Р Е
Ш Е Н
И Е №
260055
гр. Пловдив, 13.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, VІII граждански състав, в публичното заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА при участието на секретаря Е. Димова,
като разгледа докладваното от съдия Цветкова в. гр. д. № 2204 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273
ГПК.
С решение № 1846/05.06.2020г.,
постановено по гр. д. № 14599 по описа за 2019г. на Пловдивски районен съд, XII гр. с., се признава за установено по отношение на А.Г.Д.,
ЕГН **********, че в отношенията между страните дължи на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК ****, следните суми по договор за паричен заем №
5173742/08.04.2015г. с „Вива Кредит“ ООД, за които е издадена заповед за
плащане № 6083 по ч. гр. д. № 10877 по описа на ПРС за 2018г.: 300 лева
главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 01.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането, 4,
65 лв. договорна лихва за периода от 08.04.2015г. до 22.05.2015г. и обезщетение
за забава в размер на 112, 90 лева за периода от 01.10.2015г. до 01.07.2019г.,
като са отхвърлени исковете в частта, с която се иска установяване на вземане
за суми от 49, 35 лева неустойка за непредставено обезпечение за период от
11.04.2015г. до 22.04.2015г., такса разходи за събиране на просрочени
задължения – 130, 50 лева и такса разходи за дейност на служител – 100 лева,
като неоснователни.С решението се осъжда А.Г.Д., ЕГН ********** да заплати на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК **** разноски в размер на 341, 27
лева.Осъжда се „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК **** да заплати на
адвокатско дружество „К., Д.“ сумата от 216, 68 лева хонорар по делото на
основание чл. 38 от ЗАдв.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 23739/20.08.2020г.
от А.Г.Д., ЕГН ********** чрез адв. Е.Т. против така постановеното
първоинстанционно решение в частта, с която исковете са уважени, като се
твърди, че в тази част решението е неправилно поради нарушение на материалния
закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Поддържа се, че
сумата по кредита не е била предоставена на жалбоподателката, че същата не е била
уведомена за извършената цесия, както и че процесното вземане не е било предмет
на договора за цесия.Поддържа се също, че процесният договор не отговаря на
императивните изисквания на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, поради което е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.Прави се и възражение за нищожност на
договора за цесия, поради противоречие с чл. 26 от ЗПК.Оспорва се като
неправилен извода на съда, че договорът за цесия е породил действие между
страните по делото.Търси се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
част, вместо което да бъде постановено ново, с което исковете да бъдат
отхвърлени изцяло.Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
С писмения отговор на въззиваемата
страна въззивната жалба се оспорва като неоснователна.Моли решението на
районния съд да бъде потвърдено като правилно в обжалваната част.Претендират се
разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна – ответник в първоинстанционното производство, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Пред районния съд е бил предявен иск за
установяване съществуването на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК за
признаване за установено по отношение на ответницата А.Г.Д., ЕГН **********, че
дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК **** сума в общ
размер 697, 40 лева, от които главница в размер на 300 лв., договорна лихва в
размер на 4, 65 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението,
неустойка в размер на 493, 35 лева, такса разходи за събиране на просрочени
вземания в размер на 130, 50 лева, такса разходи за дейност на служител в
размер на 100 лева, обезщетение за забава в размер на 112, 90 лева, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
10877 по описа за 2019г. на РС Пловдив, XVIII.
Твърденията в исковата молба са, че на 01.10.2015г. било подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 22.01.2013г., сключен между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за събиране на
вземания“ ООД, по силата на което вземането на „Вива кредит“ ООД, произтичащо
от договор за паричен заем № 5173742/08.04.2015г., сключен между „Вива кредит“
ООД като заемодател и ответницата А.Г.Д., било прехвърлено на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения.Договора за
заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърля
вземането си в полза на трети лица.Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД за прехвърлянето на вземането с уведомително писмо от „Вива
кредит“ ООД, изпратено с известие за доставяне изх. № УПЦ-П-ВИВ/5173742 от
08.10.2015г., което било върнато в цялост с отбелязване
„непотърсено“.Подписвайки договора за заем № 5173742/08.04.2015г., страните по
него се съгласили, че сключват същия на основание преддоговорна информация за
основните параметри на заема, предварително предоставена на заемателя, както и
че примат да се прилагат Общите условия към договорите за паричен заем VIVA CASH, сключвани
от „Вива кредит“ ООД, в сила към датата на сключване на договора.Ищецът твърди,
че заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя заемна сума
в размер на 300 лева, а заемателят се е задължил да върне същата на
заемодателя, ведно с финансовата услуга /лихва/ в размер на 4, 65 лева, при срок
на заема 14 календарни дни, считано от датата на получаване на заемната сума от
заемателя, с падеж на плащане – 22.04.2015г.Страните постигнали съгласие също
при забава на плащане на погасителна вноска, заемателят да дължи лихва за
забава за всеки ден на забава, като такава била начислена в размер на 112, 90
лева за периода 01.10.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда.
С писмения отговор по чл. 131 от ГПК ответникът е изразил становище за
недопустимост на иска, тъй като ищецът не бил активно легитимиран да го
предяви.Представеният Рамков договор за цесия бил от дата 22.01.2013г., а
договорът за паричен заем от 08.04.2015г.С оглед на това е направено
възражение, че към датата на сключване на рамковия договор „Вива кредит“ ООД не
е имало ликвидно и изискуемо вземане към ответницата, което да бъде предмет на
прехвърляне.По същество искът е оспорен като неоснователен, като са оспорени
твърденията, че ответницата е сключила договора за паричен заем, че е усвоила
заемната сума, че е уведомена за прехвърляне на вземането.Направено е и
възражение за недействителност на договора за паричен заем, поради нарушение на
императивни изисквания, предвидени в чл. 11 от ЗПК.
Към настоящето дело е приложено ч. гр. д. № 10877 по описа за 2019г. на
Пловдивски районен съд, XVIII гр. с., по което е била издадена заповед № 6083 за
изпълнение на парично вземане от 02.07.2019г. в полза на заявителя „Агенция за
събиране на вземаня“ ЕАД срещу длъжника А.Г.Д., ЕГН ********** за сумите, предмет
на иска по чл. 422 от ГПК.Същият е предявен в рамките на едномесечния срок,
след подадено възражение от длъжника в заповедното производство по реда на чл.
414 от ГПК, поради което е допустим.
Районният съд се е произнесъл по същество с обжалваното решение, като е
приел, че процесният договор за паричен заем отговаря на изискванията на чл. 11
от ЗПК, с изключение на клаузата за неустойка, която е неравноправна по см. на
чл. 143 от ЗЗП, както и клаузите на чл. 14 от договора.Решаващият съд е приел,
че процесното вземане е било предмет на цесия, тъй като фигурирало под № 1 в
приложението към рамковия договор за цесия от 22.01.2013г.Приел е, че ответницата
е била надлежно уведомена за извършената цесия с връчването на исковата молба и
приложенията към нея, вкл. уведомление за извършената цесия.
Настоящият състав на съда не споделя изложените доводи от
първоинстанционния съд и намира въззивната жалба за основателна по следните
съображения:
Основателността на предявения иск се
обуславя от валидното сключване на договора за цесия и уведомяването на
длъжника за извършването й.Тези въпроси се явяват основен предмет на спора
между страните и пред настоящата инстанция.
Договорът за цесия е неформален, консенсуален и каузален.С него едно
лице /цедент/ прехвърля на друго /цесионер/ свое вземане безвъзмездно или срещу
насрещна престация.Следователно за да е налице валидно сключен договор за цесия
е достатъчно постигане на съгласие между цедента и цесионера, доколкото не се
предвижда форма за действителност или извършване на плащане като елемент от
фактическия състав.Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предвижда, че
предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето.Съобщаването
не е елемент от фактическия състав, който поражда действие на договора за цесия
между страните /правата по цесията преминават върху цесионера с постигане на
съгласие/, но уведомяването има значение за третите за договора лица, какъвто е
и длъжникът.Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има
действие спрямо длъжника от деня на уведомяването за извършване на цесията.До
този момент за всички трети лица носител на вземането спрямо длъжника е
цедента.Действително съобщаването не е елемент от фактическия състав на
сключването на договора за цесия, но е юридическият факт, от който възниква
качеството кредитор на цесионера спрямо всички трети лица за договора.
В уредбата на договора за цесия липсва изрична регламентация за начина,
по който следва да бъде уведомен
длъжника.Няма и законоустановено съдържание на съобщаването по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.Предвидено е единствено, че съобщаването следва да се извърши от
цедента.Това изискване е свързано със сигурността, че действително е извършена
цесия.В практиката на ВКС се приема, че е допустимо предишният кредитор
/цедента/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник.
Предмет на разглеждане по настоящето
дело е предявен иск по чл. 422 от ГПК, като предхождащото заповедно
производство е било образувано по заявление на цесионера – „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, подадено на 01.07.2019г. и в случая това е релевантният
момент, към който цесията е следвало да бъде надлежно съобщена на длъжника.При
положение, че това изискване не е било изпълнено към датата на подаване на
заявлението, то и прехвърлянето с оглед разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не
е породило действие спрямо длъжника към същия момент.Следователно цесионерът не
е имал валидно придобито и изискуемо вземане към момента на подаване на
заявлението, респ. не е бил легитимиран да иска издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника.С оглед на това съобщаването на цесията в по-късен
момент /с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея/, в
конкретната хипотеза не може да се отчете като факт по см. на чл. 235, ал. 3 от ГПК.При настъпило частно правоприемство, преди надлежното уведомяване на
длъжника за прехвърлянето на вземането, легитимиран да подаде заявлението е
цедента-праводател, който е носител на спорното право към този момент.Този
извод се извлича от задължителните разяснения в т. 10б от ТР 4/18.06.2014г. по
тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК.В този см. е и определение № 492/30.07.2014г. на
ВКС, II т. о., постановено по т. д. №
3933/2013г.
От
гореизложеното следва, че въззиваемото дружество / заявител в производството по
чл. 410 от ГПК и ищец по иска с правно основание чл. 422 от ГПК/, не е
установило надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия към
релевантния за производството момент – подаването на заявление, поради което
иска подлежи на отхвърляне само на това основание, без да се разглеждат
останалите възражения за недействителност на процесния договор за заем, относно
усвояването на сумата по заема и нищожност на договора за цесия.
По изложените съображения въззивната
жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, а решението на районния
съд в обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено, вместо което да
се постанови ново, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Предвид изхода на дело пред настоящата
инстанция в тежест на жалбоподателя следва да се възложи останалата част от
дължимото адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на
ответницата в първоинстанционното производство в размер на 143, 32 лева /до
пълния размер на възнаграждението от 300 лв. без ДДС, съотв. 360 лв. с ДДС,
приет с необжалвано определение на районния съд № 7531/20.07.2020г.,
постановено по реда на чл. 248 от ГПК/ и дължимото адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна адвокатска помощ във въззивното производство в размер на
360 лева.В полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените
разноски за ДТ за въззивното производство в размер на 75 лева.
Мотивиран от горното Пловдивският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1846 от 05.06.2020г.,
постановено по гр. д. № 14599 по описа за 2019г. на Пловдивски районен съд, XII гр. състав, в частта, с която се признава за установено
по отношение на А.Г.Д., ЕГН ********** ***, че в отношенията между страните
дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. ****, следните суми по договор за паричен заем №
5173742/08.04.2015г. с „Вива Кредит“ ООД, за които е издадена заповед за
плащане № 6083 по ч. гр. д. № 10877 по описа на ПРС за 2018г.: 300 лева –
главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на
заявлението в съда – 01.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането, 4,
65 лева – договорна лихва за периода от 08.04.2015г. до 22.05.2015г. и
обезщетение за забава – 112, 90 лева за периода от 01.10.2015г. до
01.07.2019г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че А.Г.Д., ЕГН **********
*** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. ****, следните суми по договор за паричен заем №
5173742/08.04.2015г. с „Вива Кредит“ ООД, за които е издадена заповед за
плащане № 6083 по ч. гр. д. № 10877 по описа на ПРС за 2018г.: 300 лева –
главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на
заявлението в съда – 01.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането, 4,
65 лева – договорна лихва за периода от 08.04.2015г. до 22.05.2015г. и
обезщетение за забава – 112, 90 лева за периода от 01.10.2015г. до
01.07.2019г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. **** да
заплати на А.Г.Д., ЕГН ********** ***, сумата от 75 лева – направени разноски
за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. **** да заплати на адвокатско
дружество „К., Д.“, със седалище и адрес на управление: гр. ****, Булстат: ****,
представлявано от адв. Д. Д. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., сумата от
143, 32 лева – част от адвокатското възнаграждение за първата инстанция и
сумата от 360 лева – адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: