РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Велико Търново, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Христо Томов
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20214100500894 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.436 ал.1 вр. чл.435 ал.2 т.6 ГПК.
Образувано е по жалба от М. Ф. ЕМ., чрез пълномощника му адв.Ал. П. от ВТАК, в
качеството му на длъжник по изп. дело №20167260400001 по описа на ЧСИ Д. Бойчев с
район на действие ВТОС, против изричен Отказ на ЧСИ да прекрати принудителното
изпълнение, обективиран в Постановление от 14.10.2021г., постановено по изп. дело
№20167260400001 по неговия опис. Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на
обжалвания отказ на ЧСИ, с довод, че ИД е образувано на 04.01.2016г., а на 29.12.2017г. е
отправено искане от взискателя за извършване на Опис на движими вещи, който не е бил
извършен, тъй като не е била заплатена таксата за извършването му, такава такса не е
начислена и на длъжника, нито са изпратени съобщения до страните за извършване на описа.
Сочи се, че следващото изпълнително действие е било поискано на 26.09.2019г., по което на
29.01.2020г. са наложени запори на сметки на длъжника. Твърди се, че поискания на
29.12.2017г. Опис е бланкетен и не е произвел действие, тъй като простото поискване на
изпълнително действие, без реално да е показан и най- малък интерес и намерение към
неговото извършване, на практика е липса и на действие и на искане, и не може да се приеме
за валидно поискано изпълнително действие по смисъла на чл.433 ал.1 т.8 ГПК и
бланкетното искане е негодно да прекъсне срока на перемпцията. Моли съда, да постанови
съдебно решение, с което да отмени обжалвания изричен Отказ на ЧСИ да прекрати
принудителното изпълнение, обективиран в Постановление от 14.10.2021г., постановено по
изп. дело №20167260400001 по описа на ЧСИ Д. Бойчев, и му бъде указано да прекрати
изпълнителното дело по отношение на жалбоподателя – длъжник.
В срока по чл.436 ал.3 от ГПК не са постъпили писмени възражения от взискателя
„“Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД със седалище гр.София.
С изложени, съобразно чл.436 ал.3 ГПК, мотиви ЧСИ Д. Бойчев заема становище за
неоснователност на жалбата, с довод, че, видно от материалите по приложеното към
настоящото ИД, до обжалваното постановление за отказ от 14.10.2021г. няма твърдения от
жалбоподателя период от повече от две години, в който взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия.
1
Съдът, след като разгледа жалбата и инвокираните в нея оплаквания, започна се с
материалите по изпълнителното дело и събраните по делото писмени доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
ИД №20167260400001 по описа на ЧСИ Димитър Бойчев с район на действие ВТОС е
образувано по молба от взискателя „ПИБ“ АД гр.София от 04.01.2016г., против солидарните
длъжници Ф.Х. Ч.а, Ф. Р. Ч. и М. Ф. ЕМ., въз основа на издадени ИЛ №388/13.02.2015г. и
ИЛ №827/07.04.2015г., двата издадени по ЧГД №424/2015г. по описа на ВТРС.
Хронологията на ИД ще бъде проследена от съда само относно направените от взискателя
искания за изпълнителни действия и предприети такива, досежно жалбоподателя – длъжник
М. Ф. ЕМ.. С молбата по чл.426 ал.1 ГПК за образуване на ИД от 04.01.2016г. взискателят е
поискал налагане на запор върху всички МПС, които длъжниците притежават, съгласно
изискани справки, както и на основание чл.18 ал.1 ЗЧСИ е възложил на ЧСИ извършване на
всякакви действия за събиране на вземането му.
ПДИ е връчена на длъжника М.Е. при отказ да я получи на 07.09.2016г.
Съгласно изискана справка от 23.02. 2016г. от ОД на МВР – Велико Търново, Сектор
„Пътна полиция“, за длъжника М. Ф. ЕМ. няма данни за регистрирани ППС.
С Молба от 29.12.2017г. взискателят е поискал извършване на Опис на движими
вещи по постоянния адрес на длъжниците, като от ЧСИ му е определена такса з размер на
60лв. с ДДС за извършване на описа, за която взискателят е уведомен на 29.12.2017г., но не
я е внесъл, респ. изпълнителното действие не е предприемано.
С молба от 26.09.2019г. взискателят е поискал налагане на запор на банкови сметки
на длъжниците. Постъпила е справка от 09.11.2019г. от БНБ, Регистър на банковите сметки
и сейфове, че длъжника М.Е. има открити банкови сметки в няколко ТБ.
С молба от 29.01.2020г. взискателят е поискал налагане на запор на банковите сметки
на длъжника М.Е. в ТБ, в които има открити такива, съгласно постъпилата по делото
справка. Изпратени са запорни съобщения от 29.01.2020г. за наложен запор върху банковите
сметки на длъжника М.Е. в „ПИБ“ АД, „ОББ“ АД, „Търговска Банка Д“ АД, „Банка ДСК“
ЕАД, „Юробанк България“ АД.
С молба от 20.07.2021г. от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е поискано
конституирането му като взискател по изп. дело по силата на сключен договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ с „ПИБ“ АД, поискани са запор на банкови сметки, както и
извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника Ф.Х., възложени на ЧСИ са
правата по чл.18 ЗЧСИ.
С Постановление на ЧСИ от 20.07.2021г. на основание чл.429 ГПК е конституирано
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД като взискател по ИД и е насрочен опис на движими вещи.
С Постановление на ЧСИ от 29.07.2021г. е наложен запор на трудовото
възнаграждение на длъжниците, изпратено е запорно съобщение от 29.07.2021г. до
„Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД за наложен запор върху
вземанията за трудово възнаграждение на М. Ф. ЕМ..
С молба от 14.10.2021г. длъжникът М. Ф. ЕМ. е поискал от ЧСИ прекратяване на
изпълнителното дело по отношение на него, поради настъпила перемпция.
С обжалваното Постановление от 14.10.2021г. ЧСИ Д. Бойчев е постановил изричен
отказ да прекрати производството по изпълнително дело №20167260400001 по неговия опис,
като е приел, че отправеното искане не отговаря на изискванията на закона.
Настоящата жалба от длъжника е подадена до съда, чрез ЧСИ, на 26.10.2021г., т.е. в
рамките на двуседмичния преклузивен срок по чл.436 ал.1 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата от длъжника с правно основание чл.435 ал.2 т.6 пр.2 ГПК е процесуално
допустима, доколкото е подадена от активно процесуално легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване изричен отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното
изпълнение на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, в рамките на преклузивният двуседмичен
срок по чл.436 ал.1 ГПК, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна и недоказана и следва да бъде оставена без
2
уважение.
На основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява,
поради т.е. перемпция, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съгласно т.10
от ТР №2/26.06.2015г. по тълк. д.№2/2013г., ОСГТК на ВКС, прекратяването на
изпълнителното производство, поради т. нар. „перемпция“ по смисъла на чл.433 ал.1 т.8
ГПК настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти /обжалването е без правно значение за момента на
настъпването на ефекта/. Срокът по чл.433 ал.1 т.8 ГПК е процесуален, преклузивен срок и
като такъв не подлежи на спиране и прекъсване. Двугодишният срок за перемпция започва
да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение /включително доброволно,
напр. по постигнато споразумение между страните/, т.е. осъществяването на всички
поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се
осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е
внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото
прилагане /Решение №37/24.02.2021г. по гр. д.№1747/2020г., Г.К., IV г.о./. Тълкуването на
разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК налага категоричен извод, че прекратяване на
изпълнителното производство, поради т. нар. перемпция, настъпва по силата на закона, ако
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, доколкото и в случая не е налице изключението по чл.433 ал.1 т.8 ГПК – изп. дело
не е за издръжка. В този смисъл и по аргумент от разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК,
самото искане от взискателя за извършване на изпълнително действие съставлява валидно
поискано изпълнително действие по смисъла на чл.433 ал.1 т.8 ГПК, което ще осуети
прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. За да е
налице поискано изпълнително действие по смисъла на чл.433 ал.1 т.8 ГПК е достатъчно
съдебният изпълнител да е сезиран с писмена молба от взискателя, в която се посочва
конкретно изпълнително действие, както и предпоставките, необходими за извършването
му, или да е овластен ЧСИ от взискателя с писмена молба на основание чл.18 ал.1 ЗЧСИ.
Дали поисканото изпълнително действие може да бъде реално предприето е въпрос от
значение за приложимостта на чл.116 б.“в“ ЗЗД, а не за чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Самото искане
на взискателя за извършване на определено изпълнително действие ще попречи на
перемпцията по чл.433 ал.1 т.8 ГПК да настъпи, но ако не е извършено поисканото
изпълнително действие, давността за вземането няма да бъде прекъсната.
В процесният случай, ИД е образувано по молба от взискателя на 04.01.2016г.
Двугодишният срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК тече от датата на справката от ОД на МВР –
В.Търново, сектор „ПП“ – 23.02.2016г., че длъжника М.Е. няма регистрирани ППС, т.е. от
първия момент, от който не се осъществява изпълнение, и в рамките на същия с молба от
29.12.2017г. взискателят е поискал извършването на изпълнително действие – Опис на
движими вещи по постоянния адрес на длъжника, която молба съставлява валидно поискано
изпълнително действие по смисъла на чл.433 ал.1 т.8 ГПК, годно да попречи перемпцията да
настъпи, поради което изпълнителното производство срещу длъжника М.Е. не е прекратено
на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Обстоятелството, че поисканото изпълнително действие
/опис на движими вещи/ не може да се осъществи по причина, за която взискателят отговаря
/след направеното искане не е внесъл такси/ не е от значение за чл.433 ал.1 т.8 ГПК, а е
въпрос от значение за приложимостта на чл.116 б.“в“ ЗЗД. От датата на молбата от
29.12.2017г., считано от която поискания изпълнителен способ не може да се осъществи по
причина, за която взискателят отговаря, тече нов двугодишен срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, в
рамките на който с молба от взискателя от 26.09.2019г. е поискано извършването на
изпълнително действие. До датата на постановяване на обжалвания изричен отказ на ЧСИ да
прекрати изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК не е изтекъл
период от повече от две години, в който взискателя да не е поискал извършването на
изпълнителни действия спрямо жалбоподателя – длъжник М.Е., поради което и
изпълнителното производство срещу него не е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК,
предвид което жалбата му се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде
отхвърлена. Не на последно място, с молбата по чл.426 ал.1 ГПК за образуване на ИД, е
налице възлагане по чл.18 ал.1 ЗЧСИ, при което разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК не
3
намира приложение.
По разноските:
Съдът не е сезиран от жалбоподателя с претенция за разноски и не дължи
произнасяне.
Мотивиран от горното и на основание чл.437 ал.4 ГПК, Великотърновски окръжен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба с правно основание чл.435 ал.2 т.6 от ГПК от М. Ф. ЕМ., с ЕГН
**********, чрез пълномощника му адв.А.П. от ВТАК, с адрес гр.В.Търново, ул.“Хан
Аспарух“ №5, в качеството му на длъжник по изп. дело №20167260400001 по описа на ЧСИ
Д. Бойчев с район на действие ВТОС, против изричен Отказ на ЧСИ да прекрати
принудителното изпълнение, обективиран в Постановление от 14.10.2021г., постановено по
изп. дело №20167260400001 по описа на ЧСИ Димитър Бойчев с район на действие ВТОС,
като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
На основание чл.437 ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Заверен препис от влязлото в сила съдебно решение да се изпрати на ЧСИ Д. Бойчев
с район на действие ВТОС, ведно с преписа от изп. дело №20167260400001 по неговия опис,
за прилагане по същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4