РЕШЕНИЕ
гр. София, 15.03.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен
състав, в публично заседание, проведено на тридесети януари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА
СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ
ИВАНОВА
при секретаря Теодора Вутева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. № 740 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение № 53
от 20.04.2018 г., постановено по гр.д. № 1008/2017 г. на Елинпелински районен съд, е прекратен брака, сключен
между И.П.С. и С.Ц.С., като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на съпруга
С.Ц.С.; постановено е след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име Р.; упражняването на родителските
права спрямо роденото от брака дете Б. С. С. е предоставено на майката и е
постановено те да живеят при нея; определен е режим на лични отношения на
бащата на с детето; бащата е осъден да заплаща на детето си чрез неговата майка
и законен представител И.П.С. издръжка в размер на 150 лева месечно, считано от
влизане в сила на решението до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска да издръжка до пълния
му предявен размер от 300 лева; предоставено е ползването на семейното жилище, находящо се в с. Н. Х., обл.
Софийска, ул. „Н. З.” № 21 , на съпруга С.Ц.С.. С.Ц.С. е осъден да заплати
направените по делото разноски, а именно: в полза на РС – Елин Пелин сумата 241
лева за държавни такси и на И.П.С. сумата 825 лв.
Решението е обжалвано с въззивна
жалба от ответника в първоинстанционното производство
в частта му, с която е обявено, че вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е на съпруга С.Ц., както и в частта, с която той е осъден
да заплати на ищцата разноски в размер на 825 лева. В жалбата се сочи, че при постановяване на
решението си относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
съдът не се е съобразил със събраните по делото доказателства, поради което е
достигнал до неправилни изводи. Навежда се довод, че от тези доказателства не
се установяват брачни провинения на ответника, и че съдът неправилно е изградил
изводите си само въз основа на показанията на майката и брата на ищцата, които
са опровергани от показанията на другите свидетели. В жалбата са изложени фактически
твърдения относно поведението на ищцата, които са напълно идентични с
изложените от него в отговора на исковата молба, и които според жалбоподателя
се установяват от събраните по делото доказателства. Отправено е искане
обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която е постановено, че вината
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответника, и постановено
друго, с което се приеме, че вина има ищцата.
С определение от 17.08.2018 г., постановено по
реда на чл. 248 от ГПК, съдът е оставил без уважение молбата на С.Ц.С. за
изменение на горното решение в частта за разноските.
Въззивникът е подал частна жалба срещу
определението на първионстанционния съд от 17.08.2018
г., с което е отхвърлена молбата му за изменение на решението в частта за
разноските. В частната жалба се сочи, че съдът неправилно е приел, че искането
му е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, тъй като жалбоподателят е обжалвал
съдебно решение в частта за вината, а не е искал единствено изменение на същото
в частта за разноските, поради което искането, свързано с разноските, следва да
се обсъди от въззивната инстанция при разглеждане на въззивната жалба. Излага се и възражение срещу направения в
обжалваното определение извод, че заплатеният от ищцата адвокатски хонорар от
800 лева не е прекомерен. В тази връзка се сочи, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което следва да се определи възнаграждение
в минималния установен в Наредба № 1/2004 г. размер.
Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба, както и частната жалба.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
И.П.С. е предявила срещу С.Ц.С. иск
по чл. 49, ал. 1 от СК- за прекратяване на брака им поради дълбокото му и
непоправимо разстройство.
В исковата молба
се твърди, че страните са сключили граждански брак на 22.10.2014 г. и че от брака
си имат едно малолетно дете – Б. С. С.. Твърди, че в началото на връзката им с
ответника се разбирали добре, но веднага след сключването на брака отношенията
им коренно се променили. Ответникът започнал да упражнява спрямо ищцата
психически тормоз – карал се с нея във връзка с подредбата на жилището,
впоследствие започнал да проявява агресивност, чупел предмети от домакинството.
В началото на
С
отговора на исковата молба ответникът оспорва изложените от ищцата твърдения
относно причините за настъпването на дълбокото и непоправимо разстройство на
брака им. Оспорва твърденията за негово виновно поведение – че е упражнявал
психически тормоз на ищцата, че е предизвиквал скандали и се е държал
агресивно, че е чупил предмети от домакинството, и че на два пъти е нанесъл побой
над ищцата. От своя страна ответникът излага твърдения за поведение на ищцата,
което е довело до дълбокото и непоправимо разстройство на брака им. Сочи, че
още от началото ищцата не приемала сериозно брака между страните – на сватбата
без повод тя изхвърлила халката си в салатата, като впоследствие заявила, че не
й трябва и няма да я носи; същата присвоила част от събраните на сватбата пари;
след раждането на детето ищцата започнала да заплашва ответника, че ще си вземе
детето и ще напусне семейното жилище и след това ще има много любовници; в изпълнение на заканите си ищцата неколкократно събирала багажа си и искала да си тръгне, но
ответникът в интерес на семейството правил всичко възможно да я върне; ищцата
не изпълнявала домакинските си задължения – пазаруване, готвене, чистене,
пране, като всички тези дейности се извършвали от ответника; ищцата била
конфликтна личност – развалила отношенията си с роднините на ответника и със
съседите им, имала лошо отношение към съпруга си, обиждала го; двамата рядко
водели полов живот; повече от година ищцата лъгала ответника, че излиза, за да
води лекции в УНСС два пъти седмично. Във връзка с тези твърдения ответникът е
отправил искане бракът му с ищцата да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо
разстроен / т.е. без произнасяне по въпроса за вината/.
Софийският окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Фактическата страна по делото,
основана на събраните пред първата инстанция доказателства, са детайлно и
коректно установени в мотивите на обжалваното решение, включително и
направената от първоинстанционния преценка на
събраните гласни доказателства, поради което настоящият въззивен
състав възприема изцяло така установената фактическа обстановка и препраща към
нея на основание чл. 272 от ГПК.
При така
установената фактическа обстановка и като съобрази предмета на обжалване,
изводите на въззивния съд са следните:
По въззивната
жалба срещу решението в частта относно вината за разстройството на брака:
Въззивният
споделя извода на първоинстанционния съд, че
дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило по изключителна вина
на съпруга С.С.. Този извод се налага от събраните по
делото доказателства /свидетелски показания и медицински документи/, от
съвкупната преценка на които се установява твърдяното от ищцата агресивно
поведение на ответника спрямо нея, изразяващо се във физическо посегателство. В
показанията си двамата водени от ищцата свидетели /Д. и Р. – майка и брат на
ищцата/ възпроизвеждат факти относно поведението на страните непосредствено
след завръщането им от ваканция за новогодишните празници, когато ищцата им
споделила, че ответникът я е бил, поради което иска да се изнесе в дома на
родителите си. На срещата присъствал ответникът, който признал пред
свидетелите, че е бил ищцата. Независимо, че тези показания са дадени от лица с
близка родствена връзка с ищцата, създаваща обективна възможност от тяхната
заинтересуваност, не са налице причини същите да не се кредитират. При
преценката на тези показания във връзката и с останалите доказателства по
делото съгласно разпоредбата на чл. 172 от ГПК следва да се отчете, че споделеният
им от ищцата факт за нанесен й от ответника побой се подкрепя от приетите писмени доказателства
- фиш за спешна медицинска помощ и
медицинско удостоверение. От тези медицински документи се установяват
констатираните непосредствено след твърдяното физическо посегателство над
ищцата от ответника телесни увреждания, които по своя вид и брой съответстват
на изложените в исковата молба твърдения относно обстоятелствата, при които е
осъществено. Така установения от горните доказателства факт на упражнено от
ответника физическо насилие не е опроверган от останалите събрани по делото
доказателства.
Физическото насилие е едно от най-тежките брачни провинения, както и въобще
е най-тежкото посегателство срещу личната неприкосновеност на човека. Проявата
на агресия чрез осъществяване на физическо насилие като способ за разрешаване
на конфликтите между съпрузите, е израз на пълно незачитане на личността и
телесна неприкосновеност на другия съпруг, което е в разрез с установените
морални норми на поведение и законови забрани в отношенията между хората. Едно
такова поведение категорично обуславя виновност на осъществилия физическото
посегателство съпруг за дълбокото и непоправимо разстройство на брачната
връзка. Следва да се има предвид също, че от ангажираните от ответника
доказателства не се установяват каквито и да било брачни провинения на ищцата,
които да довели до разстройството на семейните им отношения. Всички изложени в
отговора на исковата молба фактически твърдения за поведението на ищцата и
нейното отношение към семейството /които
твърдения са възпроизведени напълно и във въззивната
жалба/, са недоказани по делото. В
показанията на водените от ответника свидетели не се съдържат никакви конкретни
факти от семейния живот на страните, които да са от значение за преценката на
вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака им.
По горните съображения обжалваното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част относно вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, като въззивният
съд препраща и към направените от първоинстанционния
съд изводи при условията на чл. 272 от ГПК. С оглед на този изход, решението
следва да бъде потвърдено и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на
ищцата направените от нея разноски в общ размер от 825 лева, от които 25 лева
за внесена държавна такса и 800 лева заплатено адвокатско възнаграждение /срещу
размера на което не е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК пред
районния съд/, дължими на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
По частната жалба срещу
определението на първоинстанционния съд по чл. 248,
ал. 3 от ГПК:
Обжалваното определение, постановено
по реда на чл. 248 от ГПК, е недопустимо. Производството по чл. 248, ал. 1 от ГПК е предвидено при отправено от страната искане за допълване на решението при
непроизнасяне от съда по искането за разноски или изменение на решението при
допусната грешка в изчислението на разноските. В случая съдът е постановил
обжалваното определение без да е сезиран за това с молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, като е приел, че такава молба се съдържа в подадената от жалбоподателя въззивна жалба срещу решението в частта относно вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака. В подадената въззивна
жалба не се съдържат твърдения за непроизнасяне от съда по направено от въззивника искане за разноски или за допусната грешка в
изчислението на разноските, а се обжалва решението в частта, с която същият е
осъден да заплати на ищцата разноски като последица от обжалваната част от
решението по същество. При подадена въззивна жалба и
направено искане за това, въпросът за дължимостта на
разноските в първоинстанционното производство се
решава от въззивния съд с оглед изхода на делото. С
оглед на това, така постановеното от районния съд определение по чл. 248, ал. 3
от ГПК, следва да бъде обезсилено, а производството по подадената срещу него
частна жалба следва да бъде прекратено.
Ответницата по въззивната
жалба не е направила искане за разноски пред настоящата инстанция.
Воден от горното, Софийският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 53 от 20.04.2018 г. по гр. д. № 1008/2017 г.
на Елинпелински районен съд в обжалваната му част, с
която е обявено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между
И.П.С. и С.Ц.С., има съпруга С.Ц.С., както и в частта, с която С.Ц.С. е осъден
да заплати на И.П.С. сумата 825 лева разноски по делото.
В останалите му части решението е влязло в сила като
необжалвано.
ОБЕЗСИЛВА определение от 17.08.2018 г., постановено по гр.д. №
1108/2017 г. на Елинпелински районен съд, с което е оставено
без уважение искането на С.Ц.С. за изменение на постановеното по делото решение
в частта за разноските, и ПРЕКРАТЯВА
производството по частната жалба на С.Ц.С. срещу посоченото определение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.