Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                    Година 18.07. 2019 г.                    Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                         Първи  граждански състав

На девети юли                                                                Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

Секретар Живка Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 1937 по описа за 2019 година.

 

            Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗДи чл.86, ал.1 ЗЗД. 

Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр. Стара Загора твърди в исковата си молба, че осъществява основно дейностите по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на Област Стара Загора и Община Тополовград. Твърди, че е потребител на ел.енергия относно притежавания обект с ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник", община Тополовград, който обект бил присъединен към електропреносната система посредством Електропровод „Венеция" 20 kV, собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения, собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало посредством собствения на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение (НН). Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, гр.Пловдив притежавал Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141- 11/13.08.2004г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и осъществявал дейност по снабдяване на потребителите /клиентите/ с електрическа енергия. По силата на чл.42 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"АД /със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД /, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008г., клиентът заплащал изчислената сума за пренос по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги вместо на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" АД. Ищецът твърди, че през периода от 01.04.2014г. до 30.04.2014 г. заплатил на ответното дружество сумата 732,62 лв. по фактура № **********/15.05.2014 г., както и сумата 953,58 лв. по фактура № **********/31.05.2014 г., представляваща такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „Орешник", намиращ се в Община Тополовград. Твърди още, че по посочената фактура заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента нямал претенции и същите не били предмет на настоящата искова молба. Посочената по-горе сума била измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия от страна на ниско напрежение, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 kV /киловолта/ в Помпена станция „Орешник". Счита, че измерването по този начин и на това място било незаконосъобразно и водело до начисляване и заплащане на недължими суми. Считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц -021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР, цената, която се заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа. Съгласно действащата нормативна уредба за процесния период мрежовите услуги се заплащали върху използваната електрическа енергия съгласно показанията на средствата за търговско измерване в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. При отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя /ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 120 от ЗЕ ел.енергията, доставена на потребителите, се измервала със средства за търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на потребителя. Съгласно чл. 120, ал. 2 от ЗЕ границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определяли съгласно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 /Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/. Приетата въз основа на чл. 116 ал. 7 от ЗЕ наредба била Наредба № 6/09.06.2004г. Съгласно чл. 29 ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г., когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие. Съгласно нормативната уредба, относима за процесния период, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащали на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие. В конкретния случай за Помпена станция „Орешник" границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца била Подстанция „Тополовград" 20 kV, след която подстанция започвал собственият на ищеца Електропровод „Венеция" 20 kV. Този електропровод бил с дължина от около 7,700 км., започвал от Подстанцията и достигал до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена станция „Капитан Петко Войвода", като от същия електропровод имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена станция „Орешник". И електропроводът „Венеция" 20 kV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помените станции, в които се намирали ЗРУ, били собственост на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД. С оглед на това измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция „Тополовград" 20 kV и Електропровод „Венеция" 20 kV, в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самото ЗРУ на „Орешник". Твърди, че във връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната електрическа енергия отправил няколкократни писмени искания от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД с искане за промяна на мястото и нивото на измерване. С писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., в отговор на изпратено от ответника писмо, ищецът изпратил писмо за промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи за следните обекти: Подстанция „Тополовград" - извод „Венеция" /т.е. за електропровод „Венеция"/; -Извод „Рила"; -Вик – Зимница; -ПС Ханчето. Сочи, че след получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД по отношение на всички останали обекти, посочени в писмото, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво СН, а единствено по отношение на Електропровод „Венеция" това не било сторено. Във връзка с това ищецът изпратил и следващо писмо изх. № 2013/05.12.2008 г., с което отново изрично посочвал, че желае да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение в Подстанция гр.Тополовград, като били посочени изрично и измервателните точки за двата обекта, за които се изисква промяната: -ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник; -ИТ 2939033 „ВиК" с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА"/с.Кап. Петко Войвода. На това негово искане „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД изпратило писмо изх. № 01/09.01.2009 г., с което го уведомило, че следва да им предостави документи за собственост на Електропровод 20 kV извод „Венеция". Счита, че това искане било необосновано, тъй като още с писмо изх. № 1748/23.10.2008 г. изпратил по отношение на електропровод „Венеция" всички необходими документи. „Водоснабдяване и канализация" ЕООД било собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" и на намиращите се в обекта ЗРУ, като към писмата били приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията. Независимо че бил собственик на имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се промени от НН на СН, „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД не изпълнило задълженията си и продължавало да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен период вместо на ниво средно напрежение. Твърди, че е собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на Помпена Станция „Орешник", и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите били негова собственост от 29.12.1995 г., когато били включени в капитала на дружеството. Включването в капитала на дружеството ставало по силата на Заповед № 135/12.12.1995г. на кмета на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти се предоставяли на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези активи били предадени на ищеца. За тези обекти бил подписан Акт обр.16 и издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г. В случай че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД било изпълнило законовите си задължения и уважило искането му за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС „Кап. Петко Войвода", на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград" 20 kV, заплатената от „Водоснабдяване и канализация" ЕООД такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - Помпена станция „Орешник" , ИТ № 2939032, нямало да бъде дължима, следвало да се дължи такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект средно напрежение. Ако се установяло, че мястото на измерване на електрическата енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение, разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение, се явявала недължимо платена и платена без основание. При това положение за ищеца възниквал правен интерес да предяви против „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД иск за заплащане на платените суми за такса за пренос по ел. разпределителна мрежа за процесния период като суми, платени без основание,  като за периода от 01.05.2014 г. до 31.05.2014 г. сумата била в размер на 1270 лв. Освен дължимата сума в размер на 1270 лв. ответникът дължал и обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на плащане на недължимо платената сума до датата на предявяване на молбата в съда 02.04.2019 г. както следва: - сумата 271,69 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на плащане на недължимо платената сума в размер на 550 лв. по фактура №**********/15.05.2014г. - 22.05.2014г., до датата на предявяване на молбата в съда - 02.04.2019г.; - сумата 350,47 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на плащане на недължимо платената сума в размер на 720 лв. по фактура №**********/31.05.2014г. - 17.06.2014г., до датата на предявяване на молбата в съда - 02.04.2019г. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди ответника „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, да му заплати сумата 1270 лв., представляваща недължимо платена сума за такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „Орешник", ИТ № 2939032, за периода 01.05.2014г. - 31.05.2014г., представляваща разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение, ведно със законната лихва от датата завеждане на исковата молба в съда до датата на връщане на сумата от ответника на ищеца; сумата 271,69 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на плащане на недължимо платената сума в размер на 550 лв. по фактура №**********/15.05.2014г. - 22.05.2014г., до датата на предявяване на молбата в съда - 02.04.2019г.; сумата 350,47 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на плащане на недължимо платената сума в размер на 720 лв. по фактура № **********/31.05.2014 г. - 17.06.2014г., до датата на предявяване на молбата в съда - 02.04.2019г. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, гр. Пловдив счита предявения иск за неоснователен, поради което го оспорва изцяло. Поддържа, че сумата, предмет на исковата претенция, е дължима и основателно начислена по сметката на ищеца. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД бил титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г. и дружеството извършвало дейността „снабдяване с електрическа енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката) на обособената територия в Югоизточна България. По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и чл. 4 от договора „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД поело задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на „Водоснабдяване и канализация"ЕООД, с кл.№ ********** и няколко места на потребление (ИТН), едно от които било процесното ИТН 2939032. В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД доставило в обекта на ищеца за периода от 01.05.2014 г. до 31.05.2014 г. електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, като за стойността на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги издало фактурите, представени към исковата молба и отговора, стойността на част от които съставлявали исковата сума. Действително ищецът бил клиент на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД. Като такъв ищецът бил снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по силата на общи условия бил сключен договор за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа. „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, като притежател на Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа енергия извършвал услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по утвърдените от ДКЕВР цени, като спазвал следния основен принцип: на всички клиенти услугата разпределение се калкулирала по одобрените от ДКЕВР цени. Тарифната структура била в съответствие със Закона за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните складове и Правилата за търговия с електрическа енергия. Доставената електрическата енергия, описана в процесните фактури, била остойностена съгласно действащото в процесния период решение на ДКЕВР №Ц-43/30.12.2013 г. (в сила от 30.12.201 Зг.) и съобразно нивото на напрежение и мястото на измерване, определени при присъединяване на обекта към електроразпредеителната мрежа. Обектът на ищеца бил присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД на ниво ниско напрежение. Присъединяването на обекта било извършено преди влизане в сила на Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители и при спазване на действащата към момента на присъединяването нормативна уредба: Закон за електростопанството, обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975 г., отм., бр. 64 от 16.07.1999 г. и Правилник за прилагане на Закона за електростопанството, приет с ПМС № 62 от 1976 г., обн., ДВ, бр. 72 от 7.09.1976 г., отм., бр. 31 от 14.04.2000 г. Начинът на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа, както и нивото на присъединяване и мястото на измерване на електрическата енергия, се определяли към момента на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа по посочения в цитираните нормативни актове ред или в договора за присъединяване, ако присъединяването е извършено след влизане в сила на Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, обн., ДВ, бр. 40 от 16.05.2000 г., отм., бр. 34 от 19.04.2005 г., аналогично на действащата в момента уредба в Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г. От представените по делото писмени доказателства можело да се установи, че процесиите обекти били присъединени през 1995 г. Счита, че принципът, залегнал както в отменените, така и в сега действащите нормативни актове, е че нивото на напрежение и мястото на измерване на електрическата енергия се определя/договаря към момента на присъединяване на обекта. Действително след присъединяването на обектите (чието проектиране и въвеждане в експлоатация на присъединителните съоръжения било извършено като за мерене на ниво ниско напрежение) ищецът подал искане за промяна на мястото на меренето на електрическата енергия на ниво средно напрежение. Заявява, че оспорва твърдението, че към искането си за промяна на мястото измерване на електрическата енергия ищецът е представил доказателства за собственост върху присъединителните съоръжения - ел.проводи и трафопостове. Всички доказателства за собственост, представени по преписката сочели, че правото на собственост било на Община Тополовград, а не на ищеца. Наред това исканията били подадени от лице с пълномощно без нотариална заверка на подписа. Исканите доказателства (пълномощно и извлечение от баланса на трафопоста - писмото т. 1 и т.2 били представени в цялост едва с писмо изх.№ ЦУ - 14 от 21.01.2015 г. От описа на приложенията на всички предходни писма било видно, че представените извлечения от баланса са за други активи, но не и за трафопостове (писмо изх. № 9946 от 26.11.2014 г. - т.5 - приложенията били за ел.провод 20 kV АС проводник 95 L -7180 м. и ел.провод 20 kV откл. за ТП проводник АС - 95 L - 738 М, същите били приложени и към писмо изх.№ 1748 от 23.10.2008 г.). Ищецът не бил доказал правото си на собственост върху присъединителните съоръжения - ТП и електропровод, поради което и основание за остойностяване на доставената в обекта електрическа енергия на друга цена, различна от вписаната във фактурите (за ниво ниско напрежение), не били налице. Едва с писмо изх.№ ЦУ - 14 от 21.01.2015 г. ищецът представял запис за трафопостове, поради което и едва тогава стартирала и цялата процедурата по смяна на меренето. Меренето било сменено на 19.11.2015 г. Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия "ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД фактурирало ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издал обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от КЕВР цени. В ал.3 било посочено съдържанието на фактурите и от приложените към делото фактури, издадени на ищеца било видно, че те отговаряли на изискванията на ОУ или процесните суми са дължими, тъй като обектите на ищеца били присъединени на ниво ниско напрежение, ползвал електроенергия ниско напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД и „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД. След като сключил договор и приел ОУ, ответникът имал правата и задълженията по тях. Заявява, че оспорва исковата претенция и по размер. От обстоятелствената част на исковата молба било видно, че ищецът оспорва като недължима платената от него цена за пренос по електроразпределителната мрежа, тъй като същата е изчислена на ниво ниско, а не на ниво средно напрежение. Във връзка с тези твърдения на ищеца счита, че ако се установи, че мястото на измерване на електрическата енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение, то недължимо платена и подлежаща на връщане ще бъде единствено разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво средно напрежение и ниво ниско напрежение, а не цялата стойност на услугата пренос. Счита, че сумите по процесните фактури били основателно начислени и дължими от ищеца, а исковата претенция била неоснователна. Ищецът претендирал присъждането на мораторна лихва за забавено изпълнение на паричното задължение, считано от датите на плащане на всяка от недължимо платените суми (в общ размер 1270 лв.) по двете фактури до датата на предявяване на исковата молба в съда - 2.04.2019 г., в размер на 271,69 лв. за фактура № ********** от 15.05 .2014 г. и в размер на 350,47 лв. - за фактура № ********** от 31.05.2014 г. Счита, че искът е неоснователен. Касаело се за задължения, които били без точно определен срок за изпълнение, поради което по силата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД длъжникът по него изпадал в забава от датата на поканата. По делото липсвали доказателства за отправена покана преди датата на предявяване на иска, поради което и не можело да се приеме, че до тази дата ответникът е изпаднал в забава. При отхвърляне на исковата претенция, моли да му бъдат присъдени разноските, направени в производството.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

По делото са представени фактура № **********/15.05.2014 г. и фактура **********/31.05.2014 г., издадени от ответника за дължими от ищеца суми за консумирана електрическа енергия и мрежови услуги за периода 01.05.2014 г. – 31.05.2014 г. за обекти ИТН 2939032 ПС „Орешник“, с.Орешник и ИТН 2951081 ПС с.Хлябово. Сумите и по двете фактури са заплатени от ищеца с платежни нареждания от 21.05.2014 г. и 18.06.2014 г.

Не се спори, че през процесния период 01.05.2014 г. – 31.05.2014 г. ответникът е имал качеството на обществен доставчик на електроенергия за територия, в чийто обхват попада собствената на ищеца Помпена станция „Орешник“- с. Орешник, ИТН 2939032, както и че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на електроенергия при общи условия, одобрени от ДКЕВР и при регулирани цени на електроенергията. Писмена форма на договора за доставка на електрическа енергия не се изисква. Не е необходимо и изрично приемане на Общите условия от потребителите. Съгласно § 1, т. 41б на ДР на Закона за енергетиката "потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес.

Считано от 01.07.2008 г., с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, прието на  основание чл. 21, ал. 1, т. 6, чл. 30, ал. 1, т. 1а, т. 4, т. 4а, т. 6а, т. 7 и т. 10 и чл. 36а, ал. 2 от Закона за енергетиката, чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 2, б. „б” и чл. 19, ал. 3 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, цената, заплащана за ползване на мрежата, се разделя на два компонента: цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.

Във връзка с това „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД е изпратило до ищцовото дружество писмо с изх. № 6053-30/24.09.2008 г., в което е посочило, че тече проект по идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията, и че за клиентите, които са изпратили необходимите документи, дружеството вече не начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото е отразено, че все още не са получили от ищеца документи, удостоверяващи собствеността му върху електропроводи, присъединени към електрически подстанции и че такива доказателства могат да бъдат: документ, от който да е видно по какъв начин е придобит този енергиен обект; извлечение от счетоводни книги на дружеството по сметка, относно счетоводните записвания на съоръжението; официална скица на ел. проводите, актуализирана към момента на предаване на документите; строителни книжа, свързани с изграждането на електропровода – разрешение за строеж, протокол за дадена строителна линия и определяне на ниво, разрешение за ползване и др. Ищецът е отговорил с  писмо с изх. № 1784/23.10.2008 г. относно идентифициране на обекти, присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които обект, захранен от Подстанция Тополовград – извод „Венеция”. В писмото е посочено, че са приложени: Заповед на Община Тополовград за предоставяне за експлоатация и поддържане на обект – ПС Дуганово – ел. провод и трафопостове на ВиК – Ст. Загора; извлечение от счетоводните книги на дружеството по сметка, относно счетоводните записвания на съоръжението; официална скица на ел. провода, актуализирана към момента; образец 16, разрешение за ползване.

С писмо до ответното дружество с изх. № 2013/05.12.2008 г. ищецът е поискал да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция Тополовград на ИТ № 2939032 ПС „Орешник”, с. Орешник /предмет на настоящото производство/ и на ИТ № 2939033 ВиК с. Капитан Петко Войвода, които се захранват от ел. провод 20 kV „Венеция”, собственост на ищеца. Посочено е че необходимите документи са били представени с писмо  изх. № 1784/23.10.2008 г. С писмо с изх. № 01/09.01.2009 г. ответникът е изискал от ищеца документи за собственост на ел. провод 20 kV извод „Венеция” п/с Тополовград. С писмо изх.№ ЦУ-2231/24.11.2014 г. ищецът е поискал от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД да отпадне такса пренос за обекти ИТ № 2939032 ПС „Орешник”, с. Орешник и ИТ № 2939033 ВиК с. Капитан Петко Войвода, като е посочил, че прилага документи за собствеността на електропровода. Едва след това е образувана процедура за промяна на мястото на измерване от страна на ниско напрежение към страна на средно напрежение. От показанията на разпитания по делото свидетел А.Р.О. се установява, че през 2008 г. ищецът е представил на ЕВН за конкретния обект акт 16 за приемане на електропровод и два броя електропостове, акт на Община Тополовград за предаване за експлоатация на тези съоръжения, извлечение от счетоводните книги на „ВиК“ за тези обекти и актуална скица. През 2014 г. ищецът получил писмо от ЕВН, че във връзка с европейски проект се нуждае от неговото съдействие, тъй като въпросният електропровод е собственост на „ВиК“. Свидетелят сочи, че през целия период от време поддръжката  и експлоатацията на електропровода са били за сметка на „ВиК“.    

От заключението на съдебнотехническата експертиза по делото се установява, че през периода 01.05.2014 г. - 31.05.2014 г. измерването на потребената от ищеца ел. енергия по процесните фактури за обект ПС „Орешник", ИТ № 2939032 е извършвано на страна ниско напрежение във веригата за потребление за обект ПС „Орешник". Измерването е извършвано с електромер ЕМН № 3368281 с Un = 400 V; In = 5A; клас на точност  - 1 и токови трансформатори 600/5 с коефициент на трансформация к = 120. Ако се приеме, че електропровод „Венеция" 20 kV, е собственост на ищеца, измерването на употребяваната електроенергия може да бъде направено на границата на собствеността в килията Подстанция „Тополовград", захранваща електропровод „Венеция". Според вещото лице, ако се приеме, че измервателната група следва да бъде поставена на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград", ищецът не би дължал заплащане на пренос по ел. разпределителната мрежа до обект ПС „Орешник", тъй като „ЕВН България Електроразпределение“ не извършва пренос на електрическа енергия чрез разпределителната си мрежа за средно напрежение и не би следвало да се начислява сума за съответния период за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект за ниско напрежение. Вещото лице сочи, че за електропровода границата на собственост е както следва: клемите за присъединяване на проводниците /при въздушен електропровод/ в Подстанция „Тополовград“.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от действащите през процесния период Правила за търговия с електрическа енергия /ДВ, бр. 64/17.08.2010 год./ мрежовите услуги се заплащат върху използваната електрическа енергия съгласно показанията на средствата за търговско измерване в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. Разпоредбата на чл. 16 ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ДВ, бр. 38/2007 г., отм./ предвижда, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя /ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.

Съгласно чл. 120 от ЗЕ електрическата  енергия, доставена на потребителите, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на потребителя. Според чл. 120 ал. 2 от ЗЕ границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 /Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/.  Нормата на чл. 29 ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г., която е наредбата по чл. 116, ал. 7 ЗЕ, предвижда, че когато   електропровод, собственост на потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.

От доказателствата по делото се установява, че ищецът е собственик на Помпена станция „Орешник", с. Орешник, Община Тополовград, на намиращото се в нея ЗРУ и на електропровод „Венеция" 20kV, свързан с Подстанция Тополовград Това е видно от заповед № 135/12.12.1995г. на кмета на Община Тополовград, акт за приемане и предаване на основни средства от Община Тополовград на „ВиК“ – Стара Загора на следните обекти и принадлежностите им: Трафопост 1х630 към П.С. Дуганово, Трафопост 1х400 към П.С. Орешник, електропровод 20 кв. от подстанция Тополовград до П.С. Дуганово с отклонение към П.С. Орешник, Кабелно захранване на П.С. Дуганово и П.С. Орещник от съответния трафопост и извадка от инвентаризационен опис.

От заключението на съдебнотехническата експертиза по делото е видно, че за обект с ИТ № 2939032 – ПС „Орешник”  през процесния период е доставена електроенергия на ниво средно напрежение по собствения на ищеца електропровод „Венеция”. Трансформирането на електроенергията от ниво средно напрежение до ниво ниско напрежение се е извършвала от съоръжения, разположени в Помпената станция, собственост на ищеца. Следователно средството за търговско измерване не е поставено на необходимото място, съобразно изискванията на чл. 120 от ЗЕ, тъй като не е разположено на границата на собствеността в Подстанция Тополовград, откъдето се захранва електропровод „Венеция”.

Дължимостта на цената за пренос на електрическа енергия е пряко обвързана от спазването на изискването консумираната електрическа енергия да е измерена именно в местата, установени в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия или уговорени от страните по сделката за продажба на електроенергия. Цената за достъп до електроразпределителната мрежа и цената за пренос по електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретният принос на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на цената за достъп и цената за пренос, като компоненти на цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на същите. Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или от нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос. При измерване на количеството консумирана енергия на място, различно от нормативно определеното, тези два елемента от цената на електрическата енергия са недължими /в този смисъл е решение № 227/11.02.2013г. по т.д № 1054/2011г. на ВКС, ТК, II отд./.      

В разглеждания случай по делото не е спорно, че при присъединяване на процесния обект на ищеца към електропреносната мрежа през 1995 г. мястото на измерване на потребената електрическа енергия е определено на ниво ниско напрежение в ПС „Орешник”. През 2008 г. обаче е настъпило изменение в начина на определяне на цената на потребяваната електроенергия, като същата включва и компонента „цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа“. Цена за пренос е цената за поддръжка, реконструкция и разширяване на електроразпределителната мрежа. Доколкото мрежата, доставяща електроенергия до обект ПС „Орешник", след Подстанция Тополовград, не е била собственост на ответното дружество, от този момент за него не съществувало основание за начисляване на цена за пренос. Ответникът не е имал разходи поддръжка, реконструкция и разширяване на електроразпределителната мрежа след подстанцията, които да се покриват от тази цена. Обстоятелството, че през процесния период измерването на консумираната от ищеца електроенергия се е извършвало на ниво ниско напрежение, не дава основание на ищеца да начислява цена за пренос на ниво ниско напрежение. Дори да се приеме, че неправилното определяне на мястото на измерване не е основание за пълно отпадане на задължението на ищеца да заплаща цена за пренос, то същият би дължал такава само за пренос на електроенергия на ниво средно напрежение.

От заключението на съдебноикономическата експертиза по делото се установява, че разликата в стойността на отчетените в обект ИТН 2939032 количества енергия за доставка на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение е както следва: 555,30 лв. по фактура № **********/15.05.2014 г. и 722,77 лв. по фактура **********/31.05.2014 г., или общо 1278,07 лв. Заключението е обосновано и незаинтересовано, поради което съдът го възприема изцяло.

По тези съображения съдът намира, че ищецът не дължи на ответника  спорната сума в размер на 1270 лв. по силата на валидно договорно задължение в рамките на съществуващото между страните облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия. Същата се явява платена от ищеца при начална липса на основание по смисъла на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, поради което подлежи на връщане от ответника. Ето защо предявеният иск за заплащане на сумата 1270 лева, представляваща платена без основание цена за достъп до разпределителната мрежа за обект Помена станция „Орешник“, с. Орешник, ИТН 2399032 за периода 01.05.2014 г. – 31.05.2014 г. по фактура № **********/15.05.2014 г. и  и фактура **********/31.05.2014 г., е основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Забавата като форма на неизпълнение настъпва при наличието на следните предпоставки: изискуемост на вземането, покана за изпълнение /при задълженията без определен срок за изпълнение/ и вина за неизпълнението. В процесния случай  няма законно определен срок за изпълнение на задължението за връщане на даденото без основание, поради което простата изискуемост на вземането не е основание за изпадане на длъжника в забава  Необходимо е отправянето на покана до длъжника с искане за получаване на дължимата престация в определен подходящ срок – чл.84, ал.2 от ЗЗД /в този смисъл са решение № 1412/04.11.2003 г- на ВКС по гр.д.№ 336/2003 г., V г.о., решение № 11/18.01.1980 г. по гр.д.№ 1877/79 г., І г.о. и др./. По делото не са представени доказателства, от които да е видно, че кредиторът е отправил такава покана към длъжника, което налага извода, че ответникът не е изпаднал в забава преди подаване на исковата молба. Ето защо предявеният иск за заплащане на сумата 271,69  лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на подлежащата на връщане сума по фактура № **********/15.05.2014 г. за периода 22.05.2014 г. – 02.04.2019 г. и сумата 350,47 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на подлежащата на връщане сума по фактура № **********/31.05.2014 г. за периода 17.06.2014 г. – 02.04.2019 г., се явява неснователен и следва да бъде отхвърлен. Тъй като предявяването на иска има характер на покана за изпълнение, следва да бъде присъдена законната лихва върху дължимата сума от 1270 лв., считано от  датата на предявяване на иска – 02.04.2019 г. до окончателното й изплащане.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 730,02 лв., представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице. Ответникът е направил възражение за намаляване размера на заплатеното от ищеца адвокатското възнаграждение в настоящото производство по реда на чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за неоснователно. В случая минималното възнаграждение за предявените искове, определено по реда на чл.7, ал.2, т.1 и 2, вр. с чл.2 ,ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 618,90 лв., или 742,68 лв. с ДДС. Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. е под посочения минимум, поради което не може да бъде намалявано. На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от предявените искове в размер на 80,92 лева, представляващи  юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева и възнаграждение на вещо лице.

            Водим от горните мотиви, съдът

         

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, гр.Пловдив, р-н „Централен”, ул. „Христо Г. Данов” 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, гр.Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ 62, ЕИК *********, представлявано от Румен Тенев Райков, сумата 1270 лева, представляваща платена без основание цена за достъп до разпределителната мрежа за обект Помена станция „Орешник“, с. Орешник, ИТН 2399032 за периода 01.05.2014 г. – 31.05.2014 г. по фактури № **********/15.05.2014 г. и 722,77 лв. по фактура **********/31.05.2014 г., като и сумата 730,02 лева, представляваща разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, гр.Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ 62, ЕИК *********, представлявано от Румен Тенев Райков, против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, гр.Пловдив, р-н „Централен”, ул. „Христо Г. Данов” 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева, иск за заплащане на сумата 271,69 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД на подлежащата на връщане сума по фактура № **********/15.05.2014 г. за периода 22.05.2014 г. – 02.04.2019 г., и сумата 350,47 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД на подлежащата на връщане сума по фактура № **********/15.05.2014 г. за периода 17.06.2014 г. – 02.04.2019 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, гр.Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ 62, ЕИК *********, представлявано от Румен Тенев Райков, да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, гр.Пловдив, р-н „Централен”, ул. „Христо Г. Данов” 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева, сумата 80,92 лева, представляваща разноски по делото.

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от  връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :