№ 1902
Гр. Пловдив, 28.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо
отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на осми октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1837
по описа за 2020 год. и, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на П.В.Б.,ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адв. С.К.Н. ***, против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка/ ЗПАМ/№
19-1030-001678/18.06.2020 год., издадена от Началник група при ОДМВР - Пловдив,
сектор „Пътна полиция“, с която на
жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – „временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач до решаване на въпроса
за отговорността но не повече от 18
месеца“.
По лаконично
изложени съображения в жалбата ,се иска от настоящия съдебен състав отмяна на
процесната заповед, като неправилна и незаконосъобразна.Претендира
се присъждане на разноски.
Ответният
административен орган – Началник Група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор
"Пътна полиция", оспорва жалбата.Представя писмено становище по
делото,в което прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение,в случай,че жалбата бъде уважена.
Пловдивският
Административен Съд – Първо отделение, първи състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
Жалбата
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №19-1030-001678/18.06.2020
год,издадена от Началник Група към ОДМВР Пловдив,Сектор Пътна полиция е подадена в срока по чл.
149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването, поради което e ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административното
производство по издаване на обжалвания акт е започнало със съставянето на АУАН №
АА622791/18.06.2020г., в който в графа „възражения „нарушителят е
посочил,че има такива и отказва да даде проба за употреба на наркотични
вещества или техните аналози.
От фактическа страна се основава
на това,че на 18.06.2020г. около 15:30 часа в гр.Пловдив,на бул.“Марица“,посока
запад,П.В.Б. като водач на МПС –„Мерцедес А160“,с рег.№ ***,негова собственост ,
е отказал да бъде пробван за употреба на наркотици или други упойващи вещества
и техните аналози с техническо средство Дрегер Драг чек 3000 STK 6 и не е изпълнил предписание за хим.-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози,с което от
административнонаказващият орган е прието,че виновно Б.
е нарушил чл.175,ал.3,предл 2 от ЗДвП.
Издаден е талон за медицинско
изследване № 0041148.След извършена проверка е установено,че водачът не е дал
кръвна проба.Прието е ,че жалбоподателят е осъществил описаното нарушение.
Представени по
делото са и следните доказателства:лист за преглед на пациент,от което се
установява,че жалбоподателят е отказал
да даде кръв и урина за изследване,като горното обстоятелство е отразено и в
Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохоли/или наркотични вещества или техни аналози.
Въз основа на така съставения АУАН, е
издаден обжалваният административен акт, с който на основание чл.
171, т.1, б. б от ЗДвП на П.В.Б. ,при възприемане и възпроизвеждате на
посочената по-горе фактическа обстановка е прието, че същият отказва да бъде
тестван за употреба на наркотици или техните аналози с техническо средство и не е изпълнил
предписание за хим.-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози,с което виновно е нарушил
чл.175,ал.3,предл 2 от ЗДвП––"временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца" .
При
така установените факти се налагат и следните правни изводи.
Съгласно
разпоредбата на чл.
172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл.
171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5,
б."а", т.6 и 7
от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Към
датата на издаване на административният акт със Заповед № 81213-1524 от
09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи са определени на основание чл.
165 от ЗДвП и чл.
33, т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи
структурите на МВР, които следва да осъщестяват контрола по ЗДвП, една от които
е съответната Областна дирекция на МВР.
Отделно
със Заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив е делегирана
компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и същата се
приема за издадена от компетентен орган.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити,
съгласно изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.
172, ал. 1 от ЗДвП.
Оспорената
заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за
установяване на административно нарушение.
Съдът в настоящия си състав намира,че липсва каквото и
да е несъответствие между сочената като нарушена законова норма
и описанието на нарушението в АУАН,както и разминаване между сочената като
нарушена законова норма и описанието на нарушението в АУАН.
Не се констатира и липсата на
фактически основания за издаване на оспорената заповед, така както се твърди в
жалбата.
Заповедта, както вече се посочи, е
издадена в предписаната от чл.
172, ал. 1 ЗДвП писмена форма и мотивирана с
конкретно изложени фактически съображения за извършено нарушение от
жалбоподателя при управление на МПС, с посочване на фактите, определящи го като
административно по чл.174,ал.3,предл 2
от ЗДвП, в съответствие с които е приложена разпоредбата на чл.
171, т. 1, б."б" ЗДвП - правно основание на
разпореждането за временно отнемане на свидетелството за управление на
жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността му. С това съдържание на
заповедта органът е съобразил при издаването й изискванията на общата
разпоредба на чл.
59, ал. 2 АПК
При
издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Заповедта
е издадена във връзка с проведено и приключило административнонаказателно
производство по реда на ЗАНН, в рамките на което е установено административно
нарушение – деяние от хипотезата на чл.
174,ал.3,предл 2 от ЗДвП от ЗДвП, съставляващо
материалноправното основание за налагане на принудителната административна
мярка по чл.
171, т. 1, б. "б" ЗДвП.
Следва
да се подчертае,че законът, в разпоредбата на чл.
171 ЗДвП, не е обвързал прилагането на
мерките за принуда с приключването на административнонаказателното производство
с влязло в сила наказателно постановление, в която връзка е без значение
образуваното съдебно производство по жалба срещу последното. За издаването на
заповедта по чл.
171, т. 1, б. "б" ЗДвП следва да са
установени фактите от хипотезата на правната норма, в случая отказ да бъде
извършена проверка с тест за установяване на употреба на наркотици или техните
аналози с техническо средство и не е
изпълнил предписание за хим.-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Фактите
от състава на нарушението по чл.
чл.174,ал.3,предл 2 ЗДвП са установени за целите на
производството по чл.
171 ЗДвП със съставения АУАН АА622791/18.06.2020г. с констативна функция, и
доколкото са фактически основания за налагане на мярката по чл.
171, т. 1, б."б" ЗДвП, оспорената заповед е
законосъобразна.
АУАН е част от административната
преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическото
основание на заповедта по смисъла на чл.
59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не обори по
надлежния ред в производството по оспорване на заповедта за прилагане на
принудителната мярка фактическите констатации, поради което настоящият състав
на съда приема наличието на предпоставките за издаване на административния акт
по чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП.
Въпреки ,че в жалбата липсват
конкретно изложени твърдения за противоречие на заповедта с материалноправните
разпоредби, като в жалбата се отрича лаконично извършването на
административното нарушение, съдът служебно извърши проверка и за наличие на
основанието по чл. 146, т. 4 от АПК, като констатира, че заповедта съответства
на материалния закон.
Оспорената
заповед е издадена при точно прилагане
на материалния закон, предвиждащ прилагане на принудителни административни
мерки за осигуряване безопасност на движението и преустановяване на
административни нарушения – водач,отказал да бъде тестван с техническо средство
за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози и не е
изпълнил предписание за хим.-токикологично изследване ,, конкретно
"временно отнемане на свидетелство за управление на МПС" до решаване
на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца .
В
жалбата Б. не е отрекъл факта,че е отказал да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества или техните аналози.
Горното
е достатъчно за осъществяване на фактическия състав на чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП.
Съгласно
чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
издава ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство
или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби
за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Оспорващият
,както вече се посочи ,не отрича, че е отказал да бъде проверен с техническо
средство или с хим.-токикологично изследване.
При това положение съдът прима за установено,
че на 18.06.2020г. около 15:30 часа в гр.Пловдив,на бул.“Марица“,посока запад,П.В.Б.
като водач на МПС –„Мерцедес А160“,с рег.№ ***,негова собственост е отказал да бъде пробван за употреба на
наркотици или други упойващи вещества и техните аналози с техническои средство
Дрегер Драг чек 3000 STK 6 и не е изпълнил предписание за хим.-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози,с което виновно е нарушил чл.175,ал.3,предл 2 от ЗДвП.
Доказано е, че жалбоподателят е отказал
проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества и техни аналози и не е изпълнил
предписание за хим.-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози .
Както
беше посочено по-горе, по делото няма спор относно фактите, които се
установяват и от всички писмени доказателства по делото, които са
непротиворечиви, подробни и ясни.
Следва
да се подчертае още,че мярката по чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП няма санкционен
характер. Тя се прилага без оглед на вината, чрез нея се реализира диспозицията
на правната норма. Принудителната административна мярка по своя характер е вид
административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на
регулираните с него обществени отношения, и се прилага се превантивно. За да
приложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с
констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана
компетентност го задължава да приложи посочената мярка.
Именно
с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението,
в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП ПАМ се прилага под
прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача
на МПС, но за не повече от 18 месеца". С настъпването на посоченото
прекратително условие се преустановява действието на мярката, като законодателят
е предвидил максимален срок за приложението й. Ето защо определянето на
конкретен срок на действие на процесната мярка не е задължителен реквизит на
заповедта .
На
последно място следва да се посочи, че приложената мярка в една от хипотезите
на чл.
171, т. 1, б. "б" ЗДвП и за срок в рамките
на пределния по закон /за не повече от 18 месеца в действащата редакция на
разпоредбата към момента на издаване на заповедта – ДВ, бр. 77 от 2017 г./ е
съответна и на неговата цел - осигуряване на безопасността на движението по
пътищата. Компетентността на органа по чл.
171, т. 1, б. "б" ЗДвП е обвързана и при
наличието на посочените в диспозицията юридически факти е бил длъжен да издаде
заповед със съдържанието на оспорената. Съответствието с целта на закона е
дължима преценка към момента на издаване на заповедта и при отсъствието на
други факти, които да са относими и да водят до друго приложение на материалния
закон – чл.
171, т. 1, б. "б" ЗДвП, при доказаните по
делото посочени в заповедта фактически основания за нейното издаване, отсъстват
предпоставки за отмяната й по чл.
146 АПК,така както се поддържа в жалбата на Емвер
Луканов.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК Административен съд – Пловдив,Първо
отделение,І състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба
на П.В.Б.,ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адв. С.К.Н. ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка/ ЗПАМ/№
19-1030-001678/18.06.2020 год., издадена от Началник група при ОДМВР - Пловдив,
сектор „Пътна полиция“
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: