№ 6461
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело
№ 20241100505773 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С Решение № 6731 от 02.05.2023 г., постановено по гр. дело № 53158 по
описа за 2022 г. на СРС, 32 състав, е отхвърлен предявеният от Б. З. Г. срещу
Прокуратурата на Република България иск за сумите в размер на 1250 лв. –
имуществени вреди, представляващи невърнати парични суми, иззети с
протокол за изземване от дома му /200 евро и 850 лева/ по н.о.х.д. № 5/2018 г.
по описа на Специализирания наказателен съд, 14 състав, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба – 30.9.2022 г. до плащането, както и 11250
лв. – неимуществени вреди, изразяващи се в траен дискомфорт, затваряне
вътре в себе си и негативен ефект в личния, семейния и обществения живот,
търпени около две години - от привличането му като обвиняем до
постановяване на оправдателната присъда по н.о.х.д. № 5/2018 г. по описа на
Специализирания наказателен съд, 14 състав.
С решението е отхвърлен предявеният от М. А. А. срещу Прокуратурата
на РБ иск за сумите в размер на 4000 лв. – имуществени вреди,
представляващи невърнати парични суми, иззети с протокол за изземване от
дома му по н.о.х.д. № 5/2018г. по описа на Специализирания наказателен съд,
14 състав, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 30.9.2022 г.
до плащането, както и 5500 лв. – неимуществени вреди, изразяващи се в траен
дискомфорт, затваряне вътре в себе си и негативен ефект в личния, семейния и
обществения живот, търпени около две години – от привличането му като
обвиняем до постановяване на оправдателната присъда по н.о.х.д. № 5/2018 г.
1
по описа на Специализирания наказателен съд, 14 състав.
Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е
депозирана въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство –
М. А. А. и Б. З. Г., с която обжалват изцяло Решение № 201948 от 26.08.2019 г.,
постановено по гр. д. № 22829 по описа за 2018 г. на Софийския районен съд,
ГО, 26 състав. Въззивниците поддържат, че първоинстанционното решение е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Молят за неговата отмяна и
уважаване на предявените искове изцяло. Претендират разноски.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в
първоинстанционното производство – Прокуратурата на Република България.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва
първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира,
че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество
въззивната жалба е частично основателна, по следните съображения:
Предявени са субективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата
на РБ да заплати на:
Ищеца Б. З. Г. сума в размер на 1250 лв. – имуществени вреди,
представляващи парични суми, иззети с протокол за изземване от дома
му /200 евро и 850 лева/, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 30.9.2022г. да плащането; сума в размер на 11250лв. –
неимуществени вреди, изразяващи се в траен дискомфорт, затваряне
вътре в себе си и негативен ефект в личния, семейния и обществения
живот, търпени около две години – от привличането му като обвиняем до
постановяване на оправдателната присъда.
Ищеца М. А. А. сума в размер на 4000лв. – имуществени вреди,
представляващи парични суми, иззети с протокол за изземване от дома
му, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 30.9.2022 г.
до плащането; сума в размер на 5500 лв. – неимуществени вреди,
изразяващи се в траен дискомфорт, затваряне вътре в себе си и негативен
ефект в личния, семейния и обществения живот, търпени около две
години – от привличането му като обвиняем до постановяване на
оправдателната присъда.
По иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ от
Б. З. Г. за неимуществени вреди:
2
Установява се от писмените доказателства, че на 27.07.2017 г. ищецът е
бил привлечен като обвиняем в досъдебно производство № № 64/2017 г. по
описа на СО-СП, за престъпления по чл.321, ал.3, пр.2, и пр.3, вр. ал.2 НК;
чл.339, ал.1, пр.3 НК; чл.339, ал.1, пр.2 НК.
При привличането в качеството на обвиняем на 27.07.2017 г. на ищеца Б.
Г. му е определена мярка за неотклонение гаранция в пари в размер на 5 000
лв. На 06.03.2018 г. Специализираният наказателен съд (СНС) изменя
наложената мярка за неотклонение от гаранция в пари в размер на 5000 лв. в
гаранция в пари в размер на 3 000 лв.
Делото е разгледано в първата съдебна инстанция – Специализирания
наказателен съд – в 7 открити съдебни заседания, проведени в периода – 15.02
– 17.07.2018 г. Във втората съдебна инстанция и в касационната инстанция са
проведени само по едно заседание. С присъда № 34 от 17.07.2018 г. на СНС,
14 с-в, постановена по нохд № 5/2018 г., Б. З. Г. е признат за невиновен за
следните престъпления:
По чл. 321, ал.3, пр.2, и пр.3, вр. ал.2 НК – че е участвал в ОПГ с цел да
върши престъпления, за които е предвидено наказание повече от 3 г.
лишаване от свобода, а именно престъпления по чл. 339, ал.1 НК;
По чл. 339, ал.1 НК – че е държал огнестрелно оръжие револвер Колт, без
да има надлежно разрешение за това;
По чл. 339, ал.1 НК – че е държал боеприпаси - 60,6 гр. черен димен
барут, , без да има надлежно разрешение за това.
Със същата присъда Б. З. Г. е признат за виновен в следното
престъпление:
По чл. 339, ал.1 НК – че на 14.7.2017 г. в гр. София, предал на П.К.
огнестрелно оръжие - 1 бр. миниреволвер и 25бр. патрони, без да има за
това надлежно разрешение, и го е осъдил на наказание 2 г. лишаване от
свобода, чието изтърпяване е отложено за период от 5 г. и е постановено
прилагането през този срок на пробационна мярка - задължителна
регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично.
Постановената присъда от СНС е потвърдена от Специализирания апелативен
наказателен съд и от Върховния касационен съд и е влезнала в сила на
14.02.2020 г.
Правопораждащият фактически състав за възникване на притезателното
право на увредения за обезвреждане на неимуществените и имуществените
вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република България
вследствие на повдигане на незаконно обвинение включва следните елементи:
1. Срещу ищеца да е повдигнато обвинение от Прокуратурата на
Република България за извършено от него престъпление;
2. Съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда или
образуваното наказателно производство да е прекратено, като в този случай
повдигнатото обвинение е незаконно;
3. Обвиняемият, респ. подсъдимият да е претърпял неимуществени и
имуществени вреди;
3
4. Причинените неимуществени и имуществени вреди да са необходима,
естествена, закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение.
Искът за обезщетение на неимуществените вреди е доказан по
основание, тъй като против ищеца е повдигнато обвинение за престъпления от
общ характер.
На следващо място безспорно е, че обвинението е било незаконно, което
произтича от задължителната сила на влязлата в сила присъда, с която ищецът
е оправдан по три от общо четири обвинения (чл. 300 ГПК). Всяко незаконно
обвинение засяга неимуществената сфера на незаконно обвиненото лице, като
понятието „справедливост“ в смисъла по чл. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на онези конкретно проявени
обстоятелства, които имат за причина незаконното обвинение и които съдът
следва да определи обезщетението по справедливост. Съгласно т. 11 на ТР №
3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС в случаите на частично оправдаване се вземат
предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е постановена
оправдателна присъда; тежестта на извършените дейния, за които е осъден
дееца съпоставени с тези, за които е оправдан; причинна връзка между
незаконността на всяка едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е
признат за невинен и причинените вреди – болки и страдания, преценени с
оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Ответникът дължи
обезщетение за психическите, физически и емоционални увреждания на
ищеца, които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото незаконно
обвинение. Съгласно практиката на ВКС фактът на незаконното обвинение е
достатъчен, за да се приеме, че подсъдимият е претърпял вреди,
рефлектиращи върху честта и достойнството му и е имал отрицателни
изживявания за периода на наказателното преследване, както и че тези вреди
са в пряка причинно-следствена връзка с незаконното обвинение (така
решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, IV ГО и решение
№ 427/16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г. на ВКС, III ГО). В този случай
практиката приема, че искът за ангажиране на отговорността на държавата е
доказан в своето основание и съдът, с оглед разпоредбата на чл. 162 ГПК,
следва да определи размера на дължимото се справедливо обезщетение за
претърпените вреди. Ищецът не следва да доказва обичайните вреди,
настъпващи като закономерна последица от упражнената наказателна
репресия, по отношение на която е нормално да се приеме, че създава
сериозен психически дискомфорт и го поставя в състояние на стрес (Решение
№ 597 от 17.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 362/2024 г., IV г. о., ГК). Само ако се
твърди, че са причинени вреди, различни по характер или интензивност от
присъщите, настъпили в резултат на специфични за случая обстоятелства като
напр. личността на увредения, обичайната му среда, общественото му
положение, последиците за личния му и социален живот и пр., ищецът е
длъжен да ги докаже, за да бъдат съобразени от съда при преценка за
справедливия размер на дължимото обезщетение.
В случая, при определяне размера на дължимото обезщетение в
съответствие с чл. 52 ЗЗД, въззивният съд взима предвид, че ищецът е
неосъждано лице, с трудова заетост, на което са били повдигнати четири
4
обвинения в извършване на тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 НК престъпления,
които обстоятелства имат значение за завишаване на размера на
обезщетението.
На ищеца Б. Г. е взета мярка за неотклонение 27.07.2017 г. гаранция в
пари в размер на 5 000 лв., която на 06.03.2018 г. е намалена на 3 000 лв.
Взетата мярка за неотклонение е за всички повдигнати на ищеца обвинения, а
не конкретно за тези, по които е оправдан. Поради това и доколкото
престъплението, за което е осъден, е само едно и че е по-леко наказуемо от
едно от останалите престъпления, следва да се приеме, че ищецът е търпял
съществени парични ограничения в причинна връзка именно с незаконните
обвинения. Това обстоятелство има значение за завишаване на размера на
обезщетението.
Наказателното производство срещу ищеца Б. Г. е приключило в разумен
срок. На 27.07.2017 г. е бил привлечен като обвиняем, на 04.01.2018 г. е бил
внесен обвинителния акт в съда, като съдебното производство пред трите
съдебни инстанции е продължило до 14.02.2020 г., когато
първоинстанционната присъда е влязла в сила. Цялото наказателно
производство се е развило в рамките на 2 години, 6 месеца. Периодът след
постановяване на оправдателната присъда до влизането й в сила на 14.02.2020
г. е период от една година и седем месеца, през който ищецът е бил вече
оправдан на първа инстанция и несъмнено през този период силата и
интензитетът на търпените от него неимуществени вреди е в по-ниска степен
отколкото преди постановяване на оправдателната присъда.
Не се установява по делото воденото наказателно производство да е
засегнало в по-голяма степен от обичайното личността на ищеца,
здравословното му състояние и общественото му положение. В настоящия
случай не се установяват вреди от засегнат авторитет и добро име. Съгласно
практиката на ВКС щом по едно и също време е имало наказателно
производство, по което страната е била привлечена като обвиняем по няколко
обвинения, причинените й от това неимуществени вреди са във връзка с
всички обвинения. Когато се преценява кои вреди са причинени от и какво
обезщетение се дължи за незаконното обвинение, съответно за незаконното
осъждане, задължително трябва да се извърши съпоставка съобразно
посоченото в т. 11 от ТР № 3/2004 на ОСГК на ВКС (така решение № 151 от
23.06.2016 г. по гр. д. № 508/2016 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС).
Две от обвиненията, за които е оправдан ищецът са за престъпления чл.
339, ал.1 НК, които са еднакво наказуеми с това, за което е осъден – от 2 до 8 г.
лишаване от свобода. Третото – за престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2, и пр.3,
вр. ал.2 НК – е за по-тежко наказауемо престъпление – от 3 до 10 г. Тези факти
се отразяват негативно на психиката на всеки обвиняем, като в по-висока
степен негативните психически изживявания се дължат на по-тежките и
многобройни обвинения. Това обстоятелство е от значение за повишаване на
размера на обезщетението.
Възрастта на ищеца Б. Г. към датата на привличането му като обвиняем е
48 години, което обстоятелство е от значение за намаляване на размера на
5
обезщетението.
При отчитане на обективно проявените обстоятелства и съобразявайки
материално-икономическите условия (стандарта на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходите към влязлата в сила
оправдателна присъда – 14.02.2020 г.), настоящият състав определя сумата
5000 лв. (11250 лв.) за справедливо обезщетение на понесените от ищеца
неимуществени вреди по причина на незаконното обвинение, ведно със
законната лихва, считано от 30.09.2022 г. до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ от
М. А. А. за неимуществени вреди:
Установява се от писмените доказателства, че на 27.07.2018 г. ищецът е
бил привлечен като обвиняем в досъдебно производство № № 64/2017 г. по
описа на СО-СП, за престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, и пр. 3, вр. ал. 2 НК;
чл. 339, ал.1, пр. 3 НК.
При привличането му в качеството на обвиняем на 27.07.2018 г. на
ищеца М. А. му е определена мярка за неотклонение задържане под стража.
На 24.01.2018 г. СНС изменя наложената мярка за неотклонение от задържане
под стража в домашен арест, а на 06.03.2018 г. – от домашен арест в гаранция в
пари.
С присъда № 34 от 17.07.2018 г. на СНС, 14 с-в, постановена по нохд №
5/2018 г., М. А. А. е признат за невиновен за следното престъпление:
По чл. 321, ал. 3, пр. 2, и пр. 3, вр. ал. 2 НК – че е участвал в ОПГ с цел да
върши престъпления, за които е предвидено наказание повече от 3 г.
лишаване от свобода, а именно престъпления по чл. 339, ал.1 НК.
Със същата присъда М. А. А. е признат за виновен в следното
престъпление:
По чл. 339, ал.1 НК – че на 14.7.2017 г. в гр. София, предал на П.К.
огнестрелни оръжия - 2 бр. автомат Калашников и боеприпаси, без да има
за това надлежно разрешение, и го е осъдил на наказание 3 г. лишаване от
свобода, чието изтърпяване е отложено за период от 5 г. и е постановено
прилагането през този срок на пробационна мярка - задължителна
регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично.
М. А. А. е бил с наложена мярка за неотклонение задържане под стража
от 26.7.2017 г. до 13.2.2018 г. и домашен арест от 14.2.2018 г. до 23.3.2018 г.
Ищецът М. А. А. е оправдан по едно от общо две обвинения.
Обвинението, за което е оправдан ищецът е за престъпление по чл. 321, ал.3,
пр.2, и пр.3, вр. ал.2 НК, което е за по-тежко наказауемо престъпление – от 3
до 10 г. в сравнение с това, по което е осъден – по чл. 339, ал. 1 НК – от 2 до 8
г. Този факт се отразява негативно на психиката на всеки обвиняем, като в по-
висока степен негативните психически изживявания се дължат на по-тежкото
обвинение. Това обстоятелство е от значение за повишаване на размера на
обезщетението.
В случая, при определяне размера на дължимото обезщетение в
съответствие с чл. 52 ЗЗД, въззивният съд взима предвид, че ищецът е
6
неосъждано лице, с трудова заетост, на което са били повдигнати две
обвинения в извършване на тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 НК престъпления,
които обстоятелства имат значение за завишаване на размера на
обезщетението.
Взетата мярка за неотклонение е за всички повдигнати на ищеца
обвинения, а не конкретно за тези, по които е оправдан. Поради това и
доколкото престъплението, за което е осъден, е само едно и че е по-леко
наказуемо от едно от останалите престъпления, следва да се приеме, че
ищецът е търпял съществени парични ограничения в причинна връзка именно
с незаконните обвинения. Това обстоятелство има значение за завишаване на
размера на обезщетението.
В рамките на наказателното производство гражданските права на ищеца
М. А. са били ограничени с налагането на най-тежките мерки на процесуална
принуда „задържане под стража“ за периода от 6 месеца и 18 дни, която е
изменена в „домашен арест“ за период от 1 месец и 9 дни, след което мярката е
изменена в „парична гаранция“. Това налага извода, че личната му свобода,
правото му на свободно придвижване, правото му на труд, социалния му
живот са били ограничени за не много продължителен период от време, но с
голям интензитет, което е от значение за завишаване на размера на
обезщетението.
Наказателното производство срещу ищеца М. А. е приключило в
разумен срок, като в случая съдът препраща към мотивите, изложени по
отношение на другия ищец Б. Г..
Не се установява по делото воденото наказателно производство да е
засегнало в по-голяма степен от обичайното личността на ищеца,
здравословното му състояние и общественото му положение. В настоящия
случай не се установяват вреди от засегнат авторитет и добро име.
Възрастта на ищеца М. А. към датата на привличането му като обвиняем
е 37 години.
При отчитане на обективно проявените обстоятелства и съобразявайки
материално-икономическите условия (стандарта на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходите към влязлата в сила
оправдателна присъда – 14.02.2020 г.), настоящият състав определя сумата
5500 лв. за справедливо обезщетение на понесените от ищеца неимуществени
вреди по причина на незаконното обвинение, ведно със законната лихва,
считано от 30.09.2022 г. до окончателното й изплащане.
По исковете с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо
ЗОДОВ от М. А. А. и Б. З. Г. за имуществени вреди:
С протоколи за претърсване и изземване от досъдебното производство се
установява, че от жилището на М. А. А. са иззети като веществени
доказателства банкноти на обща стойност 3322 лв., а от жилището на Б. З. Г.
са иззети като веществени доказателства банкноти на стойност 850 лв. и 200
евро. Същите са посочени в описа на приложенията на внесения в СНС
обвинителен акт против двамата ищци, като веществени доказателства,
поставени в прозрачни полиетиленови пликове.
7
С присъда № 34 от 17.07.2018 г. на СНС, 14 с-в, е постановено
връщането на М. А. А. и на Б. З. Г. връщането на иззетите им в хода на
досъдебното производство парични средства.
С разпореждане от 08.04.2022 г. на СНС е отказано връщането на ищеца
Б. Г. иззетата му сума в размер на 850 лв. и 200 евро по причина, че същите не
са били предадени от Специализираната прокуратура при внасянето на
обвинителния акт в СНС.
С влязлото в сила първоинстанционно наказателно решение, в частта
относно имуществените вреди, се установяват по обвързващ начин
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за обезщетяване
на вредите, претърпени от ищеца от повдигнатото му незаконно обвинение.
Съгласно чл. 125, ал. 1 и 2 ПАС постъпилите в съда веществени доказателства
се приемат и се регистрират в книгата за веществени доказателства от
определен със заповед на административния ръководител съдебен служител.
Приемането се извършва по данните в обвинителния акт или заявлението за
приобщаване на вещественото доказателство и се удостоверява с протокол,
подписан от предаващия и приемащия служител. Протоколът се прилага към
делото. Според чл. 127, ал. 2 ПАС парите и другите ценности се предават за
пазене в търговска банка или в касата на съда. В случая не са налице
доказателства (приемо-предавателни протоколи, заявления за приобщаване,
вносни бележки, преводни нареждания) по н.о.х.д. № 5/2018 г. по описа на
СНС за предаване от органите на прокуратурата на съда на веществени
доказателства представляващи процесните парични суми. В придружителното
писмо с вх. № 114/04.01.2018 г. по описа на СНС, с което е внесен
обвинителният акт в съда, е посочено, че са приложени 5 бр. обвинителен акт,
ДП № 64/17 – 11 тома и постановление от 03.01.2018 г. за отделяне на
материали (том 11, л. 133-135). С оглед изложеното съдът намира, че
твърдяните като претърпени имуществени вреди от ищците Б. З. Г. и М. А. А.
са следствие на воденото срещу ищеца наказателно производство. Нанесените
им вреди се изразяват в претърпяна загуба в размера на иззетите от домовете
им парични средства в размер на 200 евро и 850 лева или общо 1250 лв. за Б.
З. Г. и 3322 лв. за М. А. А.. Като не са осъществили функцията си по
съхранение на веществените доказателства и са допуснали парите да изчезнат
(да бъдат предадени на неизвестно лице или скрити на неизвестно място),
длъжностните лица в прокуратурата са проявили небрежност, пряка и
непосредствена последица от която е причинената на ищеца имуществена
вреда в размер на стойността на загубените пари. Неправилни са мотивите на
първоинстанционният съд, че Прокуратурата на РБ не носи отговорност за
причинената на ищеца имуществена вреда. Основание за връщане на сумата е
налице, тъй като наказателното производство е приключило с влязла в сила
присъда. Предявеният иск от М. А. А. е неоснователен за сумата над 3322 лв.
до 4000 лв., тъй като не се установи по делото сума над 3322 лв. да е
изземвана от органите на досъдебното производство.
Поради уважаване на главния иск, следва да се уважи и акцесорният иск
за законна лихва от датата на исковата молба – 30.09.2022 г. до окончателното
плащане.
8
С оглед гореизложеното съдът приема, че е налице частично
разминаване на крайните изводи на двете съдебни инстанции. С така
посоченото обезщетение се репарират в относително пълен и справедлив
размер причинените на ищеца неимуществени вреди от незаконните действия
на ответника. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, в която:
са отхвърлени исковете за неимуществени вреди срещу Прокуратурата на
РБ на Б. З. Г. в размера от 5000 лв. и на М. А. А. в размера от 5500 лв.;
са отхвърлени исковете за имуществени вреди срещу Прокуратурата на
РБ на Б. З. Г. – изцяло, а на М. А. А. за сумата от 3322 лв.
Над посочените суми по исковете за вреди обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
Ищците претендират разноски в първоинстанционното производство за
държавна такса в размер на по 10 лв. и адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. Размерът на адвокатското възнаграждение на ищците следва да се
определи в справедлив размер – 1525 лв. за Б. З. Г. и 1250 лв. за М. А. А. за
първоинстанционното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
съразмерно на уважената част на предявените искове на ищците следва да им
се присъдят разноски пред СРС в размер на 5 лв. за Б. З. Г. и 9,30 лв. за М. А.
А. за държавна такса, а на процесуалния представител 762,50 лв. за Б. З. Г. и
1162,50 лв. за М. А. А. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
Въззивниците претендират разноски във въззивното исково
производство за държавна такса в размер на 10 лв. и за адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Размерът на адвокатското
възнаграждение на ищците следва да се определи в справедлив размер –
1 143,75 лв. за Б. З. Г. и 937,5 лв. за М. А. А. за въззивното производство. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно на уважената част на предявените
искове на ищците следва да им се присъдят разноски пред СРС в размер на 2,5
лв. за Б. З. Г. и 4,65 лв. за М. А. А. за държавна такса, а на процесуалния
представител 571,88 лв. за Б. З. Г. и 871,88 лв. за М. А. А. адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 6731 от 02.05.2023 г., постановено по гр. дело №
53158 по описа за 2022 г. на СРС, 32 състав, в частта, в която са отхвърлени:
1. Предявените от Б. З. Г. с ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Р.
България искове:
за сумата от 1250 лв. – имуществени вреди, представляващи невърнати
парични суми, иззети с протокол за изземване от дома му /200 евро и 850
лева/ по н.о.х.д. № 5/2018г. по описа на Специализирания наказателен
9
съд, 14 състав, ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
30.9.2022г. до плащането;
за сумата от 5000 лв. – неимуществени вреди, изразяващи се в траен
дискомфорт, затваряне вътре в себе си и негативен ефект в личния,
семейния и обществения живот, търпени около две години – от
привличането му като обвиняем до постановяване на оправдателната
присъда по н.о.х.д. № 5/2018г. по описа на Специализирания наказателен
съд, 14 състав.
2. Предявените от М. А. А. с ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Р.
България искове:
за сумата от 3322 лв. – имуществени вреди, представляващи невърнати
парични суми, иззети с протокол за изземване от дома му по н.о.х.д. №
5/2018г. по описа на Специализирания наказателен съд, 14 състав, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба - 30.9.2022г. да
плащането;
за сумата от 5500 лв. – неимуществени вреди, изразяващи се в траен
дискомфорт, затваряне вътре в себе си и негативен ефект в личния,
семейния и обществения живот, търпени около две години – от
привличането му като обвиняем до постановяване на оправдателната
присъда по н.о.х.д. № 5/2018г. по описа на Специализирания наказателен
съд, 14 състав., като вместо него постановява:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Б. З. Г. с
ЕГН ********** на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ сумата в
размер на 1250 лв. – имуществени вреди, представляващи невърнати парични
суми, иззети с протокол за изземване от дома му /200 евро и 850 лева/ по
н.о.х.д. № 5/2018г. по описа на Специализирания наказателен съд, 14 състав,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 30.9.2022 г. до
плащането, както и сумата в размер на 5000 лв. – неимуществени вреди,
изразяващи се в траен дискомфорт, затваряне вътре в себе си и негативен
ефект в личния, семейния и обществения живот, търпени около две години –
от привличането му като обвиняем до постановяване на оправдателната
присъда по н.о.х.д. № 5/2018г. по описа на Специализирания наказателен съд,
14 състав, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 30.9.2022 г.
до плащането.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на М. А.
А. с ЕГН ********** на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ
сумата в размер на 3322 лв. – имуществени вреди, представляващи невърнати
парични суми, иззети с протокол за изземване от дома му по н.о.х.д. №
5/2018г. по описа на Специализирания наказателен съд, 14 състав, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 30.9.2022 г. до плащането,
както и сумата в размер на 5500 лв. – неимуществени вреди, изразяващи се в
траен дискомфорт, затваряне вътре в себе си и негативен ефект в личния,
семейния и обществения живот, търпени около две години – от привличането
му като обвиняем до постановяване на оправдателната присъда по н.о.х.д. №
5/2018г. по описа на Специализирания наказателен съд, 14 състав ведно със
10
законната лихва от датата на исковата молба – 30.9.2022 г. до плащането.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6731 от 02.05.2023 г., постановено по гр.
дело № 53158 по описа за 2022 г. на СРС, 32 състав, в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Прокуратурата на Република
България да заплати съдебни разноски в първоинстанционното исково
производство в размер на 5 лв. на М. А. А. с ЕГН ********** и на 9,30 лв. на
Б. З. Г. с ЕГН **********
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. М. Т. от САК, с адрес: гр. София,
бул. „****, кант. 260 сума в размер на 1925 лв. адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна правна помощ на ищците М. А. А. с ЕГН ********** и
Б. З. Г. с ЕГН ********** в първоинстанционното исково производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Прокуратурата на Република
България да заплати съдебни разноски във въззивното производство в
размер на 4,65 лв. М. А. А. с ЕГН ********** и на 2,5 лв. Б. З. Г. с ЕГН
**********.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. М. Т. от САК, с адрес: гр. София,
бул. „****, кант. 260 сумата в размер на 1 443,76 лв. адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на ищците М. А. А. с
ЕГН ********** и Б. З. Г. с ЕГН ********** във въззивното производство.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11