РЕШЕНИЕ
№ 2033
Гр. Пловдив,
21.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, Второ отделение, 10 състав, в публично съдебно заседание на седми
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и с участието на прокурор РОСЕН КАМЕНОВ, като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело №2387 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.203 от АПК,
вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Делото е образувано
по искова молба на А.А.У., с ЕГН **********, с адрес ***,
подадена чрез процесуален представител адв.Н.Д. против
ОД на МВР гр.Пловдив за присъждане на обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на 300.00 лева, за заплатеното адвокатско възнаграждение в
резултат на отменено по съдебен ред незаконосъобразно наказателно постановление
/НП/ № 16-0239-001982/16.12.2016г., издадено от Началник РУ-Асеновград към ОД
на МВР гр.Пловдив, представляващи
сторените в хода на съдебното обжалване на наказателното постановление по АНД №
113/2017г. по описа на Районен съд Асеновград III
наказателен състав разноски за
договореното адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху
обезщетението за имуществени вреди, считано от датата на влизане в сила на
Решението на ПРС до окончателното изплащане на сумата, както и направените по настоящото
дело разноски.
Ищецът, редовно призован не се
явява в съдебно заседание и не изпраща представител, като е постъпило писмено становище по същество от пълномощника му в производството пред настоящия съд адв.Д.. Със същото се
заявява, че исковата молба се поддържа и се
моли искът да бъде уважен
по основание и размер.
Ответникът по иска – Областна дирекция на МВР
гр.Пловдив, в писмен отговор на упълномощения си процесуален представител
главен юрк.И.П. оспорва исковата молба, изразява
становище за недопустимост на исковата претенция, както и навежда твърдения за
неоснователност и недоказаност на същата. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение и разноски по производството, като е направено възражение за
прекомерност на обезщетението, съответно на адвокатското възнаграждение за
настоящото дело. В съдебно заседание, редовно призована ОД на МВР Пловдив не
изпраща представител.
Контролиращата страна чрез участвалия по делото
прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност на
иска.
Пловдивският Административен Съд – 10 състав, след
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
От данните по делото се установява, че на А.А.У., ЕГН ********** е издадено НП №
16-0239-001982/16.12.2016г., издадено от Началник РУ-Асеновград към ОД на МВР
гр.Пловдив, с което му е наложено административно наказание – глоба в размер на
150 лв., на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 179 ал. 2 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Посоченото НП е обжалвано от А.У. пред Районен съд Асеновград,
за което е образувано АНД № 113 по описа за 2017 г. на същия съд (приложено по
настоящото дело). По това дело е постановено Решение № 707/06.04.2017 г., влязло
в законна сила 04.05.2017г., с което процесното НП е отменено.
Пред Районен съд Асеновград У. е представляван от адв. Н.Д. ***,
въз основа на пълномощно, с който е сключил договор за правна защита и
съдействие от 26.01.2017г. (приложени на
лист 20 по АНД № 113 по описа за 2017 г. на Районен съд Асеновград),
като съответно е заплатил по него изцяло и в брой дължимото адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева. Съгласно установената съдебна практика
подобно вписване в договора за правна помощ се счита за разписка за реално
плащане в брой на договорения адвокатски хонорар. В този смисъл е приетото в
т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по т.дело № 6/2012г. на ОСГК на
ВКС разрешение, че при вписан в договора начин на плащане „в брой“, то
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характер на разписка.
Истинността на въпросния документ не е оспорена по
надлежния процесуален ред, нито са ангажирани доказателства опровергаващи
неговото съдържание. Липсват основания, поставящи под съмнение доказателствената му стойност, поради което и следва да
бъде ценен като достоверен и достатъчен източник на данни за връзката между
извършеното от клиента плащане на сумата на адвокатския хонорар и договора за
правна защита и съдействие
Пред настоящата съдебна инстанция е представено
пълномощно и втори договор за правна защита и съдействие (лист 8 по адм. дело № 2387/2019 г. по описа на съда), за процесуално
представителство по настоящото дело, по който ищецът е заплатил в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лева.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
По отношение
допустимостта и подсъдността на производството настоящият съдебен състав взе
предвид, че така предявения иск е подсъден на административните съдилища съобразно
правните норми на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно
която гражданите и юридическите лица могат да искат репариране на вреди,
причинени им от незаконна административна дейност. Като обективно условие, за
да се претендира обезщетение на вреди от незаконосъобразен акт, то следва да са
изпълнени изискванията на чл.204 ал.1 от АПК, същият да е отменен с влязъл в
сила друг административен или съдебен акт. Настоящият състав счита, че искът е
предявен от дееспособен правен субект против юридическо лице, от чието име е
издаден процесното НП, с което ищецът свързва претърпените от него имуществени
вреди. Предпоставка за завеждане на иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и развиване на
процедура по чл.203 и сл. от АПК е изпълнение на изискването да е налице
отменен административен акт /респективно прогласен за нищожен такъв/, претендирана вреда, посочена като вид и размер и налична
причинно-следствена връзка между вредата и отменения акт. Отговорността на
държавния орган е специфично проявление на принципа за отговорност в областта
на ЗОДОВ и тя е гаранционно обезпечителна, в който смисъл е и постоянната
съдебна практика, посочена в т.6 от ТР № 3/22.04.2004 г. на ГО на ВКС по ТД № 3
от 2004 г. на ОСГК. В настоящият случай освен тези, са налице и останалите
реквизити на исковата молба по чл.127 ал.1 от ГПК- посочени са страни, размер
на претенцията, произхода й /конкретен незаконосъобразен акт на определена
администрация, издаден от служители при същата, който е отменен/, което
обуславя нейната допустимост.
Разгледана
по същество, тя е основателна по
следните за това съображения:
Материалноправното основание на иска е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която правна норма държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при, или по повод изпълнение
на административна дейност. Отговорността на държавата и общините се ангажира
при осъществяване на административна дейност, като част от нея е издаването на
незаконосъобразни актове.
За да възникне право на обезщетение в настоящото
производство е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1.
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по
съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на
администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената
тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца,
търсещ присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди.
Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца след засягане на
благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените
загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество.
Налице е първата предпоставка – незаконосъобразен акт,
издаден от административен орган – НП, отменено с влязло в сила съдебно
решение, постановено по АНД № 113/2017 г. по описа на Районен съд – Асеновград,
необжалвано и влязло в законна сила на 04.05.2017г.
Съдът намира, че е налице и причинена на ищеца
имуществена вреда от отменения акт, както и причинна връзка между причинената вреда
и незаконосъобразния акт.
В случая, ищецът претендира имуществени вреди в размер
на 300лв., представляващи платен адвокатски хонорар за процесуално
представителство и защита при обжалване на незаконосъобразния акт. Установено е
по делото, че именно във връзка с оспорване на НП, ищецът в настоящото
производство е упълномощил адвокат и е заплатил адвокатски хонорар в размер на 300лв.,
уговорен и изплатен, според сключения договор за правна защита и съдействие.
Ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако
не бе издаден незаконосъобразното наказателно постановление, като намаляването
на неговото имущество, поради заплащане на адвокатско възнаграждение, е
предизвикано от издаването на акта. В този смисъл, издаденият
от административния орган акт е необходимо условие за
съществуване на договора за правна помощ и съдействие, сключен именно с цел
защита срещу конкретния акт.
С исковата молба до настоящата инстанция ищецът
претендира и присъждане на разноски по настоящото дело, съставляващи заплатените
от него разноски по делото, които съдът констатира съобразно приложения договор
за правна защита и съдействие в размер на адвокатско възнаграждение от 350.00
лева и заплатена държавна такса в размер от 10.00 лева.
В отговора на исковата молба ответникът възразява на
тяхното присъждане и за двете съдебни производства с мотив, че заплатеният
адвокатски хонорар не представлява накърняване на имуществената сфера на
ищцата, поради което не може да бъде изведен като вреда, ето защо той не е
пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, а
произтича от договора за правна помощ и съдействие, който се сключва между равнопоставени страни по тяхно взаимно съгласие.
Съдът приема, че адвокатската защита е нормален и
присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора и е израз на
обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, поради
което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт – отмененото наказателно постановление. Следва да се има
предвид също, че в производствата по Закона за административните нарушения и
наказания, прилаган и при разглеждане на
жалби срещу електронните фишове, субсидиарно са
приложими правилата на НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на
направените в хода на производството разноски за правна помощ и съдействие. Тъй
като в закона не е предвиден ред за присъждане на направените в тези
производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар, за
осъществяване на правна помощ и съдействие в производство по оспорване на НП,
приключило с неговата отмяна, представляват имуществена вреда, по смисъла на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която не е възстановена, и за която ОД на МВР гр.Пловдив
дължи обезщетение на основание чл.4 от ЗОДОВ
/в този смисъл и ТР №1/15.03.2017 г. по ТД №1/2016 г. на ОСС на ВАС/.
За да отговори на възражението на ответника за
несъответствие размера на исковата претенция с принципа за определяне на
обезщетението по справедливост, както и посоченото, че следва да се съобразява
чл.52 от ЗЗД и искането за намаляването му, съдът отново се позовава на
мотивите на цитираното и по-горе Тълкувателно решение №1/2017 г. на ВАС, в
което изрично е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за
адвокатурата /ЗА/, сиреч да е обоснован и справедлив, което означава да е
съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява, или да облагодетелства интересите, на
която и да е от страните в производството. В разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗА
е предвидено, освен, че размерът на договореното адвокатско възнаграждение
следва да е обоснован и справедлив, също и че не може да е по-нисък от предвидения
в наредбата на ВСС размер за съответния вид работа. В чл.18, ал.2 от Наредба №
1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, каквото е установено в случая да е извършил за
ищеца пред РС Асеновград адв. Д., когато
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не
по-малко от 300 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела от административно - наказателен характер, извън случаите по ал.2
възнаграждението е 300 лв. /чл.18, ал.3 от Наредбата/. Предвидените по
Наредбата размери са само долна граница, под която адвокатите не могат да
договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият размер се
определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Това
означава, че въпросният минимален размер не е равнозначен на обоснован и
справедлив размер по смисъл на чл.36, ал.2 от ЗА, а определянето на размера на
възнаграждението като обоснован и справедлив е в зависимост от характеристиките
и обема на конкретно оказаната правна помощ и във връзка със спецификите,
сложността, продължителността и предмета на конкретното производство. В случая,
оказаната от адвокат Д. правна помощ по делото пред Районния съд се е изразила
в изготвяне на жалба и писмено становище и защита. Ето защо, в процесния случай уговореният и заплатен от ищеца размер на
адвокатското възнаграждение от 300 лева за тази съдебна инстанция следва да се
определи като съразмерен и съответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА и
поради това съдът намира, че присъждане на обезщетение в претендиран
размер касателно направените разноски пред ПРС не е
несъответно на принципа на справедливостта, още повече, че в случая, оказаната
от адвокат Д. правна помощ е имала своето основно и съществено значение преди
всичко по делото, проведено пред Районния съд, пред който е постигнат и
благоприятен за ищеца резултат – отмяна на наказателното постановление.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника, на основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца
имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи платените разноски за
адвокат по АНД № 113/2017 г. по описа на Районен съд – Асеновград, поради което
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Основателна при това положение се явява претенцията на
ищеца за начисляване на законна лихва, която започва да тече от момента на
влизане в сила на решение № 70/06.04.2017г. постановено по АНД № 113/2017г., с
което процесното НП е отменено, а именно от 04.05.2017г. В този смисъл е
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК,
според което обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да
се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми,
а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване
на вредите. В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо
от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния
административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от
момента на неговото издаване. От така определените моменти на изискуемост,
започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна
лихва.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производството
разноски в размер на 360 лв. –
заплатените държавна такса за образуване на съдебно производство в размер на 10
лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 350 лв.
В случая и с оглед възражението на представителя на
ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съгласно
договора за правна защита и съдействие пред настоящата инстанция, следва да се
посочи, че възнаграждението не е прекомерно, като не са налице основания за
присъждането на по-нисък размер на разноските в тази им част, по смисъла на
чл.78, ал.5 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК.
В случая с оглед материалния интерес по настоящото
дело, минималния размер на адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 8, ал.1, т.1
от Наредбата е 300 лв. Ето защо, в процесния случай
уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение, който
каза се е 350 лв. за настоящата съдебна инстанция, е в размер, който следва да се определи като
съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата - "справедлив и обоснован", с оглед осъществената
процесуална защита.
По
изложеното и на осн. чл.235 и чл.236 от ГПК вр. чл.144 от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Пловдив
да заплати на А.А.У., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 300.00 /триста/ лева, съставляваща причинени му имуществени вреди от незаконосъобразно
и отменено с влязъл в сила съдебен акт наказателно постановление /НП/№16-0239-001982/16.12.
2016г., издадено от Началник РУ-Асеновград към ОД на МВР гр.Пловдив, представляващи
заплатеното адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на влизане в сила на решение № 70/06.04.2017г. постановено по
АНД № 113/2017г., а именно 04.05.2017 година.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Пловдив
да заплати на А.А.У., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 360.00 /триста и шестдесет/ лева, съставляваща разноски по настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБългария в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: