда на чл. 118 и сл., във вр. с чл.
117, т. 2, б. „а“ от КСО, образувано по повод Заявление, подадено от
жалбоподателката Н. до ответника, за отпускане на ПОСВ от 17.07.2018 г. С
Разпореждане от 16.08.2018 г. на ръководител ПО при същата администрация се
отказва отпускането на пенсията, тъй като административният орган счита, че Н.
не отговаря на изискването по чл. 69 на КСО за 15 години осигурителен стаж при
условията на втора категория труд, нито на изискванията на чл. 68, ал. 1 и 2 от
кодекса за навършена възраст. Заявителката не отговаря и на условията по чл.
68, ал. 3 от КСО. С жалба до горестоящия административен орган тя оспорва
констатациите и изводите на ръководителя ПО по отношение на незачетен от него
стаж, който тя намира за такъв, положен при условията на втора категория труд в
периода 20.09.1982 г. до 17.09.1984 г., равняващ се на 1 г., 11 м., 17 д., в „Сърп
и чук“ /„Рекорд“ АД/- Габрово, на длъжност „обущар“. В ПКТП /отм., но в сила към
периода на полагане на спорния труд/, в т. 31б, са посочени длъжностите от
кожаро-кожухарската и обувната промишленост, които се зачитат като труд от
втора категория. Така посоченият работодател е извършвал дейност, свързана с
производство и търговия с обувни изделия, поради което тази разпоредба е
приложима за случая. В тези производства се признава втора категория труд за
някои длъжности, като, напр., „конфекционери-ръчници“, „конфекционери на
машини“, поради което и положеният от Н. труд следва да спада към тях, тъй като
конфекционерът и обущарят изпълняват една и съща дейност при едни и същи
условия на труд, вкл. и вредности на същия. С оглед вредния характер на
полагания от нея труд й е бил предоставян допълнителен платен годишен отпуск на
основание чл. 156, ал. 1, т. 1 от КТ и Наредбата за определяне на видовете
работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск – чл. 2, т.
6, предл. второ – за извършване на работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат
да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки,
което е характерно за трудът от втора категория. Също така жалбоподателката е
ползвала и безплатна предпазна храна – кисело мляко, по време на работата си
като „обущар“, тъй като е била заета в производство, свързано с вредни за
здравето последици, съгл. чл. 4, ал. 1 от Наредба № 8/24.04.1987 г. за
безплатната предпазна храна на работниците, заети в производствата, свързани с
вредни за здравето последици.
С процесното Решение № 47 от 10.10.2018 г. директор ТП на
НОИ – Габрово е отхвърлил подадената до него жалба, като е посочил, че съгласно
т. 31б, изр. второ от ПКТП /отм./ от втора категория е трудът на работниците в
обувната и кожарогалантерийната промишленост при работа с лепила на база
органични разтворители, изброени в разпоредбата, като административният орган е
счел изброяването за изчерпателно и намира, че нормата не обхваща всички
категории работници, заети в обувната промишленост. Във ведомостите за заплати
няма данни заполучавани от жалбоподателката допълнителни възнаграждения за
работа при вредни и тежки условия на труд, нито за допълнителен платен годишен
отпуск за такава трудова дейност. Не е спорно, че за процесния период
жалбоподателката е работила в „Сърп и чук“ – Габрово /“Рекорд“ АД – Габрово/
като обущар, но от съдържанието на документите, представени по административната
преписка, не може да се установи, че заеманата от нея длъжност е обхваната от
чл. 31б от ПКТП /отм./.
С Решение № 15 от 19.02.2019 г., постановено по адм. д. №
319 от 2018 г., АСГ е отхвърлил жалбата
на Н. против Решението на директора на ТП на НОИ – Габрово. Първоинстанционният
съдебен акт е обжалван и жалбата е била разгледана в адм. д. № 4885/2019 г. от
шесто отделение на ВАС, приключило с Решение № 16486 от 4.12.2019 г., с което
решението на АСГ е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на същия съд, тъй като касационната инстанция е преценила, че спорът е
бил разгледан, без да е бил изяснен от фактическа страна, което съставлява
съществено процесуално нарушение, неотстранимо в хода на касационното
производство. При новото разглеждане на делото АСГ следва да се съобрази с
разпоредбата на чл. 67 от ПКТП /отм./, съгласно която трудът на работниците и
служителите, посочен в раздели първи и втори на Правилника, се причислява към
съответната категория, независимо от това, в кой отрасъл на производството е
положен, щом работата е свързана със същата вредност и тежест на труда. По
делото не е бил изяснен въпросът относно вредността и тежестта на труда,
полаган от Н. в обувния завод през процесния период. Безспорно е установено, че
тя е била назначена на длъжност „обущар“ в обувната промишленост и е ползвала
лепила на база на органични разтворители, получавала е кисело мляко за вредни
условия на труд. По делото са налице данни, видно от трудовата й книжка, че
през различни периоди е заемала и други длъжности, като „конфекционер“,
„работник на ръка“, „технолог“, „работник по изготвяне на производствени
образци“ и др., за които й е призната втора категория труд. Съгласно
свидетелските показания, няма разлика в работата на лицата, заемащи така
посочените длъжности. АСГ е приел, при първоначалното разглеждане на спора, че
липсват доказателства на Н. да е изплащано допълнително възнаграждение за
вредни условия на труд, както и тя да е получавала безплатна специална храна за
това, но съгласно същите показания такава храна е била получавана както от
самата Н., така и от всички други работници на конвейра за изработка на обувки,
поради работата им с лепила на ацетонова основа. Указанията на касационната
инстанция са да бъде назначено вещо лице, което да установи при какви условия е
бил полаган трудът на Н. в обувното предприятие за процесния период, вредността
на този труд, в общи или в отделни помещения е бил полаган той с останалите
работници и да се извърши повторна преценка за приложимостта на разпоредбата на
чл. 31б, във вр. с чл. 67 от ПКТП /отм./.
С оглед на така изложеното настоящият съдебен състав е
насрочил ново открито съдебно заседание, като е указал на жалбоподателката, че
в нейна тежест е да установи наличието на благоприятни за нея факти, вкл. че
полаганият от нея труд през спорния период е от втора категория, като установи
с помощта на писмени, гласни доказателства и вещо лице при какви условия е
полагала този труд, получавала ли е специална храна, допълнителни
възнаграждения или платен годишен отпуск за вреден труд, както и дали на нейни
колеги, работили на аналогична длъжност в същото предприятие през този период,
трудът е бил зачетен като такъв от втора категория.
В проведено по
делото открито съдебно заседание жалбоподателката Н. се явява лично и с адв. И.Х.
***, като поддържат подадената жалба.
Ответната
страна, Директор ТП на НОИ – Габрово, се представлява от юрисконсулт И.К.,
която оспорва жалбата.
Жалбата е редовна
и допустима.
Разгледана по
същество е основателна поради следното:
По делото
между страните не е спорно, че жалбоподателката Т.И.Н. /М./ е подала Заявление
за отпускане на ПОСВ на 3.05.2017 г. до ТП на НОИ – Габрово. Към него е приложила
Удостоверение, издадено от „Рекорд“ АД - Габрово /бивше наименование „Сърп и
чук“/ - завод за производство на обувни изделия, в което е отразен стажът й
там, както следва: 1.Обущар от 20.09.1982 г. – 17.09.1984 г.; 2.Конфекционер от
18.02.1985 г. – 18.09.1995 г.; 3.Работник по изготвяне на производствени
образци – конфекция от 3.06.1996 г. – 23.08.1997 г. За трите длъжности
работодателят сочи, че стажът е положен при условията на втора категория труд,
на основание т.31б от ПКТП /ПМС № 61/1990 г./. В приложение по делото опис на
трудовия стаж на Н. е отразено, че периодът от 20.09.1982 г. до 17.09.1984 г.
/общо 1 г., 10 м. и 8 д./ на длъжност „обущар“ е признат като такъв от трета
категория, докато другите два при този работодател – като стаж от втора. Общият
стаж от трета категория се равнява на 17 г., 5 м. и 2д., този, от втора – 13г.,
10 м. и 5 д. или общ стаж, приравнен към трета категория – 34 г., 8 м. и 23
д.
На 17.07.2018
г. Н. подава ново Заявление за отпускане на ПОСВ. Отново НОИ изготвя опис на
осигурителния й стаж, като за процесния период - от 20.09.1982 г. – 17.09.1984
г. на длъжността „обущар“, не й признава втора категория, а причислява същия
като такъв от трета, докато положения труд при същия работодател за другите два
периода е признат за втора категория. Общият осигурителен стаж на
жалбоподателката при повторното подаване на заявление е изчислен на 35 г., 10
м. и 2 дни, от които стаж при втора категория – 13 г., 10 м. и 5 дни.
Навършената възраст е 57 г., 8 м. и 7 дни.
С Разпореждане
№ ********** от 16.08.2018 г. на Н. отново е отказано отпускането на ПОСВ, тъй
като същата не отговаря на изискването за стаж при втора категория труд от 15
години, положен до 31.12.1999 г. За да получи пенсия при общите условия по чл.
68 от КСО не й достига необходимата възраст.
При положение,
че процесният стаж като обущар е бил признат като труд от втора категория, то
общият стаж от тази категория ще надхвърли 15 години и ще се изпълни условието,
поради което не е отпусната исканата от жалбоподателката пенсия. Оспорването в
случая касае единствено категоризацията на стажа й, положен през този процесен
период. С оспореното пред съда Решение № 47 от 10.10.2018 г. на директор ТП на
НОИ – Габрово е отхвърлена подадената против това Разпореждане жалба. В
приложената трудова книжка е посочено, че предложението за категоризиране се
отнася за периодите от 18.02.1985 г. до 18.09.1995 г. и от 3.06.1996 г. до
1.11.1997 г., не и за процесния такъв /което е видно от приложеното извлечение
от документа по делото/ и въз основа на това ответникът е счел, че от
предложението е изключен процесния период. Посочено е, че още през 2017 г.
стажът е зачетен като такъв от трета категория. В специалната разпоредба на чл.
31б от ПКТП /отм./ не са обхванати
всички работници, заети в обувното производство, а само онези, посочени в
изчерпателното изброяване на разпоредбата, сред които не попада длъжността
„обущар“. За спорния период в трудовото досие на жалбоподателката не са
запазени заповеди за назначаване и преназначаване, а са налице само
допълнителни споразумения за период след 1995 г. При извършена проверка на
ведомости за заплати за спорния период относно Н. не е посочена длъжност, а
срещу поименния списък на бригадата, в която е работила тя, са налице данни
само за получено възнаграждение и отработени дни. Във ведомости от 1983 г. и
1984 г. е посочено, че тя е работила на длъжност „обущар“, като няма данни за получавани от нея допълнителни
възнаграждения за работа при вредни и тежки условия на труд или аналогични
такива. Няма данни да е ползвала през същия период допълнителен отпуск или
безплатна храна.
Съгласно чл.
69б, ал. 2 от КСО, лицата, които са работили 15 години при условията на втора
категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили
са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и имат сбор от
осигурителен стаж и възраст 94 за жените; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта
по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 4
месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст. При подаване на
заявлението възрастта на Н. е била достатъчна за придобиване право на пенсия на
това основание. Не е спорно и че тя все
още няма право на пенсия на основание чл. 68 и чл. 168 от КСО. Според
пенсионните органи тя не отговаря единствено на изискването за 15 г. трудов
стаж при условията на втора категория труд. Други основания за постановения
отказ не се сочат. Съдът е обвързан с така очертания предмет на правния спор.
От
заключението на назначеното по делото вещо лице става ясно, че трудовото досие
и длъжностна характеристика на жалбоподателката за процесния период не са
запазени в „Държавен архив“, нито при работодателя. През този период Н. е
работила на конвейр за производство на обувки. В цитираната книга, описваща
историята на завода, е посочено, че химикалите, с които се работи в него,
излъчват вредни за здравето вещества, засягащи предимно дихателните органи. За
решаване на проблемите с вредните химикали и наличния шум се въвежда съвременна
работна мебел, добавят се лични предпазни средства, двойно работно облекло и се
дава мляко за противоотрова. В КТД за 1979 г. ръководството на предприятието е
поело ангажимент да доставя и раздава кисело мляко като подсилваща храна на
имащите право на това работници. В КТД от 1983 г. е договорен същия ангажимент.
В мероприятията по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана
през 1979 г. и 1980 г. са заложени средства за тази цел.
Също така от
методиката за изработване на обувки е видно, че производството им се извършва
на конвейр и включва различни на брой операции, като за някои от тях се
използват различни видове лепила, бензин и ацетон. По такъв начин са се
произвеждали и всички артикули /обувки/ в предприятието – мъжки и юношески
обувки, мъжки половинки и т. н. Такива данни се съдържат и в технологични карти
за изработка на обувки.
От така
изложените данни вещото лице прави заключение, че производството на обувки
става в общи производствени помещения, на конвейр, на който работят група
работници, изпълняващи различни операции в определена технологична
последователност. От приложената към делото ведомост за заплати за м. юли, 1984
г. друго лице – А. Д. Н., фигурира на длъжността „обущар“, като в предложението
му за пенсиониране трудовият му стаж на тази длъжност и за този период, включен
в по-голям такъв – от 16.10.1959 г. до 9.06.1995 г., от общо 35 г., 7м. и 17
д., е признат за втора категория. В заключение се сочи, че Н. е работила с
органични разтворители и дейността й като цяло е извършвана във вредна за
здравето производствена среда /вредни материали, прах, шум и др. характерни за
този тип производство и длъжност/. .
По делото е
приложена трудова книжка и на друго лице, работило при същия работодател на
същата длъжност – „обущар“ и в процесния период – Ц. М. Д. /Г./, за която в предложението за
пенсиониране трудовият стаж е посочен като такъв от втора категория. Почти
целият й стаж от 31 г. и 9 м. е като обущар и конфекционер в предприятието и е
признат като такъв от втора категория.
В открито
съдебно заседание вещото лице обсъжда и двата случая на тези две лица,
аналогични на процесния, чийто стаж е положен на аналогичната длъжност през
процесния период при същия работодател и е зачетен като положен при
по-благоприятната за пенсиониране втора категория. И трите лица – Т., А. и Ц.,
са били обущари в процесния период в
„Сърп и чук“ – Габрово. Съгласно Национален класификатор на професиите,
обущарят е лице, което изработва и/или поправя обувки и това лице може и следва
да изпълнява всички необходими за тази цел трудови операции, вкл. и да лепи и
обработва артикулите с необходимите материали и химикали. Експертът сочи, че в
един цех работят на един конвейр между 30 – 50 човека, които, дори и да имат
различни длъжности и конкретни трудови функции, са там, в една обстановка.
Работниците в това предприятие са изпълнявали все такава длъжност. Единствено
различно би следвало да е положението на работещите в картонажа, които опаковат
обувките в друго помещение, но те не са обущари по длъжност. Само картонажната
работилница е била в отделен цех и работещите са полагали труд при други
условия. По негови думи „Няма как в едно производство на конвейр, след като се
работи с лепила и органични разтворители, в единия край да мирише на тях, а в
другия - да не мирише. Методиката е за производство на обувки, не за
длъжности.“.
Свидетелят С.
е работил в същото предприятие през процесния период. Той заявява, че Н. е
работила като „обущар – конфекционер“ на конвейр за производство на обувки.
Работила е на различни операции, в зависимост от конкретната необходимост. Работела
е и с лепилата, такива, на база ацетонови разтворители, с бензин. С. определя
също средата като вредна за здравето и сочи, че по тази причина работниците са
получавали кисело мляко, включително и конкретно жалбоподателката Т.Н.. Ходилата
на обувките се мажат с лепило, което трябва да се остави да засъхне около 15
минути, преди да се съединят частите на обувката, които са лепени. При сушенето
на лепилото се появяват изпарения в цялото помещение и затова „на всички
работници там се раздава кисело мляко“, независимо от конкретната операция,
която се извършва в момента. Към годишния отпуск им давали допълнително три
дена по същата причина. Като дългогодишен работник в предприятието свидетелят
сочи, че между длъжностите „обущар“ и „конфекционер“ няма разлика,
„конфекционер“ е „добавка към обущар“ и означава, че лицето произвежда обувки,
както и обущарят, участвайки в серийно производство. Като работа и манипулации
разлика между двете длъжности няма. Работата на конвейр е такъв тип
производство. Той е „лента“ на която в определена поредност се извършват
нужните операции и се намира в едно помещение с дължина от около 50-60 м. и
ширина - около 20 м. Миризмата и изпаренията се разнасят в цялото помещение.
Трудът, положен от този свидетел през процесния период като обущар в „Сърп и
чук“ – Габрово, е предложен и признат за такъв от втора категория.
Съдът намира,
че работата на жалбоподателката като обущар през процесния период е била свързана
с ползването на органични разтворители, вкл. ацетон, бензин, лепила или като
цяло дейността е свързана с работа във вредна за здравето среда. Дори и някоя
от операциите по направата на обувки да не е свързана конкретно с боравене с
тези химикали, то именно колективната работа на конвейр в едно общо помещение
не позволява да се обособят с някаква степен на точност по-вредни и по-малко
вредни операции. Освен това всички работници от съответната бригада изпълняват
всички операции по производство на обувки, съгласно съответните нужди. Цялата
работеща на конвейра група работи при едни и същи нездравословни условия на
труд. Всички работещи на такъв конвейр заемат една и съща длъжност – било
„обущар“, било „конфекционер“, като в трудовите операции на двете длъжности,
както и в условията, при които е полаган трудът при тях, разлики не са
установени. По тази причина и не е налице основание трудът в двата случая да се
третира различно и да се окачествява по различен начин – конкретно като такъв
от трета категория при длъжността „обущар“ и от втора категория при длъжността
„конфекционер“, когато става въпрос за работа в едно и също предприятие, една и
съща по своя характер и условия.
Съгласно чл.
31б от ПКТП /отм./ втора категория труд е полаганият такъв от работници
в обувната и коженогалантерийната промишленост при работа с лепила на база
органични разтворители: конфекционери-ръчници, конфекционери на машини,
саяджии, кроячи на ходилни детайли, машинници, ръчници, шприцьори на директно и
индиректно леене на ходилни детайли, ръчници - финишна обработка на ходилни
детайли. Разпоредбата
на чл. 68 от същия Правилник предвижда, че при изменения в
наименованията на извършваната работа, но без промяна на характера й,
работниците и служителите запазва категорията си – т. е. следва да се третират еднакво. В тази връзка АСГ също намира, че точното наименование
на заеманата длъжност е без значение за определяне на категорията труд. Изброяването
в т.31б не е изчерпателно и по точно дефинирани длъжности. За категоризирането
на труда от значение е вида труд, който се полага /производство на обувки/,
типа производство, в който се полага /обувно, на конвейр, на бригаден принцип в
общо помещение, при взаимна заменяемост на трудовите операции на членовете на
бригадата/ и вредностите, с които се работи /работа на база органични
разтворители – ацетон, бензин, лепила на такава основа/. Като не е признал
трудът, полаган като „обущар“ в обувно предприятие „Сърп и чук“ /“Рекорд“ АД/ -
Габрово за такъв от втора категория и не е взел предвид същия при установяване
придобиване правото на ПОСВ и изчисляване на стажа при по-благоприятната втора
категория в процесния период, пенсионният орган е допуснал нарушение на
материалния закон, поради което процесното Решение следва да бъде отменено в
едно с потвърденото с него Разпореждане и делото да се върне на ответната
страна за ново произнасяне, като се вземат предвид мотивите на настоящия
съдебен акт.
С оглед изхода
от правния спор и като взе предвид, че процесуалният представител на жалбоподателката
е направил своевременно искане за заплащане на направените по делото разноски,
АСГ следва да присъди в полза на Т.Н. такива на стойност 400.00 /четиристотин/
лв. договорено и изплатено адвокатско възнаграждение по ДПЗС от 24.10.2018 г.
по адм. д. № 319 от 2018 г. по описа на АСГ;
400.00 /четиристотин/ лв. договорено и изплатено адвокатско
възнаграждение по ДПЗС от 17.01.2020 г.; 350.00 /триста и петдесет/ лв.
заплатен хонорар за вещо лице. Разноските от 30.00 лв. за платена ДТ по к.адм.
д. № 4885/2019 г. на ВАС са вече присъдени с Решение № 16486 от 4.12.2019 г. и
не следва да се присъждат повторно. Същите са дължими от ответника на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК, чл. 78, ал. 1 ГПК, чл. 8, ал. 3 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да се присъдят в полза на жалбоподателката
С оглед на
така изложеното и на посочените фактически и правни основания, както и на
основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 173, ал. 1 от АПК,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 47 от 10.10.2018 г. г. на Директора на Териториално поделение /ТП/ на Национален осигурителен институт /НОИ/ гр. Габрово и потвърденото с него Разпореждане
№ **********
от 16.08.2018 г. на Ръководителя на
"Пенсионното осигуряване" при ТП на НОИ гр. Габрово.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице
по чл. 98, ал. 1, т. 1
от КСО при ТП на НОИ - гр. Габрово, за ново произнасяне относно
правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Т.И.Н., с ЕГН: **********, по нейно Заявление № 2113-07-563 от
17.07.2018 г., при съблюдаване на дадените с настоящото решение
указания по тълкуването и прилагането на закона – признаване като стаж от втора категория на прослуженото
време от същата в завод „Сърп и чук“ /“Рекорд“ АД/ - Габрово за периода от
20.09.1982 г. до 17.09.1984 г. на длъжност „обущар“.
ОСЪЖДА Териториално поделение на
Националния осигурителен институт гр. Габрово, да заплати на Т.И.Н., с ЕГН: **********, сума в размер на 1150.00 /хиляда сто и петдесет/ лв., от които: 400.00
/четиристотин/ лв. договорено и изплатено адвокатско възнаграждение по ДПЗС от
24.10.2018 г. по адм. д. № 319 от 2018 г. по описа на АСГ; 400.00
/четиристотин/ лв. договорено и изплатено адвокатско възнаграждение по ДПЗС от
17.01.2020 г. по адм. д. № 321 от 2019 г. на АСГ; 350.00 /триста и петдесет/
лв. заплатен хонорар за вещо лице, цялата - представляваща сторените от жалбоподателката разноски по
производството за разглеждане на
делото пред настоящата съдебна инстанция.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му чрез касационна жалба, подадена чрез Административен съд Габрово
до Върховен административен съд.
Препис от
Решението да се връчи на страните в едно със съобщенията за изготвянето му.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/