Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1116 21.08.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен
състав,
на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. ЯНА
КОЛЕВА
при секретаря В. С.
с участието на прокурора Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдията Колева
касационно наказателно административен характер дело № 1221 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Началник група
„АНД, ОПТП, Профилактика и ПОВ“, сектор „Пътна полиция“ ОД МВР – Бургас срещу решение № 471 от 21.04.2020г.,
постановено по НАХД № 5344/2019 по описа на Районен съд – Бургас, в частта, с
която е отменено Наказателно постановление № 19-0769-003460/11.07.2019 г.,
издадено от касационния жалбоподател, в частта, с която за нарушение по чл.150а,
ал.1 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП на П.Д. Ж., ЕГН
********** с адрес: ***, е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 200 лв.
В касационната жалба се иска отмяна на съдебния акт в
оспорената част и потвърждаване на наказателното постановление, в частта относно
нарушението по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Излагат
се аргументи, според които при постановяване на решението, районният съд е
допуснал нарушения на процесуалния и материалния закон. Излага се кратко
описание на фактическата обстановка по издаване на наказателното постановление
и се твърди, че същото е законосъобразно в съответната част. Анализира се
формата на вина при извършване на административното нарушение.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – П.Д.Ж. се явява лично и с адвокат Н., надлежно
упълномощен. Оспорва жалбата. Иска същата да бъде отхвърлена, а решението в
оспорената част да бъде оставено в сила.
Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност
на оспорването.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваната част от решението
на Районен съд – Бургас е отменено НП №
19-0769-003460/11.07.2019 г. издадено от Началник група „АНД, ОПТП, Профилактика и
ПОВ“, сектор „Пътна полиция“ ОД МВР – Бургас, в частта, с която за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП на П.Д. Ж., ЕГН ********** с адрес: ***, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.
За да постанови решението, въз
основа на доказателствата по делото, съдът приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. На следващо място
съдът съобразил, че на 19.11.2018г. срещу П.Ж. била издадена Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-002976/19.11.2018г.
(ЗПАМ), с която временно му било отнето СУМПС до заплащане на наложена глоба,
незаплатена в срока за доброволно заплащане (л.37 от КНАХД № 5344/2019 на РС –
Бургас). На 14.01.2019г. срещу Ж. бил съставен процесният АУАН №
19-0769-003460/14.01.2019г., в който едно от вменените му нарушения е това по чл.150а,
ал.1 от ЗДвП (л.6 от КНАХД № 5344/2019 на РС – Бургас). На 31.01.2019г.
издадената ЗПАМ била връчена на Ж. (л.37 от КНАХД № 5344/2019 на РС – Бургас).
Предвид хронологията по издаване на посочените актове съдът приел, че на
14.01.2019г. Ж. не е управлявал автомобила, след отнемането на СУМПС, тъй като
заповедта, с която същото му било отнето му била връчена около две седмици след
съставянето и връчването на АУАН. В тази връзка съдът анализирал, че деецът не е
извършил деянието виновно, каквато е хипотезата на чл.7, ал.1 от ЗАНН.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
От
фактическа страна по делото е установено, че при полицейска проверка, извършена
на 13.01.2019г. било установено, че П.Ж. управлява л.а. „Ауди А6“ Авант куатро
с рег.№ А 0527 КТ, в гр.Бургас, ул.“Въстаническа“ до бл.531 в посока бл.113.
При проверката се установило, че със ЗПАМ № 18-0769-002976/2018г. на водача временно
било отнето СУМПС. Установено било още, че автомобилът бил собственост на Т.Г.С..
На 31.01.2019г. ЗПАМ, с която временно му се отнемало СУМПС, била връчена,
срещу подпис, лично на Ж..
Относно спорното нарушение
по чл.150а, ал.1 от ЗДвП:
Съгласно чл.150а,
ал.1 от ЗДвП, за да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1
или 4 или
по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено.
В конкретния случай в обстоятелствената
част на НП е посочено, че със ЗПАМ № 18-0769-002976/2018г., СУМПС на водача било отнето на основание чл.171, т.1,
б. „д“ от ЗДвП, която разпоредба установява предпоставки, при наличието на
които, за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
на водачите временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно
средство. На основание чл.172, ал.6 от ЗДвП, подадената жалба не спира
изпълнението на приложената административна мярка.
В случая, както е посочил и въззивния съд, безспорно е налице издадена
ЗППАМ № 18-0769-002976/2018г.,
съгласно която на основание чл. 22 от ЗАНН и
чл.171, т.1, б. „д“ от ЗДвП на Ж. е наложено временно отнемане на СУМПС до
решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Установява се, че
заповедта е връчена на лицето две седмици след съставяне на акта за нарушение
по настоящото дело. Това обстоятелство обаче не води до липсата на нарушение по
чл.150а, ал.1 от ЗДвП, както е приел районния съд. Следва да се посочи, че
доколкото предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на
закона, съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, то връчената след датата на съставяне
на АУАН заповед е породила своето правно действие веднага след нейното
издаване, поради което е налице една от хипотезите на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, а
именно: управление на моторно превозно средство от водач, на който СУМПС е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
от ЗДвП. В случая, административното нарушение е
извършено на 13.02.2019 г. и доколкото няма данни да е решен въпроса за
отговорността, и несъмнено не са изтекли 18 месеца от издаването й, към датата
на извършването му лицето е било с временно отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП свидетелство за управление на МПС. Настоящата инстанция приема, че след
като на посочената дата и място
водачът е установен да управлява автомобила с отнето вече свидетелство, то
правилно е ангажирана отговорността му на соченото основание.
С оглед изложеното, поради основателност на касационните оплаквания и
наличие на сочените в касационната жалба отменителни основания, обжалваното
решение следва да бъде отменено в обжалваната му част, а наказателното постановление
съответно потвърдено в частта, с която за нарушение на чл.150А,
ал.1 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП на П.Д. Ж. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.
Предвид горното и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН,
Административен съд гр. Бургас, ХІХ-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 471 от 21.04.2020г., постановено по НАХД № 5344/2019
по описа на Районен съд – Бургас в частта, с която е
отменено Наказателно постановление № 19-0769-003460/11.07.2019г. издадено от Началник група „АНД, ОПТП,
Профилактика и ПОВ“, сектор „Пътна полиция“ ОД МВР – Бургас в частта, с която за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП на П.Д. Ж., ЕГН ********** с адрес: ***,
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0769-003460/11.07.2019г.
издадено от Началник група „АНД, ОПТП, Профилактика и
ПОВ“, сектор „Пътна полиция“ ОД МВР – Бургас в частта, с която за нарушение по чл.150а,
ал.1 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП на П.Д. Ж., ЕГН **********
с адрес: ***, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200
лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.