Р Е Ш
Е Н И Е
№174
гр.
Хасково, 18.03.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на двадесет
и втори февруари две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря
Ангелина Латунова,
като разгледа докладваното от
съдия А. Митрушева
адм. д. № 802/2020 г. по описа на
Административен съд - Хасково
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба
на Т.Д.А., ЕГН : **********,***, против Заповед
за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на
служебно правоотношение № 8121К - 8492 от 12.08.2020 г., издадена от Министъра
на вътрешните работи.
Жалбоподателката
твърди, че с връчената й на 24.08.2020 г. Заповед за налагане на дисциплинарно
наказание "уволнение" и прекратяване на служебно правоотношение в МВР
на държавен служител в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи -
Хасково № 8121К-8492 от 12.08.2020 г., издадена от Х. Т. - Министър на
вътрешните работи, на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР,
чл. 194, ал. 2, т. 4 (неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР - т. 19 и т. 93 от ЕК) от ЗМВР, чл. 203, ал. 1, т.
13 от ЗМВР ("деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата") и чл. 226, ал.
1, т. 8 от ЗМВР й било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и
било прекратено служебното й правоотношение в МВР като полицейски инспектор
VI-тa степен в група "Организация на движението, пътен контрол и
превантивна дейност" на сектор "Пътна полиция" към отдел
"Охранителна полиция" при ОДМВР - Хасково.
Жалбоподателката
счита, че тази заповед е незаконосъобразна по своята правна същност, поради
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
нарушения на материалния закон и несъобразяване с целта на закона, като
наложеното дисциплинарно наказание счита за явно несправедливо.
На първо място
изтъква, че при издаването на обжалваната заповед били допуснати съществени
нарушения на разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В тази връзка сочи, че в
процесната заповед за дисциплинарно наказание дисциплинарно-наказващият орган (ДНО) в нарушение на процесуалните
правила не посочил ясно и недвусмислено въз основа на кои писмени и гласни
доказателства приел, че жалбоподателката е извършила твърдяните нарушения на т.
19 и т. 93 от действащия Етичен кодекс за поведение на държавните служители в
МВР и конкретно въз основа на кои доказателства, събрани в хода на
дисциплинарното производство, е установил цитираното в заповедта нейно участие в
инцидента, настъпил пред дома й в *** на 21.03.2020 г. около 08.15
часа. В заповедта ДНО единствено посочил, че приема свидетелските показания на
семейство С. и К. П.,
които обаче в снетите си обяснения от 21.03.2020 г. и от 13.04.2020 г. давали
твърде противоречиви и разнопосочни показания за настъпилия инцидент, като при
всеки техен преразпит версията и възприятията за същността и развитието на
инцидента се променяли. Същите тези показания на сем.П. противоречали и на установените
при прегледа на лицето Н.Х. травматични увреждания в Спешния център при МБАЛ * и впоследствие посочени и в
издаденото от съдебния лекар д-р Х.Е. съдебномедицинско удостоверение № 294/20
от извършения преглед на 23.03.2020 г. Ето защо позоваването едновременно на
тези свидетелски показания и на медицинската документация, както в случая
сторил ДНО, доколкото същите не били еднопосочни, а напротив - противоречиви и
взаимно изключващи се, водело до неправилно изяснена фактическа обстановка, а
оттам и до недоказаност на твърдяните нарушения на т. 19 и т. 93 от Етичния
кодекс.
На следващо място се твърди,
че дисциплинарнонаказващият орган в нарушение на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР не
събрал и оценил всички относими по случая доказателства, включително и по
отношение на изискваните доказателства, посочени от държавния служител. В тази
насока напълно неоснователно в хода на образуваното дисциплинарно производство
не били допуснати следните доказателствени искания, а именно: неоснователно не било
уважено искането, съдържащо се във възражението от 09.06.2020 г. за назначаване
на съдебно- медицинска експертиза, която не само щяла да установи от какво са
причинени травматичните увреждания по тялото на Н.Х., посочени в
съдебномедицинското удостоверение, и че те се дължали единствено на охлузване
при падането му на земната повърхност, но и категорично щяло да бъде
опровергано твърдението на Х., че тези травми му били нанесени вследствие на
получени удари от юмрук и ритници, каквито в действителност не му били нанасяни както от страна на
жалбоподателката, така и от страна на съпруга й С.А.. Неоснователно не било
уважено и искането, посочено в депозираното по дисциплинарното производство
сведение на жалбоподателката от 13.04.2020 г. за приобщаване на всички
материали, съдържащи се в прокурорска преписка с вх.№ 556/2020 г. по описа на РП
- Хасково, образувана по повод инцидента от 21.03.2020 г. - разпити на
свидетели, очевидци, листове от медицински прегледи на тримата участници в
инцидента и др. Неоснователно не било уважено и искането й, посочено в
сведението й от 13.04.2020 г. за извършване на оглед от дисциплинарно
разследващия орган на мястото на инцидента, за установяване вида, точното
местонахождение и отстояние на различните обекти един от друг, намиращи се на
този адрес, с цел проверка и установяване истинността на показанията на
участващите в инцидента лица и на разпитаните свидетели.
Мотивирайки се с
необоснованото игнориране на тези доказателства и доказателствени искания, жалбоподателката
счита, че не е проведено пълно, всестранно и обективно разследване, като същото
било явно тенденциозно и проведено повърхностно с цел да бъде дисциплинарно
уволнен неудобен за ръководството служител.
На следващо място,
установената от ДНО фактическа обстановка в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание била изцяло погрешна и неправилна, поради което и
направеният въз основа на тази фактическа обстановка извод за доказаност на
извършеното дисциплинарно нарушение бил неправилен, доколкото се базирал на
неустановени безспорно факти по отношение на инцидента и най-вече на
противоречивите сведения, получени от обясненията на сем.П., които по никакъв начин не можело
да се приеме, че са очевидци на инцидента. В тази насока изцяло се оспорва
изложеното в процесната заповед, че в момент, в който Н.Х. бил паднал на
земята, удари едновременно по тялото му били нанасяни както от съпруга на
жалбоподателката С.А., така и от нея.
При описване на
фактическата обстановка в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание ДНО
не конкретизирал как и с какво жалбоподателката нанасяла удари по цялото тяло
на Н.Х., което ограничавало правото й на защита, тъй като не можела да разбере
дали според ДНО "удряла" Х. с предмет, с крак или с ръка, а, от друга
страна, тази непълнота водела до неразбиране кои показания на разпитаните
свидетели приема ДНО, доколкото показанията им били изцяло противоречиви.
За да възприеме, че
били нанасяни удари по тялото на Н.Х., ДНО се основал единствено и само на
сведенията на К. и С. П.,
независимо от тяхната взаимна противоречивост и неяснота за същността на
настъпилия инцидент. Така например в първото си снето обяснение от дата
21.03.2020 г., К.П. твърдял, че жена му през прозореца видяла съседа Н. да лежи
на земята и да го "бият други двама други съседи". Във второто
сведение от същия ден - 21.03.2020 г. версията вече била съвсем друга, К.П.
вече твърдял, че той бил видял съседите да "ритат и бият по главата" Н.,
а жената с юмруци в областта на врата. В третото си обяснение за случилото се
от 13.04.2020 г. К.П. посочвал трета версия, съгласно която мъжът ритал Н. в
краката, а жената в униформа го удряла в областта на гърба.
В първото си
обяснение от 21.03.2020 г. С.П. твърдяла, че видяла да бият Н. и казала на мъжа
си К., който слязъл от третия етаж на къщата и отишъл на улицата. Във второто
обяснение от същия ден - 21.03.2020 г. свидетелката твърдяла, че чула крясъци и
тогава погледнала през прозореца и видяла, че Н. бил съборен на земята и го
бият - нанасяли се удари с ръце от мъжа и жената в униформа. В третото си
обяснение от дата 13.04.2020 г. С.П. излагала нова версия, с която твърдяла, че
видяла от прозореца съседката в полицейска униформа и мъжа, с който живее, като
го викали и го блъскали.
Освен това, доколкото
ДНО в заповедта за дисциплинарно наказание признавал, че останал неизяснен
въпросът кой е инициаторът на сбиването на 21.03.2020 г., то будело учудване
крайното му становище за доказаност на дисциплинарното нарушение, извършено от
страна на жалбоподателката, въпреки че установяването на инициатора на
сбиването бил фундаментален въпрос относно съставомерността на вмененото й
нарушение и основание за ангажиране на дисциплинарната й отговорност.
В случая изобщо не бил
изследван въпросът дали при инцидента от 21.03.2020 г. жалбоподателката не била
принудена да се защитава от твърде агресивното, грубо и внезапно посегателство
върху нейната личност от страна на Н.Х., въпреки волята й и независимо от нейното
поведение и длъжност, която заемала в системата на МВР.
По отношение на
въпроса кой бил инициаторът на сбиването неясно останало защо не била обсъдена
съдържащата се в преписката докладна записка от 19.04.2020 г., подадена от
старши инспектор Д.Г.Д. - началник група "ТП" в СООРТП към отдел
"ОП" при ОДМВР - Хасково, който посочвал, че на 12.03.2020 г. в 09.54
часа (тоест
броени дни преди инцидента) по
мобилния му телефон се обадил Н.Х., който след като съобщил за повреден
механизъм за затваряне на входната врата на двора и за разбита пощенска кутия, изразил
съмнения, че тези действия били причинени от Т.А., и отправил закани, че ще я
пребие, ако не бъдат взети мерки спрямо нея. Това не била еднократна заплаха,
отправена към жалбоподателката, като и преди това Н.Х. отправял многократно
заплахи, свързани с живота и здравето й, принуждавайки я да оттегли подадените
от нея жалби за незаконно строителство в Община Хасково.
По случая не били
кредитирани и обясненията на съпруга й С.А., които били непротиворечиви и
последователни и които ясно потвърждавали изложеното от жалбоподателката, както
по отношение на противоправното нападение от Н.Х., така и по отношение на
обстоятелството, че не била нанасяла удари спрямо същото лице и не използвала
физическа сила.
Наред с горното,
установените травми на съпруга й С.А., посочени в лист за преглед на пациент в
Спешно отделение № 3895 от 21.03.2020 г., включително и описаната хеморагия на
дясното му око, също не кореспондирали с фактическата обстановка, изложена от Н.Х.
и приета за установена от ДНО в процесната заповед за дисциплинарно наказание.
На следващо място, неясно
защо ДНО не кредитирал и оценил съдържащия се в преписката Протокол от
извършения преглед на аудиозапис на подаден на 21.03.2020 г. сигнал на тел. 112
от Н.Х.Х. с peг.№ 272р-17138 от 31.07.2020 г. Видно от същия протокол, Х. не
направил оплакване за причинени при инцидента от 21.03.2020 г. телесни
увреждания, а единствено споделил за счупен телефон, като на изрично поставения
от оператор въпрос има ли нужда от доктор и има ли наранявания, посочил
"Не, нямам нужда от никой". Ето защо твърденията на същия в хода на
дисциплинарното производство за нанесени удари от жалбоподателката и от съпруга
й, вследствие на които получил телесни увреждания, били изцяло несъстоятелни и
опровергани дори и само от протокола от разчетения аудиозапис.
На следващо място, в
нарушение на административнопроизводствените правила, след запознаването със Заповед
№ 8121К-8042 от 17.07.2020 г. на Министъра на вътрешните работи, с която било
разпоредено събирането на допълнителни доказателства по дисциплинарното
производство, жалбоподателката не била допусната от дисциплинарно разследващия
орган да участва в производството било самостоятелно, било подпомагана в
защитата си от друг посочен от нея служител на МВР или адвокат, което било
нейно законно право, произтичащо от чл. 205, ал. 3 от ЗМВР и от чл. 207, ал. 8,
т. 2 от ЗМВР. В тази връзка не й било позволено в процеса на събиране на
допълнителните доказателства да участва в работата на ДРО, да представя
доказателства, да прави съответно искания, бележки и възражения, да дава
обяснения и разяснения по установяване на фактическата обстановка, което също било
нейно законно право. Наред с горното, до момента на приключване на процесното
дисциплинарно производство не й била предоставена каквато и да било възможност
да прави извлечения и копия от материалите в производството в нарушение на
правата й по чл. 205, ал. 4, т. 2 от ЗМВР и по чл. 207, ал. 8, т. 3 от ЗМВР.
Ето защо жалбоподателката счита, че съществено е било нарушено правото й на
защита, като проведеното без нейно участие дисциплинарно производство счита за
опорочено и проведено при нарушаване на административно-производствените
правила.
Нарушенията на
административно-производствените правила се обосновават и с неспазването на
сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 195, ал. 2
от ЗМВР. В тази насока, доколкото дисциплинарното нарушение било установено
като такова с изготвената обобщена справка с peг.№ 272р-12040 от 29.05.2020 г.
по приключилата проверка, то двумесечният преклузивен срок за налагане на
наказанието от откриване на нарушението изтекъл към 29.07.2020 г.
Жалбоподателката
изтъква, че не е извършила описаното дисциплинарно нарушение по смисъла на
закона, като съображенията й за това са следните:
На визираната в
процесната заповед дата: 21.03.2020 г. при отиване на работа и в полицейска
униформа била внезапно и грубо нападната от съседа й Н.Х. в двора на дома й,
находящ се в ***.
При това нападение, което се отличавало с изключителна дързост, била силно
дърпана за ръкава на униформата, като изпаднала в силен стрес и започнала да
вика силно: "Остави ме на мира", "Я си гледай работата, махай
се". Тичайки и дърпайки се от нападателя, успяла да стигне до входната
врата, отворила я и излязла, когато съпругът й С.А. я видял и изскочил от
колата, паркирана на улицата пред дома им и се опитал да я защити, като започнал
да изблъсква Н.Х. с длани в гърдите, единствено с цел жалбоподателката да успее
да се откопчи от нападателя, който по това време се опитвал да отнеме дамската й
чанта. Посочените в съдебномедицинското удостоверение драскотини по тялото на
нападателя се дължали единствено на падането му на земята, след като бил
изблъскан от съпруга й. Категорично заявява, че на 21.03.2020 г. не е
използвала физическа сила и не е отправяла обидни думи спрямо лицето Н.Х. и по
никакъв начин не го провокирала за това му противоправно поведение. Помни, че
много се уплашила, тъй като нападението било неочаквано за нея, от мъж, който я
превъзхождал значително по физически данни. Със сила и грубост била дърпана и
бутана от това лице, което постоянно я обиждало с цинизми и вулгарни думи.
Счита, че не се касае
за деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители
в МВР, уронващо престижа на службата, по смисъла чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР,
както приел ДНО, доколкото се касаело до изключително битов инцидент, който не бил
настъпил на публично място и по време, когато не била на работа и не изпълнявала
служебните си задължения.
При този инцидент Н.Х.
извършил не само грубо посегателство над личността й, но и показал явно
неуважение към униформата и институцията, която представлявала в лицето на
Министерството на вътрешните работи.
Жалбоподателката била
дългогодишен държавен служител със стаж повече от 21 години само в системата на
МВР, заемала длъжности в различни звена и структури на Министерството на
вътрешните работи, запозната била отлично с отговорностите и задълженията в
качеството си на полицай, поради което твърденията на това лице, че му нанасяла
удари с ритници, считала не само за несъстоятелни, но и дори обидни.
С оглед на така
изложеното, моли съда да отмени като незаконосъобразна обжалваната Заповед за
налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на
служебно правоотношение в МВР на държавен служител в Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи - Хасково № 8121К - 8492 от 12.08.2020 г.,
издадена от Х. Т.
- Министър на вътрешните работи, с която й е наложено дисциплинарно наказание
"уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение в МВР.
В съдебно заседание
процесуалният представител на жалбоподателката поддържа така подадената жалба и
изложените в нея доводи и моли за присъждане на направените в производството
разноски.
Ответникът по жалбата
– Министър на вътрешните работи, се представлява пълномощника си по делото,
който в писмени бележки и в съдебно заседание оспорва жалбата. Счита същата за
неоснователна, а заповедта - за правилна и законосъобразна. Моли да се има
предвид, че приетата и изслушана в съдебно заседание съдебно-медицинска
експертиза, независимо от твърдението, че нанасяните охлузвания и ожулвания са
от съприкосновение със земята, не отхвърля възможността лицето да било повалено
на земята от нанасяне на удари. Изразява несъгласие с твърдението за наличие на
противоречие в показанията на свидетелите. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд –
Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
В Докладна записка
рег. № 1970р-10694/21.03.2020 г. (л.184, 236) мл.инспектор М. Х. Д. – старши на автопатрул (АПР) 248
от 20:30 ч. на 20.03.2020 г. до 08:30 ч. на 21.03.2020 г., обслужващ III ПУ в
състав с мл.инспектор Р.Т.,
посочил, че около 08:10 ч. били изпратени на сигнал за бито лице на ***. При пристигане на място ги
чакал Н.Б.Х., който обяснил, че прибирайки се в жилището си на посочения адрес
се видял със съседката си, която познавал като Т. С., и лице, което знаел като С..
Същите били откъснали цветя от двора му и на въпроса „защо късат“ С. се развикала, в този момент Х.
получил удар в гърба и паднал на земята, където С. и С. продължили да го ритат.
Действията им били прекратени при намесата на съседи и съпругата му. Съседите
били К. и С. П..
По случая на
21.03.2020 г. в РУ – Хасково при ОДМВР – Хасково писмени Обяснения са били дадени от
участниците в инцидента Т.Д.А., С.Й.А. и Н.Б.Х..
В писмени Обяснения
от 21.03.2020 г. (л. 191, 232) Н.Б.Х. ***, в кооперация, собственост на три
семейства, която била с двор. На първия етаж живеела Т.А. с мъж на име С.. Били
в добри междусъседски отношения до преди около година. От този момент Т. и С.
започнали да се държат грубо и предизвикателно. При поредния скандал, породен
от С., Н. отново бил обиждан и му било заявено, че няма да може да издържи и ще
го предизвика да бъде ударен, за да го осъди и да не може да упражнява професия
като автомобилен инструктор. На 13.03.2020 г. му било заявено от С., че ще
запали колата и кемпера му, за да си освободи място за паркиране, а Т. заявила
(на С.) да не си цапа ръцете с това, тъй като познавала достатъчно хора от
„контингента“, които щели да свършват тази работа за жълти стотинки. Оттогава
до 21.03.2020 г. не ги бил виждал. Именно на 21.03.2020 г., около 08:10 – 08:15
часа излязъл до колата си, за да вземе документи. Когато тръгнал да се прибира,
видял, че съседката Т. скубела цветята в градинката пред кооперацията. Попитал
я какво прави, а тя му отвърнала с ругатни и обида. По време на случката Т.
била с полицейска униформа. Докато го ругаела, усетил удар в областта на
кръста, след което паднал на земята и видял С., който се надвесил и се опитвал
да го удари. Той се предпазил и в този момент той (С.) започнал да го рита в
областта на гърба, кръста, бъбреците и краката. Опитал да се изправи и в този
момент започнала да го рита Т., като крещяла истерично „ще те убия“. В този
момент дошъл съседа им К.П., който се опитал да спре случващото се. След това Т.
и С. се качили в колата и потеглили.
Във връзка със случая
към административната преписка е приобщено и писмено Обяснение на
жалбоподателката Т.Д.А. от 21.03.2020 г. (л. 235). В същото тя описала
фактическа обстановка, съгласно която на 21.03.2020 г. около 08:05 часа
тръгвала за работа. Посочила, че предната вечер заварила цветя пред прага на
входната врата на жилището си и решила да откъсне две жълти цветя, които били
останали в градинката пред прозореца ѝ, тъй като всеки ден намирала цветя
пред входната врата и се налагало да ги мете. Тогава отнякъде се появил съседът
Н., които започнал да я заплашва, че ще я унищожи и че ще я записва на камерата
си. Хванал я за ръкава и започнал да я дърпа, едва успяла да излезе от входната
врата на двора. Мъжът ѝ бил в колата и като видял, че Н. я дърпа дошъл и
започнал да го дърпа и да му казва „само да си посмял да я удариш, пусни я“. Не
можела да се „откопчи“, туй като той прехвърлил дръжката на чантата през лакътя
си. Още когато била на двора, му казала „гледай си работата, остави ме на мира“.
В обяснението си А. посочила, че никой не бил бутал Н. на земята, тя се свлякла,
като чантата ѝ го повлякла. Никой не го ритал или удрял. Не го заплашвала
и не отправяла закани.
На 21.03.2020 г. А. е
дала още едно писмено обяснение (л. 195), в което описала идентична с горната
фактическа обстановка. Добавила, че не била видяла съпругът ѝ да удря Н..
Не знаела дали той се подхлъзнал. Тя оплела краката си и се свлякла на земята.
Тогава може би повлякла Н., който държал чантата ѝ. Не видяла размяна на
удари между съпруга ѝ и Н..
В писмено Обяснение
от 21.03.2020 г. (л. 199, 201, 241) С.Й.А. посочил, че на 20.03.2020 г., около
08:15 ч. излязъл от жилището си на *** в * и се качил на автомобила си,
който бил на улицата, за да закара съпругата си Т.А. на работа, която, когато
излязла на улицата, била с униформа и носела цветя. Съседът им Н. се приближил
до нея и започнал да я дърпа за униформата. Не чул разговора между тях. След
като видял, че я нападнал, излязъл от колата, за да я защити. Н. бил с лице към
него, когато той в състояние на афект го изблъскал, за да я пусне. Н. посегнал
да го удари, а той се навел, за да избегне удара и го хванал за крака. След това
и двамата паднали на земята и започнало боричкане, като той бил на колене до
него, а Н. по гръб. В суматохата той (Н.) го ударил в окото. В това време Т. се
опитвала да си издърпа чантата, която били затиснали. По същото време дошъл
съсед, който ги разтървал.
В писмено Обяснение
от 21.03.2020 г. (л. 206, 237) С.П. заявила, че
на 21.03.2020 г. около 8:15 – 8:20 ч. чула крясъци, погледнала през
прозореца и видяла съседа Н. и хората, които живеели в кооперацията срещу тях. Н.
бил съборен на земята и го биели. Казала на съпруга си и той отишъл да
предприеме мерки за прекратяване на побоя. Видели, че се нанасят удари по
съседа им, който бил съборен на земята от мъж и жена в униформа, за която от
други съседи знаела, че се казва Т.. Като слязъл, те вече се качвали в колата и
взаимно се обиждали. Посочила, че многократно виждала да идва полиция след разпри
между тях, но не знаела от какво естество бил спорът им.
В писмено Обяснение
от 21.03.2020 г. (л. 204, 239) К.П. описал идентична обстановка по случая, като
посочил, че след като слязъл от вкъщи видял как двама души биели съседа му Н.,
удряли по главата и го ритали. Викнал им, че не е редно това, което се случва и
те прекратили побоя и се качили в колата, като взаимно продължили с обидите. Н.
лежал на земята, свит на кълбо. Биели го с ръце и ритници в областта на
краката, а жената с юмруци в областта на врата. Жената била с полицейска
униформа.
По делото са
представени протоколи за полицейско предупреждение (л. 242 - 244) на лицата Н.Б.Х.,
С.Й.А. и Т.Д.А., за неотправяне на закани и заплахи, и за неналагане на
физически и психически тормоз.
От Листове за преглед
на пациент в спешно отделение (л. 245 - 247) се установява, че на Н.Б.Х., Т.Д.А.
и С.Й.А. са били извършени медицински прегледи на 21.03.2020 г. Описаното в
Лист за преглед на пациент в спешно отделение № 3893/21.03.2020 г. обективно
състояние Н.Х. е „одрасквания по гърба и лакътната става“.
Във връзка със
случилото се, на 21.03.2020 г. в РУ – Хасково при ОДМВР – Хасково е била
регистрирана жалба от лицето Н. Б. Х. (л. 185, 227). На 23.03.2020 г. е била входирана
и втора жалба (л. 133) до Директора на ОДМВР – Хасково.
Инцидентът е отразен в Бюлетин № 81 за времето от 08:30
часа на 21.03.2020 г. до 08:30 часа на 22.03.2020 г. (л. 165).
На 23.03.2020 г. в РУ
– Хасково към ОДМВР – Хасково е било заведено Заявление от 21.03.2021 г. от С.А.
с вх. № 197000-3693 (л. 187, 228), с молба за съдействие. В същото е описан
случаят от 21.03.2020 г.
Под рег.№
272р-6907/25.03.2020 г. (л. 221) в ОДМВР – Хасково е било заведено Предложение
за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната
дисциплина, което Директорът на Областната дирекция на МВР адресирал до
Министъра на вътрешните работи. В същото директорът обективирал резюме на
нарушение, гласящо, че на 21.03.2020 г. в 08:18 часа в РУ – Хасково бил получен
сигнал на ЕЕН 112 от лицето Н.Б.Х. ***, който съобщил, че съседката му Т. С., която работи в полицията, и
съпругът ѝ С.А., му нанесли побой. В предложението е описана установената
от пристигналия на мястото АП 248 фактическа обстановка, като накратко са
описани дадените от участниците в инцидента и от свидетелите обяснения.
Посочено е, че фактическата обстановка, снетите писмени сведения и събраните от
проверката по сигнала материали са достатъчни, за да се направи извод за
наличие на данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение на правилата на
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР от страна на инспектор
Т.Д.А., тъй като на 21.03.2020 г. нанесла удари с ръце по тялото на Н.Б.Х..
Със Заповед №
8121к-5653/03.04.2020 г. (л. 79) на Министъра на вътрешните работи е било
образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР срещу Т.Д.А.,
като е прието, че са налице данни за извършено от държавния служител
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, поради
неспазване на правилата на Етичния кодекс на държавните служители в МВР – т.
19, т. 93, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Със заповедта е
определен дисциплинарно разследващ орган в състав от председател и два членове,
който след провеждане на пълно и обективно разследване по случая, да изготви
становище относно наличието на основания за реализиране на дисциплинарна
отговорност спрямо инспектор Т.А., което да се докладва заедно със събраните
доказателства в срок до 30.06.2020 г.
Т.А. се е запознала
лично със Заповед № 8121к-5653/03.04.2020 г. на 08.04.2020 г., видно от
отбелязването в същата.
Във връзка със случая
в хода на дисциплинарното производство писмени Сведения - вх.№ 272000-6248 от
09.04.2020г., са били снети от Н.Б.Х. (л. 130), в които същият е описал
фактическа обстановка по случая, идентична с посочената в даденото от него
непосредствено след инцидента на 21.03.2020 г. писмено обяснение.
На 09.04.2020 г. са
били снети и Сведения рег.№ 272р-8402/10.04.2020 г. (л. 145) от мл.инсп. Р. Т., част от състава на АПР 248,
обслужващ III ПУ, съвместно с
мл.инспектор М.
Х. Д. от 20:30 ч. на 20.03.2020 г. до
08:30 ч. на 21.03.2020 г. Служителят описал това, което лицето Н.Х. им заявил
при пристигането им на ***
в *
на 21.03.2020 г., а именно че след въпрос, отправен към Т. С. (А.) за откъснати от нея цветя,
по негови думи - от собствената му градинка, същата започнала да му крещи и в
това време последвал удар в гърба му, където бил С., след който удар паднал на
земята, след което двамата започнали да го удрят. Лежейки на земята, усещал
удари в главата, двата края на торса и в този момент чувал как С. отправя заплахи и закани към
него. В сведението са описани и заявените от С. и К. П. обстоятелства по случая,
потвърждаващи версията на Х. за нанесен му побой.
В ОДМВР – Хасково е
било регистрирано и писмено Сведение № 272р-8401/10.04.2020 г. (л. 143) от
мл.инспектор М.Х.
Д.,
старши на АПР 248, който описал фактическа обстановка, идентична с тази,
описана в Сведение рег.№ 272р-8402/10.04.2020 г.
В Сведение вх.№
272000-6465 от 13.04.2020 г. (л. 126) С.П. посочила, че била свидетел на
инцидента от 21.03.2020 г., като видяла през прозореца на жилището си, че
съседът ѝ Н. бил съборен на земята и над него стояли съседката (в
полицейска униформа) и мъжът, с който живеела, като викали и го блъскали.
В Сведение вх.№
272000-6466 от 13.04.2020 г. (л. 125) К.П. посочил, че на 21.03.2020 г. към 08:15 часа видял Н.Х. на
земята, свит на една страна, като в същото време мъжът го ритал в областта на
краката, а жената в униформа го удряла в областта на гърба.
В Сведение вх.№
27200-6436 от 13.04.2020 г. (л. 120) С.Й.А. описал своята версия за инцидента.
Посочил, че нито той, нито съпругата му Т. удряли Н., който също не ги бил
удрял. Всичко представлявало едно боричкане, докато и тримата били на земята,
където се озовали, след като Н. се опитал да го удари, при което той се навел и
го хванал за краката, заради което последвало падане от Н., който пък повлякъл Т..
Писмено Сведение (л. 106)
за инцидента е било снето и от жалбоподателката Т.Д.А. (рег.№ 272р-8525 от
13.04.2020 г.). В него тя описала, че през 2018 г. със съпруга ѝ
започнали ремонт на жилището си, който още не бил приключил поради злоумишлени
действия на Н.Х.. Същият се карал със строителните работници и ги пъдил. Често
установявали липса на строителни материали, но мълчали, защото не искали да
влизат в конфликт с него. По време на ремонта се установило, че има ел.кабели,
които отивали на втория етаж и Н. ползвал ел.енергия за тяхна сметка. Установено
било също, че посредством прекарана тръба от бойлера им към втория етаж Х.
ползвал и топла и студена вода за тяхна сметка. Междувременно построил на около
три метра от прозорците на жилището им навес, висок около 4 м. и така на
практика светлина в стаите им не прониквала. Казали му няколко пъти за този
проблем, но той започнал да ги заплашва, че ще видят с кого си имат работа. За
тези незаконни постройки подала жалби в Общината, но те все още не били
премахнати. В резултат на всичко започнал ежедневен психически тормоз срещу
нея. Х. започнал да я причаква до мазето под стълбището или на терасата си,
като тръгвала сутрин за работа и вечер около 18:00 часа. Отправял заплахи за
саморазправа с нея и съпруга ѝ, ако не оттегли жалбите за незаконно строителство.
Пред южната фасада на дома ѝ имало оформена общинска земна площ като
градинка за цветя, от която влизала вода в основите на жилището ѝ, а също
и от неправилно монтиран климатик на Х., вследствие на което цялата южна
вътрешна стена на хола на жилището им била прогизнала от вода. Х. наливал с
вода градинката и основите на дома им, когато не били в него от незаконно
построена чешма в двора, която била заключена от него с катинар, и от
неправилно монтирания климатик. От началото на март 2020 г. непрекъснато,
прибирайки се от работа, намирала пред вратата си накъсани жълти цветя, които
измитала и изхвърляла в контейнера отвън, но на сутринта отново ги намирала
пред вратата си. Това продължило около две седмици. В една съботна сутрин,
когато при тях бил ел.техник за ремонт на инсталацията, Х. излязъл на терасата
и започнал да ги обижда, като заявил, че жилището не е тяхно, а негово и няма
да бъде тяхно, докато той е жив, а след това и децата му нямало да позволят да
е тяхно. Искал да премахнат кабелите от фасадата си. На 20.03.2020 г. отново
намерила жълти цветя пред дома си. Рано сутринта на 21.03.2020 г. ги измела и
около 08:05 часа излязла от дома си, за да отиде на работното си място, до
което щял да я закара съпругът ѝ, който излязъл 5 мин. по-рано, за да
подгрее колата. След като заключила врата на жилището, отправяйки се към
външната врата за улицата, се отбила да откъсне два стръка жълти цветя, които
били останали в градинката, разположена пред прозорците на дома им, за да не ги
намери отново изхвърлени пред вратата си. В този момент Н. се появил от някъде
и започнал да крещи, да я псува и да я дърпа за ръкава на униформата. Тя се
дръпнала, успяла бързо да се качи по стълбите и излязла от дворната врата на
улицата, викайки „Гледай си работата! Остави ме на мира! Махай се!“. Н. я
последвал, настигнал я и я хванал за левия ръкав на униформата, като замахвал с
ръка да я удари. В този момент дошъл съпругът ѝ, който бил в автомобила,
и взел да дърпа Н. за дрехата, викайки му да я пусне и да не смее да я удари.
Продължавала да се дърпа, но Н. бил хванал чантата ѝ за дръжката с лявата
си ръка, опитал да удари съпруга ѝ по главата, но не успял. Вследствие на
дърпането паднала на земята, като повлякла съпруга си и Н., но все още същият
продължавал да дърпа чантата ѝ. След това, докато била на колене успала
да издърпа чантата си и се изправила. В този момент се появил някакъв мъж и те
със съпруга ѝ се качили на автомобила си. В сведението А. посочила още,
че както тя, така и съпругът ѝ С., не са нанасяли удари на Х..
Обективирала искания за събиране на доказателства, както и за отвод на един от
членовете на дисциплинарно разследващия орган, за който посочила, че има
качеството на свидетел.
На 15.04.2020 г. в РУ
– Хасково към ОДМВР – Хасково е постъпило писмено Сведение от 10.03.2021 г.
вх.№ 1970-3588 (л. 173) от мл.оперативен дежурен РУ – Хасково, който на
21.03.2020 г. бил на работа от 08:30 часа до 08:30 часа на 22.03.2020 г. В
същото служителят на МВР посочил, че колегата, който сменил, му предал за
подаден в 08:18 часа от РЦ – 112 сигнал от лицето Н.Х., който съобщил за
нападение върху него от съседите Т.А. и С. ***. Заявил, че му счупили телефона,
и че нямал нужда от спешна помощ.
На 26.05.2020 г.
дисциплинарно разследващият орган изготвил Обобщена справка рег.№
272р-12040/29.05.2020 г. (л. 88 и сл.), адресирана до Министъра на вътрешните
работи. В същата е подробно описана установената по случая фактическа
обстановка, дадените от участниците в инцидента на 21.03.2020 г. сведения и
обяснения, както и тези на свидетелите на същия, а така също сведенията и
обясненията на полицейските служители от АПТ 248. Описани са и резултатите от
извършения на лицето Х. медицински преглед на 21.03.2020 г. Въз основа на
установеното дисциплинарно разследващият орган е приел, че с деянието си Т.А.
уронила престижа на полицейската институция, изразяващо се негативно на
авторитета на полицията пред обществото, като поведението ѝ било
несъвместимо с етичните правила на поведение на държавния служител. По
отношение на понятието „деяние, уронващо престижа на службата“, дисциплинарно
разследващият орган се е позовал на Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007
г. по т. д. № 4/2007 г. на ВАС, в което било изразено становището, че това
деяние трябва да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или
загубване на доверието от страна на обществото в полицейската институция, като
не е задължително престижът да е вече уронен, задължително е действията да са
станали или да е възможно да станат достояние на други лица, което би се
отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. В
конкретния случай, в условията на кумулативност били налице две
материалноправни предпоставки – деяние, несъвместимо с етичните правила за
поведение на служителите на МВР, и уронване на престижа на службата, които
сочели на извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, съставомерно по чл.
203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Деянието станало достояние на неограничен кръг
колеги от полицията и прокуратурата, както и на граждани. От събраните
материали по производството, представляващи писмени сведения на свидетелите на
случилото се на 21.03.2020 г., категорично се установявало, че инспектор Т.А.
участвала в конфликт между нея и съпруга ѝ, от една страна, и Н.Б.Х., при
който А. удряла с ръце в областта на гърба лежащия на земята Х., като това било
сторено при условията на умисъл. Предвид изложеното в обобщената справка,
дисциплинарно разследващият орган предложил на основание чл. 203, ал. 1, т. 13
от ЗМВР на инспектор Т.Д.А. да бъде наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ за това, че за времето от 08:10 до 08:20 часа на 21.03.2020 г. в *, пред жилищна сграда на адрес ***, след възникнал конфликт, нанесла
удари с ръце по тялото на Н.Б.Х., установено чрез сведения на свидетели,
медицински документи, като действията не били предприети по реда на чл. 85 и
чл. 86 от ЗМВР, поради което това поведение представлявало нарушение на т. 93
от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а предвид, че
Бюлетин № 81 станал достояние на неограничен кръг служители и граждани,
нарушила и т. 19 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР,
което представлявало нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194,
ал. 2, т. 4 от ЗМВР.
На 08.06.2020 г. в 17:00
часа Т.А. се е запознала с обобщената справка и материалите от проверката
лично, удостоверено с полагане на подпис.
На 09.06.2020 г. Т.А.
***-9513/09.06.2020 г. (л. 117), в което посочила, че не били предприети
никакви действия във връзка с направените от нея искания. Констатациите били
направени единствено с оглед показанията на двата свидетели К. и С. П.. Изложила твърдение, че
описаните травматични увреждания от медицинското лице, извършило прегледа на Н.Х.,
не кореспондират с дадените свидетелски показания. Посочила, че всъщност била
нападната от Х.. С възражението А. направила искания за събиране на
допълнителни доказателства.
Под рег.№
272р-13333/15.06.2020 г. (л. 82) в ОДМВР – Хасково е било регистрирано
Становище от дисциплинарно разследващия орган. В същото подробно е описан
инцидентът от 21.03.2020 г., както и извършените във връзка с него действия от
страна на служители на ОДМВР – Хасково, и събраните по случая доказателства,
като е описано и съдържанието на част от тях. Посочено е че с направеното
възражение от Т.А. не били въведени нови факти и обстоятелства, водещи до
нуждата от събиране на нови доказателства или обосноваващи нови изводи,
различни от направените в обобщената справка. Изразено е становище относно:
искането за извършване на оглед на мястото на инцидента; за отвод на член на
комисията; снемане на писмени обяснения от началника на сектор „Пътна полиция“,
ОДМВР – Хасково; изземване на записи от камери, монтирани от Н.Х. на гаража му,
както и относно твърдението на А. за дадени от свидетелите противоречиви
сведения, като е прието, че същите са достатъчно ясни и потвърждават направения
извод, че А. нанесла удари с ръце по тялото на Н.Х. на 21.03.2020 г. във
времето от 08:10 ч. до 08:20 ч. във връзка с възникналия между тях скандал.
Деянието ѝ не било маловажно. Предложеното наказание следвало да бъде
наложено на служителката.
Със Заповед №
8121к-8042/17.07.2020 г. (л. 32) Министърът на вътрешните работи разпоредил,
поради непълнота на фактическата обстановка по случая, да се съберат
доказателства, от които да се установи кой от участниците в инцидента първи е
осъществил физически контакт и е предизвикал сбиването; да се вземат писмени
сведения от Н.Х., при необходимост от А. и други свидетели, установяващи
наличието на камера на гаража на Х.. При наличието на такава камера да се изиска
запис от нея за периода 07:30 часа до 09:00 часа на 21.03.2020 г.; да се
приложат към дисциплинарното дело записът на подадения от Н.Х. сигнал на ЕЕН
112 и от камерите в ОДЧ при пристигането на А. там след инцидента, за
съдържанието на който да се изготвят съответните протоколи; да се изиска
информация от РП – Хасково, за да е ясно дали се е произнесла по случая и ако
има акт, да се приложи по възможност; да се извършат всички необходими действия
по събиране на допълнителни доказателства. След оценката им да се изготви
допълнително становище и след извършване на процедурни действия по чл. 59 от
Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 г., да се докладват на наказващия орган
всички материали по дисциплинарното производство, в срок до 31.07.2020 г.
Жалбоподателката е запозната със Заповед №
8121к-8042/17.07.2020 г. на 23.07.2020 г., срещу подпис.
В допълнително
Сведение рег.№ 272000-12201/21.07.2020 г. (л. 60) Н.Х. изложил версията,
представена по-рано в други сведения за инцидента, и добавил, че А., на въпрос,
отправен с нормален тон, отвърнала с обидни думи (конкретно цитирани), хвърлила
цветя по лицето му, като му бил нанесен и побой, бил псуван и плют. Никога не
бил посягал на Т. и С..
На 27.07.2020 г. във
връзка с инцидента от 21.03.2020 г. са били снети нови сведения от Т.А. и С.А.,
съответно рег.№ 272р-16882/27.07.2020 г. и рег.№ 272р-12509/27.07.2020 г. (л. 68,
70), дадени след получена Покана рег.№ 272р-16865/27.07.2020 г. (л. 67). А.
добавила към изразяваното дотогава, че камерата, която била монтирана на гаража
на Н., била премахната. Посочила, че не била запозната с допълнителните
материали по случая от страна на дисциплинарно разследващия орган.
Сведения във връзка с
инцидента от 21.03.2020 г. са били снети и от лицата Т. Я. и С. М. (л. 65, 66).
В писмо УРИ №
272р-16788/24.07.2020 г. (л. 55) от Началник сектор КИС „Хасково“ е докладвано
на Директора на ОДМВР – Хасково, че по Заповед рег.№ 272з-2200/22.07.2020 г.
била извършена проверка за наличието на видеозаписи от изграденото
видеонаблюдение на РУ – Хасково за периода 07:30 часа до 09:00 часа на
21.03.2020 г. Поради малкия капацитет на HDD на DVR за посочения интервал
записи нямало.
В Протокол рег.№
272р-17138/31.07.2020 г. (л. 49) е обективирано съдържанието на аудиозаписа на
подадения от Н.Х. сигнал до ЕЕН 112 на 21.03.2020 г. в 08:15:52 часа. От същия
става ясно, че Х. е сигнализирал за побой между съседи, като тези от първия
етаж – Т. и С. А., нападнали този от втори етаж - Н.. Счупен му бил телефона,
нямал нужда от лекар.
На 09.08.2020 г. Т.А.
дала Допълнително обяснение рег.№ 272р-17351 (л. 44), в което посочила, че
проверката била водена некомпетентно, непрофесионално и целенасочено срещу нея
с цел да ѝ бъде наложено наказание.
На 31.07.2020 г. е
било изготвено Допълнително становище рег.№ 272р-17139 (л. 34), в което
дисциплинарно разследващият орган описал фактическата обстановка по случая,
извършените процесуални действия, както и допълнителните такива. Цитирано е
Постановление на РП – Хасково за отказ за образуване на досъдебно производство
за инцидента. Отбелязано е, че от всички установени свидетели и събрани
материали не било възможно да се установи кой от участниците бил инициаторът на
конфликта, както и каква била причината за възникналото спречкване. Приел, че
било проведено пълно, обективно и всестранно дисциплинарно производство по
случая и изразил становище да бъде наложено предложеното от дисциплинарно
разследващия орган дисциплинарно наказание. На 31.07.2020 г. жалбоподателката
се е запознала с допълнителното становище.
С оспорената Заповед
№ 8121к-8492/12.08.2020 г., на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, чл. 194, ал. 2, т. 4 („неспазване на правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР - т. 19 и т. 93 от ЕК) от ЗМВР, чл.
203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (деяния, несъвместими
с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи
престижа на службата) и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, на Т.Д.А. - полицейски
инспектор VI степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР -
Хасково, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В заповедта е
посочено, че не се кредитират твърденията на двете страни, че не са
предизвикали сбиването и че не са нанасяли удари на противната страна, тъй като
противоречали на събраните доказателства - приложената медицинска документация
и показания на свидетелите - очевидци сем. П., които били непротиворечиви и
взаимно се допълвали. Прието е за доказано, че на 21.03.2020 г. Т.А. и С.А. -
съпруг, излезли от жилищната кооперация, като около 08:15 часа С.А. се качил в
паркирания наблизо лек автомобил марка *, а А. била облечена с полицейска
униформа, тъй като отивала на работа. Тя се спряла в двора и откъснала два
стръка цветя. Това действие било забелязано от Н.Х.. Между тях възникнал
скандал. В него се намесил С.А., след което скандалът прераснал в сбиване, при
което С.А. и Н.Х. получили леки телесни повреди. Свидетелите П. забелязали сбиването в момент,
когато Н.Х. бил паднал на земята и по тялото му удари нанасяли както С.А., така
и Т.А., като използваната от нея физическа сила била извън случаите и по реда
на чл. 85 и чл. 86 от ЗМВР, с което нарушила т. 93 от Етичен кодекс за
поведение на държавните служители в МВР. Действията ѝ станали известни на
граждани и лица, живущи в ***
и на служители от РП – Хасково, поради което нарушила и т. 19 от Етичен кодекс
за поведение на държавните служители в МВР. В заповедта е посочено още, че
неспазването на установения обществен ред от полицейските служители води до
намаляване на доверието в органите на МВР и може да доведе до липсата на
подкрепа при осъществяване функциите на министерството. В конкретния случай, в
условията на кумулативност били налице двете материалноправни предпоставки -
деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите на МВР, с
което се уронвал престижа на службата, сочещи на съставомерно от обективна и
субективна страна неправомерно поведение, квалифицирано като тежко нарушение на
служебната дисциплина и основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание „уволнение“. Така квалифицирано деянието било съобразено с
възприетото в Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. по т.д. № 4/2007 г.
на ВАС становище, че по смисъла на закона под „деяние, уронващо престижи на
службата“ се разбира деянието да е от такова естество, че реално да застрашава
с намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в полицейската
институция. Не било задължително престижът да е вече уронен, не било необходимо
деянието да било извършено на публично място, но било задължително действията
да станали или да било възможно да
станат достояние и на други лица, което щяло да се отрази негативно върху
авторитета на Министерството на вътрешните работи. Органът приел, че производството
било проведено при спазване на процесуалните изисквания и осигуряване правото
на защита на разследвания държавен служител. Разследването било обективно,
пълно и всестранно - събрани били всички възможни доказателства, поради което
не се приемало твърдението на инспектор А., че проверката била водена
некомпетентно и с цел непременно налагане на най-тежкото наказание. При
преценката на наказанието съобразно критериите, посочени в чл. 206, ал. 2 от ЗМВР и при спазване принципа на съразмерност, били взети предвид: тежестта на нарушението,
което било тежко, защото увредило обществени отношения, свързани с опазване на
обществения ред, които поради важността им, в определени случаи били защитени
от НК; настъпилите от него последици - при сбиването, в което участвала
инспектор А., били нанесени леки телесни повреди по смисъла на чл. 131, ал. 1
от НК, за което наказателно преследване се възбуждало по тъжба на пострадалия,
отправена до съда; обстоятелствата, при които било извършено деянието - от
униформен полицейски служител, към когото изискванията за поведение в
обществото били по-високи отколкото към останалите граждани, и сбиването било
предхождано от около двугодишна междусъседска вражда между А. и Х.; деянието, с
което се уронвал престижа на службата, било извършено умишлено - А. съзнавала неговия противоправен характер,
предвиждала общественоопасните последици и без съмнение искала и предизвиквала
настъпването на тези последици; цялостното поведение на инспектор А. било
обективирано в кадрова справка, приложена в дисциплинарното производство, от
която било видно, че по време на службата, не била наказвана, нито
награждавана.
С оглед цялостното
изясняване на делото от фактическа страна в хода на съдебното производство бе
назначена съдебно-медицинска експертиза със задача вещото лице да даде отговор
на въпроса дали посочените в съдебно-медицинско удостоверение от 23.03.2020 г.
травматични увреждания на лицето Н.Х., изразяващи се в охлузване на седалището
и драскотини по гърба и лявата ръка, могат да бъдат причинени от нанасяне на
удари с юмрук и ритници по тялото и възможно ли е тези травми да се дължат на
падане и охлузване на терена. В изпълнение на поставената задача експертът се
позовава на извършен от него преглед на Н.Б.Х. на 23.03.2020 г., при който се
установило наличие на дълбока драскотина по гребена на дясната лопатка;
охлузване на седалището вляво; драскотини по гърба; драскотини по задната
повърхност на левия лакът и предмишница. Вещото лице посочва, че като вид
увреждания драскотините са характерни за контакт с терена, особено тези,
обособени в групи. Получавали се от намиращите се по повърхността камъчета и
едри песъчинки. Такива охлузвания се получавали при падане на терена, както и в
настоящия случай, като падането било на гръб, което се виждало от
разположението на охлузванията само по задните повърхности на тялото,
седалището и лявата ръка. Нямало вероятност тези увреждания да били получени от
преки удари с ръка или от ритник. В същото време не можело да се изключи
възможността удар с ръка да провокира падането на терена, от което да последва
появата на описаните охлузвания.
В съдебно заседание
заключението се поддържа от вещото лице, като същото допълва, че когато има
съмнения за травма, се изследва седимента, тоест утайката в урината. В
конкретния случай нямало нищо, което да е извън нормата – имало 2-3 еритроцита,
няколко левкоцита, което било банална находка, която нямала отношение към
каквото и да е било действие или травма.
В хода на съдебното
следствие се събраха доказателства и чрез гласни доказателствени средства -
разпит на свидетелите Д.Г.Д., С.Й.А., А.М.Ч., К.Н.П., С.Щ.П. и Н.Б.Х..
Свидетелят Д.Г.Д. –
член на дисциплинарно разследващия орган, заяви при разпита си в съдебно
заседание, че в хода на дисциплинарното производство А. направила
доказателствени искания и всички те били уважени. Искане за извършване на оглед
на местопроизшествието не била отправила, защото преписката била при тях в един
много последващ етап. Не била отправяла до тях и искане за съдебно-медицинска
експертиза. Реално не могли да установят свидетели-очевидци, единствените
такива били семейство П.,
които видели Т.А. заедно със съпруга ѝ да нанасят побой, а точно преди
този момент нямало доказателства как възникнал инцидентът, освен техните
обяснения, които били противоречиви. Противоречиви били и обясненията на Н.Х. и
на Т.А.. От самото начало Т.А. била запозната и участвала в производството.
Посочва, че по време на дисциплинарното производство представил докладна
записка за други две докладни записки, в които изложил данни, че Н.Х. отправял
заплахи. Свидетелят извършвал проверка по две жалби от страна на Н.Х. срещу Т.А.
във връзка с междусъседски спорове, при което Х. му се обадил по телефона и
казал, че ако Т. продължава да го заплашва, ще я пребие. Не могли да установят
по безспорен начин, че инцидентът бил провокиран от пострадалия, защото не
установили как е възникнал от самото начало. По сведение на семейство П., А. и мъжът ѝ нанесли
побой на пострадалия, а той лежал на земята в безпомощно състояние. От негова
страна нямало никаква реакция, а тя (А.) използвала физическа сила без
основание - точно това било всъщност действието, което било неетично, уронващо
престижа и неприемливо. След като той лежал на земята и нямало съпротива от
негова страна, трябвало да се прекрати физическата сила спрямо него, а
Перчемлиеви ги видели, че продължават да нанасят побой на пострадалия.
Свидетелят С.Й.А.
посочва, че от южната страна на жилището им има изграден незаконен навес,
построен от съседа им от втория етаж Н.. Освен навеса имало и стъпала, водещи
от неговото жилище към гаража, които също били незаконни. Подадена била жалба в
Общината. По повод тези жалби Н.Х. отправял заплахи към него и съпругата му.
След като от общината констатирали, че има незаконно строителство и трябвало да
се премахне незаконния навес, Н. станал особено агресивен. Наричал го с думите
„палячо“, „тази жена няма да ти роди дете“. Много пъти предизвиквал скандали.
Имало заплахи към съпругата му, че ще я пребие или че ще ѝ се случи нещо.
Знаел косвено, че се обадил на свидетеля Д. и му казвал, че ако не я озапти, ще
я пребие. Заплашвал, че ще я уволни от работа. Казвал ѝ да не си мисли,
че е недосегаема, той си имал начини. Твърди кражба на ток и вода. Относно
инцидента обяснява, че предишния ден вечерта видели на стъпалата пред вратата
им поставени жълти цветя, което не било за първи път. На другия ден сутринта
свидетелят излязъл от жилището и отишъл да подгрее колата си. Междувременно
видял Н.. Докато бил в автомобила, чул викове. Видял на 3-4 м. от него, че Т.
бягала, а Н. бил зад нея. Тя държала в дясната си ръка жълти цветя, а на лявото
ѝ рамо била чантата ѝ. Н. я настигнал. С лявата си ръка я хванал за
униформата и я завъртял. Свидетелят излязъл от колата с думите, че му писнало
вече от него, засилил се, защото мислел, че ще я удари и като се приближил, Н.
посегнал да го удари, но ръката му се охлузила по лицето към дясното му око и
за да избегне удара, паднал на земята. Хванал Н. за двата крака, дръпнал го и
го съборил. Н. през цялото време държал Т. за ръката и като взел да пада,
паднала и Т.. Бил долу и го натискал, а Т. си дърпала чантата и му викала да я
пусне. В този момент дошъл съседът К.. Изправил се, Н. също се опитал да се изправи,
но тъй като се уплашил, че може пак да я нападне, свидетелят го хванал за
краката, обърнал го, изтеглил го на 2-3 м. и застанал между тях. След това
отишли в полицията, където го посрещнали с репликите: „Вие за какво сте дошли,
то вече има подадена жалба за нападнат човек на тел. 112“. Т. им казала: „Той
ще ме убие и вие не искате да приемете жалбата ни“. Не забелязал да има някакви
наранявания по тялото на Н. вследствие на този инцидент. Пояснява, че
фактически не видял срещата между Т. и Н. пред входа, тъй като му пречил
незаконният навес. Вниманието му било
привлечено от викове. Споделя пред съда за отправяне спрямо него на обидни
квалификации от страна на Н.Х.. Посочва, че на гаража на Х. имало камера, която
изчезнала в деня след случилото се.
Свидетелят А.М.Ч.
заявява, че извършвал ремонт в дома на сем.А.. Започнал да прави ел.инсталацията
и в течение на работата констатирал кражба на ток от техния етаж. Предложил да
направят нова инсталация и да прекарат нов кабел от стълба. Когато започнал да работи,
възникнал конфликт с този човек (Н.). Според свидетеля, същият му казал: „Няма
да прекарваш никакви кабели, никакви неща, няма да прекарваш, защото ще ти
отрежа кабела, ще ти насека кабела със секира! Недей прекарва тука!“. Посочва
за пререкания със сем.А., за неприязън към жалбоподателката и употреба на нецензурни
изрази спрямо нея. Споделя, че А. били скромни и добри хора и не могли да се
противопоставят по някакъв начин на „нечовешки“ отношения. Т. не реагирала, не
можела да реагира. Знаел, че били религиозни.
Свидетелят К.Н.П.
заяви в показанията си пред съда, че познава жалбоподателката. Живеели на една
улица, къщата им била срещу тяхната. Познавал и мъжа, с който живеела, както и Н.Х..
Посочва, че на 21.03.2020 г. през прозореца на дома им съпругата му видяла, че
бият Н.. Т.А. го удряла с ръце по главата и врата, а мъжът ѝ се намирал
откъм краката и го държал. След това свидетелят слязъл и сбиването приключило.
Свидетелят С.Щ.П. заяви
при разпита си в съдебно заседание, че след като чула викове и крясъци,
погледнала през прозореца на всекидневната и видяла съседите си Т.А., съпруга
ѝ и Н. да се боричкат и удрят. От втория етаж не могла да види добре кой
кого удрял. Казала на съпруга си да отиде и той слязъл до тях и ги разтървал.
След това пристигнали полицаи, пред които дали показания. Пояснява, че Н. бил
на земята, а А. били надвесени върху него.
Свидетелят Н.Б.Х.
посочи, че познава жалбоподателката от 2017 г., когато тя закупила семейно
жилище от бившата му съпруга, като той останал да живее на втория етаж, а тя -
на първия. Въпреки този факт, той я приел радушно. След една година отношенията
им се влошили, не по негова вина. Тя се изживяла в ролята на голям собственик,
започнала ремонти. Всичко започнало, когато изхвърлила строителните отпадъци в
общата им градинка и когато ѝ казал да ги премести. Тогава станал лош и
съпругът ѝ заявил, че построеното ще бъде обект на проверка и това, което
било незаконно, щяло бъде премахнато. Започнали жалби в Общината за незаконни
гараж, стълби, чешми. Оказало се, че всичко било законно, но това влошило
отношенията им. В резултат на тези жалби, той също подал жалби за нарушения. Тя
се вживяла в ролята на велик полицай, като започнала да заплашва както него,
така и жената, с която живеел - С. М., като им казвала: „Ще видите
какво ще ви се случи“, „Аз съм полицай, аз съм закона“, „Или ще правите това,
което ще кажа, или ще ме запомните“. Подал няколко жалби в полицията за всички
заплахи, които отправяла и за действията ѝ. В резултат на тези жалби,
получил съобщение от полицията, че има данни за извършени нарушения от Т.А..
Този факт я озверил спрямо него. Относно инцидента заявява, че излязъл от дома
си около 08:00 часа на 21.03.2020 г. Две-три минути след него излязъл съпругът
на Т.. След като си оставил нещата в гаража, се върнал и в момента, в който се
запътил да влиза в дома си, се разминал с А., която отскубнала с корените от
градинката няколко нарциса и минавайки покрай него, ги хвърлила в лицето му с
думите: „Боклук, нещастник, ще видиш какво ще стане“. Преди това той ѝ
казал: „Какво си мислиш, че правиш, като късаш цветята“. Говорейки с нея, мъжът
ѝ бил от отсрещната страна до колата си, в този момент почувствал удар
отзад в гърба, блъскане, в резултат на което загубил равновесие и бил повален
на земята, падайки по гръб. В този момент мъжът ѝ се нахвърлил върху
него. Бил обърнат на дясната си страна и чувствал нейните удари с крака и ръце
по тялото му, най-вече в областта на гърба и седалището. След това дошъл съседът
им и нещата приключили, а А. и съпругът ѝ тръгнали с автомобила си.
Първият удар получил от мъжа на Т., в областта на кръста. Било бутане,
най-вероятно с двете ръце. Вследствие на този удар изгубил равновесие и паднал
на земята. Той го бутнал отзад, след което се обърнал и паднал по гръб и в този
момент съпругът на А. се нахвърлил върху него и се опитал да го удари с юмруци
по лицето. С двете си ръце отблъсквал ударите му и се опитал да стане, но в
момента, в който се обърнал на дясната страна, той вече го бил хванал за
краката, за да можела тя по-добре да му нанася удари по гърба и в седалището.
След това се обадил на тел. 112 и обяснил за случая. Твърди, че преди това не
нападал А..
По делото като част
от доказателствения материал е приобщена Присъда № 260026/19.05.2021 г.,
постановена по НЧХД № 602/2020 г. по описа на Районен съд – Хасково (л. 319).
Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално
допустима.
Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както
и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в
разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за неоснователна, по
следните съображения:
На първо място, следва да бъде отбелязано, че заповедта е издадена от
компетентен орган, доколкото съгласно чл. 204, т. 1 от ЗМВР, дисциплинарните
наказания се налагат от министъра на вътрешните работи или определено от него
длъжностно лице от състава на министерството – за всички наказания по чл. 197
за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности
и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието
"уволнение" за главния секретар на МВР. В конкретния случай,
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение"
(предвидено в чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР) е издадена от министъра на
вътрешните работи, поради което съдът приема, че тя е издадена от компетентен
орган.
Спазено е изискването за издаване на оспорения акт в писмена форма, като
заповедта съдържа както фактически, така и правни основания за издаването
ѝ. Същата е подписана от издателя си, съдържа номер, дата и адресат.
Индивидуалният административен акт съдържа изрично предписаните от чл. 210, ал.
1 от ЗМВР реквизити, като в него са посочени извършителят, мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са
нарушени, правното основание и наказанието, което се налага, пред кой орган и в
какъв срок може да се обжалва. В оспорената заповед са посочени и всички
писмени и гласни доказателства, на които се е позовал дисциплинарно-наказващият
орган при изясняване на фактическата обстановка и въз основа на които
доказателства е установено нарушението, съответно е преценено наличието на
основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателката. В
тази връзка съдът не възприема възражението й, че в процесната заповед липсвало
ясно и недвусмислено посочване въз основа на кои писмени и гласни доказателства
е било прието за извършено твърдяното нарушение. Напротив, дисциплинарно-наказващият
орган е извършил изключително подробен и прецизен анализ на събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на който анализ е
извел кореспондиращи и логически обосновани фактически констатации.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателката, че при издаване на
оспорената заповед са изтекли предвидените от чл. 195 от ЗМВР преклузивни
срокове. В цитираната разпоредба е посочено, че дисциплинарното наказание се
налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от
една година от извършването му. Съгласно нормата на чл. 196 от ЗМВР,
дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да
наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и
самоличността на извършителя. В чл. 196, ал. 2 от ЗМВР изрично е посочен
началният момент, от който дисциплинарното нарушение се счита за установено, а
именно когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарнонаказващ орган. В случая действително е налице Обобщена
справка рег.№ 272р-12040/29.05.2020 г., но същата не е поставила началото на
срока за налагане на дисциплинарно наказание, доколкото при запознаване със
същата, както и с депозираното от Т.Д.А.
Възражение вх.№ 272000-9513/09.06.2020 г., съответно Становище от дисциплинарно-разследващия
орган рег.№ 272р-13333/15.06.2020 г., дисциплинарно-наказващият орган е
преценил, че разследването следва да продължи, като бъдат събрани допълнителни
доказателства от значение за изясняване на фактическата обстановка. Към последвалото
Допълнително становище рег.№ 272р-17139/31.07.2020 г., респективно към
материалите по преписката, са приобщени допълнителни доказателства, които имат
отношение към установяване на нарушението, съответно не може да се приеме, че
още към момента на получаване на първата обобщена справка ДНО е открил
нарушението, доколкото към този момент материалите по преписката не са били в своята
цялост. Провеждането на разследване цели събиране на всички относими доказателства,
въз основа на които да се даде възможност на ДНО да достигне до обоснован извод
за това извършено ли е или не дисциплинарно нарушение, респективно неговият
извършител, от което следва и необходимостта ДНО да получи всички относими
доказателства, въз основа на които да обективира своя краен извод, която цел в
случая е постигната с изготвеното становище от 31.07.2020 г. Следва да се уточни, че съдът приема именно
тази дата като най-ранен момент за изчисляване на двумесечния срок за налагане
на дисциплинарно наказание, доколкото по делото няма данни в кой точно момент
материалите са постъпили при ДНО, въпреки поставената върху становището
резолюция за запознаване от страна на наказващия орган, предвид нечетливостта
на датата на поставения печат. Въпреки това обаче, към която и да е дата след 31.07.2020
г., ДНО да е получил материалите по преписката, то двумесечният срок е бил
спазен, с оглед издаването на заповедта на 12.08.2020 г. Също така не се
констатират нарушения относно предложение второ на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, а
именно – процесната заповед е издадена в двугодишния срок за налагане на
дисциплинарното наказание.
На следващо място, настоящата инстанция приема, че в хода на
дисциплинарното производство дисциплинарноразследващият орган е извършил всички
необходими процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение, както
го задължава чл. 207, ал. 3 от ЗМВР. В хода на производството е извършена
самостоятелна проверка от страна на субекта на дисциплинарна власт на
релевантните факти и обстоятелства, като в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган е направил надлежна и
задълбочена преценка на всички събрани доказателства. В тази връзка съдът не
възприема възражението на жалбоподателката за необосновано игнориране на
доказателства и доказателствени искания, и за липса на проведено пълно,
всестранно и обективно разследване.
Спазени са и изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, а именно дисциплинарно
наказващият орган, преди налагане на дисциплинарното наказание, да изслуша
държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по
зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде
писмени обяснения.
Видно от съдържанието на заповедта за образуване на дисциплинарното
производство, връчена надлежно, на жалбоподателката са разяснени правата й по
чл. 207, ал. 8 от ЗМВР, включително правото да бъде подпомагана в защитата си,
да се запознава с резултатите от разследването и материалите от производството,
да прави необходимите извлечения, да представя доказателства, да прави искания,
бележки и възражения. От тези възможности същата се е възползвала, тоест
спазено е изискването на чл. 207, ал. 8 от ЗМВР. Съгласно ал. 6 обаче в рамките
на своите правомощия дисциплинарно-разследващият орган самостоятелно решава
какви действия трябва да бъдат извършени и носи дисциплинарна отговорност за
тяхното своевременно и законосъобразно извършване. В този смисъл не се
кредитира възражението на жалбоподателката за нарушаване на правото й на защита
в дисциплинарното производство.
Относно материалната законосъобразност на оспорената уволнителна заповед -
съдът намира същата за съответна на установените факти и закона.
За нарушаване на етичните правила ЗМВР предвижда възможност за налагане на
две различни дисциплинарни наказания, като преценката е с оглед тежестта на
извършеното нарушение. За да е реализирано тежко дисциплинарно нарушение, за
което законът предвижда налагането на дисциплинарно наказание
"уволнение" (чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР), е необходимо да са
налице конкретни деяния, изразени чрез действие или бездействие, които
противоречат на точно определени правила за поведение, регламентирани в етичния
кодекс на служителите. Деянията трябва да имат за резултат действително
настъпили неблагоприятни последици за институцията, изразяващи се в уронване на
нейния престиж. В мотивите на Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на
ВАС по т. д. № 4/2007 г., е прието, че под "престиж на службата"
следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя
служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва
обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на
закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване
принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането
на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на
общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за
цялостната полицейска дейност. При материалната квалификация на деянието,
мотивиращо "уронване на престижа", не е задължително престижът вече
да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да
застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в
полицейската институция. Не е необходимо деянието да е извършено на публично
място. Но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат
достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на
Министерството на вътрешните работи.
Етичните правила за поведение на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи са регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, като съгласно чл. 1 от същите,
те уреждат отношенията между държавните служители, гражданското общество и
отделните граждани, отношенията между държавния служител и органите на
съдебната власт и другите държавни органи и организации, както и правата и
задълженията на държавния служител.
Доколкото етичните правила за поведение на тази категория служители в
Министерство на вътрешните работи се уреждат в посочения кодекс, то
нарушаването на нормите на този кодекс представлява дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните
работи. Когато обаче с деянието, което е несъвместимо с етичните правила за
поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, се
уронва престижът на службата, то същото представлява друго тежко дисциплинарно
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на Закона за Министерството на
вътрешните работи, същото е несъвместимо с оставането на служба и за същото се
налага дисциплинарно наказание уволнение.
Видно от мотивите на оспорваната заповед, действията на Т.Д.А. са приети за
нарушение на дължимото поведение съгласно т. 19 от Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в МВР, според който текст „Държавният служител пази
доброто име на институцията, която представлява“, и т. 93 - „Държавният
служител зачита правото на живот на всеки човек, като използва физическа сила,
помощни средства или оръжие само в предвидените от закона случаи и предели“.
В тази връзка събраните по делото доказателства безспорно установяват от
фактическа страна, че на 21.03.2020 г. около 08:00 часа Т.А., облечена в полицейска униформа, и съпругът й С.А. излезли от жилищната кооперация, в която живеят в ***, като първи жилището
напуснал съпругът й, който отишъл до паркиран на улицата лек автомобил. Малко след него от сградата излязла Т.А.. В двора на кооперацията се
срещнала с Н.Х., с когото от години били в обтегнати междусъседски
отношения. Между двамата възникнал словесен спор и спречкване. С.А., който до този момент изчаквал в автомобила си, чул викове, слязъл от колата и се запътил към спорещите. Видял физическо съприкосновение
между съпругата му и Н.Х., като последният дърпал Т.А. за чантата й. С.А. се
намесил, блъскайки Н.Х., при което последният паднал на земята. Междувременно Т.А. продължавала с опитите да отскубне чантата си. За да сломи съпротивата на Н.Х., С.А. натиснал с ръце краката му и двамата съпрузи започнали
да нанасят удари по тялото на падналия по гръб на земята мъж. Т.А. нанесла на Н.Х.
удари откъм главата, гърба и раменете. В този момент на
мястото на конфликта пристигнал свидетелят К.П.. Преди това той и съпругата му се намирали в находящото се в близост тяхно жилище, откъдето през прозореца видели лежащия на земята Н.Х. и приклекналите до него две лица, които му нанасяли удари. За да предотврати случващото се, К.П. веднага излязъл от дома си и отишъл при участниците в конфликта. Заварил С.А. да държи за краката Н.Х., а Т.А. да му нанася удари откъм главата. При неговата намеса, двамата съпрузи пуснали
Н.Х., качили се в лекия си автомобил и потеглили. От мобилния си телефон Х. подал сигнал на ЕЕН 112 за побой и счупен телефон, като на място пристигнали полицейски служители на РУ - Хасково. Пред тях пострадалият заявил, че е бил удрян и ритан, както и съборен на земята. След това бил придружен до РУ - Хасково, където били снети писмените му обяснения. В деня на инцидента Н.Х. посетил и Спешно отделение на МБАЛ - Хасково, където му бил издаден лист за преглед на пациент, в който били описани одрасквания - механични нарушения на целостта на епидермиса по
гърба и други части на тялото.
С оглед на така
изложените факти, които настоящата инстанция приема за безспорно установени от
всички събрани в хода на дисциплинарното производство доказателства,
потвърждаващи се и от събраните в хода на съдебното производство такива, следва
да се приеме за установено, че на 21.03.2020 г. в * на обществено място жалбоподателката Т.А.
е участвала в словесен конфликт със свой съсед, прераснал в сбиване, на който
инцидент преки свидетели са станали трети лица, а косвени такива – нейни
колеги, полицейски служители, а също и медицински лица. В случая правилно е
преценено, че действията на оспорващата са станали известни на широк кръг лица,
включително на всички разпитвани, както и на длъжностните лица, посетили
мястото на инцидента. В този смисъл съдът не възприема наведените от
жалбоподателката доводи, че се касае за битов инцидент, който не бил настъпил
на публично място, като фактът, че инцидентът е настъпил по време, когато не
била на работа и не изпълнявала служебните си задължения, няма отношение към
съставомерността на деянието.
Следва да бъде отбелязано, че действително показанията на разпитаните
свидетели – очевидци на конфликта, не са изцяло припокриващи се и идентични при
всяко едно тяхно снемане, но констатираните разминавания на практика са
минимални и съдът отдава същите както на изминалия период от време, така и на
индивидуалните възможности на всеки един човек не само да запаметява, но и да
възпроизвежда факти, още повече предвид конкретната ситуация, при която
инцидентът, станал неволно достояние на семейство П., се е развил много бързо и неочаквано.
По-важното в случая са не тези несъществени разминавания, а факта, че множеството
доказателствени източници, разгледани в тяхната съвкупност и анализирани
внимателно, поотделно и във взаимната си връзка, установяват твърдяното
нарушение. В тази връзка съдът категорично не кредитира показанията на
разпитания и в хода на съдебното производство свидетел С.А., съпруг на
жалбоподателката, както предвид родствената връзка и съпричастността му към
извършеното от жалбоподателката деяние, така и поради противоречието на тези
показания с останалите събрани в хода на производството гласни и писмени
доказателства.
Следва да бъде отбелязано, че действително заключението на съдебномедицинската експертиза е за
теренен характер на травмите, получени в резултат на падане
и съприкосновение с повърхността на терена. Липсата на кръвонасядания и други травми, причинени от директни удари с ръце или крака, обаче не изключва възможността за използване на
физическа сила от страна на Т.А.. В тази връзка следва се посочи, че в заповедта не се твърди на Н.Х. да са били
нанесени телесни увреждания, а единствено се посочва, че жалбоподателката е
влязла във физически контакт с него – чрез използване на сила и нанасяне на
удари. При този физически контакт не става въпрос за нанесени телесни повреди и
техния конкретен вид и характер.
Настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че по смисъла на
ЗМВР дейността на служителите в системата е насочена към защита на правата и
свободите на гражданите и противодействие на престъпността. Специфичното
положение на тази група служители е мотивирало законодателя да предвиди
допълнителни изисквания към тях. Спазването на етичните правила за поведение е
гаранция за законността на действията на държавния служител и същият не само не
следва да извършва деяния, чието извършване от членове на останалата част от
обществото следва да пресича в ежедневната си професионална дейност, но се предполага,
че служителите на МВР следва да са по-устойчиви на провокации и с поведението
си да дават личен пример както по отношение опазването на законността и
обществения ред, така и по отношение поддържането на нормални междуличностни
отношения. В тази връзка съдът не възприема нито наведеното от жалбоподателката
възражение, че изясняването на инициатора на инцидента било фундаментален
въпрос относно съставомерността на вмененото й нарушение, така и защитната й
версия, че е била принудена да се защитава от посегателство върху нейната
личност, доколкото, както вече бе посочено по-горе, именно служителите на МВР
са тези, които следва с поведението си да дават личен пример по отношение
спазването на обществените порядки, още повече, че в случая не би могло да се
говори за самозащита предвид факта, че при нанасянето на ударите Н.Х. се е намирал
по гръб на земята, а жалбоподателката е била над него, откъм горната част на
тялото му, а не срещу него.
Съгласно чл. 203, ал. 1,
т. 13 от ЗМВР процесното поведение на полицейския служител е квалифицирано като
„тежко нарушение на служебната дисциплина“ от нормотвореца, за което е
предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“, каквото е и наложено с
оспорената заповед. Следователно, съобразена е и целта на закона, изведена от
чл. 6, т. 1 и т. 2 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015г. за организацията на
дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на
дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието
на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, издадена по законовата
делегация на чл. 215а от ЗМВР.
С оглед събраните в хода
на съдебното производство по оспорване на заповедта доказателства, настоящата
инстанция намира, че така постановената заповед е издадена от компетентен орган,
в изискуемата от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и
административнопроизводствените правила. Доколкото не бе установена твърдяната в жалбата незаконосъобразност на
атакуваната заповед, жалбата следва да се приеме за неоснователна и да се
отхвърли.
Предвид изхода на делото
и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът по жалбата има право
на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер според посочената разпоредба от
наредбата по административни дела е от 100 до 240 лв. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, конкретният размер по всеки спор се
определя от съда. В случая представителството, осъществено от юрисконсулт, е включвало
участие в множество съдебни заседания, както и запознаване със сравнително
голям по обем доказателствен материал. По тази причина съдът счита, че са
налице основания да бъде присъдено възнаграждение в размер на 180 лв.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Т.Д.А.,
ЕГН : **********,***, против Заповед за налагане на дисциплинарно
наказание "уволнение" и прекратяване на служебно правоотношение № 8121К
- 8492 от 12.08.2020 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с
която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, чл. 194, ал. 2,
т. 4 от ЗМВР, чл. 203, ал. 1, т. 13 от
ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, на Т.Д.А. - полицейски инспектор VI степен
в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на
сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Хасково, е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното
правоотношение в МВР.
ОСЪЖДА
Т.Д.А., ЕГН : **********,***,
да заплати на Министерство на вътрешните работи разноски по делото в размер на
180 (сто и осемдесет) лева - юрисконсултско възнаграждение.
Преписи от решението
да се изпратят на страните.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: